Отварят ли САЩ и Турция нова страница в отношенията?
Когато организация Ройтерс написа, че " двамата водачи не съумяха да разрешат въпросите по линията Анкара/Вашингтон " и то в интервал на " задънената улица в техните взаимоотношения ", това не е нищо друго с изключение на оценка, че дълго подготвяната и доста предстояща среща сред Тръмп и Ердоган в Белия дом просто е отсрочила решаването на проблемите. Не ги е решила. Анкара настояваше за образуване на посещаване на Ердоган в Съединени американски щати и постави неимоверни старания за среща тет-а-тет на президентско равнище. Все отново рецесията в двустранните връзки поради военната интервенция на Турция в Сирия, доставките на съветските С-400, проблематичните за Анкара връзки на Вашингтон с организациите на сирийските кюрди, нерешеният проблем с желаната екстрадиция на проповедника Фетуллах Гюлен, делото в Ню Йорк против турската " Халкбанк " или решението в Камерата на представителите на Съединени американски щати за признание на арменския геноцид освен изолират Турция в границите на целокупния Запад, само че и носят щета в стопански аспект.
Турската стопанска система е в нежелано състояние
заканите за наказания не са добра среда за вложения, а вътрешнополитическият живот в страната не е изключително удобен за ръководещите. Надеждата, че Тръмп ще поеме ангажимент за превъзмогване на напрежението в двустранните връзки, което ще обезпечи на турския президент нова доза стабилизираща сила във вътрешен проект, на този стадий не се оправдаха. Или както написа " Уолстрийт Джърнъл ", " дълго чаканата среща приключи, без да се реализира решение на основни въпроси ". " Вашингтон пост " го добавя: " Между Съединени американски щати и Турция има другарски диалози, само че разликите към момента са налице. " Явно огромни крачки не са реализирани, само че спор няма, че визитата на Ердоган е било " топло ". Не инцидентно " Ню Йорк Таймс " подчертава върху думите на Тръмп, че " аз съм почитател на президента Ердоган ". Тръмп в никакъв случай не е крил, че цени мощните водачи, тези, които отстояват национални ползи и суверенна политика, само че единствено в случай че това не е във щета на ползите на Съединени американски щати. В случая, след срещата на Ердоган с Тръмп, Белият дом излезе със известие с много по-твърд звук, в което се декларира, че " за обезпечаване на прогрес в другите области жизненоважно е да бъде решен въпросът с пазаруването и доставките на С-400 от Русия. Трябва да бъде засилено нашето отбранително съдействие ". Освен че не излиза наяве по какъв начин ще бъдат преодолени разликите, само че и Конгресът на Съединени американски щати не се отхвърля от сериозните си оценки за провежданата от Турция военна интервенция в Сирия и то против организациите на сирийските кюрди, които Анкара дефинира като терористични. В тази връзка прави усещане, че и в навечерието на провежданите диалози, на обособени специфични конференции представители на Белия дом и на Държавния департамент заявяваха, че " Съединени американски щати нямат желание да преустановяват съдействието със сирийските демократични сили ". Още повече, че и по време на самите диалози сред Тръмп и Ердоган са участвали и 5-ма републиканци-сенатори, сред които и Линдзи Греъм, който е изявен съперник на турската интервенция " Извор на мира " в Сирия. Макар сенатор Греъм особено да бе подчертал, че " Ердоган бе откровен и открит " по време на договарянията, което не трансформира мнението му за налагане на наказания по отношение на Турция. Допълнил е, че се надява връзките с Турция " да бъдат избавени, само че дали това е допустимо единствено времето ще покаже ".
Не бива да се не помни, че още преди самото посещаване на Ердоган във Вашингтон имаше писмо до Тръмп на 15 демократи-сенатори и 2-ма републиканци, в това число и ръководителят на комисията за външна политика в Камарата на представителите, които упорстваха да бъде оттеглена поканата за аудиенция на Ердоган, тъй като " при сегашните условия това посещаване е неуместно ". Тези сенатори считат, че " турската интервенция в Сирия, от позиция на сигурността на Съединени американски щати, поражда бедствени резултати и е причина за съществени пропуквания в НАТО ".
От друга страна, Линдзи Греъм след срещата с Ердоган е попречил разглеждането в Сената на към този момент признатата от Камарата на представителите резолюцията за арменския геноцид. Сигурно това е онази
" дребна крачка на прогрес "
за която приказват някои анализатори. Защото и в известието на Белия дом няма нищо упоменато по сирийския въпрос. Това дава съображение за извод, че разликите и напрежението сред Анкара и Вашингтон не са преодолени. Оказва се, че и Тръмп е предпочел по време на диалозите с Ердоган да не конкретизира въпроса за връзките на Съединени американски щати с кюрдите, макар че е подчертал какъв брой доста години американският и турският народ са другари и съдружници. Или, както споделят от Белия дом, " президентът Тръмп работи за развиване на значимите връзки на Съединени американски щати с Турция, които са от голяма важност за опазване на американските ползи в района и в по-широки пространства ".
Всъщност думите на Тръмп са " Турция е значим съдружник в НАТО и двете страни реализират многостранно съдействие под чадъра на НАТО. Турция е значим съдружник в битката за унищожаване на халифата на " Ислямска страна " (ИД) и е належащо да бъде включена в битката, с цел да не се даде опция ИД още веднъж да се появи ". Друг въпрос е дали ИД е изчезнала и кой, по кое време и къде я крепи. В духа на личния му жанр президентът Тръмп не е пропуснал да подчертае, че " Турция има огромен капацитет като търговски сътрудник на Съединени американски щати " и точно в границите на този капацитет страните ще поставят старания да запазят стокообмен в размер на 100 милиарда дол. годишно. Явно, Турция е значим и разрастващ се, според оценките на Вашингтон, терен за американски вложения, откакто се споделя, че вложенията през 2018 година са нарастнали с 9% и са достигнали до $4.7 милиарда. Турските пък в Съединени американски щати били за $2.7 милиарда.
В последна сметка CNN обобщава за визитата на Ердоган в Съединени американски щати, че " никой и преди него не е успявал да получи това, което е желал от американския президент Тръмп ". Но на конференцията след срещата Ердоган е отстоял позициите на Турция по въпросите, които могат да се поберат в " това, което е желал ". Не крие, че страната му е подвластна от съветския газ, от приходите на съветските туристи, които са достигнали до 6.5 млн. през 2019 година, което си е мощна инжекция за задъхващата се турска стопанска система и заради всичко това
избира да има другарски връзки и с Москва, и с Вашингтон
Според " Блумбърг " Ердоган е декларирал, че " не можем да развалим взаимоотношенията с Русия, имаме стратегически взаимоотношения " и " не е допустимо да се откажем от системите С-400 ". В името на " многопластова отбрана " Ердоган показва подготвеност Анкара да купи и щатските системи " Пейтриът ", в случай че ги предложат на допустими цени и условия. Известно е, че Ердоган има поредна политика на баланс, само че при изискване " Турция над всичко ". Именно по тази причина и не пести слова като " значимо е да запазим здрав разговор върху основите на вярна информация, за което Анкара ще работи без спиране ". Може да се счита, че не се е поддал на напън за отвод от С-400 и суверенна Турция с самостоятелни лични решения е норма за политиките му в чужбина.
Ердоган не получи опция да приказва пред Конгреса, имаше митинги пред Белия дом, проведени очевидно от кюрди, само че във вътрешен проект диалозите с един от международните водачи ще бъде регистрирано като " точка " за отбрана на национални ползи.
А дали срещата му с Тръмп е останала в сянка поради дебатите за импийчмънт по отношение на Тръмп е въпрос за спекулации. Медиите във Вашингтон отдадоха дължимо внимание на диалозите в Белия дом. Но е противоречиво дали се е получила " нова страница в нашето трайно съдействие ", както се показва Ердоган.
Остава да се проследят реакциите в Москва. Там в последно време одобряват " с схващане " дадени политики на геополитически и районни играчи. Даже постоянно се майтапят (главно Лавров и Захарова) изобретателно при задавани въпроси от публицисти, когато става дума за събития и персони с въздействие в интернационалните каузи. В съответния случай има единствено информации за тематиките, изказванията и позициите на Тръмп и Ердоган. С тях Москва също избира да води разговор. Другото остава зад кулисите.
Турската стопанска система е в нежелано състояние
заканите за наказания не са добра среда за вложения, а вътрешнополитическият живот в страната не е изключително удобен за ръководещите. Надеждата, че Тръмп ще поеме ангажимент за превъзмогване на напрежението в двустранните връзки, което ще обезпечи на турския президент нова доза стабилизираща сила във вътрешен проект, на този стадий не се оправдаха. Или както написа " Уолстрийт Джърнъл ", " дълго чаканата среща приключи, без да се реализира решение на основни въпроси ". " Вашингтон пост " го добавя: " Между Съединени американски щати и Турция има другарски диалози, само че разликите към момента са налице. " Явно огромни крачки не са реализирани, само че спор няма, че визитата на Ердоган е било " топло ". Не инцидентно " Ню Йорк Таймс " подчертава върху думите на Тръмп, че " аз съм почитател на президента Ердоган ". Тръмп в никакъв случай не е крил, че цени мощните водачи, тези, които отстояват национални ползи и суверенна политика, само че единствено в случай че това не е във щета на ползите на Съединени американски щати. В случая, след срещата на Ердоган с Тръмп, Белият дом излезе със известие с много по-твърд звук, в което се декларира, че " за обезпечаване на прогрес в другите области жизненоважно е да бъде решен въпросът с пазаруването и доставките на С-400 от Русия. Трябва да бъде засилено нашето отбранително съдействие ". Освен че не излиза наяве по какъв начин ще бъдат преодолени разликите, само че и Конгресът на Съединени американски щати не се отхвърля от сериозните си оценки за провежданата от Турция военна интервенция в Сирия и то против организациите на сирийските кюрди, които Анкара дефинира като терористични. В тази връзка прави усещане, че и в навечерието на провежданите диалози, на обособени специфични конференции представители на Белия дом и на Държавния департамент заявяваха, че " Съединени американски щати нямат желание да преустановяват съдействието със сирийските демократични сили ". Още повече, че и по време на самите диалози сред Тръмп и Ердоган са участвали и 5-ма републиканци-сенатори, сред които и Линдзи Греъм, който е изявен съперник на турската интервенция " Извор на мира " в Сирия. Макар сенатор Греъм особено да бе подчертал, че " Ердоган бе откровен и открит " по време на договарянията, което не трансформира мнението му за налагане на наказания по отношение на Турция. Допълнил е, че се надява връзките с Турция " да бъдат избавени, само че дали това е допустимо единствено времето ще покаже ".
Не бива да се не помни, че още преди самото посещаване на Ердоган във Вашингтон имаше писмо до Тръмп на 15 демократи-сенатори и 2-ма републиканци, в това число и ръководителят на комисията за външна политика в Камарата на представителите, които упорстваха да бъде оттеглена поканата за аудиенция на Ердоган, тъй като " при сегашните условия това посещаване е неуместно ". Тези сенатори считат, че " турската интервенция в Сирия, от позиция на сигурността на Съединени американски щати, поражда бедствени резултати и е причина за съществени пропуквания в НАТО ".
От друга страна, Линдзи Греъм след срещата с Ердоган е попречил разглеждането в Сената на към този момент признатата от Камарата на представителите резолюцията за арменския геноцид. Сигурно това е онази
" дребна крачка на прогрес "
за която приказват някои анализатори. Защото и в известието на Белия дом няма нищо упоменато по сирийския въпрос. Това дава съображение за извод, че разликите и напрежението сред Анкара и Вашингтон не са преодолени. Оказва се, че и Тръмп е предпочел по време на диалозите с Ердоган да не конкретизира въпроса за връзките на Съединени американски щати с кюрдите, макар че е подчертал какъв брой доста години американският и турският народ са другари и съдружници. Или, както споделят от Белия дом, " президентът Тръмп работи за развиване на значимите връзки на Съединени американски щати с Турция, които са от голяма важност за опазване на американските ползи в района и в по-широки пространства ".
Всъщност думите на Тръмп са " Турция е значим съдружник в НАТО и двете страни реализират многостранно съдействие под чадъра на НАТО. Турция е значим съдружник в битката за унищожаване на халифата на " Ислямска страна " (ИД) и е належащо да бъде включена в битката, с цел да не се даде опция ИД още веднъж да се появи ". Друг въпрос е дали ИД е изчезнала и кой, по кое време и къде я крепи. В духа на личния му жанр президентът Тръмп не е пропуснал да подчертае, че " Турция има огромен капацитет като търговски сътрудник на Съединени американски щати " и точно в границите на този капацитет страните ще поставят старания да запазят стокообмен в размер на 100 милиарда дол. годишно. Явно, Турция е значим и разрастващ се, според оценките на Вашингтон, терен за американски вложения, откакто се споделя, че вложенията през 2018 година са нарастнали с 9% и са достигнали до $4.7 милиарда. Турските пък в Съединени американски щати били за $2.7 милиарда.
В последна сметка CNN обобщава за визитата на Ердоган в Съединени американски щати, че " никой и преди него не е успявал да получи това, което е желал от американския президент Тръмп ". Но на конференцията след срещата Ердоган е отстоял позициите на Турция по въпросите, които могат да се поберат в " това, което е желал ". Не крие, че страната му е подвластна от съветския газ, от приходите на съветските туристи, които са достигнали до 6.5 млн. през 2019 година, което си е мощна инжекция за задъхващата се турска стопанска система и заради всичко това
избира да има другарски връзки и с Москва, и с Вашингтон
Според " Блумбърг " Ердоган е декларирал, че " не можем да развалим взаимоотношенията с Русия, имаме стратегически взаимоотношения " и " не е допустимо да се откажем от системите С-400 ". В името на " многопластова отбрана " Ердоган показва подготвеност Анкара да купи и щатските системи " Пейтриът ", в случай че ги предложат на допустими цени и условия. Известно е, че Ердоган има поредна политика на баланс, само че при изискване " Турция над всичко ". Именно по тази причина и не пести слова като " значимо е да запазим здрав разговор върху основите на вярна информация, за което Анкара ще работи без спиране ". Може да се счита, че не се е поддал на напън за отвод от С-400 и суверенна Турция с самостоятелни лични решения е норма за политиките му в чужбина.
Ердоган не получи опция да приказва пред Конгреса, имаше митинги пред Белия дом, проведени очевидно от кюрди, само че във вътрешен проект диалозите с един от международните водачи ще бъде регистрирано като " точка " за отбрана на национални ползи.
А дали срещата му с Тръмп е останала в сянка поради дебатите за импийчмънт по отношение на Тръмп е въпрос за спекулации. Медиите във Вашингтон отдадоха дължимо внимание на диалозите в Белия дом. Но е противоречиво дали се е получила " нова страница в нашето трайно съдействие ", както се показва Ердоган.
Остава да се проследят реакциите в Москва. Там в последно време одобряват " с схващане " дадени политики на геополитически и районни играчи. Даже постоянно се майтапят (главно Лавров и Захарова) изобретателно при задавани въпроси от публицисти, когато става дума за събития и персони с въздействие в интернационалните каузи. В съответния случай има единствено информации за тематиките, изказванията и позициите на Тръмп и Ердоган. С тях Москва също избира да води разговор. Другото остава зад кулисите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ