Жените-фараони на Древен Египет
Клеопатра VII (69 – 30 г.пр.н.е)
Клеопатра VII, дъщерята на Птолемей XII, става фараон, когато е на 17-годишна възраст. Първоначално тя е регент на брат си Птолемей XIII, който тогава е единствено на 10 години. Действайки в името на династията, група висши съветници прогонват Клеопатра и тя е принудена да напусне страната през 49 г.пр.н.е. По-късно тя събира войска от наемници и търси поддръжката на Юлий Цезар. С военната мощност на Рим Клеопатра побеждава силите на брат си и поема ръководството над Египет. По-късно, откакто Цезар е погубен, Клеопатра се съюзява с Марк Антоний. След грубо военно проваляне, Клеопатра и Марк Антоний се самоубиват и Египет пада под римска власт.
Клеопатра I (204 – 176 г.пр.н.е)
Клеопатра I е брачна половинка на Птолемей V Елифан. Баща ѝ е сирийският цар Антиох III Велики, който превзема огромна част от земите на днешна Турция, които преди този момент били под египетски надзор. В опит да реализира мир с Египет, Антиох III предлага своята 10-годишна щерка Клеопатра I за брачна половинка на 16-годишния египетски държател Птолемей V. Женят се през 193 г.пр.н.е., а през 187 г.пр.н.е Птолемей я назначава за везир. През 180 г.пр.н.е Птолемей умира и Клеопатра става регент на сина си Птолемей VI и ръководи до гибелта си. Тя даже сече пари с облика си, на които нейното име стои преди този момент на сина ѝ. Всъщност в по-голяма част от документите нейното име се загатва преди този момент на Птолемей VI.
Твосрет (починала през 1190 г.пр.е)
Твосрет е брачна половинка на фараона Сети II. Когато той умира, тя става регент на сина му Сиптах. Сиптах е наследник на Сети II и друга жена. Смята се, че той имал някакво увреждане, което евентуално е асъдействало за гибелта му на 16-годишна възраст. След гибелта на Сиптах, Твосрет става фараон и ръководи в продължение на 2-4 години. След нейната гибел Египет попада в политически ужас, като в един миг името и обликът ѝ са отстранени от гробницата ѝ.
Нефертити (1370 – 1330 г.пр.н.е)
Нефертити ръководи Египет след гибелта на брачна половинка ѝ Аменхотеп IV (Ехнатон). Малко се знае за нейния живот. Името ѝ значи „ красивата, която пристигна “, а от непокътнатите изображения се вижда, че тя е представяна най-често в сантиментални пози дружно с Ехнатон или паралелно до него по време на борби. Нефертити изчезва от историческите записи няколко години откакто се качва на трона. Историците считат, че е приела нова идентичност или че е била убита, само че това са единствено догатки. Въпреки неналичието на информация за живота на Нефертити, нейната статуя е една от най-популярните измежду египетските артефакти.
Хатшепсут (1507 – 1458 г.пр.н.е)
Хатшепсут е вдовица на Тутмос II и в началото ръководи като регент на доведения си наследник, а след това като фараон. Понякога наричана „ Maatkare ” – „ царят “, тя е изобразявана с подправена брада и мъжко облекло. Хатшепсут изчезва ненадейно от историята, а някои историци считат, че доведеният ѝ наследник е заповядал унищожаването на нейните изображения, както и всички документи, в които се загатва нейното ръководство.
Яхмосе-Нефертари (1562 – 1495 г.пр.н.е)
Яхмосе-Нефертари е брачна половинка и сестра на Яхмос I – създателят на Осемнадесетата династия на античен Египет и майка на Аменхотеп I. Тя е първата, която носи купата „ Божията брачна половинка на Амун “. Често е изобразявана с кафява или черна кожа, само че историците не са сигурни каква е повода.
Ахотеп (1560 – 1530 г.пр.н.е)
Историците знаят прекомерно малко за Ахотеп, само че се счита, че тя е майката на Яхмос I. Синът ѝ загатва за нейните заслуги при ръководството ѝ, когато той е дете, заради което се счита, че Ахотеп е била регент на сина си.
Нефрусобек (починала 1802 г.пр.н.е)
Нефрусобек е щерка на Аменемхет III, полусестра и брачна половинка на Аменемхет IV. Династията завършва с нейното царуване, защото тя нямала наследник. Само няколко артефакта са позитивно свързани с нея, измежду които редица скулптури (чиито глави липсват), които я изобразяват в женско облекло, само че носеща мъжки предмети.
Анкхесенпепе II (2435 – 2181 г.пр.н.е)
Смята се, че Анкхесенпепе II е служила като регент на сина си Пиопи II, който е 6-годишен, когато наследява трона от татко си Пиопи I. Нейна скулптура, на която е изобразена като грижовна майка, е изложена в Brooklyn Museum в Ню Йорк.
Кенткаус (2613 – 2494 г.пр.н.е)
Според историците Кенткаус е майка на двама фараони, евентуално Сахуре и Неферирке. Съществуват известни доказателства, че тя е служила като регент на един от тях и евентуално е управлявала Египет за малко. Според други записи, тя е била омъжена или за Шепшескаф, или за Усеркаф.
Мернеит (около 3200 – 2910 г.пр.н.е)
Мернеит е брачна половинка на Уаджи, който ръководи през към 3000 г.пр.н.е. В нейната гробница били сложени предмети, които нормално се поставяли в гробниците на фараоните, в това число лодка за пътешестване до идващия свят. Нейното име е изписано върху печати, на които са изброени имената на други фараони от Първата династия. Много историци считат, че тя е първата жена-фараон на Египет.
