Българската енергетика през 2026: Проблеми и нови перспективи
През 2026 година българската енергетика се изправя пред редица провокации и благоприятни условия, които ще дефинират бъдещето на енергийния бранш в страната. Въпреки уверенията за подготовка за зимния сезон, обстановката с електричеството още веднъж сподели слабостите на системата.
От Врачанско до Южна България, популацията претърпя спирания в електрическото зареждане, които доведоха до митинги. Продължаващите повреди, високи цени на тока и забавени планове слагат под въпрос устойчивостта на българската енергетика. По-студеното време у нас донесе и по-високо енергийно ползване в първите дни на новата година. Нуждата от електричество скочи до над 6000 МВт в пиковите часове. До дни се чака тя да доближи и 7000 МВт. На този декор, след осъщественият годишен ремонт, 6-ти блок на АЕЦ " Козлодуй " беше спрян изключително, поради повреда в турбинната зала. Енергоблокът работи още веднъж, само че с към 80% от потенциала си. Засега.
Вече е ясно - в подтекста на световните трендове, високите цени на силата в Европа и нуждата от стабилно развиване, България би трябвало да премисли своите стратегически подходи към енергийния баланс.
Част от българите изкараха празниците при режим светло-тъмно
Георги Касчиев, енергиен специалист, разказа обстановката: Даваха се уверения, че сме готови за зимния сезон, само че това, което виждам, е че заран и вечер имаме огромен импорт на електрическа енергия от порядъка на 1000 и повече мегавата. За страдание нашата енергийна система закупи подобен тип, че можем да изнасяме през слънчевия сезон, т.е. от пролетта до есента евтина електрическа енергия, а по-късно през късната есен и зимата би трябвало да внасяме скъпа електрическа енергия. Ние още сме чист експортьор на електрическа енергия, някъде към 1, 100 млрд киловатчаса, енергийният баланс е в наша изгода. Но имаше време, когато сме изнасяли 11 млрд киловатчаса “. Според Касчиев закъснява извънредно доста ремонтът на ПАВЕЦ „ Чаира “, закъснява построяването на нови помпено акумулиращи системи, „ никакъв нов план с изключение на фотоволтаичните, несъмнено, не се прави “, безапелационен е специалистът. И най-после добави и светла нотка в оценката си за обстановката в енергийния бранш: „ Хубавото е, че започнаха да се конфигурират акумулатори в по-голям мащаб, които могат да оказват помощ за преодоляването на утринния и вечерния пик на консумациията, само че към момента са незадоволителни “.
Иван Хиновски, ръководител на Българския енергиен и минен конгрес /БЕМФ/, акцентира, че страната продължава да влага в остарели технологии. „ Българската електроразпределителна мрежа е въздушна и заради това е уязвима на снеговалежи и на стихии. „ Когато се скъса електропровод е належащо време, с цел да се възвърне. Това е проблем. Изисква доста огромни вложения, с цел да се създадат подземни електроразпределителни мрежи, които са устойчиви на измененията във времето “, добави Хиновски.
Цени, политика и вложения
Енергийният анализатор Славчо Нейков насочи вниманието към нуждата от ценова политика, която да обезпечи задоволително вложения на електроразпределителните сдружения и доставчиците на ток до крайните клиенти за по този начин нужните вложения в електроразпределителната мрежа. „ Освен чисто техническата страна, капиталовата съставния елемент е доста значима в тази обстановка. Проблемът е, че политиците са склонни да натискат КЕВР да задържа цената на електричеството за бита, да режат разноски, с цел да има по-голяма обществена търпимост. Това, съгласно мен, е груба политическа неточност, тъй като енергийният бранш е пазарен. Той не е обществен бранш. Тези, които имат потребност от някаква обществена поддръжка, това би трябвало да се прави през обществената политика, а не през енергийната политика на страната. Дружествата би трябвало да имат опция да влагат, с цел да няма подобен вид обстановки “, изясни Нейков.
Предизвикателствата в нуклеарна енергетика
Според Георги Касчиев има пояснение за настоящия проблем с двукратното прекъсване на Шести реактор и сегашната му работа при доста понижена мощ, което не е ясно за обществото. „ За настоящия 6 блок за жалост насъбраните проблеми се дължат основно на непросветеност и на претенции за съмнителни поръчки и покупко-продажби, които водят до повишение на разноските и до неприятно качество, което се отразява по-нататък на употребата “, разяснява Касчиев пред 3eNews. Според него характерен образец е случилото се през м декември.
„ По проект на 6 блок би трябвало да бъдат заменени четирите защитни мембранни устройства на сепаратора. Проведен е търг още през есента на 2023 година Избран е доставчикът на истинските съветски устройства. За това обаче би трябвало дерогация, само че тя идва чак май месец предходната година. Тогава обаче не зная кой е настоял и по какъв начин е решено, почнали да се създават побългарени такива устройства. Междувременно се оказва, че за изпуснатото време цената на съветските устройства е повишена и това е формалният мотив да се употребяват “побългарените ”.
Техническите проблеми на Шести блок и пропуски за Пети блок
В момента на тези сепаратори паропрегреватели са поставени железни пръти и те не могат да се отворят, в случай че се наложи. Това изясни пред Bulgaria On Air Румен Овчаров, нуклеарен специалист и някогашен министър на енергетиката. Рискът е, че може да се получи раздор на втори силует, а такава повреда е рискова и за първи силует на блока, изясни Овчаров. Според него тук приказваме за директна опасност за нуклеарната сигурност на централата. Според Румен Овчаров от Агенцията за нуклеарно контролиране доста добре знаят какво значи този проблем и какъв брой рисков е той. Шести блок към този момент 10 дни работи с мощности от 800 мегавата и управлението на централата го е боязън да повиши повече мощността. Тогава в действителност може да стане някоя повреда, счита Овчаров.
На процедура от 26 декември блокът работи с мощ 806 мегавата и всеки ден натрупа загуби от 1 млн. лева поради това, че работи на намалена мощ, като действителната е 1080 мегавата. „ Проблемът от една страна е във финансовия резултат, само че от друга – има предел на циклите, свързани с понижение на мощността за целия живот на реактора. Ами като зачестява прекъсването на реактора по 4 пъти годишно това изяжда този запас “, изясни още Касчиев.
Според него в 5 реактор пък при промяната на съветското гориво с това на Уестингхаус има пропуски при изчислението на мощността на реактора. „ Двата реактора бяха лицензирани да работят на 104% - 1080 мегавата. Поради неналичието на планове, които съветската страна отхвърли да прави, не могат да работят на 104%, работят с 30-40 меегавата по-малко. 40 мегавата за 8000 часа х 200 лв. е много огромна сума, от която централата се лишава “, счете небрежно Касчиев.
Къде ще съхраняваме нуклеарните боклуци?
Според специалистите обаче в нуклеарната енергетика основното предизвикателство е, че не се прави нищо за предпазване на отработеното гориво, то просто се събира на площадката. „ Няма транспортиране на отработеното гориво към Русия по разбираеми аргументи, само че нищо не се прави по това, което бяхме предложили и беше признато в последната тактика. А то е да се проведат диалози с Франция за преправка на ОЯГ в техните преработвателни фабрики. Нищо не се прави и за план за създаване на оборудване за надълбоко геоложко вместилище за дефинитивно предпазване на нуклеарните боклуци. Времето върви, проблемите се натрупват и всичко се трансферира финансово на нашите деца и внуци, което е недопустимо “, разяснява Георги Касчиев.
Иван Хиновски също акцентира, че основното предизвикателство пред енергийната ни система е закъснялото решение на казуса с построяването на вместилище за дефинитивно предпазване на нуклеарните боклуци. „ Това е едно от основните условия България да тръгне по пътя на развиване. По тази тематика страната ни се намира в наказателна процедура от Европейската комисия по това условие поради това, че няма проекти, няма напредък и няма график за развиването на този план “, съобщи Хиновски.
Според него второто огромно предизвикателство са фрагментите. „ Такъв недостиг на способени нуклеарни енергетици българия в никакъв случай не е изпитвала и това ще бъде сериозен фактор за триумфа на какъвто и да е нуклеарен план в бъдеще “.
Снимка: iStock by getty images.
„ Третият проблем е качеството на националните нормативни документи за всеки план, освен нуклеарен. Преди началото на всеки огромен план е нужно да се направи икономическа аргументация за опциите за финансиране и за пазарно позициониране – нито една банка няма да отпусне заеми за план, който няма ясна визия за мястото му на картата на националната енергийна система. Четвъртата тематика, тя е по-скоро софтуерна е, че България приказва за дребни модулни реактори, което е област с доста бързо развиване в света и в Европа, само че у нас няма управническа визия. Липсва задоволително подготвеност що е то, защо се ползва, по какъв начин се подхожда към тези планове, какви са рисковете, има ли условия да се построяват в България “, заключи Хиновски.
Нова енергийна тактика – излаз от хаоса в бранша
Иван Хиновски добави: Ние създадохме екип от към 10-тина специалисти – някогашни ръководители на енергийни сдружения и министри и за почнахме работа по енергийна тактика. Това е една рамка, в която ние, обсъждайки обстановката и проблемите, стигнахме до потребността от дълбоки промени, от предефиниране на целите, да се дефинират националните български ползи в енергетиката, които не съответстват изцяло с европейските цели. Това съответствува със протичащото се в последно време – има един интервал на преоценки на енергийните политики. Разполагаме с числа от последния отчет на Euroelectric, които са умопомрачителни за резултата на зелената договорка върху цените в Европа – 60% е междинният растеж на електрическата енергия за промишлеността в Западна Европа заради зелените политики.
Особено зле са нещата в Югоизточна Европа. В Чехия, Румъния, България и Гърция казусът е максимален. Това демонстрира освен незадоволителна съгласуваност, само че демонстрира взаимозависимост от едни авансово дефинирани политики. Ние предлагаме преоценка от позиция на националните ползи. Преоценка на зелената политика в подтекста на бурното изцяло демократично развиване на фотоволтаични планове, предлагаме по отношение на въглищните централи да предложим на Европейската комисия механизъм за парещ запас на цялата европейска мрежа с 4 блока в Топлоелектрическа централа Марица – Изток 2 и с 1 блок в TEC “Бобов дол ”. Това е от софтуерна позиция резистентност и на нашата енергийна система. В момента има интервали, в които внасяме извънредно скъпа върхова сила и това е главната причина за растежа на цените на електрическата енергия у нас.
Обсъждаме и разнообразни структурни промени – обсъждаме нова функционалност на БЕХ, имаме серия разисквания -предлагаме структурни промени, предлагаме законодателни промени, предлагаме ново отнасяне на всички браншове на енергетиката. Говорейки за нови нуклеарни реактори слагаме като приоритет номер едно незабавното пускане на построяването на хранилището за дефинитивно запазване на радиокативни боклуци. Без решение на този проблем не можем към този момент да приказваме за нуклеарна енергетика. В същото време подчертаваме, че зелената сила не е 100% стабилно развиване.
Никой и в Европа не слага въпроса за хилядите тонове боклуци от преработването на панели. От нуклеарната енергетика се изисква основаването на фондове за предпазване и преправка на отпадъците, а за фотоволтаичните панели никой дума не отваря. Не споделям, че би трябвало да стане незабавно, само че този бизнес би трябвало да си заплаща за отпадъците както е при нуклеарната сила.
Искаме да се развърже капацитетът на дребните модулни реактори, само че не в този лабораторен тип, за който слушам да се изричат анализатори – редица страни отидоха доста напред към този момент, до момента в който ние се чудим оправдано ли е. Във Финландия в Хелзинки се строи топлоцентрала на малкък модулен реактор, в Дания се строи, в Чехия са в развой на подготовка построяването на 3 дребни модулни реактора – това са обществени сдружения топлофикациите в Пилзен и още един град са на база на дребни модулни реактори.
Всичко това е въпрос на обединена енергийна тактика. Трябва да бъде ясно какви са задачите – енергийна сигурност, ниска цена на електрическата енергия. Тоест всички проблеми в бранша, всички капиталови цели би трябвало да се проучват. В последна сметка има един аршин - по какъв начин това ще повлияе на сигурността на енергоснабдяването и на цената му. Има към този момент такива модели и програмен продукт по какъв начин това да се прави. Това би трябвало да стартира да се прави и в България, с цел да разберем по какъв начин ще се отрази на цената на силата бурното развиване на ВЕИ или 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй, новият газопровод – всички енергийни вложения.
Ценовият растеж плаши и промишлеността и семействата
Световната стопанска система и политическата неустойчивост, изключително след споровете в Украйна, доведоха до внезапно повишаване на цените на електричеството. Според специалистите, " европейските цени на тока ще останат високи, и България би трябвало да създаде механизми за компенсиране на консуматори и промишленост. " През последната година България е измежду водачите по високи цени на тока на борсовия пазар, дружно с Румъния и Гърция.
За промишлеността високите цени на тока остават огромен проблем, макар че в договаряния с държавното управление бизнесът съумя да реализира удължение на интервала за обезщетения.
Домакинствата към момента имат отбрана от ценовите пикове, като останаха на контролирания пазар, въпреки че и там има растеж на цените, който доста хора не могат да посрещнат. А и регулаторната отбрана ще се промени от лятото, когато се чака прекосяване към цялостна либерализация на енергийния пазар.
Славчо Нейков счита, че редом с разбора на вложенията би трябвало да върви доста интензивно и тематиката за енергийната беднотия. „ Стигнахме до едно определение на понятието енергийна беднотия в закона и нещата стопираха до такава степен, а това извънредно сензитивен проблем – и европейски, освен български “, обясни анализаторът.
Наблюдава се все по-актуален проблем с енергийната беднотия, а политиците не дават съответни решения, които да облекчат ситуацията на нуждаещите се фамилии, добавя Нейков. Според него " належащо е да се организира национална кръгла маса за развиване на енергийния бранш. "
Домакинствата излизат на свободния пазар
Либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори продължава да е измежду най-големите провокации. От 1 юли всички битови консуматори би трябвало да излязат на свободния пазар, само че до този миг няма изясненост по какъв начин и по какъв ред ще се случи. При това съставените елементи в цената на тока са много сензитивна тематика. Това може да има доста въздействие върху българските жители, изключително при актуалните високи цени на тока. Съществува риск цените да се повишат в допълнение, в случай че механизмите за отбрана не бъдат съответно осъществени. Въпреки напъните за облекчение на цените на електричеството, наклонността в Западна Европа демонстрира, че страните още веднъж прибягват до ограничения за надзор на цените, което удостоверява значимостта на решението за справяне с енергийната беднотия. Заради по-високите цени на електрическата енергия на пазара на едро и инфлацията от ден на ден западни страни се обръщат към модел за подкрепяне на семействата, непосредствен до настоящия сега в България.
Пример за това е Австрия. В края на предходната 2025 година беше обявено, че страната има желание да задели към 500 милиона евро за понижаване на цената на електрическата енергия за популацията. Моделът планува обаче тези средства да не са от бюджета, а за сметка на държавните дялове в фирмите. По-рано страната задели 130 млн. евро за намаляване на растежа на мрежовите цени.
Мерки за облекчение на семействата не престават да работят в цяла Европа, само че в България разискването на тази тематика към момента е „ табу “.
" Либерализацията дава обещание конкуренция, само че при тези условия на високи цени, потребителите могат да се изправят пред още по-високи сметки ", разяснява финансистът Любомир Дацов.
Специалната интервенция на Съединени американски щати във Венецуела и рисковете за петролния бранш
Според Славчо Нейков във Венецуела доста бързо стигнахме от специфичната интервенция до енергетиката. „ Ще направя връзка и с България – Лукойл продължава да е под американски наказания, хубавото в България е, че държавното управление се оправи нелошо. Искам да подчертая в това отношение и работата на неправителствения бранш, особено Центъра за проучване на демокрацията и Българската петролна и газова асоциация, които подбутнаха държавното управление да предприеме по-бързо съответни стъпки във връзка с четирите компании, които са под марката „ Лукойл “ у нас. В България нямаше разтърсвания в това отношение, уповавам се, че тази нова геополитическа обстановка няма да се отрази у нас. Нека напомним, че глобите са свързани с войната сред Русия и Украйна и в случай че там има някакво решение, ще има и преоценка на политиката “.
Хиновски показа опасенията си, че дейностите на Съединени американски щати във Венецуела ще се отразят на цените на петрола на интернационалните тържища. Но той съобщи, че не може да отгатне накъде ще тръгнат цените на петрола. „ Може би е изработен разбор и може би това е и една от задачите на тази интервенция – да се вдигне цената на петрола. От друга страна това в действителност играе в интерес на Путин, в това време ние се стараем да го „ обезкапитализираме “. Затова съм доста комплициран какъв резултат ще има тази интервенция “, съобщи ръководителят на БЕМФ.
Това е частта от разбора, която обгръща най-тревожните проблеми в енергетиката от последните месеци. Но предстоят и нови провокации, въпросът е, дали те ще бъдат признати и осъществени като благоприятни условия и планове, или ще засилят страховете на хората.




