Кога настъпва смъртта? Какво се случва с тялото ни, когато

Кога настава гибелта? Какво се случва с тялото ни, когато умрем? Имаме ли душа? Ето какви отговори дават на тези и други въпроси биологията, медицината и физиката.

" Смъртта евентуално е най-голямото изобретение на живота. Тя е мотор на смяната. Смъртта гони Старото и основава място за Новото! " Прощалната тирада на съоснователя на " Apple " Стив Джобс развълнува доста хора по света. Не съумяха да му оказват помощ нито голямото му благосъстояние, нито неговите големи достижения, нито връзките му. Той умря едвам на 56 години. От рак.

Защо биологичната гибел е неизбежна?

Живите организми имат един доста добре настоящ способ за заличаване на ненужните или евентуално рискови кафези като вируси или ракови кафези. Нарича се програмирана клетъчна гибел. Старите кафези се подменят с нови идентични кафези. С годините обаче деленето на клетките последователно се забавя и все в миналото стопира. Вероятно за това са отговорни теломерите в краищата на хромозомите. Когато те станат по-къси в резултат на деленето на клетките, все в миналото клетъчното разделяне стопира. Ензимът теломераза може да спомогне за продължение на деленето на клетките, само че в същото време може и да форсира рака. Затова от биологична позиция е свястно този ензим да бъде деен в дребен брой кафези.

Човешкото тяло може да действа биологически най-много към 120 години. От решаващо значение обаче е действителната дълготрайност на живота, която с течение на времето е повишена доста. В Германия да вземем за пример продължителността на живота се усилва годишно с три месеца.

Какво е определението за гибел?

В края на човешкия живот органите престават да действат: сърдечно-съдовата система колабира, белите дробове и мозъкът отхвърлят. И по този начин настава гибелта. От здравна позиция има разнообразни типове гибел. При " клиничната гибел " сърдечно-съдовата ситема отхвърля, пулсът и дишането престават, органите към този момент не се доставят с О2. При клиничната гибел обаче е допустима реанимация посредством изкуствено дишане и косвен масаж на сърцето. В доста случаи тази реанимация е сполучлива. При " мозъчната гибел " обаче това не е допустимо. При нея престават да действат основният мозък, дребният мозък и мозъчният дънер. При мозъчната гибел е допустимо някои мозъчни кафези в дълбоките пластове към момента да действат, само че " съзнанието " към този момент е изгубено. Въпреки това хората с мозъчна гибел могат да бъдат поддържани изкуствено живи. Има случаи на дами с мозъчна гибел, които раждат здрави деца. Някои пациенти с мозъчна гибел даже реагират на външни дразнители - да вземем за пример по време на интервенции. Става дума за рефлекси на гръбначния мозък и това не значи, че пациентът изпитва болежка.

Какво се случва с човешкото тяло?

Първоначално човешките органи могат да устоят известно време без О2 и хранителни субстанции. Постепенно деленето на клетките стопира дефинитивно. Старите кафези стартират да измират. Ако измрат доста кафези, органите към този момент не са в положение да регенерират. Най-бързо реагира мозъкът, където клетките измират след три до пет минути. Сърцето може да издържи до половин час без О2. Когато кръвта спре да циркулира, стопира и сърцето. По тялото се образуват " смъртни пента ", които дават инструкции на правосъдните лекари за повода и мястото на гибелта. След два часа настава вкочаняването на натрупа, защото тялото към този момент не създава аденозинтрифосфат, който е енергиен източник за клетките. Без неговото съществуване мускулите се втвърдяват. Стомашно-чревният тракт умира едвам след два до три дни, а намиращите се в него бактерии форсират разлагането на натрупа. Причинителите на разнообразни болести обаче не престават да съставляват риск за близките още дълго време. Хепатитният вирус да вземем за пример живее дни след гибелта. А туберкулозните бактерии остават жизнеспособни дълги години. Разлагането на човешкото тяло продължава 30 години.

Какво ни споделят околните до гибелта прекарвания?

От научна позиция околните до гибелта прекарвания нормално настъпват сред клиничната гибел и реанимацията. С тези положения се занимават интензивно освен учените, само че и религиите и езотериката. Описаните положения обаче се разграничават доста според от културните и районни присъщи белези. Някои от засегнатите разказват напор на остарели мемоари. Други приказват за обособяване от тялото или за ярка светлина в края на мрачен тунел. Някои от изпадналите в сходни положения споделят, че са изпитали голямо възприятие на благополучие, а други са претърпели боязън и са изпаднали в суматоха. Очевидно околните до гибелта прекарвания настъпват, когато реанимацията продължава доста дълго и визира снабдяването на мозъка с О2. Учените изследват и взаимовръзката сред околните до гибелта прекарвания с сходни прекарвания на живи хора. Пациентите с мигрена да вземем за пример по-често виждат светлини, а някои от епилептиците приказват за " обособяване от тялото ".

Какво е общото сред квантовата физика и душата?

Със загадъчните явления на околните до гибелта прекарвания се занимават освен теолози и езотерици. Основата за една " физически описуема душа " е феноменът на квантовото сдвояване (или квантово заплитане). Алберт Айнщайн също се натъква на този феномен, само че го отхвърля като " нереален резултат ". При феномена на квантовото сдвояване две преплетени частици се държат като близнаци без значение от действителното разстояние сред тях. Безброй квантови физици и през днешния ден застъпват мнението, че този резултат фактически съществува. Твърди се, че също както при частиците, и у индивида съществува дуализъм сред тялото и душата. Дали обаче квантовата физика може да потвърди съществуването на човешка " душа "? Ето тук стартира вярата.