КНСБ иска въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата
КНСБ предлага смяна на сегашната данъчна система в България - въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, която е открита за страната. Това сподели президентът на синдиката Пламен Димитров на научна конференция " 10 години плосък налог в България ", проведена от фондация " Фридрих Еберт " и КНСБ.
С въвеждането на необлагаем най-малко ще бъдат освободени от налог нискодоходните групи и техният наличен месечен приход ще нарасне. Според синдиката целият спомагателен наличен приход ще бъде изразходван за ползване, което ще има резултат както за икономическия напредък, по този начин и за приходите в бюджета под формата на Данък добавена стойност.
КНСБ счита,че тази мярка е в унисон с съответни рекомендации на Европейска комисия към България за понижаване на неравенствата и битката със сивата стопанска система. Пламен Димитров уточни, че неравенствата в България нарастват в изискванията на плосък налог - България е единствената страна с коефициент на Джини по-висок от 40 %. Структурата на депозитите също потвърждава това - при общо 9,7 млн. депозити към юни 2018 година, 6,1 млн. от тях са на стойност до 1000 лв..
В 66 страни от общо 143, за които статистиката дава информация в целия свят, съществува необлагаем най-малко. Общо 11 стопански системи в Европа имат необлагаем най-малко, който е еднакъв на МРЗ, само че в това време други 14 страни от Европейски Съюз ползват някаква форма на необлагаема основа. Единствените страни в Европейски Съюз, които нямат необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия.
Конфедерацията желае още данъчната основа за хора с приходи по-високи от откритата минимална работна заплата да се дефинира след приспадане на минималната работна заплата и остатъкът да бъде облаган с данъчна ставка от 10 %. По този метод се предлага не изцяло унищожаване на плоския налог, а занижаване на неговата тежест върху хората от всички доходни групи.
Синдикатът упорства още за повишение на оптималния застрахователен приход от 2600 на 3000 лв. първоначално, защото той е замразен много години, а работните заплати и стопанската система не стопират да се развиват. КНСБ желае след повишаването му, по-късно да има последователно увеличение на неговата стойност до 10 пъти откритата минимална работна заплата в страната.
Емпиричните данни, с които разполага статистиката, разрешават да се твърди, че при въвеждането на тези промени ще бъде обезпечен спомагателен годишен приход на всеки работещ в размер приблизително на 672 лв. според от съответната заплата, сподели Пламен Димитров.
Според изследването на КНСБ и фондация " Фридрих Еберт " за десетте години междинният растеж на приходите от налога върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) е 7.97 на 100, само че преди рецесията е бил към 15 на 100, а към и след рецесията е едвам 0.9 на 100.
Ситуацията е сходна и при растежа на приходите от всички налози - преди рецесията междинният растеж е 15.3 %, до момента в който след рецесията е 3.33 на 100. За целия интервал междинният растеж е 8.57 на 100.
Преди рецесията междинният дял на данъчните доходи в бюджета е бил 21.37 на 100 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който след 2008 година той е 20.4 на 100, което от КНСБ регистрират като понижение, въпреки и минимално.
Приходите от Данък добавена стойност порастват по-бързо от Брутният вътрешен продукт. КНСБ изяснява това с аргумента, че от ден на ден средства се изземват по индиректен път от нискодоходните групи за преразпределение през обществени политики.
Осигурителната тежест се трансферира към семействата и е в посока облекчение на бизнеса, считат от синдиката. Делът на осигурителните вноски за сметка на семействата в общия дял на всички чисти осигурителни вноски нараства и доближава от 20.4 на 100 през 2000 година до 39.80 на 100 към края на 2016 година В същото време делът на осигурителните вноски, които работодателят прави като дял от общите такива, понижава през годините и доближава до 60.2 на 100 общ дял при 79.6 на 100 през 2000 година.
С въвеждането на необлагаем най-малко ще бъдат освободени от налог нискодоходните групи и техният наличен месечен приход ще нарасне. Според синдиката целият спомагателен наличен приход ще бъде изразходван за ползване, което ще има резултат както за икономическия напредък, по този начин и за приходите в бюджета под формата на Данък добавена стойност.
КНСБ счита,че тази мярка е в унисон с съответни рекомендации на Европейска комисия към България за понижаване на неравенствата и битката със сивата стопанска система. Пламен Димитров уточни, че неравенствата в България нарастват в изискванията на плосък налог - България е единствената страна с коефициент на Джини по-висок от 40 %. Структурата на депозитите също потвърждава това - при общо 9,7 млн. депозити към юни 2018 година, 6,1 млн. от тях са на стойност до 1000 лв..
В 66 страни от общо 143, за които статистиката дава информация в целия свят, съществува необлагаем най-малко. Общо 11 стопански системи в Европа имат необлагаем най-малко, който е еднакъв на МРЗ, само че в това време други 14 страни от Европейски Съюз ползват някаква форма на необлагаема основа. Единствените страни в Европейски Съюз, които нямат необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия.
Конфедерацията желае още данъчната основа за хора с приходи по-високи от откритата минимална работна заплата да се дефинира след приспадане на минималната работна заплата и остатъкът да бъде облаган с данъчна ставка от 10 %. По този метод се предлага не изцяло унищожаване на плоския налог, а занижаване на неговата тежест върху хората от всички доходни групи.
Синдикатът упорства още за повишение на оптималния застрахователен приход от 2600 на 3000 лв. първоначално, защото той е замразен много години, а работните заплати и стопанската система не стопират да се развиват. КНСБ желае след повишаването му, по-късно да има последователно увеличение на неговата стойност до 10 пъти откритата минимална работна заплата в страната.
Емпиричните данни, с които разполага статистиката, разрешават да се твърди, че при въвеждането на тези промени ще бъде обезпечен спомагателен годишен приход на всеки работещ в размер приблизително на 672 лв. според от съответната заплата, сподели Пламен Димитров.
Според изследването на КНСБ и фондация " Фридрих Еберт " за десетте години междинният растеж на приходите от налога върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) е 7.97 на 100, само че преди рецесията е бил към 15 на 100, а към и след рецесията е едвам 0.9 на 100.
Ситуацията е сходна и при растежа на приходите от всички налози - преди рецесията междинният растеж е 15.3 %, до момента в който след рецесията е 3.33 на 100. За целия интервал междинният растеж е 8.57 на 100.
Преди рецесията междинният дял на данъчните доходи в бюджета е бил 21.37 на 100 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който след 2008 година той е 20.4 на 100, което от КНСБ регистрират като понижение, въпреки и минимално.
Приходите от Данък добавена стойност порастват по-бързо от Брутният вътрешен продукт. КНСБ изяснява това с аргумента, че от ден на ден средства се изземват по индиректен път от нискодоходните групи за преразпределение през обществени политики.
Осигурителната тежест се трансферира към семействата и е в посока облекчение на бизнеса, считат от синдиката. Делът на осигурителните вноски за сметка на семействата в общия дял на всички чисти осигурителни вноски нараства и доближава от 20.4 на 100 през 2000 година до 39.80 на 100 към края на 2016 година В същото време делът на осигурителните вноски, които работодателят прави като дял от общите такива, понижава през годините и доближава до 60.2 на 100 общ дял при 79.6 на 100 през 2000 година.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ