Как връзката с природата може да се превърне в движеща сила за социални действия
Климатичните промени са едно от най-големите провокации пред човечеството, изискващи групови дейности, политически промени и софтуерни промени. Индивидуалната връзка с природата обаче също може да бъде мощен катализатор за обществени дейности, ориентирани към смекчаването на климатичните промени. Ето за какво редица учени от ден на ден се интересуват от това по какъв начин установяването на екологична еднаквост, насърчаването на връзката на хората с природата и достъпа до градски ферми и зелени здания може да помогне в битката с климатичните промени.
Когато преглеждаме казуса за климатични промени, е добре да не забравяме, че в основата на климатичните промени и рисковите феномени към нас в огромна степен стои човешка активност. Ето за какво логиката на психиката може да бъде инструмент, който да помогне за разбирането и насърчаването на самостоятелни и обществени дейности по общия ни път към стабилно развиване - като първа стъпка за насърчаването на такива промени е подсилването на връзката с природата.
Връзката с природата има своето място в логиката на психиката
Връзката с природата като движеща мощ за битка с климатичните промени
Източник: climateka.bg/3eNews
Връзката с природата има своето място в логиката на психиката. През последните десетилетия учените преглеждат измеренията на вродената ни обич към живата природа, позната като биофилия. Терминът в началото е употребен от Ерих Фром, като с него се изяснява любовта към живота (от гръцката дума " био " за живот и " филос " за любов), и е употребен още през 80-те години на предишния век от Уилсън и Келер, обсъждан като вродена податливост за контакт с природата, която има свое пояснение от еволюционна позиция. Тъй като от хилядолетия хората са прекарвали повече време на открито, потребността от връзка с природата остава неразривна част от живота на хората и през днешния ден. Множество проучвания са документирали позитивните психологични и физиологични резултати от прекарването на време измежду открити пространства, в това число за понижаване на напрежението и възстановяване на когнитивната функционалност и прочувственото благоденствие. Наред с сходни физическите промени и изгоди, хората получават познания и развиват и по-голяма осъзнатост към цената на природата, което им оказва помощ да развият възприятието за нуждата да я пазят и да се борят против климатичните промени.
Чрез такива персонални прекарвания, хората получават екологични познания и осъзнават деликатния баланс сред дейностите на индивида и последствията за околната среда. Това добито познание основава по-голяма информираност и за климатичните промени, техните аргументи и следствия. Тези познания и прекарвания водят и до промени в това по какъв начин възприемаме себе си и света. Хората, чиито занимания са свързани с природата и прекарват време измежду нея, постоянно развиват мощна екологична еднаквост, при която самосъзнанието им е обвързвано със самата природа. Макар тематиката за екологичната еднаквост да има потребност от ефикасни психометрични способи за оценка, учените считат, че екологичната еднаквост води до мощно възприятие на отговорност и грижа към околната среда, като по този начин се стига до проклиматични държания.
Наред с физични и когнитивни промени, природата провокира и голям брой страсти, успокоява ни и води до възприятие за взаимосвързаност и емпатия към всички живи същества. Тази прочувствена връзка работи като тласък за индивидите да разширят своите грижи към по-широката екосистема. Учени от Китай сочат, че по този метод емпатията към уязвими екосистеми и типове, застрашени от климатичните промени, предизвиква индивидите да приветстват устойчиви практики и политики и да търсят повече съидейници.
Има ли връзката с природата самостоятелно или обществено отражение?
Индивидуалната връзка с природата може да докара до основни промени в държанието на човек, които от своя страна да допринесат за смекчаването на климатичните промени. Не, не става въпрос единствено за самостоятелен и резистентен метод на живот, като понижаване на потреблението на сила, потребление на възобновими източници на сила, упражняване на растителна диета и други държания. Става въпрос, че самостоятелните дейности могат да се умножат и пренесат върху цялото общество и по този метод да основат забележителен групов принос за понижаване на климатичните промени. Тук забавна роля има теорията на Шелинг за микромотивите и макроповеденията, която изяснява, че даже дребна самостоятелна смяна може да докара до групови поведенчески промени и поява на непредвидени обществени структури, обединяване от общи хрумвания и държания. Въпреки че Шелинг преглежда този феномен през отрицателното му обществено отражение, както в случаите на стереотипизация и расизъм, където самостоятелни желания към даден комшия могат да доведат до цялостна сегрегация в квартали и градове; при въпроса с връзката с природата, сходно отношение може да има положителен групов отпечатък.
Например индивидите, които се усещат свързани с природата, са по-склонни да се включат в екологичен активизъм и да въодушевяват други да се причислят към тяхната идея. Чрез силата на общественото въздействие могат да се активизират общества, да се стартират промени в политиките, които слагат приоритет върху намаляването на климатичните промени.
Ето по този начин, като употребяват своята персонална връзка с природата, индивидите биха могли да станат катализатори за обществени дейности на по-голяма канара. В последна сметка дано не забравяме, че и огромни корпорации, и държавни управления - всяка социална единица е формирана от човеци.
Три метода за поощряване на връзката с природата
Нека разгледаме няколко практики, които могат да оказват помощ на самостоятелно равнище и да доведат до действителни обществени дейности за битка с климатичните промени.
Медитация: Въпреки че постоянно медитацията се свързва с съвременни практики и красиви фотоси в Инстаграм, истината е, че като ментална процедура тя може да помогне за понижаване на тревогата и напрежението, както и за поощряване на осъзнатост и връзка с природата. Интересно е да отбележим, че проучване, подлагащо участниците в него на 4-седмична онлайн стратегия по медитация, в основата на която е озвучаване от природата, сочи по-високи равнища на връзка с природата и подготвеност за обществено държание спрямо контролната група. Връзката сред сходни ментални практики и равнището на осъзнатост на личностно равнище е обсъждана от разнообразни учени, макар че от научна позиция сходни психически проучвания са мъчно контролируеми.
В последно време пък учени се интересуват точно от връзката сред самоосъзнатост и държания за понижаване на климатичните промени. Според една от теоретичните рамки, която може да изясни сходна връзка, хората постоянно " пазят " мисловните си процеси за осъществяването на ежедневните си дейности, като загърбват разсъжденията за следствията от своите дейности, в това число тези, които могат да навредят на околната среда. Когато практики, насърчаващи самоосъзнатост, са извършени онлайн, резултатът е още по-голям. Пример е проучване от италиански учени, които преглеждат връзката на медитацията като метод да се реализира по-голяма персонална осъзнатост, а по този начин и по-активно обществено държание във връзка с климатичните промени. В две поредни проучвания (в първото са включени 279 души, а във второто 44, практикуващи мантра медитация и 53 души, които не практикуват) връзката сред медитацията, персоналната осъзнатост и битката с климатичните промени бива доказана, макар че в логиката на психиката сходни проучвания постоянно се нуждаят от репликация, с цел да да се удостовери тяхната значителност от статистическа и действителна позиция.
Подпомагане на връзката на децата и природата: От самостоятелно на фамилно равнище връзката с природата също е от извънредно значение. Интересно е, че и прекарванията у младите постоянно стимулират общественото им държание. Според отчет от 2018 година на Международния съюз за отбрана на природата и естествените запаси и други организации, връзката с природата е един от основните фактори, които въздействат на децата при вземането на обществени дейности във връзка с климатичните промени, когато станат възрастни. Ето за какво даже и къса разходка измежду природата със фамилията би могла да ускори насърчаването на по-устойчивото държание.
Зелени планове при градското устройство: Факт е, че градското устройство и достъпът до зелени пространства и ферми оказва помощ на човек да е по-продуктивен и благополучен. Примери са ферми на покрива, аквапоник системи, градско пчеларство, споделени зеленчукови градини и прочие. Подобни планове за поощряване на общността да бъде измежду природата също могат да оказват помощ във връзка с климатичните промени, като доведат до опазване на биоразнообразието, по-ниски равнища на излъчвания на парникови газове и възобновяване на почвата. Изследване в Япония също демонстрира, че градските ферми и достъпът до локални артикули и пазари води до по-добро психологично здраве и съгласуваност с локалните общности, което пък от своя страна е причина за по-голямата обществена ангажираност. От друга страна, градското земеделие води до понижаване на консуматорството и разхищението на храна. Интересно е, че съгласно данни на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) до 10% от излъчванията на парникови газове са породени точно от храна, която не се употребява, а изхвърля.
Ситуацията в България -психологическото премерване на връзката с природата не е необятно публикувано,
само че има от ден на ден хрумвания в тази посока и у нас
Въпреки че в България психичните измервания и проби, ориентирани към човек и природа, към момента не са необятно публикувани, от ден на ден хрумвания и планове предизвикват връзката с природата и устойчивото развиване. Фермата за микрорастения Microgreens и екоцентрична просветителна градина " О " пакост " са единствено два образеца от плановете, които са ориентирани в тази посока. За жал обаче сходни практики не са заложени в нито една публична тактика за развиване, заради което ключът за смяна остава прикрит в нас самите.
Било посредством медитация, разходки в природата или доброволчество, всеки самостоятелно има задачата да потърси своя ключ, тъй като в последна сметка без значение дали в България или в други елементи на света, правилото на взаимовръзка сред природа, самоосъзнатост, дейности и обществени промени остава еднакъв. Аз, ти, ние.
Когато преглеждаме казуса за климатични промени, е добре да не забравяме, че в основата на климатичните промени и рисковите феномени към нас в огромна степен стои човешка активност. Ето за какво логиката на психиката може да бъде инструмент, който да помогне за разбирането и насърчаването на самостоятелни и обществени дейности по общия ни път към стабилно развиване - като първа стъпка за насърчаването на такива промени е подсилването на връзката с природата.
Връзката с природата има своето място в логиката на психиката
Връзката с природата като движеща мощ за битка с климатичните промени
Източник: climateka.bg/3eNews
Връзката с природата има своето място в логиката на психиката. През последните десетилетия учените преглеждат измеренията на вродената ни обич към живата природа, позната като биофилия. Терминът в началото е употребен от Ерих Фром, като с него се изяснява любовта към живота (от гръцката дума " био " за живот и " филос " за любов), и е употребен още през 80-те години на предишния век от Уилсън и Келер, обсъждан като вродена податливост за контакт с природата, която има свое пояснение от еволюционна позиция. Тъй като от хилядолетия хората са прекарвали повече време на открито, потребността от връзка с природата остава неразривна част от живота на хората и през днешния ден. Множество проучвания са документирали позитивните психологични и физиологични резултати от прекарването на време измежду открити пространства, в това число за понижаване на напрежението и възстановяване на когнитивната функционалност и прочувственото благоденствие. Наред с сходни физическите промени и изгоди, хората получават познания и развиват и по-голяма осъзнатост към цената на природата, което им оказва помощ да развият възприятието за нуждата да я пазят и да се борят против климатичните промени.
Чрез такива персонални прекарвания, хората получават екологични познания и осъзнават деликатния баланс сред дейностите на индивида и последствията за околната среда. Това добито познание основава по-голяма информираност и за климатичните промени, техните аргументи и следствия. Тези познания и прекарвания водят и до промени в това по какъв начин възприемаме себе си и света. Хората, чиито занимания са свързани с природата и прекарват време измежду нея, постоянно развиват мощна екологична еднаквост, при която самосъзнанието им е обвързвано със самата природа. Макар тематиката за екологичната еднаквост да има потребност от ефикасни психометрични способи за оценка, учените считат, че екологичната еднаквост води до мощно възприятие на отговорност и грижа към околната среда, като по този начин се стига до проклиматични държания.
Наред с физични и когнитивни промени, природата провокира и голям брой страсти, успокоява ни и води до възприятие за взаимосвързаност и емпатия към всички живи същества. Тази прочувствена връзка работи като тласък за индивидите да разширят своите грижи към по-широката екосистема. Учени от Китай сочат, че по този метод емпатията към уязвими екосистеми и типове, застрашени от климатичните промени, предизвиква индивидите да приветстват устойчиви практики и политики и да търсят повече съидейници.
Има ли връзката с природата самостоятелно или обществено отражение?
Индивидуалната връзка с природата може да докара до основни промени в държанието на човек, които от своя страна да допринесат за смекчаването на климатичните промени. Не, не става въпрос единствено за самостоятелен и резистентен метод на живот, като понижаване на потреблението на сила, потребление на възобновими източници на сила, упражняване на растителна диета и други държания. Става въпрос, че самостоятелните дейности могат да се умножат и пренесат върху цялото общество и по този метод да основат забележителен групов принос за понижаване на климатичните промени. Тук забавна роля има теорията на Шелинг за микромотивите и макроповеденията, която изяснява, че даже дребна самостоятелна смяна може да докара до групови поведенчески промени и поява на непредвидени обществени структури, обединяване от общи хрумвания и държания. Въпреки че Шелинг преглежда този феномен през отрицателното му обществено отражение, както в случаите на стереотипизация и расизъм, където самостоятелни желания към даден комшия могат да доведат до цялостна сегрегация в квартали и градове; при въпроса с връзката с природата, сходно отношение може да има положителен групов отпечатък.
Например индивидите, които се усещат свързани с природата, са по-склонни да се включат в екологичен активизъм и да въодушевяват други да се причислят към тяхната идея. Чрез силата на общественото въздействие могат да се активизират общества, да се стартират промени в политиките, които слагат приоритет върху намаляването на климатичните промени.
Ето по този начин, като употребяват своята персонална връзка с природата, индивидите биха могли да станат катализатори за обществени дейности на по-голяма канара. В последна сметка дано не забравяме, че и огромни корпорации, и държавни управления - всяка социална единица е формирана от човеци.
Три метода за поощряване на връзката с природата
Нека разгледаме няколко практики, които могат да оказват помощ на самостоятелно равнище и да доведат до действителни обществени дейности за битка с климатичните промени.
Медитация: Въпреки че постоянно медитацията се свързва с съвременни практики и красиви фотоси в Инстаграм, истината е, че като ментална процедура тя може да помогне за понижаване на тревогата и напрежението, както и за поощряване на осъзнатост и връзка с природата. Интересно е да отбележим, че проучване, подлагащо участниците в него на 4-седмична онлайн стратегия по медитация, в основата на която е озвучаване от природата, сочи по-високи равнища на връзка с природата и подготвеност за обществено държание спрямо контролната група. Връзката сред сходни ментални практики и равнището на осъзнатост на личностно равнище е обсъждана от разнообразни учени, макар че от научна позиция сходни психически проучвания са мъчно контролируеми.
В последно време пък учени се интересуват точно от връзката сред самоосъзнатост и държания за понижаване на климатичните промени. Според една от теоретичните рамки, която може да изясни сходна връзка, хората постоянно " пазят " мисловните си процеси за осъществяването на ежедневните си дейности, като загърбват разсъжденията за следствията от своите дейности, в това число тези, които могат да навредят на околната среда. Когато практики, насърчаващи самоосъзнатост, са извършени онлайн, резултатът е още по-голям. Пример е проучване от италиански учени, които преглеждат връзката на медитацията като метод да се реализира по-голяма персонална осъзнатост, а по този начин и по-активно обществено държание във връзка с климатичните промени. В две поредни проучвания (в първото са включени 279 души, а във второто 44, практикуващи мантра медитация и 53 души, които не практикуват) връзката сред медитацията, персоналната осъзнатост и битката с климатичните промени бива доказана, макар че в логиката на психиката сходни проучвания постоянно се нуждаят от репликация, с цел да да се удостовери тяхната значителност от статистическа и действителна позиция.
Подпомагане на връзката на децата и природата: От самостоятелно на фамилно равнище връзката с природата също е от извънредно значение. Интересно е, че и прекарванията у младите постоянно стимулират общественото им държание. Според отчет от 2018 година на Международния съюз за отбрана на природата и естествените запаси и други организации, връзката с природата е един от основните фактори, които въздействат на децата при вземането на обществени дейности във връзка с климатичните промени, когато станат възрастни. Ето за какво даже и къса разходка измежду природата със фамилията би могла да ускори насърчаването на по-устойчивото държание.
Зелени планове при градското устройство: Факт е, че градското устройство и достъпът до зелени пространства и ферми оказва помощ на човек да е по-продуктивен и благополучен. Примери са ферми на покрива, аквапоник системи, градско пчеларство, споделени зеленчукови градини и прочие. Подобни планове за поощряване на общността да бъде измежду природата също могат да оказват помощ във връзка с климатичните промени, като доведат до опазване на биоразнообразието, по-ниски равнища на излъчвания на парникови газове и възобновяване на почвата. Изследване в Япония също демонстрира, че градските ферми и достъпът до локални артикули и пазари води до по-добро психологично здраве и съгласуваност с локалните общности, което пък от своя страна е причина за по-голямата обществена ангажираност. От друга страна, градското земеделие води до понижаване на консуматорството и разхищението на храна. Интересно е, че съгласно данни на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) до 10% от излъчванията на парникови газове са породени точно от храна, която не се употребява, а изхвърля.
Ситуацията в България -психологическото премерване на връзката с природата не е необятно публикувано,
само че има от ден на ден хрумвания в тази посока и у нас
Въпреки че в България психичните измервания и проби, ориентирани към човек и природа, към момента не са необятно публикувани, от ден на ден хрумвания и планове предизвикват връзката с природата и устойчивото развиване. Фермата за микрорастения Microgreens и екоцентрична просветителна градина " О " пакост " са единствено два образеца от плановете, които са ориентирани в тази посока. За жал обаче сходни практики не са заложени в нито една публична тактика за развиване, заради което ключът за смяна остава прикрит в нас самите.
Било посредством медитация, разходки в природата или доброволчество, всеки самостоятелно има задачата да потърси своя ключ, тъй като в последна сметка без значение дали в България или в други елементи на света, правилото на взаимовръзка сред природа, самоосъзнатост, дейности и обществени промени остава еднакъв. Аз, ти, ние.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ