Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода

Климатичните промени са непроменяемо свързани с неналичието на питейна вода и вода за домашен и селскостопански потребности. Поради обстоятелството, че постоянно най-обременени биват дами и млади девойки, доста специалисти натъртват на въпроса за по този начин наречената климатична правдивост и етичните последствия от измененията в климата. Какво е отражението на климатичните промени в разнообразни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно принуждение нарастват?

Колко сериозна е връзката сред дефицита на вода и човешките права?

Кап-кап. 

Звукът на капки вода постоянно подухва разнообразни страсти и усеща. Пролетен дъжд, почукващ рано по прозореца. Течащо кранче в кухнята, което не можеш да затегнеш. Последната капка вода, с която разполагаш.

Недостигът на вода обаче не е просто лиричен очерк. За милиони хора, от Австралия до Африка, звукът от последната капка вода постоянно се трансформира в извор на смут. 

С увеличение на популацията на Земята и несправедливото систематизиране на богатства повече от 1,2 милиарда души биват наранени от дефицит на вода заради липса на естествени запаси и 1,6 милиарда – заради липса на съответна инфраструктура, съгласно данни на ООН. 

Покачващите се температури са измежду главните аргументи, водещи до задълбочаване на казуса с дефицита на вода. Пресушаването на водни басейни в резултат на климатичните промени, които следим, води освен до компликации в извличане на питейна вода и вода за домашен потребности, само че и до редица здравословни и екологични бедствия. Например, пресушаването на водни басейни постоянно води до висока централизация на токсични субстанции в подземните води, както и в почвата, което вреди на разнообразни растителни култури и надлежно на хората и животните, които употребяват тези храни. Освен това, когато източниците на вода понижават, диви и домашни животни, както и заразни инсекти, постоянно стартират да търсят вода в места, употребявани от хора за домашен потребности, което води до риск от разнообразни инфекциозни болести. Ефектът на климатичните промени, засилили се през последното столетие, изразяващ се в естествени бедствия и нахлуване на солена вода в сладководни басейни заради повишение на морското ниво, се трансформират в спомагателен фактор с казуса с дефицита на вода. 

Този дефицит се свързва освен с неналичието на питейна вода, само че с неналичието на вода за домашен потребности, агрикултура и опазване на здравето – трансформирайки се в едно от основните тествания на 21 век.

Най-засегнати и уязвими са дами, деца и маргинални групи. Поради това доста специалисти натъртват на по този начин наречената климатична справедливост или по какъв начин климатичните промени се отразяват през човешките права и обществени пластове.

В частност, дамите, които представляват 40% от международната работна сила в доста страни, постоянно са изправени пред стопански и обществени компликации, както и стандарти, които биват в допълнение задълбочени от климатичните промени и неналичието на вода.

Връзката сред дефицита на вода и домакинските отговорности

Докато някои учени и психолози отдават неравенството сред половете на еволюционни аргументи, други – на биологични разлики, а трети на обществени последствия, факт е, че този проблем остава сложен и неуреден с хилядолетия. Въпреки наблюдаващите се трендове за пълноправие, към момента е реалност, че даже и в развитите страни огромна част от домакинската работа се прави от дами. По последни данни, в Съединени американски щати, дамите прекарват два часа повече дневно в осъществяване на домакинска работа в сравнение с мъжете. Тази разлика е изключително забележима в разрастващите се и консервативни страни. 

Връзката сред неналичието на вода и домакинските отговорности в допълнение води до компликации при дами, живеещи в селски общности. Докато огромна част от хората в развитите страни са привикнали с перални машини, съдомиялни и култивиран пръскачки, в доста елементи на света дамите са изправени пред физически тествания да доставят вода за домашен потребности.  Знаете ли, че   жени изминават  , с цел да доставят вода за фамилиите си?

В Индия дори млади девойки са принудени да носят вода, извървявайки 16 км дневно, до момента в който в Латинска Америка и Карибските острови, водните източници, които дами употребяват, са на разстояние най-малко 30 минути от домовете им. 

Недостиг на вода и липса на икономическа непоклатимост

От тихоокеанските острови до американските индиански племена, дефицитът на вода и неравноправието в разпределението на домашен задания се отразява освен на самостоятелно равнище, само че и стопански. Например, по отношение на данни на УНИЦЕФ, в Субсахарска Африка, когато са нужни повече от 30 минути, с цел да се добави вода – 3,36 милиона деца и 13,54 милиона млади дами са принудени да извършат този дневен преход. Това пречи на доста дами да се включат в просветителната система и икономическата динамичност на страната си. Поради това си състояние в обществото, правата на доста девойки са потъпкани и те стават жертва на ранни бракове, трафик на хора и принуждение.

Липсата на вода води до липса на сигурност

Наред с икономическите последствия, дефицитът на вода постоянно води и до дефицит на сигурност, цитира Международният съюз за запазване на природата (IUCN). Извървявайки дълъг път до даден водоизточник, дамите постоянно стават жертви на офанзиви от животни, мъже или терористични групировки.Сходна наклонност се следи и в развити страни като Австралия, където с увеличение на опустошителните горски пожари, разследване на климатичните промени, се следи и увеличение на случаите на домашно принуждение.

Поради промени в климата, доста хора, основно дами, са принудени да изоставен родното си място. Тези по този начин наречени климатични бежанци са изправени пред спомагателни опасности в лагери на разселване като тези в Кокс Базар, Бангладеш. Тези опасности се усещат най-жестоко от бременни дами, които не могат да получат съответни грижи преди, по време и след раждане. 

Каква е връзката сред водата и здравето на дамите

Изменението на климата се отразява отрицателни върху здравето освен на бременни дами и техните деца, само че на всички хора, страдащи от дефицит на вода. Според данни от Световната Здравна Организация, повече от два милиарда души употребяват питейна вода, която е нечиста с фекални частици. Това води до болести като жълтеница, холера и гибел измежду над един милион души, изключително в Йемен и Бангладеш. 

Липсата на вода води и до доста характерни проблеми като стигматизация над менструацията. Трябва да бъде упоменато, че тази стигма е била причина за безпочвен позор и виновност в девойки и дами с хилядолетия. Фройд свързва тази стигма със боязън от кръв и кастрация при мъжете, докато Робърт С. МакЕлвайн говори за „ не-менструален “ синдром или по какъв начин заради репродуктивна злоба мъжете жигосват менструацията. 

Липсата на вода като разследване на климатичните промени е постоянно в допълнение задълбочена от неналичието на ефикасна система за филтриране и запазване на водите. Така проблематичните региони по света се уголемяват освен в Африка и Близкия Изток, а в това число и в Европа (Кипър, Сан Марино, Албания, Гърция), с което пораства и неравноправието сред половете. 

Кризата във водния бранш и България

Чудите се за какво би трябвало да се вълнуваме от дребните девойки в Африка, които извървят километри да добият вода и които от време на време не се завръщат у дома, когато можем на драго сърце да се къпем по 15 минути с течаща вода дневно? 

Въпреки че България взе участие в международни Конвенции в региона на водите, не всичко върви като по вода. Кризата в Перник е единствено един от жестоките образци на воден режим, подбуден от голям брой фактори. Стотици обитаеми места, в това число и град Севлиево, където снабдяването с вода е посредством водоноски, не престават да са подложени на воден режим и през 2022 година Ямбол също е изправен пред водна рецесия, в случай че не съумеят да погасят сметките си, нараснали се стремглаво във времена на икономическа и военна рецесия по света. Много специалисти се тормозят, че проблемите с водоснабдяването в България може да се трансформира в систематичен проблем. 

Това, наред с пандемията и нарастването на цените през последните месеци, дефицитът на вода в допълнение подлагат популацията и бизнеса на тестване. В доста фамилии се следи и наклонност към повишение на насилието над дами заради изключителните условия. Данни сочат, че в България случаите на домашно принуждение над дами са скочили до 80% по време на пандемията. 

Спазват ли се правата на дамите в България?

Говорейки за дамите и тяхната роля в публичния живот на България по време на климатични, политически и епидемиологични промени, дано напомним, че личното е политическо. Да, би трябвало да отчетем обстоятелството, че у нас има цялостно тъждество на половете пред закона и което е още по-обнадеждаващо, процентът на дами в информационно-ĸoмyниĸaциoнния ceĸтop е едно от най-високите в Европа (28,2%).

Същевременно патриархалният ред е към момента забележим у нас, изразяващ се в крайности като възмущение против Истанбулската спогодба и правата на дамите. Според психолози, сходни патриархални модели се изрязват в това, че повече мъже заемат държавни постове, в сравнение с дами, в сексуализацията на женското тяло и икономическо неравноправие. В обществената работа, да вземем за пример, където 80% от заетите са дами, доста от тях получават с 31,7% по-ниско възнаграждение по отношение на мъжете.

Жените от ромски генезис са едни от най-уязвимите групи. Стряскащо е да отбележим, че по последни данни, всеки трети от ромско семейство живее без течаща вода и достъп до базови потребности.

В последна сметка климатичните промени, изразяващи се в рисков климат, увеличение на температурите, пресушаване и пожари, наред с други аномалии, непроменяемо водят до дефицит на вода и оказват въздействие върху правата на дамите. Така връзката сред климатичните промени и равенството сред половете е сложен проблем, който заслужава многостранен разбор и дейности, както и смяна в мисленето. Защото колкото и да е мъчно да решим казуса с пресушаването на водата на Земята, може да се опитаме да променим изсушаването на човешкото в нас. Защото, макар че постоянно цитираме книгата на Джон Грей „ Мъжете са от Марс, дамите – от Венера ”, факт е, че всички сме хора на планетата Земя.

Автор: Елица-Станева-Бритън / Климатека

Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята.

В обявата са употребявани материали от:

1. Bareket, O., Shnabel, N. (2020). Domination and Objectification: Men’s Motivation for Dominance Over Women Affects Their Tendency to Sexually Objectify Women.  Psychology of Women Quarterly , 44, 1, 28-49.
2. Coping with Water Scarcity. An Action Framework for Agriculture and Food Security (2012).  Food and Agriculture Organization of the United Nations . Retrieved from https://www.fao.org/3/i3015e/i3015e.pdf
3. Cox’s Bazar: A Displaced People Longing for a Sense of Home (2021).  .
4. Drinking Water (2019).  World Health Organization.  Retrieved from https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/drinking-water
5. ECLAC’s Participation in the “Webinar on Water, Gender and Climate in Latin America and the Caribbean: Better Data for Better Adaptation Strategies “ (2020). Retrieved from https://www.cepal.org/en/events/eclacs-participation-webinar-water-gender-and-climate-latin-america-and-caribbean-better-data
6. Fetterolf, J. (2017). In Many Countries, at Least Four-in-ten in the Labor Force Are Women.  Pew Research.
7. Garthwaite, J. (2019). The effects of climate change on water shortages.  Stanford Earth Matters.
8. Gender Issues in Child Labor (2005).  The World Bank.  Retrieved from http://www1.worldbank.org/prem/PREMNotes/premnote100.pdf
9. Hanisch, C. (1969). The Personal Is Political. Retrieved from https://webhome.cs.uvic.ca/~mserra/AttachedFiles/PersonalPolitical.pdf
10. Hess, C., Ahmed, T., Hayes, J. (2020). Providing Unpaid Household and Care Work in the United States: Uncovering Inequality.  Institute for Women’s Policy Research.
11. McElvaine, R. (2000). Eve’s Seed: Biology, the Sexes and the Course of History.  New York: McGraw-Hill, p. 453.
12. Molyneaux, R., Gibbs, L., Bryant, R., et al. (2020). Interpersonal Violence and Mental Health Outcomes Following Disaster.  BJPsych Open , 6, 1, p. 1–7.
13. UNICEF: Collecting Water Is Often a Colossal Waste of Time for Women and Girls (2016). Retrieved from https://www.unicef.org/press-releases/unicef-collecting-water-often-colossal-waste-time-women-and-girls
14. Вода (2010). Достъпно на http://publications.europa.eu/resource/cellar/4fb3a935-e8d4-4534-baa6-89005df6b2e8.0006.03/DOC_1
15. Доклад по отношение на осъществяването на националните тактики за консолидиране на ромите: битка с негативните настройки към хората с ромски генезис в Европа (2020/2021). Достъпно на https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2020-0147_BG.html
16. Страната ни е водач в Европа по дами IT експерти (2021). Достъпно на https://money.bg/panorama/stranata-ni-e-lider-v-evropa-po-zheni-it-spetsialisti.html
17. Covid-19 и насилието над дами. Какво може да направи здравната система (2020). Достъпно на http://animusassociation.org/wp-content/uploads/2020/04/COVID19_and_Domestic-Violence_BG-final.pdf