Мисията Artemis I поставя началото на завръщането ни на Луната
Когато Artemis I излети рано сутринта на 29 август в небето над Флорида, ще сложи началото на нова епоха в проучването на Луната, написа в Лиза Гросман.
Мисията
Мисията на НАСА, която би трябвало да започва през идващите две седмици, е първият от трите планувани полета, целящи кацане на хора на Луната за първи път от 1972 година Тя няма да включва присъединяване на астронавти, но полетът е исторически, тъй като е първият тест на нова технология, обвързвана с ракетата, скафандрите, приземяването във водата. Тази задача в последна сметка ще води хората, в това число първата жена и първия цветнокож астронавт, на лунната повърхнина.
Първият полет ще тества системата за галактическо изстрелване на НАСА - SLS, и нейния галактически транспортен съд Orion, ракета и капсула за екипаж, които са конструирани десетилетия. Създаването им бе забавено във времето, поради липса на бюджет - повече от един път планът бе заплашен от заледяване.
Да видиш лунна ракета, годна да транспорти хора, най-сетне на стартовата площадка е „ много вълнуващо “, признава Кейси Драйер, специалист по галактическа политика в Planetary Society, основан в Сиатъл. „ Това е действителност, която множеството от нас, които през днешния ден живеем на Земята, в никакъв случай не са изпитвали. “
И в случай че програмата Artemis работи, ще последват големи благоприятни условия за науката.
Началото
Планирано е Artemis I да излети на 29 август в 8:33 ч. EDT. Ракетата SLS ще издигне Оrion в Космоса, където капсулата на екипажа ще се отдели от ракетата и ще продължи в орбита към Луната. След като обиколи Луната за към две седмици, Orion ще се върне назад на Земята – ще се потопи в Тихия океан край крайбрежията на Сан Диего. Цялата задача ще продължи към 42 дни.
Orion ще остане в Космоса по-дълго от всеки различен галактически транспортен съд, без да се скачи с различен, да вземем за пример с Международната галактическа станция. При най-близкия си метод той ще се намира на към 100 км над Лунната повърхнина.
Капсулата ще измине до 64 000 км около Луната и ще се отдалечи от Земята повече от всеки различен галактически транспортен съд, основан от индивида. Предишният връх, подложен от Аполо 13 през 1970 година, беше 16 000 км до противоположната страна на Луната.
Основната цел на задачата е да потвърди, че всички системи работят. В това число и топлинният щит на Orion, който ще отбрани астронавтите, до момента в който капсулата минава през земната атмосфера с 40 000 км в час и се нагрява до над 2700° по Целзий при завръщането си. А също и процедурата за изваждане на капсулата,нейния екипаж и товара след рухването в океана.
Въпреки че няма астронавти, първата задача няма да лети празна. Точно под капсулата има 10 CubeSats, дребни, елементарни галактически кораби, всеки с размерите на кутия за обувки. След като Orion се отдели от ракетата SLS, тези CubeSats ще поемат по разнообразни траектории, с цел да учат Луната, радиационната среда в Космоса и резултатите от нея върху елементарни организми като дрожди. Един CubeSat ще развие слънчево платно и ще излети, с цел да изследва непосредствен до Земята метеорит.
Екипажът
Вътре в Orion ще са трима хуманоидни пасажери. На мястото на командира е изкуственият астронавт Moonikin Campos, кръстен на Артуро Кампос, инженер от НАСА, който изигра основна роля за безвредното завръщане на лунната задача Apollo 13 на Земята след нейната злополука по време на полет през 1970 година Moonikin Campos ще носи новия летателен костюм, който е планиран за задачите Artemis.
Скафандърът е като персонализиран галактически транспортен съд, споделя Гомерт от галактическия център Джонсън в Хюстън, Тексас. Предназначен е да се носи по време на политане, кацане и всякога, когато в кабината има незабавен случай. Костюмът може да наподобява прочут на всеки, който е гледал изстрелването на галактическа совалка, твърди инженерът на НАСА Дъстин Гомерт, и прави сходна работа. „ Това е оранжев костюм, който работи като балон и е завършен като човешко тяло “, изяснява експертът.
Основната разлика е, че костюмът на Orion, плюс съпътстващите го шлем, седалка и връзка със самия галактически транспортен съд Orion, са проектирани да поддържат член на екипажа жив до шест дни, времето, належащо да се завърне на Земята, в случай че нещо се обърка в дълбокия Космос. За разлика от това астронавтите, посещаващи Международната галактическа станция, в никакъв случай не са били на повече от няколко часа от Земята.
За да направи тази седмица търпима, всеки костюм ще бъде персонализиран за астронавта. „ Бих желал да кажа думата „ комфорт “, само че това е мъчно постижимо. Нищо не е комфортно за шест дни в скафандър, без значение какво вършиме “, признава Гомерт.
Костюмът и галактическият транспортен съд ще обезпечат на астронавтите О2 и ще почистват въздуха от въглероден диоксид. Костюмът е екипиран с тръба, през която астронавтите могат да поемат течна храна и да събират изхвърлените боклуци, макар че Moonikin Campos няма да тества тези аспекти. Той ще бъде оборудван със датчици за радиация, а седалката му ще е със датчици за отчитане на ускоряване и трептения по време на задачата.
Костюмът, шлемът и седалката са съобразени с ограничения за сигурност – от уроците, които научихме от злополуката с галактическата совалка Колумбия, отбелязва Гомерт. Младши инженер по това време (совалката катастрофира при захода си за кацане на 1 февруари 2003 година – бел.р.), той работи върху костюмите, носени от астронавтите на Колумбия, и изпрати седемчленния екипаж до стартовата площадка. „ Това беше основен миг за всички нас, несъмнено, които бяхме там по това време. Ако не си взехме поучения от тази покруса, нямаше да им отдадем заслужената респект и правдивост “, признава инженерът.
Moonikin Campos ще бъде съпроводен от чифт макетни женски торсове на име Helga и Zohar. Тяхната задача е да рапортуват за галактически опасности, неповторими за женски тела, които в никакъв случай не са били покрай Луната. НАСА възнамерява да изпрати жена на първия полет на Artemis с екипаж, а дамите са изложени на друг риск от рак от галактическата радиация.
Двата торса са фигури, употребявани в медицината, наречени антропоморфни фантоми, които са направени от материали, които симулират човешки кости, тъкани и органи. „ По принцип те са еднояйчни близнаци “, прецизира физикът Томас Бергер от Германския аерокосмически център в Кьолн. Zohar, чието име значи „ светлина “ или „ зарево “ на иврит, ще носи жилетка за радиационна отбрана, предоставена от Израелската галактическа организация и частната компания StemRad, основана в Тампа, Флорида.
Жилетката е направена от полимер, предопределен да отклонява протоните, които Слънцето освобождава по време на слънчеви стихии, и има по-голяма отбрана над сензитивните към радиация органи, като гърди и яйчници. Всеки призрак ще носи и повече от 6000 дребни радиационни детектора, с цел да построи 3D картина на дозата заредени частици, която жена астронавт може да получи при пътешестване до Луната и назад. Сравняването на равнищата на радиация, които получава всеки призрак, ще помогне за рационализиране на дизайна на жилетката за бъдещи астронавти.
Orion също ще транспортира двама други безчовечен пасажери - английският стоп кадър ефирен герой овцата Шон и Снупи, който ще служи като знак за нулева гравитация.
Минало и бъдеще
SLS и Orion имаха спорна история. Програмата започва през 2004 година, когато президентът Джордж У. Буш предложи да изпрати астронавти на Луната и по-късно на Марс. През 2010 година президентът Барак Обама анулира този план, а след него през 2017 година президентът Доналд Тръмп подреди на НАСА да пренасочи погледа си към Луната.
През цялото време Конгресът продължи да финансира създаването на ракетата SLS. Първоначално SLS трябваше да коства 6 милиарда $ и да лети през 2016 година До навечерието на изстрелването ѝ бюджетът набъбна до 23 милиарда долара.
Следващата задача Artemis II е планувана да започва през 2024 година и да води същински живи астронавти към Луната, само че не и на нейната повърхнина.
Artemis III ще бъде задачата за кацане на Луната. На 19 август НАСА разгласи 13 кандидатстващи района за кацане, всички ситуирани до южния полюс на Луната – завладяващо място, което в никакъв случай не е било посещавано от хора. Планирано е тази задача да започва през 2025 година, само че към момента има доста непроверени детайли. Те включват действителния спускаем уред, който ще бъде издигнат от SpaceX.
Все още има доста неща, които могат да се объркат преди програмата да извърви целия си път. Но въпреки всичко Artemis I е зората на науката за Луната. „ Цялата система от галактически полети се концентрира върху Луната. Мисля, че това е извънредно вълнуващо. Ще има в действителност забавни уроци, които ще научим, без значение какво ще произлезе от това “, обобщава Кейси Драйер, специалист по галактическа политика в Planetary Society, основан в Сиатъл.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Мисията
Мисията на НАСА, която би трябвало да започва през идващите две седмици, е първият от трите планувани полета, целящи кацане на хора на Луната за първи път от 1972 година Тя няма да включва присъединяване на астронавти, но полетът е исторически, тъй като е първият тест на нова технология, обвързвана с ракетата, скафандрите, приземяването във водата. Тази задача в последна сметка ще води хората, в това число първата жена и първия цветнокож астронавт, на лунната повърхнина.
Първият полет ще тества системата за галактическо изстрелване на НАСА - SLS, и нейния галактически транспортен съд Orion, ракета и капсула за екипаж, които са конструирани десетилетия. Създаването им бе забавено във времето, поради липса на бюджет - повече от един път планът бе заплашен от заледяване.
Да видиш лунна ракета, годна да транспорти хора, най-сетне на стартовата площадка е „ много вълнуващо “, признава Кейси Драйер, специалист по галактическа политика в Planetary Society, основан в Сиатъл. „ Това е действителност, която множеството от нас, които през днешния ден живеем на Земята, в никакъв случай не са изпитвали. “
И в случай че програмата Artemis работи, ще последват големи благоприятни условия за науката.
Началото
Планирано е Artemis I да излети на 29 август в 8:33 ч. EDT. Ракетата SLS ще издигне Оrion в Космоса, където капсулата на екипажа ще се отдели от ракетата и ще продължи в орбита към Луната. След като обиколи Луната за към две седмици, Orion ще се върне назад на Земята – ще се потопи в Тихия океан край крайбрежията на Сан Диего. Цялата задача ще продължи към 42 дни.
Orion ще остане в Космоса по-дълго от всеки различен галактически транспортен съд, без да се скачи с различен, да вземем за пример с Международната галактическа станция. При най-близкия си метод той ще се намира на към 100 км над Лунната повърхнина.
Капсулата ще измине до 64 000 км около Луната и ще се отдалечи от Земята повече от всеки различен галактически транспортен съд, основан от индивида. Предишният връх, подложен от Аполо 13 през 1970 година, беше 16 000 км до противоположната страна на Луната.
Основната цел на задачата е да потвърди, че всички системи работят. В това число и топлинният щит на Orion, който ще отбрани астронавтите, до момента в който капсулата минава през земната атмосфера с 40 000 км в час и се нагрява до над 2700° по Целзий при завръщането си. А също и процедурата за изваждане на капсулата,нейния екипаж и товара след рухването в океана.
Въпреки че няма астронавти, първата задача няма да лети празна. Точно под капсулата има 10 CubeSats, дребни, елементарни галактически кораби, всеки с размерите на кутия за обувки. След като Orion се отдели от ракетата SLS, тези CubeSats ще поемат по разнообразни траектории, с цел да учат Луната, радиационната среда в Космоса и резултатите от нея върху елементарни организми като дрожди. Един CubeSat ще развие слънчево платно и ще излети, с цел да изследва непосредствен до Земята метеорит.
Екипажът
Вътре в Orion ще са трима хуманоидни пасажери. На мястото на командира е изкуственият астронавт Moonikin Campos, кръстен на Артуро Кампос, инженер от НАСА, който изигра основна роля за безвредното завръщане на лунната задача Apollo 13 на Земята след нейната злополука по време на полет през 1970 година Moonikin Campos ще носи новия летателен костюм, който е планиран за задачите Artemis.
Скафандърът е като персонализиран галактически транспортен съд, споделя Гомерт от галактическия център Джонсън в Хюстън, Тексас. Предназначен е да се носи по време на политане, кацане и всякога, когато в кабината има незабавен случай. Костюмът може да наподобява прочут на всеки, който е гледал изстрелването на галактическа совалка, твърди инженерът на НАСА Дъстин Гомерт, и прави сходна работа. „ Това е оранжев костюм, който работи като балон и е завършен като човешко тяло “, изяснява експертът.
Основната разлика е, че костюмът на Orion, плюс съпътстващите го шлем, седалка и връзка със самия галактически транспортен съд Orion, са проектирани да поддържат член на екипажа жив до шест дни, времето, належащо да се завърне на Земята, в случай че нещо се обърка в дълбокия Космос. За разлика от това астронавтите, посещаващи Международната галактическа станция, в никакъв случай не са били на повече от няколко часа от Земята.
За да направи тази седмица търпима, всеки костюм ще бъде персонализиран за астронавта. „ Бих желал да кажа думата „ комфорт “, само че това е мъчно постижимо. Нищо не е комфортно за шест дни в скафандър, без значение какво вършиме “, признава Гомерт.
Костюмът и галактическият транспортен съд ще обезпечат на астронавтите О2 и ще почистват въздуха от въглероден диоксид. Костюмът е екипиран с тръба, през която астронавтите могат да поемат течна храна и да събират изхвърлените боклуци, макар че Moonikin Campos няма да тества тези аспекти. Той ще бъде оборудван със датчици за радиация, а седалката му ще е със датчици за отчитане на ускоряване и трептения по време на задачата.
Костюмът, шлемът и седалката са съобразени с ограничения за сигурност – от уроците, които научихме от злополуката с галактическата совалка Колумбия, отбелязва Гомерт. Младши инженер по това време (совалката катастрофира при захода си за кацане на 1 февруари 2003 година – бел.р.), той работи върху костюмите, носени от астронавтите на Колумбия, и изпрати седемчленния екипаж до стартовата площадка. „ Това беше основен миг за всички нас, несъмнено, които бяхме там по това време. Ако не си взехме поучения от тази покруса, нямаше да им отдадем заслужената респект и правдивост “, признава инженерът.
Moonikin Campos ще бъде съпроводен от чифт макетни женски торсове на име Helga и Zohar. Тяхната задача е да рапортуват за галактически опасности, неповторими за женски тела, които в никакъв случай не са били покрай Луната. НАСА възнамерява да изпрати жена на първия полет на Artemis с екипаж, а дамите са изложени на друг риск от рак от галактическата радиация.
Двата торса са фигури, употребявани в медицината, наречени антропоморфни фантоми, които са направени от материали, които симулират човешки кости, тъкани и органи. „ По принцип те са еднояйчни близнаци “, прецизира физикът Томас Бергер от Германския аерокосмически център в Кьолн. Zohar, чието име значи „ светлина “ или „ зарево “ на иврит, ще носи жилетка за радиационна отбрана, предоставена от Израелската галактическа организация и частната компания StemRad, основана в Тампа, Флорида.
Жилетката е направена от полимер, предопределен да отклонява протоните, които Слънцето освобождава по време на слънчеви стихии, и има по-голяма отбрана над сензитивните към радиация органи, като гърди и яйчници. Всеки призрак ще носи и повече от 6000 дребни радиационни детектора, с цел да построи 3D картина на дозата заредени частици, която жена астронавт може да получи при пътешестване до Луната и назад. Сравняването на равнищата на радиация, които получава всеки призрак, ще помогне за рационализиране на дизайна на жилетката за бъдещи астронавти.
Orion също ще транспортира двама други безчовечен пасажери - английският стоп кадър ефирен герой овцата Шон и Снупи, който ще служи като знак за нулева гравитация.
Минало и бъдеще
SLS и Orion имаха спорна история. Програмата започва през 2004 година, когато президентът Джордж У. Буш предложи да изпрати астронавти на Луната и по-късно на Марс. През 2010 година президентът Барак Обама анулира този план, а след него през 2017 година президентът Доналд Тръмп подреди на НАСА да пренасочи погледа си към Луната.
През цялото време Конгресът продължи да финансира създаването на ракетата SLS. Първоначално SLS трябваше да коства 6 милиарда $ и да лети през 2016 година До навечерието на изстрелването ѝ бюджетът набъбна до 23 милиарда долара.
Следващата задача Artemis II е планувана да започва през 2024 година и да води същински живи астронавти към Луната, само че не и на нейната повърхнина.
Artemis III ще бъде задачата за кацане на Луната. На 19 август НАСА разгласи 13 кандидатстващи района за кацане, всички ситуирани до южния полюс на Луната – завладяващо място, което в никакъв случай не е било посещавано от хора. Планирано е тази задача да започва през 2025 година, само че към момента има доста непроверени детайли. Те включват действителния спускаем уред, който ще бъде издигнат от SpaceX.
Все още има доста неща, които могат да се объркат преди програмата да извърви целия си път. Но въпреки всичко Artemis I е зората на науката за Луната. „ Цялата система от галактически полети се концентрира върху Луната. Мисля, че това е извънредно вълнуващо. Ще има в действителност забавни уроци, които ще научим, без значение какво ще произлезе от това “, обобщава Кейси Драйер, специалист по галактическа политика в Planetary Society, основан в Сиатъл.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ