Задушаваща нежност: Как токсичната любов на майката може да бележи човек за цял живот
Връзката на майката с нейното дете слага основата на бъдещата персона на човек - неговия темперамент, привички, навици, типове обвързаност, способи на другарство със света и даже с бъдещия сътрудник. Всякакви ексцесии в връзките родител-дете не предвещават нищо положително. Майчината обич е безусловна, само че даже грижовността на майката се нуждае от граници. Практикуващият психолог Анна Седелникова приказва за това какъв брой пагубно върху развиването на едно дете може да окаже тяхното неявяване.
За едно малко дете майката е ключът към сигурността и оцеляването. Но с напредването на възрастта децата се нуждаят от все по-малко цялостно настойничество и от ден на ден самостоятелност. Понякога майките, в припадък на нежни усеща към рожбата си, не помнят за това и не престават да възприемат към този момент пораснал човек като продължение на себе си, като част от общото „ ние “.
Нуждите, които детето към този момент е в положение да задоволи единствено, не престават да бъдат главната ѝ грижа. Тя се пробва да отбрани детето от всички житейски компликации и да го защищити от проблеми, даже когато те са незначителни. Този вид родителско държание да прерастне с времето до отнемане. Проблемът е, че несъразмерната отбрана в последна сметка образува нездравословна обвързаност и с неизбежното обособяване на към този момент пораснало дете от майка му, може да аргументи контузия и на двамата.
Ако желаете да разпознаете грижовния вид държание в себе си, обърнете внимание на това, което съставлява живота ви. Има ли нещо друго в него с изключение на дете - работа, занимания, срещи с другари? Родителството е огромна и значима част от живота, само че не то не би трябвало да лишава цялото допустимо време. Важно е да запомните, че родителят е асистент с последователно намаляващо присъединяване. Задачата на майката е да учи и оказва помощ, а не да взема решение всичките проблеми на детето си вместо него. Помагайте му да вземем за пример да завързва връзките на обувките си, само че не го правете непрекъснато. дано и то да се научи и да свикне да се оправя с това предизвикателство единствено, тъй че да построи бързо този табиет.
Свръхпротективната майка също по този начин обича да се меси във всички учебни спорове, постоянно отива в учебно заведение, с цел да се застъпва за детето. Така то не се научава да се оправя със личния си живот, не придобива убеденост в личните си качества и в последна сметка въобще не схваща по какъв начин може да живее без майка си.
Този вид родителско държание има своите позитивни страни. Често мощната обвързаност се трансформира в солидна основа за доверителна връзка. Близостта с майката оказва помощ на детето да откри прочувствен баланс, то е по-склонно да показа прекарванията си с нея. В този случай родителят му оказва помощ освен с домашните компликации, само че даже и със саморефлексията. Вярно е, че доста постоянно самите родители се оплакват от неналичието на самостоятелност на децата си. Детето просто не е научено да носи отговорност за дейностите и възприятията си. Затова е значимо да се знаят по кое време да се слагат границите и да се осъзнае, че детето е разрастващо се малко дребосъче, което възприема с лекост всичко, което му се демонстрира и споделя. Дори тригодишно дете може да бъде държано отговорно за счупена кукла, просто е задоволително да му го обясните.
Децата порастват бързо и постоянно майките се опасяват, че детето се отдалечава от тях прекомерно бързо. Но забавяйки процеса на автономия, родителите вършат мечешка услуга на децета си, като им пречат да живеят личния си живот и да вършат личните си избори.
Обичайните сюжети на държание, които детето взема със себе си в зрелост. Хората, които като дребни са се намирали под завладяващата угриженост на родителите си, по-трудно се оправят с житейските провокации, усещат се по-несигурни и плахи, склонни са към прищявки, упрекват околната среда за всичките си проблеми. Често те не могат да изоставен родителския си дом за дълго време и не бързат да го вършат. Ако осъзнае този проблем в зрелост, човек може да прибегне до помощта на психотерапевт и да се опита да унищожи нездравословната връзка.
За едно малко дете майката е ключът към сигурността и оцеляването. Но с напредването на възрастта децата се нуждаят от все по-малко цялостно настойничество и от ден на ден самостоятелност. Понякога майките, в припадък на нежни усеща към рожбата си, не помнят за това и не престават да възприемат към този момент пораснал човек като продължение на себе си, като част от общото „ ние “.
Нуждите, които детето към този момент е в положение да задоволи единствено, не престават да бъдат главната ѝ грижа. Тя се пробва да отбрани детето от всички житейски компликации и да го защищити от проблеми, даже когато те са незначителни. Този вид родителско държание да прерастне с времето до отнемане. Проблемът е, че несъразмерната отбрана в последна сметка образува нездравословна обвързаност и с неизбежното обособяване на към този момент пораснало дете от майка му, може да аргументи контузия и на двамата.
Ако желаете да разпознаете грижовния вид държание в себе си, обърнете внимание на това, което съставлява живота ви. Има ли нещо друго в него с изключение на дете - работа, занимания, срещи с другари? Родителството е огромна и значима част от живота, само че не то не би трябвало да лишава цялото допустимо време. Важно е да запомните, че родителят е асистент с последователно намаляващо присъединяване. Задачата на майката е да учи и оказва помощ, а не да взема решение всичките проблеми на детето си вместо него. Помагайте му да вземем за пример да завързва връзките на обувките си, само че не го правете непрекъснато. дано и то да се научи и да свикне да се оправя с това предизвикателство единствено, тъй че да построи бързо този табиет.
Свръхпротективната майка също по този начин обича да се меси във всички учебни спорове, постоянно отива в учебно заведение, с цел да се застъпва за детето. Така то не се научава да се оправя със личния си живот, не придобива убеденост в личните си качества и в последна сметка въобще не схваща по какъв начин може да живее без майка си.
Този вид родителско държание има своите позитивни страни. Често мощната обвързаност се трансформира в солидна основа за доверителна връзка. Близостта с майката оказва помощ на детето да откри прочувствен баланс, то е по-склонно да показа прекарванията си с нея. В този случай родителят му оказва помощ освен с домашните компликации, само че даже и със саморефлексията. Вярно е, че доста постоянно самите родители се оплакват от неналичието на самостоятелност на децата си. Детето просто не е научено да носи отговорност за дейностите и възприятията си. Затова е значимо да се знаят по кое време да се слагат границите и да се осъзнае, че детето е разрастващо се малко дребосъче, което възприема с лекост всичко, което му се демонстрира и споделя. Дори тригодишно дете може да бъде държано отговорно за счупена кукла, просто е задоволително да му го обясните.
Децата порастват бързо и постоянно майките се опасяват, че детето се отдалечава от тях прекомерно бързо. Но забавяйки процеса на автономия, родителите вършат мечешка услуга на децета си, като им пречат да живеят личния си живот и да вършат личните си избори.
Обичайните сюжети на държание, които детето взема със себе си в зрелост. Хората, които като дребни са се намирали под завладяващата угриженост на родителите си, по-трудно се оправят с житейските провокации, усещат се по-несигурни и плахи, склонни са към прищявки, упрекват околната среда за всичките си проблеми. Често те не могат да изоставен родителския си дом за дълго време и не бързат да го вършат. Ако осъзнае този проблем в зрелост, човек може да прибегне до помощта на психотерапевт и да се опита да унищожи нездравословната връзка.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ