Вулкани погубили маите и римляните и довели до чумата
Климатолози анализирали съмненията на климата на Земята за времето на битие на човешката цивилизация и стигнали до извода, е в последните 2500 години основна причина за растежа и внезапните спадания на температурите са били изригванията на вулкани. Това настояват учените в публикация, оповестена в сп. Nature.
„ Използвайки новите природно-климатични „ хроники “, ние успяхме да установим, че мощните изригвания на вулкани в тропическите и умерените ширини са били основна движеща мощ в тези климатични флуктуации, които са се случили в последните 2500 години. Поради тях Земята е претърпяла голям брой рисково студени ленти сезони “, споделя Майкъл Сигъл (Michael Sigl) от Института по проучване на пустините в Рено (САЩ).
Сигъл и сътрудниците му стигнали до този извод, като изучили наново мостри от ледове, формирали се през последните няколко хилядолетия на територията на Гренландия и Антарктида. В техните ледове, дружно с молекулите вода, се съдържа огромно количество растителен прахуляк, капки атмосферни аерозоли и частички вулканична пепел, които могат да опишат за предишното на Земята.
В предходните години климатолозите към този момент са се опитвали да употребяват тези ледове за оценка на въздействието на вулканите върху климата на планетата, само че всички сходни проучвания завършвали несполучливо заради неправилната методика на датиране на пластовете в ледените „ стълбове “ от северната или южната полярна област.
Но както настояват създателите на публикацията, научният напредък не стои на едно място и в този момент те имат опция тъкмо да изчислят възрастта на пластовете лед, опирайки се на добре известни и тъкмо датирани изригвания на Слънцето в древността и епизоди на „ бомбардировка “ на Земята от мощни галактически лъчи, и разбор на изотопния и химичния състав на ледовете.
Използвайки новите данни за възрастта на пластовете лед, екипът на Сигъл съпоставил времето на изригване на вулканите в последните няколко хиляди години с това, по какъв начин се променяли летните, зимните и средногодишните температури за тази ера, обръщайки внимание на всички аномални климатични епизоди, които се загатват в хрониките на Древен Китай, Вавилон, страните от Европа и Азия.
Както се оказало, 15 от 16 аномално студени лета, които се случили по време на Късната древност и Ранното средновековие, са се случили директно след мощни изригвания на вулкани. При това силата на климатичните аномалии директно зависела от това, до каква степен огромна е била вулканичната интензивност – да вземем за пример четирите най-студени лета в този интервал били свързани с най-мощните изригвания от Античността и Средновековието.
Което е забавно, климатичните трансформации, подбудени от тези събития, извънредно разнообразно влияели на живота на хората. Например серия изригвания и студени лета през 500-те години от нашата епоха може да са били причина за началото на фамозната зараза от Юстинианова чума във Византия, а малко по-ранната вулканична интензивност да е предизвикала популярното Преселение на народите и гибелта на Западната Римска империя. По-късните изригвания пък може да са провокирали суша и да са погубили цивилизацията на маите.
Както считат Сигъл и сътрудниците му, събраните от тях данни и методики за наблюдаване ще оказват помощ на климатолозите по-добре да предвиждат по какъв начин вулканите въздействат на живота на човечеството през XXI век и да схванат по какъв начин тяхната интензивност може да забави световното стопляне.
РИА Новости
