Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра
Коато кармата слага индивида при избрани условия, за които ориста не му е дала сила да промени, той би трябвало да премине през тях мъжествено, умерено и твърдо. Никакви външни условия не могат да лишават от индивида неговите придобивки или да засегнат неговата вътрешна същина, в случай че той твърдо знае накъде и към кого върви. Духът не би трябвало да се колебае като тревичка при всяко подухване напразно. Иначе неговият светилник може да угасне. И когато стане доста мрачно, ще съберем всичко, което ни носи над тъканта на живота, което ни устремява нагоре, което в миналото не веднъж ни е пособие да преминем през теснините. Ще съберем всичката светлина, с цел да не се поддадем на тъмнината и да достигнем победни до Светлината.
Лежат в руини големите градове на в миналото велики нации. Затрупани в пясъка са някога цветущи страни. На повърхността на Земята не е останала и диря от изчезналите раси и единствено някъде в дълбините на океаните могат да се намерят руините на техните градове. По същия начин нищо с изключение на руини няма да остане и от актуалните цивилизации и освен неверни мемоари — нищо и от народите.
Къде са Вавилон, Троя, Картаген, градът на Златните Порти? Къде са хората живели там, любили, страдали и не мислили за гибелта, както не мислят за нея и съвременнните хора? Къде е всичко това? И планетата ще почине, ще си отиде от нея и животът, смисълът на който не е в плодовете на труда на човешките ръце, а в опита и знанията, които дава животът и които човек събира и натрупва в своята безсмъртна триада, с цел да ги отнесе със себе си на друга планета, когато умре тази, на която живее той в този момент.
Безсмъртен е духът и е неунищожима Чашата на неговите придобивки, защото и Чашата, и духът не са от този свят, въпреки и чашата да е изпълнена с плодовете на земните достижения, т.е. със знанията и опита, събрани на Земята.
В това натрупване на плодовете и резултатите от земния труд се състои смисълът на земния живот. Всичко сътворено от ръката на индивида е обречено на опустошение, защото се строи за днешния ден или за избрани периоди, само че на индивида е дадена Безпределността като цел на устремеността и резервоар на всичките му желания, излизащи отвън плътната сфера.
В Безпределността, точно, е животът. И неговите влакна могат да бъдат протегнати от сферите на сегашното обграждане на индивида в Безпределността, където животът няма край. Може ли да се помири духът с това, че преживявайки на Земята 60 или 70, или 100 години, той умира и изчезва към този момент вечно? И защо би трябвало тогава да се живее, откакто дружно с планетата ще изгори и изчезне всичко това, което е на нея и цялото човечество без излишък?
Ако няма смисъл краят на съществуването на човечеството, то няма подобен и всяка друга точка от разреза на краткотрайното му битие. Но разсъдъкът не може да се примири с такава чудовищна нелепост. И смисълът на живота е в това, че духът на индивида е вечен, че доста пъти се въплъщава той на Земята, с цел да може, завършвайки своя цикъл животи върху нея, да премине на друга звезда, стояща на по-високо ходило в еволюцията на световете, в сравнение с нашата планета.
Смисълът на живота е популярен, само че се заключава в самия развой на труда, а не в неговите резултати или в материалните и забележими за очите плодове. Трудът е необходим, нужни са и тези плодове, нужни са и градовете, и домовете, и всички удивителни произведения на човешкия разум, талант и досетливост, увенчани с хубост, нужен е и мирният и благополучен живот на индивида на нашата прелестна земя, всичко това е нужно, всичко това е доста нужно и значимо, само че освен по себе си, а като неизбежно и доста належащо ходило към още по-великото бъдеще.
За разсъдъка на човека няма никакви лимити и ограничавания. Той може да победи всичко и да разреши всички проблеми. Той може да сътвори за индивида такива тела или обвивки, в които той ще може да живее без да зависи от нормалните земни условия. Той може да победи природата дори и в това. Цялата сила на Космоса и цялата материя във всичките й форми са в негово предписание и ще му служат в дерзаенето към чудесното и невъзможното. Невъзможно за незнанието и незнанието, само че допустимо за този, който знае, че човек е роден, с цел да господства над природата и живота.
И през днешния ден той навлиза в интервал на блестящи победи на науката и знанието над забележимите и невидими за окото светове, с цел да излезе от тази битка победител на живота и смъртта.
Из " Светлините на Агни Йога ", Борис Абрамов, 1960
