Климатичната криза тласка най-слабо развитите държавите в свръхзадлъжнялост, увеличавайки тяхното

...
Климатичната криза тласка най-слабо развитите държавите в свръхзадлъжнялост, увеличавайки тяхното
Коментари Харесай

Климатичната криза тласка най-слабо развитите държавите към свръхзадлъжнялост, как да покрият рисковете?

Климатичната рецесия тласка най-слабо развитите страните в свръхзадлъжнялост, увеличавайки тяхното противоречие с развитите страни. Необходими са фундаментални промени за реинженеринг, контролиране и равнене на световния дълг и напредък. Специална параметрична застраховка за държавен дълг може да бъде една от теустойчиви благоприятни условия за разрешаване на дълговата рецесия.
Застраховката може да покрие изплащането на дълга от името на страната в интервала на климатична рецесия, помагайки им да съсредоточат бюджета си върху помощ и възобновяване, с даване на световен фонд за покриване на застрахователните награди. Това предлага в собствен Международният институт за околна среда и развиване. Повишаването на морското ниво е потопило доста крайбрежни региони, наводненията се усилват по мярка и продупчване на бариери, заличаване на животи, добитък и имущество, страните са подложени на по-интензивни и чести циклони, стихии и наводнения. Тези загуби и вреди, породени от изменението на климата, постоянно са се усеща най-остро от най-слабо развитите страни, дребните острови и разрастващите се страни. 
И въпреки всичко такива страни имат стеснен потенциал, запаси и инфраструктура за вложение в резистентност на климата. Докладът показва, че въздействието на климата тласка най-слабо развитите страни и дребните островни страни към свръхзадлъжнялост,
подкопавайки способността им да се оправят с въздействията на климата и да се съсредоточат върху дълготрайното
Той предлага параметрично обезпечаване на държавни задължения като един от практичните и жизнеспособни разновидности за ръководство на дълговата рецесия. Институтът показва, че би трябвало да се сътвори глобален фонд, който да разреши обединяването на всички опасности за най-слабо развитите страни и за дребните островни страни, от който да имат опция да получават по-диверсифицирано портфолио на
застрахователни компании. В допълнение към покриването на наградите и гаранции за държавни задължения, световният фонд може да поддържа по-дългосрочна акомодация и резистентност. Това ще подкрепи намаляването на риска и затова понижаване на размера на бъдещите загуби i цената на наградите в дълготраен проект. Трябва да се предприеме изцяло моделиране на риска и разбор на данни за подкрепяне на ценообразуването и предоставянето на съответно застрахователно покритие. Подобреното премерване също ще оказват помощ за понижаване на застрахователните разноски.
Докладът предлага на засегнатите страни да открият съдействие сред голям брой заинтригуваните страни, в това число държавни управления, огромни кредитори от обществения и частния бранш, кредитори от Парижкия клуб, Международен валутен фонд, Световна банка и други интернационалните финансови институции, интернационалните и районни банки за развиване, застрахователна промишленост, доставчици на данни и компании за моделиране на риска, академични среди, центрове за високи достижения и
неправителствени организации. Най-слабо развитите страни са по-уязвими от климатичните промени заради ниските им равнища на развиване, слаба инфраструктура и разчитане на селското стопанство и естествените запаси за приходи. Като активност и периодичност на рискови събития продължава да се усилва в тези страни всяка година. Всеки път техните това е причина за повече задължения, подкопавайки потенциала за изправяне пред идната рецесия. Така те се оказват в клопката на нестабилен цикъл на задължения. Анализът демонстрира, че страните с по-висок показател на заплаха евентуално ще бъдат изложени  на риск от свръхзадлъжнялост и възможностите за несъблюдение на дълга по-висок като страни като Нигер, Мианмар, Судан, Мозамбик и Мали са най-застрашени.  Климатичната накърнимост също има обилни последствия в отпущането на заеми. За организации за кредитен рейтинг, по-високите климатични опасности основават по-голям риск от несъблюдение. Това покачва цената на капитала за уязвимите от климата страни и заплашва устойчивостта на дълга. Следователно по-бедните страни, изложени на климатични въздействия, би трябвало да поемат
спомагателна тежест от по-високи лихви. Тази финансова тежест изостря днешните стопански провокации на по-бедните страни. Размерът на това задължение се чака да бъде най-малко двойно по-голям през идващото десетилетие. Може да се чака понижаването на рейтинга да усили цената на обществени заеми, което ги прави по-скъпи.
Увеличеното съответствие на общественото несъблюдение към дълга подкопава способността на най-слабо развитите страни да финансират вложения в обществените стратегии за отбрана като понижаване на бедността, сигурност на поминъка, издръжка, здраве и обучение. Ресурси, нужни за реагиране на климатичната рецесия, пандемията от COVID-19 и други национални потребности са
от ден на ден се отклонява към погашение на задължения. Анализът демонстрира, че страните с по-високи задължения отделят по-малко разноски за обществено подкрепяне. Тези отклонения могат да имат обществено влияние без мощни защитни мрежи, най-уязвимите може да нямат съответни механизми за справяне. Най-малко развитите страни към този момент имат по-ниски оценки за човешкото развиване, икономическа и екологична накърнимост. Те съставляват към 90% от страните с равнища на беднотия над 40% по отношение на развитите страни. Допълнителните понижения на обществените разноски могат имат дълготрайно негативно влияние върху човешкото развиване и индикатори като беднотия, обучение и здравни резултати. Островните страни са платили 18 пъти повече дълго в сравнение с са били получените заеми Усилията за преструктуриране на дълга са лимитирани, по-скоро се отсрочват в сравнение с да се анулират на заплащанията по дълга и основаване на бъдещето възобновяване е още по-трудно за тези страни. Ролята на финансирането на климата също е под въпрос. През 2020 година от 68,3 милиарда щатски $ финансиране за климата, предоставено от развитите страни, 71% или 48,6 милиарда щатски $ са в форма на заеми (включително както преференциални, по този начин и непреференциални). Около половината от финансирането за климата, предоставено на островните страни през 2017–2018 година беше под формата на заеми, които прибавиха още повече задължения. Освен това всички островни страни получиха комбинирано 1,5 милиарда щатски $ във финансиране за климата сред 2016 година и 2020 година Но през същия интервал 22 островни страни са платили повече от
26,6 милиарда щатски $ към техните външни кредитори - съвсем 18 пъти повече, в сравнение с са получили като заеми. Какво може да се направи, с цел да се подсигурява стабилно обслужване на дълга? Високите държавни задължения могат да доведат до понижени вложения в обществената отбрана и построяването на резистентност. Това от своя страна може да докара до още по-голяма разлика в акомодацията.  Параметрична застраховка за държавен дълг може да предложи резистентен вид за прекосяване от циничен към удобен цикъл и разрешаване на рисковете от спад на дълга за най-слабо развитите страни, разясняват учените. Тази застраховка ще покрие дълга на страната и погасяване по време на климатична рецесия, което им дава време да
възобновяване, без да изплащат дълг през този интервал. Този тип параметричната застраховка може да не е подобаваща за всички типове рискове, само че се смята за ефикасен за климатични опасности.  Параметрично обезпечаване за държавни задължения, оферират учените Параметричната застраховка за държавни задължения може да помогне. Най-слабо развитите страни се оправят по-добре с двойното предизвикателство на дълга и климатична рецесия. Може да работи като отбрана, да обезпечи незабавна ликвидност, понижаване на транзакционните разноски, стабилизиране на кредитни пазари и привличане на частни вложения. Такъв модел има четири съществени детайла: • Механизъм за даване на предварителна поддръжка откакто „ тригер “ е доближат, без значение от загубите.
• Подход за сливане на риска, който подсигурява наградите и продължителността на облекчаването на дълга дават отговор на условията на страната.
• Специфично за местоположението и повсеместен климатичен риск моделиране за установяване на тригери и прагове за
застрахователни изплащания от цялостен набор от събития.
• Ангажимент от климатични и други източници на финансиране за покриване на застрахователни награди. Компромисите сред фискалните разноски и риска за растежа, несъблюдение на дълга и разноски за преструктуриране на дълга
може да се претегли деликатно. Последващите изгоди от покриването застрахователната награда за облекчение на задължения може надалеч да надвиши инвестицията в награди. Директна поддръжка за най-слабо развитите страни за застрахователните разноски биха облекчили финансовите ограничавания и да помогне на страните да усилят финансовата си резистентност. Този тип обезпечаване би дало опция страните да стабилизират растежа си, да понижат бедността и да си позволяват да влагат в обществена отбрана.
Затова са нужни координирани старания с поддръжката на Г-20 държавните управления, други огромни развити страни и основно ще е основаването на работещи принадлежности и по-ясни за страните застраховки за държавни задължения. 
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР