Финансова реанимация
Кога и по какъв начин нацията ще се върне на работа и ще се вдигнат възбраните върху стопанската активност, с цел да стартира развой възкръсване (реанимация)? Няма по-важни въпроси за българската стопанска система. Макар да ни мъчат паники и боязън от пандемията, в този момент е времето да се търсят решенията, които да се съчетаят, когато е допустимо, със санитарните ограничения против пандемията. Китай към този момент регистрира, че съвсем изцяло е възобновена работата в браншовете на производството и преобладаващата част от услугите. И в множеството развити индустриални страни, където пандемията се развихри много по-късно, към този момент работят върху такива решения. В Германия, доста по-тежко наранена от вируса спрямо България, към този момент разгласиха два обстойни разбора, всеки с съответен
проект за реанимация
на стопанската система – на колектив от мюнхенския Институт за стопански изследвания (IFO), отпред с шефа на института проф. Клеменс Фюст, другият на проф. Михаел Хютер, шеф на Института за немско стопанство (IW), Кьолн. Много поучителни четива, с съответни ограничения и график по какъв начин да се преодолее наложеното изключване на стопанската система (lockdown) – по седмици и по браншове. Безспорно се потвърждава едно главно умозаключение, че стопанството не може да бъде изведено от изкуствената кома внезапно, а ще се наложат няколко поредни стъпки за последователно ограничение и повдигане на възбраните. Всички други оферти в тези проекти обаче са непълни и много механично пренесени от антикризисните стратегии от 2008-2010 година против световната финансова рецесия. Но бедствието, пред което сме изправени през днешния ден, е напълно друго. Това не е нормална криза (стопански спад) при следващата циклична рецесия. Изправени сме пред колапс, подбуден от извъникономическа причина – наложено от страната изключително прекъсване, изключване на огромна част от стопанския и на целия публичен живот с ограничение на превоза, връзките и търговията, блокирано трансгранично, а и вътре в националните граници, придвижване на работната мощ и стоковите потоци. За разлика от цикличните рецесии, при които главен проблем е да се вдигне търсенето, тук основната задача е
да се възвърне производството,
а за това е нужно първо да се възстановява снабдяването и дистрибуцията. За тази цел арсеналът на „ съплайсайдърите “ (т.нар. „ стопанска система на предлагането “) е доста по-пригоден от паричните ограничения, за които по табиет от последните десетина години запя всеобщият хор политици и икономисти от целия свят. Забележете, че като се изключи лимитираните фискални ограничения – отсрочени налози и дотации за заплащане на заплати на неработещия заради изключването личен състав, на практика всички останали ограничения, които ни оферират, са кредитни. А заемът е неприспособим инструмент за покриване на загуби и предотвратяване от риск с непостоянен небосвод.
Предозираният заем може да е нездравословен:
в случай че усили търсенето без да се възвърне производството, той ще провокира стагфлация (комбинация на свито предложение с увеличаващи се цени). Отделно заемът ще натовари компаниите с нов дълг и може да вкара доста от тях в механически банкрут (превишение на отговорностите над активите, въпреки те да не са дължими за заплащане веднага). Но даже да не стигнат до лимита на банкрута, компаниите, които покриват загуби и разноски с спешни заеми, ще изгубят платежоспособност, във всички случаи ще бъде стеснен потенциалът им да употребяват в бъдеще естествен, търговски заем. За реанимация са нужни финансови, а не кредитни принадлежности!
Държавата би трябвало да предложи такава финансова поддръжка, която да усили капитала на компаниите, по този начин ще усъвършенства достъпа им и до кредитния пазар. За икономисти тази логичност би трябвало да е мигновено разбираема, чак се удивлявам, че в оферти за финансова реанимация липсват таман финансовите принадлежности. А има богат опит в потреблението им, главно в банковия бранш. След световната финансова рецесия стотици банки бяха рекапитализирани с обществени средства. И то потвърдено сполучливо – всички банки, които употребиха държавен капитал, върнаха финансирането и заплатиха приход надалеч над кредитните лихви. Същото би трябвало да се предложи в този момент и на компаниите от нефинансовия бранш. Разбира се при аналогично строги условия – никакво заплащане на дивиденти, никакво назад изкупуване на акции и дялове, непретенциозен лимит за хонорари и бонуси на ръководещите, - до момента в който компанията си стъпи на краката и върне употребения държавен капитал. Важно място в пакета от ограничения за финансова реанимация би трябвало да заемат и
държавните гаранции за бизнеса.
Нямам поради гаранциите, които страните дават на банките, с цел да обезпечат заеми на компаниите. Току-що подобен закон одобриха в Австрия, където страната с лека ръка пое гаранция за отпуснатите банковите заеми, в подмяна даде „ почивка “ за обслужването на тези заеми до момента в който трае изключителното изключване на стопанството. Резултатът ще последва скоро, само че ще е най-малко удвояване на държавния (и държавно гарантиран) дълг на страната. Ако в София използван виенското решение, нашият държавен дълг на мига ще се утрои – с всички последствия от това. Нужните за бизнеса държавни гаранции не са върху пасива, а в интерес на дейните му интервенции: за гарантиране (застраховане) на вземанията, на осъществяването на бъдещи поръчки, на постъпленията от бъдещи покупко-продажби на българските компании – това са паричните потоци, които могат да завъртят още веднъж блокирания икономически оборот.
проект за реанимация
на стопанската система – на колектив от мюнхенския Институт за стопански изследвания (IFO), отпред с шефа на института проф. Клеменс Фюст, другият на проф. Михаел Хютер, шеф на Института за немско стопанство (IW), Кьолн. Много поучителни четива, с съответни ограничения и график по какъв начин да се преодолее наложеното изключване на стопанската система (lockdown) – по седмици и по браншове. Безспорно се потвърждава едно главно умозаключение, че стопанството не може да бъде изведено от изкуствената кома внезапно, а ще се наложат няколко поредни стъпки за последователно ограничение и повдигане на възбраните. Всички други оферти в тези проекти обаче са непълни и много механично пренесени от антикризисните стратегии от 2008-2010 година против световната финансова рецесия. Но бедствието, пред което сме изправени през днешния ден, е напълно друго. Това не е нормална криза (стопански спад) при следващата циклична рецесия. Изправени сме пред колапс, подбуден от извъникономическа причина – наложено от страната изключително прекъсване, изключване на огромна част от стопанския и на целия публичен живот с ограничение на превоза, връзките и търговията, блокирано трансгранично, а и вътре в националните граници, придвижване на работната мощ и стоковите потоци. За разлика от цикличните рецесии, при които главен проблем е да се вдигне търсенето, тук основната задача е
да се възвърне производството,
а за това е нужно първо да се възстановява снабдяването и дистрибуцията. За тази цел арсеналът на „ съплайсайдърите “ (т.нар. „ стопанска система на предлагането “) е доста по-пригоден от паричните ограничения, за които по табиет от последните десетина години запя всеобщият хор политици и икономисти от целия свят. Забележете, че като се изключи лимитираните фискални ограничения – отсрочени налози и дотации за заплащане на заплати на неработещия заради изключването личен състав, на практика всички останали ограничения, които ни оферират, са кредитни. А заемът е неприспособим инструмент за покриване на загуби и предотвратяване от риск с непостоянен небосвод.
Предозираният заем може да е нездравословен:
в случай че усили търсенето без да се възвърне производството, той ще провокира стагфлация (комбинация на свито предложение с увеличаващи се цени). Отделно заемът ще натовари компаниите с нов дълг и може да вкара доста от тях в механически банкрут (превишение на отговорностите над активите, въпреки те да не са дължими за заплащане веднага). Но даже да не стигнат до лимита на банкрута, компаниите, които покриват загуби и разноски с спешни заеми, ще изгубят платежоспособност, във всички случаи ще бъде стеснен потенциалът им да употребяват в бъдеще естествен, търговски заем. За реанимация са нужни финансови, а не кредитни принадлежности!
Държавата би трябвало да предложи такава финансова поддръжка, която да усили капитала на компаниите, по този начин ще усъвършенства достъпа им и до кредитния пазар. За икономисти тази логичност би трябвало да е мигновено разбираема, чак се удивлявам, че в оферти за финансова реанимация липсват таман финансовите принадлежности. А има богат опит в потреблението им, главно в банковия бранш. След световната финансова рецесия стотици банки бяха рекапитализирани с обществени средства. И то потвърдено сполучливо – всички банки, които употребиха държавен капитал, върнаха финансирането и заплатиха приход надалеч над кредитните лихви. Същото би трябвало да се предложи в този момент и на компаниите от нефинансовия бранш. Разбира се при аналогично строги условия – никакво заплащане на дивиденти, никакво назад изкупуване на акции и дялове, непретенциозен лимит за хонорари и бонуси на ръководещите, - до момента в който компанията си стъпи на краката и върне употребения държавен капитал. Важно място в пакета от ограничения за финансова реанимация би трябвало да заемат и
държавните гаранции за бизнеса.
Нямам поради гаранциите, които страните дават на банките, с цел да обезпечат заеми на компаниите. Току-що подобен закон одобриха в Австрия, където страната с лека ръка пое гаранция за отпуснатите банковите заеми, в подмяна даде „ почивка “ за обслужването на тези заеми до момента в който трае изключителното изключване на стопанството. Резултатът ще последва скоро, само че ще е най-малко удвояване на държавния (и държавно гарантиран) дълг на страната. Ако в София използван виенското решение, нашият държавен дълг на мига ще се утрои – с всички последствия от това. Нужните за бизнеса държавни гаранции не са върху пасива, а в интерес на дейните му интервенции: за гарантиране (застраховане) на вземанията, на осъществяването на бъдещи поръчки, на постъпленията от бъдещи покупко-продажби на българските компании – това са паричните потоци, които могат да завъртят още веднъж блокирания икономически оборот.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ