Когато човек вярва в себе си, не се опитва да

Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите

„ Когато човек има вяра в себе си, не се пробва да убеждава другите. Когато е удовлетворен от себе си, не се нуждае от утвърждението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема. “ – Лао Дзъ

Да обвържем своята себестойност с непознатото утвърждение (или неодобрение), значи да си създадем безпределно неправилна визия за действителността. Защо обаче сме толкоз подвластни от непознатото мнение? Защо имаме потребност от утвърждението на другите и се стремим да бъдем харесвани непременно?

Най-лесният образец, който потвърждава какъв брой мощно ни вълнува непознатото мнение, са обществените мрежи, в които множеството консуматори желаят да бъдат възприемани като извънредно атрактивни и са подготвени на какво ли не за един лайк повече. Каква е повода за това? Отговорът е елементарен. Хората са по този начин устроени – да търсят утвърждение и удостоверение на СЕБЕ си.

Проучване с присъединяване на 3 хиляди души демонстрира, че 67 % свързват себестойността си с непознатото утвърждение, а редица проучвания са потвърдили, че страстите на новородените са резултат от държанието на околните… И макар че с възрастта се научаваме да разделяме страстите и мислите си от тези на другите, доста хора не престават да търсят, а постоянно даже и да просят утвърждение и обществено удостоверение от обкръжението си. Но това води до съществени проблеми със самочувствието и надлежно – до липса на благополучие.

Човешките същества по изцяло натурален метод реагират на своите прекарвания през призмата на своите упования, които са цялост от вкоренени убеждения за метода, по който е организиран светът, и за това по какъв начин би трябвало да е организиран той в действителност.

Едно от най-доминиращите упования е обвързвано точно с утвърждението на хората и с метода, по който ние си мислим, че те „ би трябвало ” да се отнасят към нас.

Социалният психолог Чарлз Кули открива преди век феномена „ огледалното аз “, който в резюме може да бъде пояснен по този начин: Всички ние имаме вяра, че: „ Аз не съм това, което си мисля, че съм, само че не съм и това, което ти си мислиш, че съм – аз съм това, което мисля, че мислиш, че съм “.

В основата на този тип външно удостоверение се крие несигурността и когато се осланяме на него, въпреки и за малко, или рядко, то нанася тежки вреди на самочувствието ни и на чувството ни за себестойност.

Уви, множеството от нас не помнят, че хората си основават мнение за нас или за делата ни въз основа на океан от въздействия – които са свързани с техните личните прекарвания.

Може да звучи необикновено, само че в действителност оценките им нямат нищо общо с нас самите. Например, изцяло допустимо е някой да си построи визия за нашия темперамент въз основа на взаимоотношенията си с човек, за който ние му подсещаме.

Когато обвързваме своето чувство за себестойност с непознатото мнение, ние непринудено влизаме в ролята на уязвими жертви на непознатата (субективна и ненадеждна) преценка.

А това значи, че освен нашето самочувствие е в директна взаимозависимост от непознатото утвърждение, само че и прочувственото ни положение и животът ни – като цяло. Ние бихме се чувствали удобно с личността си, в случай че някой ни види в вярната светлина и в случай че се отнася добре и с почитание към нас.

И в противен случай – положението ни би се влошавало всякога, когато считаме, че нещо не е наред, че някой не ни харесва, че сме сбъркали или не сме дали отговор на нечии упования.

Много е значимо в никакъв случай да не забравяме, че когато вършим всичко ЗА близките, ние слагаме своето благополучие и себестойността си в непознатите ръце, а с това губим и моралния си център.

Хубавата вест е, че всеки човек има силата да осъзнава както мислите, по този начин и упованията си, да отсява и да се освобождава от тези от тях, които не работят в негова изгода, и да трансформира всички останали.

Животът не ви е даден, с цел да го пропилявате в опити да се потвърждавате на другите.

Намерете себе си, открийте своите лични фантазии и дела, които да преследвате. В противоположен случай ще пристигна ден, в който ще се окаже, че сте изгубили години скъпо време в тъжни опити да се доберете до заветното „ Браво! ”, което може би към този момент няма да има никаква стойност за вас.

Работете над себе си, заредете се с обективност и пренаредете (а в случай че е нужно, изградете нова) ценностна система, която не зависи от вашето обграждане.

За да се освободите от неправилната настройка „ Живея, с цел да се одобрявам на другите ”, следвайте тези стъпки:

Ежедневно си напомняйте, че по-голямата част от хората въобще не мислят за вас.

Хорас Джаксън Браун е споделил:

„ Нямаше да се тревожим какво си мислят другите за нас, в случай че знаехме какъв брой рядко го вършат ”.

Толкова правилно, нали? И въпреки всичко, в случай че сте твърдо уверени, че някой си мисли за вас, осъзнайте нещо извънредно значително: визията ви за неговото мнение и рецензия не е нищо друго с изключение на създание на вашето въображение. Неувереността и страховете ви основават тази заблуда. Действителният проблем е, че самите вие съдите себе си.

Осъзнайте, че стремежът към непознатото утвърждение единствено ви пречи.

Да прекарваме време в размисли и догадки за това какво ли е мнението на хората за нас, освен е безсмислено, само че и рисково. Върнете се обратно, прегледайте спомените си и ще се убедите в това. Колко пъти паники от сходен вид и вредите от тях върху самочувствието и прочувственото ви положение, са ставали причина за смяна на държанието ви, на желанията ви, на вашата еднаквост?

Колко пъти се е случвало да вършиме взаимни отстъпки със себе си единствено поради страха, че другите ще спрат да ви харесват? Всеки човек може да изреди стотици образци за жертви, които е направил в името на това да се „ издигне “ в очите на другите. Освободете се от тази токсична настройка. В началото няма да е елементарно, само че с течение на времето ще съумеете.

За да постигнете това, е належащо единствено всякога, когато прекъснете автоматизираната си реакция („ Ще направя това или той няма да ме хареса ” или „ Чувствам се извънредно, тъй като той не ме поздрави, несъмнено не съм направил нещата както би трябвало ”), да я замените с друга („ Ще направя това, тъй като тъкмо това желая да направя ” или „ Няма да позволи да се усещам зле, единствено тъй като някой ме е погледнал накриво).

Така вие научавате мозъка си да мисли по-ефективно. Когато постигнете това, ще бъдете в положение да попитате в подобаващ миг: „ Каква е повода за отношението ти? ”, без даденото отношение да ви е предизвикало физическа болежка или да е довело до дни, прекарани в размисъл по въпроса.

Основната цел е да не допускате непознатото мнение да се трансформира във ваша действителност, както и да спрете да жертвате своята същинска или мечтана същина, единствено тъй като е допустимо тя да не дава отговор на упованията на другите. Започнете да обичате себе си. Нищо на този свят не има силата да ви накара да се чувствате оскъдни, в случай че вие сами не му дадете тази мощ.

Създайте си табиет: да не знаете какво мислят близките.

Ние сме склонни да пропиляваме толкоз доста скъпа сила и време в паники за непознатото мнение. Кому е нужно това? Преодолейте любознанието си и спрете да вършиме догатки.

Ето нещо, което ще повдигне духа ви, когато увереността стартира да ви напуща, и това е следната мантра: „ Това е моят живот, това са моите избори, моите неточности и моите уроци. Стига да не контузвам близките, няма потребност да се безпокоя за мнението им. “

Нека ви управляват същински значимите неща.

Невъзможно е да контролирате мислите на хората, без значение какъв брой деликатно подбирате своите думи и жестове – все в миналото или ще кажете нещо, което няма да се хареса на всички, или ще се откри някой, който да го изопачи. Какво значение има това за цялостната картина? Абсолютно никакво. Единственото, което има значение, е по какъв начин вие самите виждате себе си.

Ако би трябвало да вземете съществено решение, съставете лист с 10 неща, които са от голяма важност за вас, за построяването на характера ви и за това да живеете почтено – с почтеност, самоуважение, надеждност, съчувствие, самодисциплина, положителна настройка и така нататък

Този лист ще ви помогне да помните тези полезности и напълно умишлено да призовавате определените от вас качества и държания, когато още веднъж се изкушите да извършите нещо в търсене на непознатото утвърждение.

Изгонете апокалиптичните мисли от съзнанието си.

Всички наши паники, в това число и страхът ни от отменяне, се „ хранят ” от нашата апокалиптичната настройка. Иначе казано, точно личните ни страсти ни убеждават, че нежеланите резултати неизбежно водят до апокалипсис: „ Ами в случай че не ме харесат? ”; „ Ами в случай че бъда отритнат? ”; „ Ако не се впиша и си остана самичък по време на купона? ”

Ние сами си втълпяваме, че в случай че нещата не се получат по този начин, както ни се желае, светът ще се сгромоляса… Но тези страхове са напразни и в това време извънредно рискови, тъй като им разрешаваме да поемат надзор върху нас. В реалност е изцяло невероятно да предсказваме с акуратност по какъв начин би ни повлияло вероятно бъдещо злощастие.

Задайте си следния въпрос: „ В случай на злощастие или пък в случай че страхът ми от отменяне в действителност се сбъдне – кои са трите градивни метода, които биха ми помогнали да се измъкна от тази бедствена обстановка и да продължа напред? ”

Резервният проект ще ви помогне да се чувствате по-добре, да преборите страха и да осъзнаете, че в последна сметка непознатото мнение просто няма значение.

Разберете, не е нужно някой да ви приветства – няма какво да потвърждавате.

Напълно задоволително е това, което сте. Спрете да се вълнувате толкоз доста от непознатото мнение. Мислете за това кои сте за самите себе си.

Разочарованието и тягостното възприятие ще изчезнат сега, в който спрете да търсите от другите утвърждението, което можете и най-много – имате потребност да получите от самите себе си.