"Бразилия" на Стефан Цвайг - биография на една страна
" Книгата " Бразилия " е нещо като биографията на една страна , само че и едно задълбочено проучване за логиката на психиката на един народ, който при започване на Втората международна война е бил съвсем незнаен в Европа ". Това каза пред БНР Иван Генов, редактор на книгата на Стефан Цвайг.
През 1941 година, в разгара на Втората международна война, Стефан Цвайг намира леговище в Бразилия. Писателят е удивен от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, отзивчиви и открити поданици, които живеят в мир и естетика.
" Първото усещане от Бразилия е нейното смайващо обилие: всичко е неудържимо – слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и алена и никой художник не може да откри в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и блестящи от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрестанно стига до крайности – бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява отначало единствено за няколко месеца и се трансформира в същинска зелена пустота ".
" Бразилия е забавна за Цвайг със свободата си . Той бяга от нацистките преследвания в Европа, бяга от една ужасна Европа, която е описал като нещо изгубено след Първата международна война, с вярата, че ще се роди нещо нова. Всичко това се оказва безспорна фантазия и той се оказва безродник и търси още веднъж щастието ", изясни още Генов.
След написването на книгата Стефан Цвайг осъзнава, че даже и в Бразилия не е съумял да избяга от нацистките уклони и това го довежда до меланхолия. През 1942 година се самоубива дружно със брачната половинка си Лоте.
Интервюто на Петър Волгин с Иван Генов в предаването „ 12+4 “ можете да чуете от звуковия файл.
През 1941 година, в разгара на Втората международна война, Стефан Цвайг намира леговище в Бразилия. Писателят е удивен от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, отзивчиви и открити поданици, които живеят в мир и естетика.
" Първото усещане от Бразилия е нейното смайващо обилие: всичко е неудържимо – слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и алена и никой художник не може да откри в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и блестящи от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрестанно стига до крайности – бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява отначало единствено за няколко месеца и се трансформира в същинска зелена пустота ".
" Бразилия е забавна за Цвайг със свободата си . Той бяга от нацистките преследвания в Европа, бяга от една ужасна Европа, която е описал като нещо изгубено след Първата международна война, с вярата, че ще се роди нещо нова. Всичко това се оказва безспорна фантазия и той се оказва безродник и търси още веднъж щастието ", изясни още Генов.
След написването на книгата Стефан Цвайг осъзнава, че даже и в Бразилия не е съумял да избяга от нацистките уклони и това го довежда до меланхолия. През 1942 година се самоубива дружно със брачната половинка си Лоте.
Интервюто на Петър Волгин с Иван Генов в предаването „ 12+4 “ можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ