Тайните за щастливо детство на италианските родители
Когато чуете Италия, сигурно в съзнанието ви изплува визията за пица, спагети, Колизеум, вино, мафия, карнавал, гондоли и... за огромна и гръмогласна, събрала се към трапезата, фамилия. Сами се досещате, че нещата, които вършат италианците толкоз неповторими, не са едно или две. Това, което им придава изключително обаяние и хубост в очите на другите страни обаче, наред с кухнята и пиетета към изкуството, е и... отношението към децата.
Именно върху обаятелните и темпераментни „ бамбини “, или по-точно – върху възпитателните способи на техните родители, ще насочим фокуса на нашия обектив през днешния ден. А те в действителност заслужават нашето внимание!
Няма забрани при избора на храна
Италианците не вършат забележки на децата си и не ги принуждават да се хранят непрестанно със здравословни артикули. Малчуганите в Италия ядат всичко, а родителите им въобще не си вършат труда да ги лишават от питателните италиански гозби и изкусителни сладки. Като положителни гастрономи и майстори на редица кулинарни шедьоври, италианците добре знаят, че храната е един от най-прекрасните способи да се насладиш на живота. Те обаче не отдават толкоз значение на количеството, колкото на качеството на храната.
За италианците точно в разнообразието, а не в размера на порциите, се крие тайната на положителната храна. Затова, в учебно заведение или у дома, обядът на децата нормално се състои от 4 блюда: първо (най-често се прави от паста), второ (в което наложително участва месо), трето (включващо зеленчуци) и четвърто – десерт, какъвто единствено италианците умеят да вършат. В Италия обаче си имат едно предписание! Никой родител не задължава или не не разрешава на детето си какво да яде. Колкото и апетитен да е един деликатес, в правото на дребния човек е той да го откаже, в случай че не е гладен, или просто не му е почитател.
Децата израстват с изкуство
Всеки италиански родител ще ви каже, че изкуството въздейства благотворно върху цялостното психическо и физическо развиване на детето. Колкото по-отрано навлезе то в неговия живот, толкоз по-умно, положително, креативен настроено и щастливо дете ще бъде то. Изкуството е в кръвта на италианците. За тях то е като водата и храната, без които никой човек не може да живее. От най-крехка възраст децата се възпитават в изключителна любов, нюх и почитание към всичко що е изкуство. И няма по какъв начин да е другояче, откакто точно Италия е люлката на Ренесанса, страната, в която са се родили, израснали и творили имена като Петрарка, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Верди, Фелини и прочие.
Успехът не е приоритет
Италианците не изискват непременно от децата си оптимални оценки или високи достижения в учебно заведение и в извънкласните занимания. В детските градини и в началните класове програмата е простичка, а домашни няма. Децата се учат на екипна работа, на съдействие и отношение, а не на конкуренция. Това е и повода в учебните заведения рядко да се организират надпревари.
От най-ранна възраст италианчетата посещават редица музеи и исторически забележителности. В учебно заведение надълбоко застъпени са креативните занимания. Децата постоянно изнасят представления или музикални концерти за своите родители. Детето може да не умее да пее или да рисува, само че от най-ранна възраст родителите му обръщат внимание на хубостта, която го заобикаля. Култивира у него отношение към музиката, живописта, танца, скулптурата и така нататък
Възпитават детето си в почитание към връстниците си
Родителите в никакъв случай не си разрешават да настройват детето си против негови връстници. Те приказват с положително за другите деца, тъй че да изградят у наследника си възприятие на схващане и почитание към другите. Така децата стават извънредно сърдечни и приветливи едни към други. Те завързват непринудени диалози, без даже да се познават и построяват устойчиво и откровено другарство.
Изграждат здрави фамилни връзки
Характерно за италианските родители е, че построяват постоянни фамилни взаимоотношения с децата си от най-ранна възраст. Те постоянно закусват и вечерят дружно. Когато имат опция, сядат на масата дружно и на обяд. А тя в множеството случаи не липсва. В италианските учебни заведения е планувана дълга обедна отмора, която разрешава на децата да се приберат вкъщи и да хапнат.
Вечерята обаче не е просто едно нормално време за храна, а време за диалози, в което всички членове на цялата фамилия се събират, с цел да споделят тъгите и насладите от своето всекидневие. Около масата се събират всички – от най-малките до най-старшите – бабата и дядото. Именно там родителите в никакъв случай не пропущат да попитат децата си по какъв начин е минал деня в учебно заведение, какво ново са научили и какви страсти са изживели.
Балансират сред контрола и персоналното пространство
В италианските фамилии толерантността е от първостепенна значимост. Италианските родители не не разрешават на децата си да излизат и да се забавляват с другари, само че това напълно не значи, че им дават цялостна разпасаност да вършат каквото си желаят. Мама и баща постоянно демонстрират схващане към желанията на децата си, само че го вършат с мярка и наставнически надзор, без да се натрапват със своите условия и забележки. Ако се наложи да проявят надзор, вършат го внимателно и с психически метод.
Игнорират рева и нервността
Една от основните отличителни черти на италианските родители е методът, по който реагират на детската нервност. Всички знаем по какъв начин множеството родители реагират на детския рев, яд и крясъци за глезене на съответен каприз. В сходни обстановки италианците остават изцяло спокойни, без да отвръщат или влизат в вербален спор с детето. Прибягването към плесници в такива моменти за тях е парадокс. Дори и съгласно италианските психолози плачът има пречистващ темперамент и е развой, през който детето би трябвало да премине, до момента в който се успокои. Когато малчуганът се сърди или плаче за нещо, неговите сълзи не трябва да се приключват с неоправдателен звук от родителите. Ако всякога стопира сълзите си, то ще свикне да крие възприятията си и ще счита чувствата си за нещо естествено. Ето за какво експертите молят към родителите да не помнят изрази като "Спри да ревеш ", "Как не те е позор ", "Момчетата не плачат ", както и съскащите звуци, призоваващи за безмълвие. Вместо това е задоволително да му се усмихнете, да го прегърнете нежно и да го помилвате по бузката.
Родителите дават право на избор
За италианските родители правото на избор за децата им е закон! Те не натрапват в никакъв случай мнението и желанията си на своето дете. За тях детето е обособен човек със свои ползи и потребности. Дълг на родителят само е да разшири кръгозора на децата си, да му разкрие пътищата към триумфа. Но по кой път ще поеме, детето единствено ще избере. В същото време родителите знаят, че образецът, който дават на наследника си, оказва огромно въздействие. Детето вижда по какъв начин мама и баща се отнасят със своите родители, беседват между тях, по какъв начин се обличат, по какъв начин поддържат връзка с близките.
Именно върху обаятелните и темпераментни „ бамбини “, или по-точно – върху възпитателните способи на техните родители, ще насочим фокуса на нашия обектив през днешния ден. А те в действителност заслужават нашето внимание!
Няма забрани при избора на храна
Италианците не вършат забележки на децата си и не ги принуждават да се хранят непрестанно със здравословни артикули. Малчуганите в Италия ядат всичко, а родителите им въобще не си вършат труда да ги лишават от питателните италиански гозби и изкусителни сладки. Като положителни гастрономи и майстори на редица кулинарни шедьоври, италианците добре знаят, че храната е един от най-прекрасните способи да се насладиш на живота. Те обаче не отдават толкоз значение на количеството, колкото на качеството на храната.
За италианците точно в разнообразието, а не в размера на порциите, се крие тайната на положителната храна. Затова, в учебно заведение или у дома, обядът на децата нормално се състои от 4 блюда: първо (най-често се прави от паста), второ (в което наложително участва месо), трето (включващо зеленчуци) и четвърто – десерт, какъвто единствено италианците умеят да вършат. В Италия обаче си имат едно предписание! Никой родител не задължава или не не разрешава на детето си какво да яде. Колкото и апетитен да е един деликатес, в правото на дребния човек е той да го откаже, в случай че не е гладен, или просто не му е почитател.
Децата израстват с изкуство
Всеки италиански родител ще ви каже, че изкуството въздейства благотворно върху цялостното психическо и физическо развиване на детето. Колкото по-отрано навлезе то в неговия живот, толкоз по-умно, положително, креативен настроено и щастливо дете ще бъде то. Изкуството е в кръвта на италианците. За тях то е като водата и храната, без които никой човек не може да живее. От най-крехка възраст децата се възпитават в изключителна любов, нюх и почитание към всичко що е изкуство. И няма по какъв начин да е другояче, откакто точно Италия е люлката на Ренесанса, страната, в която са се родили, израснали и творили имена като Петрарка, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Верди, Фелини и прочие.
Успехът не е приоритет
Италианците не изискват непременно от децата си оптимални оценки или високи достижения в учебно заведение и в извънкласните занимания. В детските градини и в началните класове програмата е простичка, а домашни няма. Децата се учат на екипна работа, на съдействие и отношение, а не на конкуренция. Това е и повода в учебните заведения рядко да се организират надпревари.
От най-ранна възраст италианчетата посещават редица музеи и исторически забележителности. В учебно заведение надълбоко застъпени са креативните занимания. Децата постоянно изнасят представления или музикални концерти за своите родители. Детето може да не умее да пее или да рисува, само че от най-ранна възраст родителите му обръщат внимание на хубостта, която го заобикаля. Култивира у него отношение към музиката, живописта, танца, скулптурата и така нататък
Възпитават детето си в почитание към връстниците си
Родителите в никакъв случай не си разрешават да настройват детето си против негови връстници. Те приказват с положително за другите деца, тъй че да изградят у наследника си възприятие на схващане и почитание към другите. Така децата стават извънредно сърдечни и приветливи едни към други. Те завързват непринудени диалози, без даже да се познават и построяват устойчиво и откровено другарство.
Изграждат здрави фамилни връзки
Характерно за италианските родители е, че построяват постоянни фамилни взаимоотношения с децата си от най-ранна възраст. Те постоянно закусват и вечерят дружно. Когато имат опция, сядат на масата дружно и на обяд. А тя в множеството случаи не липсва. В италианските учебни заведения е планувана дълга обедна отмора, която разрешава на децата да се приберат вкъщи и да хапнат.
Вечерята обаче не е просто едно нормално време за храна, а време за диалози, в което всички членове на цялата фамилия се събират, с цел да споделят тъгите и насладите от своето всекидневие. Около масата се събират всички – от най-малките до най-старшите – бабата и дядото. Именно там родителите в никакъв случай не пропущат да попитат децата си по какъв начин е минал деня в учебно заведение, какво ново са научили и какви страсти са изживели.
Балансират сред контрола и персоналното пространство
В италианските фамилии толерантността е от първостепенна значимост. Италианските родители не не разрешават на децата си да излизат и да се забавляват с другари, само че това напълно не значи, че им дават цялостна разпасаност да вършат каквото си желаят. Мама и баща постоянно демонстрират схващане към желанията на децата си, само че го вършат с мярка и наставнически надзор, без да се натрапват със своите условия и забележки. Ако се наложи да проявят надзор, вършат го внимателно и с психически метод.
Игнорират рева и нервността
Една от основните отличителни черти на италианските родители е методът, по който реагират на детската нервност. Всички знаем по какъв начин множеството родители реагират на детския рев, яд и крясъци за глезене на съответен каприз. В сходни обстановки италианците остават изцяло спокойни, без да отвръщат или влизат в вербален спор с детето. Прибягването към плесници в такива моменти за тях е парадокс. Дори и съгласно италианските психолози плачът има пречистващ темперамент и е развой, през който детето би трябвало да премине, до момента в който се успокои. Когато малчуганът се сърди или плаче за нещо, неговите сълзи не трябва да се приключват с неоправдателен звук от родителите. Ако всякога стопира сълзите си, то ще свикне да крие възприятията си и ще счита чувствата си за нещо естествено. Ето за какво експертите молят към родителите да не помнят изрази като "Спри да ревеш ", "Как не те е позор ", "Момчетата не плачат ", както и съскащите звуци, призоваващи за безмълвие. Вместо това е задоволително да му се усмихнете, да го прегърнете нежно и да го помилвате по бузката.
Родителите дават право на избор
За италианските родители правото на избор за децата им е закон! Те не натрапват в никакъв случай мнението и желанията си на своето дете. За тях детето е обособен човек със свои ползи и потребности. Дълг на родителят само е да разшири кръгозора на децата си, да му разкрие пътищата към триумфа. Но по кой път ще поеме, детето единствено ще избере. В същото време родителите знаят, че образецът, който дават на наследника си, оказва огромно въздействие. Детето вижда по какъв начин мама и баща се отнасят със своите родители, беседват между тях, по какъв начин се обличат, по какъв начин поддържат връзка с близките.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ