Книгата Изцелението на Шопенхауер“ на д-р Ървин Ялом е един

Книгата „ Изцелението на Шопенхауер “ на доктор Ървин Ялом е един невероятен психически разказ.

Авторът употребява знанията си на психиатър, с цел да построи безапелационни облици, които слагат на напред във времето главните проблеми на актуалния човек – ниско самочувствие, некадърност да обича, липса на самоуважение, неумение за другарство, липса на отговорност, боязън от гибелта и доста други.

Много майсторски Ялом демонстрира динамичността на взаимоотношенията сред хората и опцията за смяна и развиване.

Щастлив е оня, който умее да живее без компанията на своите себеподобни.

Необходими са вежливост и топлина, с цел да манипулираме сполучливо хората, също както е нужно да затоплим восъка, с цел да стане предразположен на моделиране. 

За човек постоянно е наслаждение да научи, че другите страдат повече от него. 

Малко са методите, чрез които можем по този начин несъмнено да подобрим настроението на хората, както като им разкажем за някое злощастие, което ни е сполетяло неотдавна, или като им разкрием някоя своя уязвимост.

За да се научи да живее добре, човек на първо време би трябвало да се научи да умира добре. 

Единствено заради обстоятелството, че ужасяващата активност на половата система още дреме, а мозъкът работи с цялостна мощ, детството е време на непорочност и благополучие, раят на живота, изгубената Едемска градина, към която с носталгия поглеждаме през целия излишък от живота си.

Дързост, най-хубава илюстрация за която беше известната история за момчето-убиец на родителите си, което апелирало съдиите да го помилват, тъй като е сирак. 

Трябва да обитаваме само в сегашното. Вчера и на следващия ден не съществуват. Спомените за предишното и копнежите за бъдещето пораждат само безпокойствие.

Големите премеждия ни вършат неспособни да почувстваме по-малките, и назад – в неявяване на огромни премеждия ни изтезават даже най-малките дразнения и неприятности.

„ Красивата празна жена “: Само поради външността си красивата жена бива възнаграждавана с толкоз утвърждение, че тя подценява развиването на другите свои качества. Придобитите по този метод самочувствие и възприятие за успешност са извънредно нежни и щом хубостта й стартира на повяхва, красивата жена си дава сметка, че няма какво повече да предложи: тя не е развила себе си като забавна персона, нито пък умее да демонстрира интерес към другите.

Цветето отвърна “ „ Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, с цел да ме види някой? Цъфтя само поради себе си, тъй като по този начин ми се нрави, не поради другите. Моята наслада се състои в това да живея и да цъфтя “.

Колкото повече човек има в себе си, толкоз по-малко ще чака от другите.

Любовта е у този, който обича, а не в обичания. 

Намирам, че панорамата, откриваща се от висока планина, безпределно способства за разширението на мирогледа… всичките дребни обекти изчезват и единствено това, което е в действителност огромно, резервира очертанията си.

Ако запазя безмълвие и не издам своята загадка, тя става мой заложник. Ако пък я оставя да се изплъзне всред устните ми, аз ставам неин заложник.

– Не имам намерение да се бракосъчетавам, тъй като бракът ще ми донесе само неприятности.
– Но за какво мислите по този начин?
– Ще ме терзае ревнивост, тъй като жена ми ще ми изневерява.
– Защо сте по този начин сигурен?
– Защото ще съм си го заслужил.
– С какво?
– С това, че съм се оженил.

Да не се тревожим по какъв начин нещата са, а да се удивляваме, че са – че изобщо съществуват.

Относителното благополучие на индивида произтича от три източника: това, което той е, това, което има, и това, което съставлява в очите на останалите. (Второто и третото могат да ни бъдат отнети.)

Дадеш ли нещо същинско, ще получиш същото в подмяна.

Колко вездесъща е ceксуалността и по какъв начин на най-дълбоко равнище тя стимулира всяко деяние, просмуква се във всички човешки взаимоотношения и въздейства даже върху държавните каузи.

Означава да се освободим напълно от желанията. Човек с изключение на да работи, би трябвало и да съзерцава.

В края на живота си никой човек, в случай че е откровен и с всичкия си разум, не би поискал да живее още веднъж. Вместо това с подготвеност би предпочел безспорното несъществуване.

Смъртта не е същинско заличаване: когато нищожният ни живот завърши, ние ще се слеем още веднъж с първичната витална мощ, която е неподвластна на времето.