Очертанията на войната: Работино и Вербове - дълбокият пробив в руската отбрана
Ключът към портата
През изтичащата, 80-та поред седмица от война в Украйна, нито едно събитие не се открои над другите в потока от вести, само че това никога не значи, че тя беше „ постна “ откъм случки и драматизъм. Даже в противен случай. Просто нещата, които сме пропуснали да видим и да обърнем внимание в този момент ще изиграят своята основна роля в бъдеще, в цялостно сходство с един от най-популярните закони на диалектическия материализъм: " Количествените натрупвания водят до качествени промени ".
Във външно-политическата сфера изпъкнаха две срещи на високо ниво (Путин – Ердоган и Зеленски – Блинкен), както и един скандал с дипломатически привкус (руската офанзива с дрон-камикадзе против суверенна територия на страна-членка на НАТО, в тази ситуация Румъния).
На вътрешнополитическия фронт на двете страни-участнички в кървавия спор също бе „ горещо “. Украинският министър на защитата бе заменен, а в Киев и Москва трескаво търсят най-ефективните формули за дълготрайна готовност. А това значи, че никой по високите етажи на властта и в двете столици не чака, че кървавият спор може да завърши в обозримо бъдеще и още от в този момент се държи под око всеки евентуално кадърен да облече военна униформа. Украинските дроновете летящи по посока на Москва и значими обекти в другите съветски градове бяха по-малко от нормалното. Русия, от своя страна не промени на терористичната си процедура да обстрелва с ракети и безпилотници както украинските пристанища откъдето се експортира зърно, по този начин и жилищни региони в огромните градове. Този път жертви имаше в Константиновка, Суми и Кривой Рог.
На фронтовата линия беше горещо освен поради към момента летните температури. ЗСУ (украинските въоръжени сили) дефинитивно затвърдиха пробива си в основната съветска отбранителна линия на юг, в районана село Вербове и по този начин направиха може би най-решителната си крачка по посока на Азовско море.
Ердоган - при Путин, Блинкен - при Зеленски, Резников – при краля
Срещата на най-високо равнище сред държавните глави на Турция и Русия бе оповестена от дълго време и на нея се разпореждаха известни, въпреки и плахи, очаквания да сложат някакво начало на спокойно урегулиране на спора, или най-малко за обновяване на така наречен зърнена договорка. В последна сметка не се случи нито едното, нито другото.
Първоначално тя трябваше да се състои на турска земя, само че заради характерната обстановка от позиция на интернационалното право, в която сега се намира съветският лидер, Ердоган хвърча за Сочи. В последна сметка и двамата май се разделиха удовлетворени. За Путин това бе дребен, само че въпреки всичко забележим пробив на насилственото му отшелничество, в което се намира към този момент година и половина, освен това осъществено благодарение на страна-членка на НАТО. За Ердоган, пък, който е потвърден занаятчия на доенето на две крави по едно и също време и лавирането сред два лагера, това бе още една опция да показва характерния си „ самостоятелен “ жанр на ръководство. Той се характеризира най-много с изобилието на всевъзможни ориенталщини – показни жестове към Украйна (връщането на командирите на „ Азов “ от изгнание), опълчване на Запада (против приемането на Швеция в НАТО), проява на милосърдие пред същия този Запад (за приемането на Швеция в НАТО), продължаващо стабилно икономическо партньорство с Русия. Така дружно със своенравния маджарски министър председател Орбан, Ердоган се трансформира в един много потребен за идеята на Москва троянски кон в лагера на североатлантическия алианс.
Зърнената договорка, не бе възобновена освен тъй като Путин не даде единодушието си, само че и тъй като бе явно, че този път турският президент не вложи никакъв възторг в молбата си, а подходи към нея чисто официално. Миналата година бе предизборна за Ердоган и уреждането на безконтролен морски кулоар за украинското зърно несъмнено му завоюва точки на домашната сцена и репутацията на миротворец на интернационалната. Сега, когато изборите са към този момент зад тила му, господин Ердоган очевидно има други цели и украинският износ май не е измежду тях.
След като акцентът на срещата не е бил за мир и за филантропични коридори то тогава защо е била тя? – най-много за пари. Или както биха се изразили дипломатите – за по-нататъшно задълбочаване и разширение на взаимноизгодното икономическо партньорство. Русия ще взе участие в построяването на нова нуклеарна централа на средиземноморския бряг, ще изнася зърно, газ и петрол за Турция, освен това е подготвена дори да дава на отсрочено заплащане, на заем и по какъв начин ли още не. Излишно е да се споделя, че за финансово затруднените турци това ще им пристигна напряко дюшеш. За Путин пък, това освен ще е глътка въздух, само че и още един мотив да всее ужас и раздори в стана на ненавистния му „ групов Запад “.
Срещата сред Москва и Анкара едвам бе приключила, когато в Киев „ на малко работно посещаване “ дойде държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. По американски настоятелен, той разгласи новия пакет военна помощ за Украйна (около 600 благ. долара), съобщи безрезервна поддръжка, изрази удовлетворение от хода на контраофанзивата и си отпътува. Това, че с изключение на военна помощ ще има и чисто финансова (до 400 благ. долара) не е някаква вест, тя е следващата. По-интересното в тази ситуация е, че за първи път Украйна ще получи средства от иззетите активи на съветски олигарси.
Що се отнася до военния пакт, то е явно, че той е напълно съгласуван с моментните потребности на ЗСУ. В него влизат и управляеми ракети за „ Хаймарс “, и елементарни артилерийски снаряди, и средства за радио-електронна битка, системи за разминиране, както и такива за противовъздушна защита (ПВО). Всичко това е изцяло разумно, тъй като борбата на фронта сега е най-вече статична и употребява артилерийски и други амуниции в грамадни количества. Подстъпите към съветските позиции са мощно минирани, а самите руснаци към този момент имат предимство във въздуха, за чието противопоставяне е и нужно мощно Противовъздушна отбрана. Освен това, интензивно употребяват дронове, на които се опълчват точно другите средства за радио-електронна битка.
И още - стана ясно какво друго ще получи ЗСУ (танкове „ Ейбръмс “ и снаряди с обогатен уран към тях, бронирани коли устойчиви на мини), както и какво няма да получи (ракети с огромен обхват на действие).
Случайно или не, само че един ден преди експресната аудиенция на Блинкен в Киев бе заменен украинският боен министър Алексей Резников. Може би е било поклон към авторитетния американски посетител, може да е било инцидентно съвпадане, само че уволнението висеше във въздуха от много време насам. Както в множеството страни с парламентарна народна власт, Резников е политическо лице и промяната му по никакъв метод няма да се отрази на оперативното управление на ЗСУ. Там всевластен ще си остане военачалник Залужни. Очаква се, обаче, новият боен министър Рустем Умеров, кримски татарин по генезис, да успее да успокои най-малко малко пристрастеностите, които се вихрят към най-важното министерство на Украйна повече от година, главно поради кавги за корупция.
Резников е упрекван най-много в това, че до момента в който е бил на пост е разрешил да се подписват съмнителни покупко-продажби в ущърб на бюджета и на армията. Оказа се, да вземем за пример, че за много нескончаем интервал от време, компании са доставяли хранителни артикули на ЗСУ на цени три пъти по-високи от пазарните. Освен това е имало проблеми от сходен жанр и с огромно количество униформи.
Не по-малко позорна е обстановката в регионалните и общински военни администрации, където напряко си лъха на проведена престъпност. В последните месеци украинските сили за сигурност разкриха шокиращи схеми за отклонение от воинска тегоба, която включва издаване на медицински свидетелства за физическа невалидност и позволение за легално излизане в чужбина.
Напълно разумно е по време на война, във всяка страна да има както патриоти-доброволци, по този начин и такива които по никакъв метод не искам да проливат кръвта си за родината. В помощ на последните, против „ скромни “ заплащания от няколко хиляди до няколко десетки хиляди евро или долари, се притичват цялостен рой от лекари, военни админи, съдии, локални депутати, служители на реда, общински и впрочем служители. В украинското общество не-патриотите са известни като „ уклонисти “. Само в отзивчива Австрия сега живеят към 14 хиляди от тях, за които държавното управление във Виена преди дни заявява, че по никакъв метод няма да спомага на Киев да си ги върне.
Това корупционно тресавище основава огромни главоболия на Зеленски още от началото на годината, когато избухна абсурдът с неведнъж повишените цени за храната за ЗСУ. Тогава бяха заменени заместниците на военния министър, само че Резников някак си излезе изсъхнал от бъркотията. По-късно Зеленски уволни някои от ръководителите на регионалните военни администрации, извършени бяха и чистки на по-ниски равнища. Освен това в медиите непрестанно излизат материали за обиски осъществявани от силите за сигурност в домовете и офисите на авторитетни служители, както и фотоси на купчините с пачки открити там. Проблемът с корупцията в страна от пост-съветски вид като Украйна явно има своите „ солидни “ обичаи и от дълго време е пуснала дълбоки корени. Но това се трансформира в сериозна спънка за Киев, тъй като задграничните сътрудници, като се изключи че отпускат великодушни помощи, желаят и доста строга отчетност. И неслучайно преди дни литовският президент, че „ корупцията е един от главните фактори, които забавят доставката на оръжия за Украйна “ .
Самият Резников май за следващ ще се измъкне изсъхнал от абсурда. Засега никой не го е обвинил непосредствено. Говори се дори, че Зеленски се гласи да го назначи за дипломат във Англия, поради заслугите му за доставката на доста западно въоръжение за ЗСУ. За това спомагат избрани персонални качества на Резников – той безспорно е образован, постоянно ухилен, другарски надъхан, отзивчив, владее чудесно британски. Твърди се че точно тези качества са му помогнали да убеди западните сътрудници по време на постоянните срещи на военните министри на НАТО във формата Рамщайн да бъдат по-щедри към родината му.
Порта към морето
Работино и Вербове са едни от най-често споменаваните в последно време украински обитаеми места с оглед основното значение в цялостната съветска отбранителна система в Югоизточна Украйна. Друг е въпросът до каква степен е реалистично да се назовават „ обитаеми места “ в този миг. Заради яростните боеве в и към тях те от дълго време не са нито обитаеми, нито места, а единствено някакви безформени петна на картите.
Работино, което украинците освободиха през август, прикрива подстъпите към първата съветска отбранителна линия, а Вербове, за което сраженията се водят в този момент, е безусловно интегрирано в нея. При това, западно от него, ЗСУ към този момент са съумели да пробият на 7 километров фронт на страховитата съветска първа отбранителна линия, а на един избран сектор да „ перфорират “ дори и втората отбранителна линия. Не по-малко значимо е и физическото измерение на украинския пробив сега – той заема формата на хлътналост с дължина 10 км и дълбочина 11 км, т.е. дупката в съветската защита на пръв взор наподобява съвсем квадратна. Това е от изключителна значимост за по-нататъшния ход на офанзивата, тъй като сигурно значи най-малко едно – руснаците по-никакъв метод няма да са в положение да затворят този пробив, тъй като дистанцията сред двете му страни към този момент е доста огромно. Не че не опитваха няколко пъти, само че украинците всякога спираха контраатаките им зародиш, най-много посредством убийствено точният огън на артилерията си.
Най-важната характерност на контранастъплението на ЗСУ в този регион е, че към този момент то не стопира макар мините и интензивния обстрел. Напредва на практика всеки ден, въпреки и с по няколко стотин метра. От тук насетне най-логично е да се случат две неща – в един избран миг да настъпи резултатът на доминото за съветската защита и украинците да доближат Токмак.
С по-прости думи - резултатът на доминото неизбежно ще се случи, тъй като към този момент има сериозен пробив в основната съветска отбранителна позиция. Това от своя страна значи, че не е нужно да се нападат други нейни сектори. Просто би трябвало в съществуващата „ дупка “ при Работино да се нападна напред и встрани, във фланговете и тиловата зона на отбраняващите се съветски войски. Именно тогава техните опорни пунктове подредени около отбранителната линия ще почнат да падат един след различен. Е, евентуално, не със същата скорост както с същинско домино, само че въпреки всичко задоволително ефектно и неизбежно.
Що се отнася до значимостта на Токмак , то тя е повече от явна. Градът е може би най-важният информационен център за руснаците в цялото Запорожие. През него минават основни и второстепенни пътища, както и жп линия. Излишно е да се споделя, че това прави Токмак съвършеното място за депозиране на гориво и муниции, ремонт на техника и докарване на хранителни запаси. Без него цялата съветска логистика ще бъде извънредно затруднена и ще загуби половината от потенциала си.
В момента дистанцията сред пробива на ЗСУ и Токмак е 25 км. Мастити специалисти от целия свят спорят какъв брой време ще бъде належащо на украинците да го преодолеят. До началото на астрономическата есен, до края на годината, до идната пролет? Никой от коментиращите не употребява „ дали “, а по-скоро „ по кое време “.
След Токмак следва Мелитопол, който е на 45 км на югозапад, Засега на подстъпите му няма обилни съветски отбранителни уреди. Така че в случай че се наложи на руснаците да бягат стремително, както им се случи предходната година при Харков, то те просто няма да има защо да се заловен. Да не приказваме, че попадането на Мелитопол в украински ръце ще раздели фронтовата линия и ще изолира Крим от останалата съветска територия.
Кое оказа помощ на пробива на ЗСУ да реализира такива, изненадващо положителни резултати ? На първо място, несъмнено, е промяната на тактиката. Допреди месец украинците нападнаха най-малко на 3-4 сектора с много мощни сили, като действително не реализираха (почти) никакви триумфи. Твърди се, че задачата на военачалник Залужни тогава е била да откри едва място във вражеската защита и там след това да концентрира всичките си запаси и старания. След два месеца непрекъснати офанзиви, по време на които бе освободена прекомерно малко територия с цената прекомерно съществени загуби, Киев смени метода. Злите езици настояват, че пръст в това имали и американците, които настоятелно помолили Залужни да концентрира главните си сили на един сектор, а не да ги разпръсква. Независимо кой е бил този неназован „ консултант “ бил е прав. „ Пукнатината “ при Работино, по пътя към Токмак , е доказателство за това.
Вторият фактор е последователното надделяване на ЗСУ в артилерийското противоборство. Украинската артилерия има към този момент доста количество западните модели, стреля по-далече, по-точно и най-много по-ефективно. Особено значима роля играят радарите, които постоянно съумяват да засичат съветските оръдия когато откриват огън. И не на последно място – прословутите касетъчни муниции. Използването им разрешава на украинците да стопират съветските контраатаки в зародиш.
Третият фактор е всеобщото потребление на западна техника от ЗСУ. Тя не е просто по-ефективна или по-модерна от съответните руско-съветски модели. Основното й качество е, че съхранява живота на екипажите. Вече могат да се намерят премного видео репортажи от бойните полета, в които украински бойци описват по какъв начин не биха били живи, в случай че сега на удара са били в някоя машина руски вид.
фотоси: БТА/Архив
Това е точно онази неразбираема за мнозина философия, при който животът на елементарния войник е на напред във времето. Философия, която би било добре да възприемат и нашите управници, които толкоз години отсрочват модернизацията на българската войска.
През изтичащата, 80-та поред седмица от война в Украйна, нито едно събитие не се открои над другите в потока от вести, само че това никога не значи, че тя беше „ постна “ откъм случки и драматизъм. Даже в противен случай. Просто нещата, които сме пропуснали да видим и да обърнем внимание в този момент ще изиграят своята основна роля в бъдеще, в цялостно сходство с един от най-популярните закони на диалектическия материализъм: " Количествените натрупвания водят до качествени промени ".
Във външно-политическата сфера изпъкнаха две срещи на високо ниво (Путин – Ердоган и Зеленски – Блинкен), както и един скандал с дипломатически привкус (руската офанзива с дрон-камикадзе против суверенна територия на страна-членка на НАТО, в тази ситуация Румъния).
На вътрешнополитическия фронт на двете страни-участнички в кървавия спор също бе „ горещо “. Украинският министър на защитата бе заменен, а в Киев и Москва трескаво търсят най-ефективните формули за дълготрайна готовност. А това значи, че никой по високите етажи на властта и в двете столици не чака, че кървавият спор може да завърши в обозримо бъдеще и още от в този момент се държи под око всеки евентуално кадърен да облече военна униформа. Украинските дроновете летящи по посока на Москва и значими обекти в другите съветски градове бяха по-малко от нормалното. Русия, от своя страна не промени на терористичната си процедура да обстрелва с ракети и безпилотници както украинските пристанища откъдето се експортира зърно, по този начин и жилищни региони в огромните градове. Този път жертви имаше в Константиновка, Суми и Кривой Рог.
На фронтовата линия беше горещо освен поради към момента летните температури. ЗСУ (украинските въоръжени сили) дефинитивно затвърдиха пробива си в основната съветска отбранителна линия на юг, в районана село Вербове и по този начин направиха може би най-решителната си крачка по посока на Азовско море.
Ердоган - при Путин, Блинкен - при Зеленски, Резников – при краля
Срещата на най-високо равнище сред държавните глави на Турция и Русия бе оповестена от дълго време и на нея се разпореждаха известни, въпреки и плахи, очаквания да сложат някакво начало на спокойно урегулиране на спора, или най-малко за обновяване на така наречен зърнена договорка. В последна сметка не се случи нито едното, нито другото.
Първоначално тя трябваше да се състои на турска земя, само че заради характерната обстановка от позиция на интернационалното право, в която сега се намира съветският лидер, Ердоган хвърча за Сочи. В последна сметка и двамата май се разделиха удовлетворени. За Путин това бе дребен, само че въпреки всичко забележим пробив на насилственото му отшелничество, в което се намира към този момент година и половина, освен това осъществено благодарение на страна-членка на НАТО. За Ердоган, пък, който е потвърден занаятчия на доенето на две крави по едно и също време и лавирането сред два лагера, това бе още една опция да показва характерния си „ самостоятелен “ жанр на ръководство. Той се характеризира най-много с изобилието на всевъзможни ориенталщини – показни жестове към Украйна (връщането на командирите на „ Азов “ от изгнание), опълчване на Запада (против приемането на Швеция в НАТО), проява на милосърдие пред същия този Запад (за приемането на Швеция в НАТО), продължаващо стабилно икономическо партньорство с Русия. Така дружно със своенравния маджарски министър председател Орбан, Ердоган се трансформира в един много потребен за идеята на Москва троянски кон в лагера на североатлантическия алианс.
Зърнената договорка, не бе възобновена освен тъй като Путин не даде единодушието си, само че и тъй като бе явно, че този път турският президент не вложи никакъв възторг в молбата си, а подходи към нея чисто официално. Миналата година бе предизборна за Ердоган и уреждането на безконтролен морски кулоар за украинското зърно несъмнено му завоюва точки на домашната сцена и репутацията на миротворец на интернационалната. Сега, когато изборите са към този момент зад тила му, господин Ердоган очевидно има други цели и украинският износ май не е измежду тях.
След като акцентът на срещата не е бил за мир и за филантропични коридори то тогава защо е била тя? – най-много за пари. Или както биха се изразили дипломатите – за по-нататъшно задълбочаване и разширение на взаимноизгодното икономическо партньорство. Русия ще взе участие в построяването на нова нуклеарна централа на средиземноморския бряг, ще изнася зърно, газ и петрол за Турция, освен това е подготвена дори да дава на отсрочено заплащане, на заем и по какъв начин ли още не. Излишно е да се споделя, че за финансово затруднените турци това ще им пристигна напряко дюшеш. За Путин пък, това освен ще е глътка въздух, само че и още един мотив да всее ужас и раздори в стана на ненавистния му „ групов Запад “.
Срещата сред Москва и Анкара едвам бе приключила, когато в Киев „ на малко работно посещаване “ дойде държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен. По американски настоятелен, той разгласи новия пакет военна помощ за Украйна (около 600 благ. долара), съобщи безрезервна поддръжка, изрази удовлетворение от хода на контраофанзивата и си отпътува. Това, че с изключение на военна помощ ще има и чисто финансова (до 400 благ. долара) не е някаква вест, тя е следващата. По-интересното в тази ситуация е, че за първи път Украйна ще получи средства от иззетите активи на съветски олигарси.
Що се отнася до военния пакт, то е явно, че той е напълно съгласуван с моментните потребности на ЗСУ. В него влизат и управляеми ракети за „ Хаймарс “, и елементарни артилерийски снаряди, и средства за радио-електронна битка, системи за разминиране, както и такива за противовъздушна защита (ПВО). Всичко това е изцяло разумно, тъй като борбата на фронта сега е най-вече статична и употребява артилерийски и други амуниции в грамадни количества. Подстъпите към съветските позиции са мощно минирани, а самите руснаци към този момент имат предимство във въздуха, за чието противопоставяне е и нужно мощно Противовъздушна отбрана. Освен това, интензивно употребяват дронове, на които се опълчват точно другите средства за радио-електронна битка.
И още - стана ясно какво друго ще получи ЗСУ (танкове „ Ейбръмс “ и снаряди с обогатен уран към тях, бронирани коли устойчиви на мини), както и какво няма да получи (ракети с огромен обхват на действие).
Случайно или не, само че един ден преди експресната аудиенция на Блинкен в Киев бе заменен украинският боен министър Алексей Резников. Може би е било поклон към авторитетния американски посетител, може да е било инцидентно съвпадане, само че уволнението висеше във въздуха от много време насам. Както в множеството страни с парламентарна народна власт, Резников е политическо лице и промяната му по никакъв метод няма да се отрази на оперативното управление на ЗСУ. Там всевластен ще си остане военачалник Залужни. Очаква се, обаче, новият боен министър Рустем Умеров, кримски татарин по генезис, да успее да успокои най-малко малко пристрастеностите, които се вихрят към най-важното министерство на Украйна повече от година, главно поради кавги за корупция.
Резников е упрекван най-много в това, че до момента в който е бил на пост е разрешил да се подписват съмнителни покупко-продажби в ущърб на бюджета и на армията. Оказа се, да вземем за пример, че за много нескончаем интервал от време, компании са доставяли хранителни артикули на ЗСУ на цени три пъти по-високи от пазарните. Освен това е имало проблеми от сходен жанр и с огромно количество униформи.
Не по-малко позорна е обстановката в регионалните и общински военни администрации, където напряко си лъха на проведена престъпност. В последните месеци украинските сили за сигурност разкриха шокиращи схеми за отклонение от воинска тегоба, която включва издаване на медицински свидетелства за физическа невалидност и позволение за легално излизане в чужбина.
Напълно разумно е по време на война, във всяка страна да има както патриоти-доброволци, по този начин и такива които по никакъв метод не искам да проливат кръвта си за родината. В помощ на последните, против „ скромни “ заплащания от няколко хиляди до няколко десетки хиляди евро или долари, се притичват цялостен рой от лекари, военни админи, съдии, локални депутати, служители на реда, общински и впрочем служители. В украинското общество не-патриотите са известни като „ уклонисти “. Само в отзивчива Австрия сега живеят към 14 хиляди от тях, за които държавното управление във Виена преди дни заявява, че по никакъв метод няма да спомага на Киев да си ги върне.
Това корупционно тресавище основава огромни главоболия на Зеленски още от началото на годината, когато избухна абсурдът с неведнъж повишените цени за храната за ЗСУ. Тогава бяха заменени заместниците на военния министър, само че Резников някак си излезе изсъхнал от бъркотията. По-късно Зеленски уволни някои от ръководителите на регионалните военни администрации, извършени бяха и чистки на по-ниски равнища. Освен това в медиите непрестанно излизат материали за обиски осъществявани от силите за сигурност в домовете и офисите на авторитетни служители, както и фотоси на купчините с пачки открити там. Проблемът с корупцията в страна от пост-съветски вид като Украйна явно има своите „ солидни “ обичаи и от дълго време е пуснала дълбоки корени. Но това се трансформира в сериозна спънка за Киев, тъй като задграничните сътрудници, като се изключи че отпускат великодушни помощи, желаят и доста строга отчетност. И неслучайно преди дни литовският президент, че „ корупцията е един от главните фактори, които забавят доставката на оръжия за Украйна “ .
Самият Резников май за следващ ще се измъкне изсъхнал от абсурда. Засега никой не го е обвинил непосредствено. Говори се дори, че Зеленски се гласи да го назначи за дипломат във Англия, поради заслугите му за доставката на доста западно въоръжение за ЗСУ. За това спомагат избрани персонални качества на Резников – той безспорно е образован, постоянно ухилен, другарски надъхан, отзивчив, владее чудесно британски. Твърди се че точно тези качества са му помогнали да убеди западните сътрудници по време на постоянните срещи на военните министри на НАТО във формата Рамщайн да бъдат по-щедри към родината му.
Порта към морето
Работино и Вербове са едни от най-често споменаваните в последно време украински обитаеми места с оглед основното значение в цялостната съветска отбранителна система в Югоизточна Украйна. Друг е въпросът до каква степен е реалистично да се назовават „ обитаеми места “ в този миг. Заради яростните боеве в и към тях те от дълго време не са нито обитаеми, нито места, а единствено някакви безформени петна на картите.
Работино, което украинците освободиха през август, прикрива подстъпите към първата съветска отбранителна линия, а Вербове, за което сраженията се водят в този момент, е безусловно интегрирано в нея. При това, западно от него, ЗСУ към този момент са съумели да пробият на 7 километров фронт на страховитата съветска първа отбранителна линия, а на един избран сектор да „ перфорират “ дори и втората отбранителна линия. Не по-малко значимо е и физическото измерение на украинския пробив сега – той заема формата на хлътналост с дължина 10 км и дълбочина 11 км, т.е. дупката в съветската защита на пръв взор наподобява съвсем квадратна. Това е от изключителна значимост за по-нататъшния ход на офанзивата, тъй като сигурно значи най-малко едно – руснаците по-никакъв метод няма да са в положение да затворят този пробив, тъй като дистанцията сред двете му страни към този момент е доста огромно. Не че не опитваха няколко пъти, само че украинците всякога спираха контраатаките им зародиш, най-много посредством убийствено точният огън на артилерията си.
Най-важната характерност на контранастъплението на ЗСУ в този регион е, че към този момент то не стопира макар мините и интензивния обстрел. Напредва на практика всеки ден, въпреки и с по няколко стотин метра. От тук насетне най-логично е да се случат две неща – в един избран миг да настъпи резултатът на доминото за съветската защита и украинците да доближат Токмак.
С по-прости думи - резултатът на доминото неизбежно ще се случи, тъй като към този момент има сериозен пробив в основната съветска отбранителна позиция. Това от своя страна значи, че не е нужно да се нападат други нейни сектори. Просто би трябвало в съществуващата „ дупка “ при Работино да се нападна напред и встрани, във фланговете и тиловата зона на отбраняващите се съветски войски. Именно тогава техните опорни пунктове подредени около отбранителната линия ще почнат да падат един след различен. Е, евентуално, не със същата скорост както с същинско домино, само че въпреки всичко задоволително ефектно и неизбежно.
Що се отнася до значимостта на Токмак , то тя е повече от явна. Градът е може би най-важният информационен център за руснаците в цялото Запорожие. През него минават основни и второстепенни пътища, както и жп линия. Излишно е да се споделя, че това прави Токмак съвършеното място за депозиране на гориво и муниции, ремонт на техника и докарване на хранителни запаси. Без него цялата съветска логистика ще бъде извънредно затруднена и ще загуби половината от потенциала си.
В момента дистанцията сред пробива на ЗСУ и Токмак е 25 км. Мастити специалисти от целия свят спорят какъв брой време ще бъде належащо на украинците да го преодолеят. До началото на астрономическата есен, до края на годината, до идната пролет? Никой от коментиращите не употребява „ дали “, а по-скоро „ по кое време “.
След Токмак следва Мелитопол, който е на 45 км на югозапад, Засега на подстъпите му няма обилни съветски отбранителни уреди. Така че в случай че се наложи на руснаците да бягат стремително, както им се случи предходната година при Харков, то те просто няма да има защо да се заловен. Да не приказваме, че попадането на Мелитопол в украински ръце ще раздели фронтовата линия и ще изолира Крим от останалата съветска територия.
Кое оказа помощ на пробива на ЗСУ да реализира такива, изненадващо положителни резултати ? На първо място, несъмнено, е промяната на тактиката. Допреди месец украинците нападнаха най-малко на 3-4 сектора с много мощни сили, като действително не реализираха (почти) никакви триумфи. Твърди се, че задачата на военачалник Залужни тогава е била да откри едва място във вражеската защита и там след това да концентрира всичките си запаси и старания. След два месеца непрекъснати офанзиви, по време на които бе освободена прекомерно малко територия с цената прекомерно съществени загуби, Киев смени метода. Злите езици настояват, че пръст в това имали и американците, които настоятелно помолили Залужни да концентрира главните си сили на един сектор, а не да ги разпръсква. Независимо кой е бил този неназован „ консултант “ бил е прав. „ Пукнатината “ при Работино, по пътя към Токмак , е доказателство за това.
Вторият фактор е последователното надделяване на ЗСУ в артилерийското противоборство. Украинската артилерия има към този момент доста количество западните модели, стреля по-далече, по-точно и най-много по-ефективно. Особено значима роля играят радарите, които постоянно съумяват да засичат съветските оръдия когато откриват огън. И не на последно място – прословутите касетъчни муниции. Използването им разрешава на украинците да стопират съветските контраатаки в зародиш.
Третият фактор е всеобщото потребление на западна техника от ЗСУ. Тя не е просто по-ефективна или по-модерна от съответните руско-съветски модели. Основното й качество е, че съхранява живота на екипажите. Вече могат да се намерят премного видео репортажи от бойните полета, в които украински бойци описват по какъв начин не биха били живи, в случай че сега на удара са били в някоя машина руски вид.
фотоси: БТА/Архив
Това е точно онази неразбираема за мнозина философия, при който животът на елементарния войник е на напред във времето. Философия, която би било добре да възприемат и нашите управници, които толкоз години отсрочват модернизацията на българската войска.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ