Книгата на естонската лекарка Лууле Виилма Източник на живот е

Книгата на естонската лекарка Лууле Виилма „ Източник на живот ” е една от доста нейни творби, отдадени на връзката сред духовния и физически свят, боледуването на тялото и боледуването на душата, възпитанието и контузиите на децата и тяхната орис. Всеки родител би намерил знание за себе си, с цел да разбере, че щастието на детето му зависи от това, до каква степен той самият е в естетика със себе и своята половинка, а не от парите, извоюваните награди и триумфи. „ Родителските черти на характера се предават и усилват у децата. Детето е облик на родителите в погрешно огледало. Детето е урок за родителите, родителите са урок за детето ”, споделя Лууле Виилма.

(Edvard Munch, The Sick Child, 1896)

Ако целият свят и всички хора споделят, че моят живот с мъжа ми е образец за подражателство, а детето ми е болно, това е удостоверение за неверното мнение на хората. Единственото, което не бърка – това е здравето на детето ми. Моето дете може да назовава мен и татко си „ положителни родители ” и да има вяра в това, само че то не е истина. И когато децата боледуват, нужно е да признавате своите неточности и да се занимавате с тях все по-дълбоко.

Скъпи родители! Външно вие може да сте всевъзможни, в очите на света вие може да сте богати, да сияете в ореол от популярност, доколкото на човечеството са му нужни идоли, само че своите деца не може да измамите – пред тях вие сте като пред лика Божий.

Ако откровено желаете да станете положителни, то вгледайте се в своите деца и живейте по този начин, че те да бъдат здрави. Здравето е огледално отражение на живота и в случай че детето е болно, значи родителите живеят погрешно.

Съвременният човек се занимава със самозаблуди и заблуждава и останалите. Своето вътрешно „ аз ” той крие зад външната добрина по този начин, че самичък стартира да има вяра в нея.

Всеки дух има своя пътека, водеща към слънцето. По тази пътека вървят мъж, жена и дете. Бащата (духът) избира тази пътека. Ако моята пътека е светла, то е с помощта на моя татко. Ако пътеката е тъмна, то е също с помощта на татко ми. Но това е житейският урок, който аз сама съм избрала. Детето ясно вижда сенките, хвърляни от хората вървящи пред него.

(Richard Canals, Sick Child, c.1903)

Колкото по-ярко е слънцето, толкоз по-силни са сенките. Сянката е негативността на родителите. Детето би трябвало да заобича техните сенки, с цел да стане умно. Това то може да стори посредством прошката. С прошката то може да се научи да схваща своите родители. Тогава неприятният татко и неприятната майка се трансформират в положителни – това е и житейският урок на детето.

Сенките изчезват, а те двамата – мъжът и дамата, не престават по своята житейска пътека дружно. Така се усещат умерено. Помежду им може да върви дете, хванало ги за ръце, и то ще продължи по пътя с тях, до момента в който не порасне, и до момента в който пътеката не стане тясна. Тогава то потегля напред, оставяйки родителите си по-назад. Новото потомство постоянно би трябвало да изпреварва остарялото. В такова положение, всеки дух жадува да усвои своя житейски урок. Това би било допустимо, в случай че човек се е научил да мисли вярно. Детето синтезира от родителите си своето лично Аз.

Върви тази троица по пътя на човек. Всеки от тях е без значение цяло, което е длъжно единствено да обезпечи свободата си. Но нормално никой от тримата не го прави, а даже в противен случай – пречат си един на различен.

Човек не умее да бъде свободен, той даже не знае какво е свободата. Физическата независимост не прави душата свободна, по този начин както физическото подчиняване не може да ограничи свободата на душата.

Откъс от книгата „ Исток жизни ”

Картини: commons.wikimedia.org