Кое е първото място, което бихте искали да посетите, ако

Кое е първото място, което бихте желали да посетите, в случай че се намирате в Амстердам? Със сигурност ще желаете да обърнете внимание на известните кафенета и кексчета, по-смелите биха обърнали внимание и на алените фенери, малко на брой биха желали да влязат и в скривалището на Ане Франк, където се ражда един необикновен исторически труд, разказан в нейния дневник. Нидерландия или Холандия, подозираме, че жителите там не биха били толкоз сериозни към концепцията, най-вероятно и туристите се интересуват повече от опциите, които се оферират в тази страна и от туристическите обекти.

Една локация, която сигурно може да ви впечатли и би оправдала вложеното време, е точно Columbus Earth Center. Ако сте фенове на галактическите одисеи, в случай че в миналото сте желали да разберете и какво виждат същинските космонавти през своето малко прозорче в открития космос, несъмнено би трябвало да го посетите. Най-вероятно малко на брой са имали визия какво ги чака. Орбитата на нашата планета е съвсем 960 км/ч, всеки час, всеки ден и за цяла година.

Опитайте се да добавите и още едно число – 107 000 км/ч за обиколка към Слънцето ще ни покаже, че надали ще можем скоро да летим свободно с такава скорост. Да, човечеството прави такива опити, само че не можем да бъдем сигурни, че ще доживеем тази гражданска война. Една забавна атракция е, че този музей разкрива планетата ни по един друг метод, разрешава ни да я погледнем в профил, да влезем в интернационална галактическа станция, намираща се на към 600 километра над орбитата, да изпитаме малко под паника боязън и даже да разберем, че обиколката в орбитата ѝ въобще не е това, което години наред се пробва да ни покаже Холивуд.

Карл Сейган доста пъти е приказвал за дребната синя точка, която ние назоваваме дом, вдъхновението идва от първата фотография на планетата, направена на борда на Voyager 1. От днешна позиция е несъмнено, че сме не запомнили мъдрите думи на един човек с необикновен взор към науката, по тази причина оставяме и тази отпратка в идващите редове.

Морският биолог Уолъс Никълс постоянно счита, че хората имат „ наследник мозък “. По някаква мистична причина, водата постоянно е привличала хората, като че ли се връщаме назад към корените на живот, когато от водата излиза първото създание, поставящо стъпките на бозайниците. Водата има своя сексапил, постоянно е източник на живот и постоянно успокоява съзнанието. Тя постоянно е съвършена и споделя истината, без значение какъв брой се опитваме да я пренебрегваме.

Ако решите да посетите този музей, надали ще може да се доближите до това, което множеството космонавти претърпяват. Някои съществени разлики се крият във обстоятелството, че доста над атмосферата има различен живот. Първата фотография на Voyager 1 ще накара хората да мислят по един по-различен метод. Френският мъдрец Бруно Латор постоянно припомня на феновете, че нашата планета не е от космоса, тя е направена от дребна, пренаселена капсула на ракета. Ясно е на всички, че нито един човек не би могъл да оцелее в космоса свободно, той просто не желае да е гостолюбив към неканените посетители.

Тъй като фрагментът става прекомерно прочувствен, човечеството отклонява доста своята позиция, неговата философия постоянно ще припомня, че светът не би трябвало да се гледа извън, а да се търси във вътрешността – ние сме тук, а не там. Латор не стопира да припомня, че този кадър приказва за нереално и нездравословно бягство, каквото мнозина няма да изпитат, най-малко не и в този живот. Бягството от действителността към момента не е избавило никого.

Латор не е самичък в тази концепция, през годините, когато галактическата конкуренция ражда нови и нови хрумвания, в това число електрифицирането на Луната, малко на брой имат способността да погледнат дома си извън. Космонавтите, които се връщат, рядко отхвърлят да приказват по тази тематика. Статистиката демонстрира, че мнозина се замислят повече за екология и по-мирно битие. Когато Франк Борман се завръща от своя полет с Apollo 8, преценя, че няма да приказва за видяното, вместо това ще удостовери, че е желал да види децата си и брачната половинка си, като че ли е видял освен това, в сравнение с може да понесе.

Джим Ловел и Бил Андърс са други космонавти, които имат друга позиция, когато зърнат планетата от по-далече. Ловел даже си спомня, че множеството му другари и познати с религиозни настройки, очаквали да видят парадайса някъде високо над планетата, само че там няма нищо. Тогава осъзнава, че раят не е горе в космоса, а там, където човек се ражда. За Борман, това просто е една красива панорама и осъзнаване, че цялата човешка цивилизация се намира в тази сфера и получава всичко належащо, с цел да оцелее. Очевидно е условие, че човек от време на време би трябвало да види тази картина и да осъзнае, че космосът не е мястото за хора, а е мястото за осъзнаване и връщане назад в действителността.

Проблемът, както психоаналитика Анахита Незами изяснява, се крие най-вече в живота с останалите. Често се оформят тези проблеми, които водят до неустановеност, потребност от поддръжка, лакомия и боязън. Негативната страна на модерното общество е подготвена да се изкриви във всички форми, предизвиквайки меланхолия и самотност.

Незами постоянно счита, че човек може да се оправи с това, изключително в случай че реши да огледа страховете, само че постоянно в борбата се ражда и идващия въпрос: за какво се постанова на човек да се сблъска с тази тежка маса? Причината се крие във обстоятелството, че мнозина към този момент са счупени. Усещането за занемаряване, неналичието на връзки, както в работа, по този начин и вкъщи, слагат тежки бариери. Психоложката счита, че не би трябвало да се лекува един човек, а едно цяло общество, което да реши главните проблеми.

Тъй като има световно отчуждение, както мнозина други специалисти показват, обществото би трябвало да откри връзката, която да върне назад старите способи за оцеляване и развиване. Именно тогава е съумяла да срещне и изследването на Франк Уайт за космонавтите, които са съумели да уловят нещо ново. Фактът, че мирогледът на хората в космоса е изменен, автоматизирано я кара да ги потърси за коментар и да извлече скъпата информация.

Онзи миг, когато всеки един от галактическите пътешественици е имал опция да излезе от земната орбита и да се отдалечи, когато шокът и натискът на тялото му e почнал да избледнява, тогава погледът се е обърнал към дребната синя точка, която ние назоваваме дом.

Интересен факт е, че всички осъзнават нещо доста по-важно – възприятието им за принадлежност. Изведнъж са осъзнали неналичието на гори, ветрове, светлина и всичко належащо, което основава живота на земята. Мнозина признават, че моментното осъзнаване има тежест и до през днешния ден. Незами продължава да счита, че това няма да приключи процеса за излизане от самата концепция, главната загадка се крие във обстоятелството, че колкото повече се гледа към планетата, толкоз по-отрезвяващ резултат има.

Ако обърнете внимание на 24-часовия цикъл на планетата ни, може умерено да забележите оня миг, когато тъмната страна стартира да сияе. Това е оня резултат от милионите светлини, които човек възпламенява, с цел да покаже, че съществува на тази планета. По нейните думи, гледането на планетата и взирането ще помогне за една особена терапия.

И в случай че това помогне, в случай че внезапно човек може да излезе от всички битовизми и осъзнае, че навръх тази планета се намира всичко, което е належащо, дали тогава ще има малко по-различно чувство. Все още никой не може да изясни изцяло този резултат, мнозина се майтапят, че сходно чувство се ражда от несъразмерното натоварване при галактически полет или от суматохата, че високо в небето е мъчно да се върнеш назад на допустимо най-подходящата среда за човек.