Безусловната любов няма какво да губи и към какво да се стреми
Книгата „ Семена за душата “ на Чък Хилиг, почитател на Рамана Махарши, е самобитна неповторима сбирка от хрумвания, разсъждения, мисли и прелестни прозрения за това по какъв начин да живеем умно и пълноценно, наслаждавайки се на всеки момент от битието. Чък Хилиг има невероятна заложба да показва най-дълбоките хрумвания на елементарен и понятен език, с неповторимо възприятие за комизъм. Ще се убедите сами в това.
***Страхът ви във всички случаи се гради върху опълчването ви на случайния ход на събитията.Тъй като страхът се свива към себе си, той свива вашия свят.Любовта, в противен случай, го уголемява.Когато спрете да се борите със себе си, което в действителност вършиме, тогава ще спрете да се борите и с другите, които на собствен ред вършат същото.
***Ако вие непринудено казвате уверено " да " на всичко, което ви се случва, тогава всичко постоянно ще бъде наред с вас.Но даже да кажеш " не " на нещо, всичко ще е наред още веднъж, стига да имаш предпочитание да кажеш " да " на това, на което, най-малко за момента, казваш " не ".Последната дума, готова от вас за към Вселената, дано е " ДА!!! "
***Парадоксално - страховете ви ще стартират бързо да понижават, щом поискате да създадете пространство в живота си, където да изпитвате мощен боязън понякога.Проблемът не е страхът самичък по себе си. Проблемът е страхът от страха.
***Оцеляването на " егото " зависи от съществуването на " другия ". Всъщност, по тази причина " другите " има такова значение за нас.Просто не желаеме да сме сами. Иронията е, че страхът ни да останем сами е единствено външно проявяване на вътрешния ни боязън да сме " единственият ".
***Страхът обаче служи на една доста значима цел.Вашата страховита борба с не-аз в действителност пази вашата персона от заплахата да бъдете унищожени от чистата светлина на безусловната обич.
***Точно в този момент вие сте тук единствено с цел да давате обич, да простите страха... и да ТАНЦУВАТЕ!!Ако Бог прости на всички, кой си ти, че да не прощаваш?След като сте дали прошка на себе си (и на другите) за всичко, което е било, доста по-лесно ще простите на себе си (и на другите) за това, което е.
***
Безусловната обич е противоположното както на страха, по този начин и на желанието.За разлика от тях безусловната обич няма какво да губи и към какво да се стреми.Следователно тя не се приближава до нищо и не се отдалечава от нищо.Въпреки че безусловната обич може да види някои общи разлики в света на формата, тя се самоотразява на всевъзможни ценностни преценки за тях.Следователно безусловната обич постоянно споделя " не " на празнотата и " да " на всичко, което съществува.
***Лечението е финото изкуство за връщане на човек към по-пълно прекарване на себе си.Безусловната обич, въпреки това, ви връща към по-пълно преживяване на личната ви същинска природа.
***Да критикуваш различен човек е като да видиш личното си мръсно лице, отразено в огледалото... и да почистиш огледалото!
***Проблемът не е, че не знаете по какъв начин да обичате себе си.Проблемът е да признаете, че надълбоко в себе си може да не желаете да обичате себе си задоволително.За да обобщим, всичко е просто Любов... да обичаш себе си.
***Любовта не е там, където отиваш.Любовта в действителност е мястото, откъдето идваш.Любовта в действителност е това, което в действителност сте.Абсолютно всичко, което се случва в Живота, е най-хубавият израз на безусловната обич, която Съзнанието изпитва към Себе Си.Всъщност любовта е задоволително огромна, с цел да побере даже вашето " непризнаване ".Рано или късно всички ние ще бъдем ОМ.
***Ти към този момент си Любимият, който си търсил толкоз дълго.Въпреки че наподобява, че има човеци в света, в реалност няма нито един субект.Ето за какво, където и да насочите погледа си, вие постоянно гледате право към многоликото " Лице на Господа ".И това лице по знамение непроменяемо е твое лично.Изоставете визиите си за това какъв е Бог и какъв сте вие самите.И двамата изглеждате тъкмо като " съществуващи ".
***Вашите усеща не ви тормозят толкоз доста.Това, което ви тормози, са вашите хрумвания за това, което мислите, че би трябвало да чувствате, вместо това, което в действителност чувствате.Иначе казано " вменявате отговорности " от всички страни!!!Позволете си да почувствате изцяло това, което чувствате.Не е нужно да се чувствате отвратителни за това, че нещо ви отвращава.Достатъчно е, че сте отвратени.
***Дискомфортът ви ще се промени по-бързо, щом спрете да се пробвате непременно да го измененията.Изобщо не е нужно да " разбирате " възприятията си, с цел да си дадете благодатта да ги изпитате.Всъщност е по-вероятно да останете в плен на отрицателни усеща, в случай че си възбраните да останете в този плен. В края на краищата това възприятие е правилно за вас сега.Тъй като не е належащо да изяснявате естеството на вашите усеща, въобще не е належащо да обяснявате аргументите за появяването им на пътя ви.Точка.
***Вашите усеща не са проблеми, които би трябвало да бъдат позволени или трудности, които би трябвало да се преодолеят, или компликации, които би трябвало да се заобикалят.Това са просто неща, които се случват по пътя ви и ви канят да ги изживеете в най-голяма степен.Просто не се колебайте дали да ги отхвърлите или не. Ако не им дадете независимост на деяние, те няма да ви оставят на мира.Например, в случай че пренебрегнете възприятията, които са на прага на сърцето ви, те сигурно ще ви санкционират за такова пренебрежение.За известно време те ще се скрият в подсъзнанието ви, само че когато се върнат - а те сигурно ще се върнат - ще доведат и приятелите си със себе си!!!
***Няма " положителни " усеща, както няма и " неприятни ".Чувствата би трябвало да се класифицират единствено като приятни и неприятни.Етикетирането на едно възприятие като " неприятно " единствено отслабва способността ви да се асоциирате с това възприятие, когато то ви завладее.Да преценявате възприятията си като " неприятни " значи косвено да осъждате себе си, че имате тези усеща в живота си.Но да се съпротивляваш на живота значи единствено да хвърлиш дърва в огъня.Просто Вселената не обича да чува " НЕ ".
***Ако не сте изключително склонни да изпитвате душевна болежка, тогава всевъзможни други усеща няма да са изключително налични за вас.Когато сте надълбоко смутени, не сдържайте сълзите си, оставете ги да се стичат по бузите ви.Дори да се опитате да сдържите болката си, като я скриете надълбоко в себе си, рано или късно отново ще би трябвало да я изплачете.Само че този път Душата ще пролее сълзи.
***Психологът споделя: " Контролирайте възприятията си ". Гуру споделя: " Бъдете самото пространство, в което пораждат тези усеща. " Съзнанието пита: " А какъв в действителност е този, който изпитва всички тези усеща? "
Източник
ЗА СТРАХА
***Страхът ви във всички случаи се гради върху опълчването ви на случайния ход на събитията.Тъй като страхът се свива към себе си, той свива вашия свят.Любовта, в противен случай, го уголемява.Когато спрете да се борите със себе си, което в действителност вършиме, тогава ще спрете да се борите и с другите, които на собствен ред вършат същото.
***Ако вие непринудено казвате уверено " да " на всичко, което ви се случва, тогава всичко постоянно ще бъде наред с вас.Но даже да кажеш " не " на нещо, всичко ще е наред още веднъж, стига да имаш предпочитание да кажеш " да " на това, на което, най-малко за момента, казваш " не ".Последната дума, готова от вас за към Вселената, дано е " ДА!!! "
***Парадоксално - страховете ви ще стартират бързо да понижават, щом поискате да създадете пространство в живота си, където да изпитвате мощен боязън понякога.Проблемът не е страхът самичък по себе си. Проблемът е страхът от страха.
***Оцеляването на " егото " зависи от съществуването на " другия ". Всъщност, по тази причина " другите " има такова значение за нас.Просто не желаеме да сме сами. Иронията е, че страхът ни да останем сами е единствено външно проявяване на вътрешния ни боязън да сме " единственият ".
***Страхът обаче служи на една доста значима цел.Вашата страховита борба с не-аз в действителност пази вашата персона от заплахата да бъдете унищожени от чистата светлина на безусловната обич.
***Точно в този момент вие сте тук единствено с цел да давате обич, да простите страха... и да ТАНЦУВАТЕ!!Ако Бог прости на всички, кой си ти, че да не прощаваш?След като сте дали прошка на себе си (и на другите) за всичко, което е било, доста по-лесно ще простите на себе си (и на другите) за това, което е.
ЗА ЛЮБОВТА
***
Безусловната обич е противоположното както на страха, по този начин и на желанието.За разлика от тях безусловната обич няма какво да губи и към какво да се стреми.Следователно тя не се приближава до нищо и не се отдалечава от нищо.Въпреки че безусловната обич може да види някои общи разлики в света на формата, тя се самоотразява на всевъзможни ценностни преценки за тях.Следователно безусловната обич постоянно споделя " не " на празнотата и " да " на всичко, което съществува.
***Лечението е финото изкуство за връщане на човек към по-пълно прекарване на себе си.Безусловната обич, въпреки това, ви връща към по-пълно преживяване на личната ви същинска природа.
***Да критикуваш различен човек е като да видиш личното си мръсно лице, отразено в огледалото... и да почистиш огледалото!
***Проблемът не е, че не знаете по какъв начин да обичате себе си.Проблемът е да признаете, че надълбоко в себе си може да не желаете да обичате себе си задоволително.За да обобщим, всичко е просто Любов... да обичаш себе си.
***Любовта не е там, където отиваш.Любовта в действителност е мястото, откъдето идваш.Любовта в действителност е това, което в действителност сте.Абсолютно всичко, което се случва в Живота, е най-хубавият израз на безусловната обич, която Съзнанието изпитва към Себе Си.Всъщност любовта е задоволително огромна, с цел да побере даже вашето " непризнаване ".Рано или късно всички ние ще бъдем ОМ.
***Ти към този момент си Любимият, който си търсил толкоз дълго.Въпреки че наподобява, че има човеци в света, в реалност няма нито един субект.Ето за какво, където и да насочите погледа си, вие постоянно гледате право към многоликото " Лице на Господа ".И това лице по знамение непроменяемо е твое лично.Изоставете визиите си за това какъв е Бог и какъв сте вие самите.И двамата изглеждате тъкмо като " съществуващи ".
ЗА ЧУВСТВАТА
***Вашите усеща не ви тормозят толкоз доста.Това, което ви тормози, са вашите хрумвания за това, което мислите, че би трябвало да чувствате, вместо това, което в действителност чувствате.Иначе казано " вменявате отговорности " от всички страни!!!Позволете си да почувствате изцяло това, което чувствате.Не е нужно да се чувствате отвратителни за това, че нещо ви отвращава.Достатъчно е, че сте отвратени.
***Дискомфортът ви ще се промени по-бързо, щом спрете да се пробвате непременно да го измененията.Изобщо не е нужно да " разбирате " възприятията си, с цел да си дадете благодатта да ги изпитате.Всъщност е по-вероятно да останете в плен на отрицателни усеща, в случай че си възбраните да останете в този плен. В края на краищата това възприятие е правилно за вас сега.Тъй като не е належащо да изяснявате естеството на вашите усеща, въобще не е належащо да обяснявате аргументите за появяването им на пътя ви.Точка.
***Вашите усеща не са проблеми, които би трябвало да бъдат позволени или трудности, които би трябвало да се преодолеят, или компликации, които би трябвало да се заобикалят.Това са просто неща, които се случват по пътя ви и ви канят да ги изживеете в най-голяма степен.Просто не се колебайте дали да ги отхвърлите или не. Ако не им дадете независимост на деяние, те няма да ви оставят на мира.Например, в случай че пренебрегнете възприятията, които са на прага на сърцето ви, те сигурно ще ви санкционират за такова пренебрежение.За известно време те ще се скрият в подсъзнанието ви, само че когато се върнат - а те сигурно ще се върнат - ще доведат и приятелите си със себе си!!!
***Няма " положителни " усеща, както няма и " неприятни ".Чувствата би трябвало да се класифицират единствено като приятни и неприятни.Етикетирането на едно възприятие като " неприятно " единствено отслабва способността ви да се асоциирате с това възприятие, когато то ви завладее.Да преценявате възприятията си като " неприятни " значи косвено да осъждате себе си, че имате тези усеща в живота си.Но да се съпротивляваш на живота значи единствено да хвърлиш дърва в огъня.Просто Вселената не обича да чува " НЕ ".
***Ако не сте изключително склонни да изпитвате душевна болежка, тогава всевъзможни други усеща няма да са изключително налични за вас.Когато сте надълбоко смутени, не сдържайте сълзите си, оставете ги да се стичат по бузите ви.Дори да се опитате да сдържите болката си, като я скриете надълбоко в себе си, рано или късно отново ще би трябвало да я изплачете.Само че този път Душата ще пролее сълзи.
***Психологът споделя: " Контролирайте възприятията си ". Гуру споделя: " Бъдете самото пространство, в което пораждат тези усеща. " Съзнанието пита: " А какъв в действителност е този, който изпитва всички тези усеща? "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ