Дясното си е дясно. Лявото си е ляво
Клуб Z е и постоянно ще бъде демократична медия, по тази причина и конфликтът на визии, отзиви и мнения на публицистите, които работят в нея, постоянно ще се насърчава. Именно част от подобен " конфликт " е и днешния текст, който се явява отговор на коментар на сътрудника Любен Обретенов.
В него той показва мнението, че лявото и дясното не би трябвало да водят война и че " не е наложително обаче тези две понятия и политически философии да са в яростно опълчване. "
Според мен обаче става дума за политологически и стопански грешки, които основават основата за неверен главен извод. Ще се опитам да ги обясня тук.
Какво пазят дясното и лявото?
" Най-общо класическото дясно пази ползите на по-предприемчивите, а от там и по-богатите. Тези, които основават работните места.
Класическото ляво съставлява хората, които разчитат най-много на труда си. И изпълват със наличие същите тези работни места. "
Това не е правилно.
Митологема е, че дясното стои единствено зад бизнеса, а лявото - зад служащите, тъй като - преди всичко - и бизнесмените са служащи. Дори евентуално работят повече от своите чиновници. Техният труд просто коства по-скъпо, тъй като основаването на произвеждане или услуга, каквото и да прави техният бизнес, изисква доста повече от отделената за служащия задача.
Освен това, както отбелязва бащата на актуалния капитализъм Адам Смит, бизнесмените основават богатства за всички, а освен за себе си. Според него, алчността - казано жестоко, и егоизмът на бизнесмена са позитивни качества, тъй като развивайки себе си, той неизбежно и може би даже без да желае, усилва капитала и благосъстоянието на цялото общество. Тоест - усилва благосъстоянието и на непредприемачите.
В същото време класическото ляво просто твърди, че съставлява хората на труда или така наречен чиновници. Да, дълго време синдикалните организации вършат тъкмо това, само че те не са политически субекти и не могат да бъдат класифицирани по класическите политологически разкази.
Следващото:
" Хората, които са последователи на класическото ляво, са доста повече като брой от тези, които са част от класическо дясно. Така е било и по този начин ще бъде.
Това е от огромно значение, изключително в изискванията на народна власт, при която гласовете въпреки всичко се броят. Не се теглят, всички гласове имат идентична политическа тежест. "
Да се хванем за първата част от това умозаключение. Защо хората, които са последователи на класическото ляво, да са повече от тези на дясното. Има ли основа на това изказване? Защо хората да са последователи на високите налози, на огромната и намесваща се на всички места страна? Защо да избират да бъдат лимитирани от страната, вместо да изкарват парите си с достолепие и право на труд, което зависи от тях и техните качества, а не от милостта на политиците?
Из целия свят има цели страни, които се ръководят с десетилетия от десни държавни управления. Напротив - в случай че погледнем картата, тези, които съставляват класическото ляво, не могат да се нарекат ръководещо болшинство в света.
Да, в Европа има доста страни, които се дефинират като обществени и левичарските стопански положения са постоянно срещани, само че тези страни са забогатели с десни политики - без нито едно изключение. Нито едно.
Суровото ляво, това с рестриктивните мерки, огромната страна и контрола над всичко в стопанската система, съществува в доста малко страни, множеството от които - несвободни.
Десни ли са работодателите?
" Една част от българските работодатели, да вземем за пример, не са десни. Те отхвърлят да одобряват и не се пробват да подобрят действителността, съгласно която заплатите у нас са ужасяващо ниски.
Като едни същински левичари те живеят в измислена от тях действителност. Според тяхната действителност хората в България са небогати, единствено тъй като са мързеливи и необразовани. "
Няма да разясняваме дали част от българските работодатели са десни или не. Но ще разясняваме изказванието, че отхвърлят да одобряват действителност, в която заплатите у нас са извънредно ниски.
На първо място - междинната работна заплата в България пораства през всяка една година от 1997 година насам, може би като се изключи пандемичната 2020 година Всяка една година! Тази междинна работна заплата се образува от осредненото заплащане в страната във всички градове и браншове и - изненада - се заплаща от работодателите. Тоест - работодателите са тези, които подвигат заплатите през всичките тези години.
И не, работодателите не живеят в действителност, съгласно която хората в България са небогати, единствено тъй като са мързеливи и необразовани. Реалностите в стопанската система са такива, че се заплащат заплатите, които служащите създават. Да, има и нелоялни работодатели, само че те отпадат от пазара естествено, тъй като - както вярно твърди в свое умозаключение Любо Обретенов малко по-долу - " Работниците също са тип бизнесмени. Трудът е тяхната стока и те я продават там, където ще получат най-хубава цена за нея. "
Истина е обаче, че продуктивността на труда у нас е към 50% от европейската и че огромна част от чиновниците би трябвало да бъдат в допълнение обучавани, с цел да правят това, за което са наети. А това е спомагателен разход в труд и време.
Следващо изказване:
" Работодателите у нас се пробват да решат казуса с недостигащата работна ръка като наемат хора от трети страни. Само че те не са нито по-работливи, нито по-образовани и на всичкото от горната страна също не се задържат доста в България при тези заплати. "
Нека да е ясно - работодателите не внасят работна ръка от трети страни, тъй като там хората са по-работливи. Внасят я, тъй като в България работната ръка дефицита. Напротив - внасянето на служащи е още по-голям разход за работодателите, тъй като по закон те са длъжни да платят самолетните билети, да поемат настаняването и храната на тези служащи.
Още повече това изказване се бие със последващо такова на сътрудника:
" Ако заплатите в България са сходни като размер със обществените помощи, то обикновено е да има доста хора, които изобщо да не работят. "
В България няма " доста хора, които изобщо не работят ". Напротив - пазарът на труда е тотално пренапрегнат, а безработицата е на рекордно ниско равнище. До положение, в която е нездравословна за стопанската система и демонстрира, че нещо нездравословно се случва на този пазар. Най-вече - че няма задоволително служащи, които да поемат търсенето. Последните калкулации демонстрират, че безработните у нас са 125 000, а бизнесът се нуждае от над 250 000 души. Тоест - даже всички те да проработят, отново няма да са задоволително. А тези, които влизат в рубрика безработни сега - една огромна част от тях - се водят така наречен трайно безработни. Или другояче казано - тези, които не желаят да работят.
И с цел да приключим тематиката със заплатите, ето каква е истината - заплатите в България през последните години се подвигат с рекордни темпове и страната се подрежда измежду първите в Европейски Съюз по този индикатор. Но това не е добре. Причината за тези растежи са в демографския срив, който кара работодателите да наемат всеки единствено и единствено да работи като дават по-висока заплата от конкуренцията. Този служащ не създава заплатата си и по този начин бизнесът трансферира този разход върху крайната цена на продукта или услугата си.
От друга страна страната непрекъснато подвига административно минималната заплата и по този начин притиска работодателите да подвигат междинната. Държавният бранш у нас е по-добре заплатен от частния и това изкривява пазара в допълнение. Държавата се конкурира - по този начин излиза - за служащи с частния бранш.
Да, заплатите би трябвало да порастват, само че съгласно икономическите закони. А не съгласно желанията ни.
Дясното си е дясно, лявото си е ляво
В умозаключение - точно разнобоят сред дясно и ляво е моторът на идеологията в политиката и по този начин би трябвало да остане. Проблемите са ясни, само че те имат два типа решение - с десни или с леви политики. Поне що се отнася до стопанската система. И двете политики са законни, само че амалгамата сред тях докара до това, което имаме в този момент - пазарна стопанска система с тежка интервенция на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В него той показва мнението, че лявото и дясното не би трябвало да водят война и че " не е наложително обаче тези две понятия и политически философии да са в яростно опълчване. "
Според мен обаче става дума за политологически и стопански грешки, които основават основата за неверен главен извод. Ще се опитам да ги обясня тук.
Какво пазят дясното и лявото?
" Най-общо класическото дясно пази ползите на по-предприемчивите, а от там и по-богатите. Тези, които основават работните места.
Класическото ляво съставлява хората, които разчитат най-много на труда си. И изпълват със наличие същите тези работни места. "
Това не е правилно.
Митологема е, че дясното стои единствено зад бизнеса, а лявото - зад служащите, тъй като - преди всичко - и бизнесмените са служащи. Дори евентуално работят повече от своите чиновници. Техният труд просто коства по-скъпо, тъй като основаването на произвеждане или услуга, каквото и да прави техният бизнес, изисква доста повече от отделената за служащия задача.
Освен това, както отбелязва бащата на актуалния капитализъм Адам Смит, бизнесмените основават богатства за всички, а освен за себе си. Според него, алчността - казано жестоко, и егоизмът на бизнесмена са позитивни качества, тъй като развивайки себе си, той неизбежно и може би даже без да желае, усилва капитала и благосъстоянието на цялото общество. Тоест - усилва благосъстоянието и на непредприемачите.
В същото време класическото ляво просто твърди, че съставлява хората на труда или така наречен чиновници. Да, дълго време синдикалните организации вършат тъкмо това, само че те не са политически субекти и не могат да бъдат класифицирани по класическите политологически разкази.
Следващото:
" Хората, които са последователи на класическото ляво, са доста повече като брой от тези, които са част от класическо дясно. Така е било и по този начин ще бъде.
Това е от огромно значение, изключително в изискванията на народна власт, при която гласовете въпреки всичко се броят. Не се теглят, всички гласове имат идентична политическа тежест. "
Да се хванем за първата част от това умозаключение. Защо хората, които са последователи на класическото ляво, да са повече от тези на дясното. Има ли основа на това изказване? Защо хората да са последователи на високите налози, на огромната и намесваща се на всички места страна? Защо да избират да бъдат лимитирани от страната, вместо да изкарват парите си с достолепие и право на труд, което зависи от тях и техните качества, а не от милостта на политиците?
Из целия свят има цели страни, които се ръководят с десетилетия от десни държавни управления. Напротив - в случай че погледнем картата, тези, които съставляват класическото ляво, не могат да се нарекат ръководещо болшинство в света.
Да, в Европа има доста страни, които се дефинират като обществени и левичарските стопански положения са постоянно срещани, само че тези страни са забогатели с десни политики - без нито едно изключение. Нито едно.
Суровото ляво, това с рестриктивните мерки, огромната страна и контрола над всичко в стопанската система, съществува в доста малко страни, множеството от които - несвободни.
Десни ли са работодателите?
" Една част от българските работодатели, да вземем за пример, не са десни. Те отхвърлят да одобряват и не се пробват да подобрят действителността, съгласно която заплатите у нас са ужасяващо ниски.
Като едни същински левичари те живеят в измислена от тях действителност. Според тяхната действителност хората в България са небогати, единствено тъй като са мързеливи и необразовани. "
Няма да разясняваме дали част от българските работодатели са десни или не. Но ще разясняваме изказванието, че отхвърлят да одобряват действителност, в която заплатите у нас са извънредно ниски.
На първо място - междинната работна заплата в България пораства през всяка една година от 1997 година насам, може би като се изключи пандемичната 2020 година Всяка една година! Тази междинна работна заплата се образува от осредненото заплащане в страната във всички градове и браншове и - изненада - се заплаща от работодателите. Тоест - работодателите са тези, които подвигат заплатите през всичките тези години.
И не, работодателите не живеят в действителност, съгласно която хората в България са небогати, единствено тъй като са мързеливи и необразовани. Реалностите в стопанската система са такива, че се заплащат заплатите, които служащите създават. Да, има и нелоялни работодатели, само че те отпадат от пазара естествено, тъй като - както вярно твърди в свое умозаключение Любо Обретенов малко по-долу - " Работниците също са тип бизнесмени. Трудът е тяхната стока и те я продават там, където ще получат най-хубава цена за нея. "
Истина е обаче, че продуктивността на труда у нас е към 50% от европейската и че огромна част от чиновниците би трябвало да бъдат в допълнение обучавани, с цел да правят това, за което са наети. А това е спомагателен разход в труд и време.
Следващо изказване:
" Работодателите у нас се пробват да решат казуса с недостигащата работна ръка като наемат хора от трети страни. Само че те не са нито по-работливи, нито по-образовани и на всичкото от горната страна също не се задържат доста в България при тези заплати. "
Нека да е ясно - работодателите не внасят работна ръка от трети страни, тъй като там хората са по-работливи. Внасят я, тъй като в България работната ръка дефицита. Напротив - внасянето на служащи е още по-голям разход за работодателите, тъй като по закон те са длъжни да платят самолетните билети, да поемат настаняването и храната на тези служащи.
Още повече това изказване се бие със последващо такова на сътрудника:
" Ако заплатите в България са сходни като размер със обществените помощи, то обикновено е да има доста хора, които изобщо да не работят. "
В България няма " доста хора, които изобщо не работят ". Напротив - пазарът на труда е тотално пренапрегнат, а безработицата е на рекордно ниско равнище. До положение, в която е нездравословна за стопанската система и демонстрира, че нещо нездравословно се случва на този пазар. Най-вече - че няма задоволително служащи, които да поемат търсенето. Последните калкулации демонстрират, че безработните у нас са 125 000, а бизнесът се нуждае от над 250 000 души. Тоест - даже всички те да проработят, отново няма да са задоволително. А тези, които влизат в рубрика безработни сега - една огромна част от тях - се водят така наречен трайно безработни. Или другояче казано - тези, които не желаят да работят.
И с цел да приключим тематиката със заплатите, ето каква е истината - заплатите в България през последните години се подвигат с рекордни темпове и страната се подрежда измежду първите в Европейски Съюз по този индикатор. Но това не е добре. Причината за тези растежи са в демографския срив, който кара работодателите да наемат всеки единствено и единствено да работи като дават по-висока заплата от конкуренцията. Този служащ не създава заплатата си и по този начин бизнесът трансферира този разход върху крайната цена на продукта или услугата си.
От друга страна страната непрекъснато подвига административно минималната заплата и по този начин притиска работодателите да подвигат междинната. Държавният бранш у нас е по-добре заплатен от частния и това изкривява пазара в допълнение. Държавата се конкурира - по този начин излиза - за служащи с частния бранш.
Да, заплатите би трябвало да порастват, само че съгласно икономическите закони. А не съгласно желанията ни.
Дясното си е дясно, лявото си е ляво
В умозаключение - точно разнобоят сред дясно и ляво е моторът на идеологията в политиката и по този начин би трябвало да остане. Проблемите са ясни, само че те имат два типа решение - с десни или с леви политики. Поне що се отнася до стопанската система. И двете политики са законни, само че амалгамата сред тях докара до това, което имаме в този момент - пазарна стопанска система с тежка интервенция на страната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ