Кои са класическите начини на вербовка в полза на друга държава?
Класическите способи на вербовка в интерес на друга страна са няколко.
Те могат да са идейни подбуди, компромат или веществен аргументация, обясни за БТВ преподавателят по доктрина на разузнаването и контраразузнаването Бончо Асенов.
Според него всяка страна употребява сътрудници за въздействие.
„ Не са нужни тайни срещи. Просто този човек, който е русофил, американофил или туркофил се ангажира по друг метод като публицист, като началник на някаква фондация, само че води политика в интерес на разузнаващата държава”, показва Асенов.
„ Разделителната линия е кого държавното управление е оповестило за зложелател. Преди бяха западните страни, в този момент е Русия и опити да се афишират хора, че са сътрудници за шпионаж в интерес на Русия. Ето и в този момент избухва подобен скандал. Малко се удивлявам за какво. Какви цели се преследват – да се скапват връзките с Русия и да се спре АЕЦ „ Белене”, споделя още Асенов.
Според някогашният заместник-външен министър Милен Керемедчиев потреблението на жители и неправителствени организации за въздействие е измежду арсенала на службите от Студената война.
„ Ескалацията на напрежението сред Съединени американски щати и Русия и замерването с шпионски компромати доближава своя разцвет. Изтеглянето на разположение от Кремъл също се случва в днешните дни и съветски, и американските източници свързват това, което се случва в България с цялостното изостряне на спора сред Съединени американски щати и Русия в сигурността и шпионските интриги. (…) Съединени американски щати ще усилват натиска си освен към България, само че и към страните от Европа по отношение на съветското въздействие върху тях. Знаете – ескалирането на въздействието към Германия за „ Северен поток” и отношението им към „ Турски поток” и АЕЦ „ Белене” като метод на въздействие, тъй като Русия употребява енергийните източници за правене на политика”, разяснява Керемедчиев.
След обвиняването в шпионаж някогашният зам.-външен министър чака сериозна реакция от съветска страна.
Други случаи в историята
Първият шпионски скандал след Студената война се разгаря през 2001 година и е обвързван с някогашния боен шпионин Яни Янев.
Тогава той е арестуван, до момента в който се пробва да съобщи директория с документи пред съветското посолство у нас. С него е упрекната и началникът на секретна секция във военното министерство. Трима съветски дипломати, измежду които и военният аташе Ломакин са отзовани в Москва.
През 2009 Румъния арестува и осъди българина Петър Зикулов и румънеца Флорисел Аким за шпионаж в интерес на Украйна. Според изявления в румънската преса крайният получател на събираната от тях информация е била Русия.
В началото на 2019 година след абсурда с отравянето на Сергей Скрипал във Англия българските служби стартират следствие дали предприемачът Емилиян Гебрев също не е токсичен с „ Новичок” от представител на съветските служби. Към момента няма оповестени нови обстоятелства по следствието, макар че по него службите бяха изслушвани от отрасловата парламентарна комисия.
Те могат да са идейни подбуди, компромат или веществен аргументация, обясни за БТВ преподавателят по доктрина на разузнаването и контраразузнаването Бончо Асенов.
Според него всяка страна употребява сътрудници за въздействие.
„ Не са нужни тайни срещи. Просто този човек, който е русофил, американофил или туркофил се ангажира по друг метод като публицист, като началник на някаква фондация, само че води политика в интерес на разузнаващата държава”, показва Асенов.
„ Разделителната линия е кого държавното управление е оповестило за зложелател. Преди бяха западните страни, в този момент е Русия и опити да се афишират хора, че са сътрудници за шпионаж в интерес на Русия. Ето и в този момент избухва подобен скандал. Малко се удивлявам за какво. Какви цели се преследват – да се скапват връзките с Русия и да се спре АЕЦ „ Белене”, споделя още Асенов.
Според някогашният заместник-външен министър Милен Керемедчиев потреблението на жители и неправителствени организации за въздействие е измежду арсенала на службите от Студената война.
„ Ескалацията на напрежението сред Съединени американски щати и Русия и замерването с шпионски компромати доближава своя разцвет. Изтеглянето на разположение от Кремъл също се случва в днешните дни и съветски, и американските източници свързват това, което се случва в България с цялостното изостряне на спора сред Съединени американски щати и Русия в сигурността и шпионските интриги. (…) Съединени американски щати ще усилват натиска си освен към България, само че и към страните от Европа по отношение на съветското въздействие върху тях. Знаете – ескалирането на въздействието към Германия за „ Северен поток” и отношението им към „ Турски поток” и АЕЦ „ Белене” като метод на въздействие, тъй като Русия употребява енергийните източници за правене на политика”, разяснява Керемедчиев.
След обвиняването в шпионаж някогашният зам.-външен министър чака сериозна реакция от съветска страна.
Други случаи в историята
Първият шпионски скандал след Студената война се разгаря през 2001 година и е обвързван с някогашния боен шпионин Яни Янев.
Тогава той е арестуван, до момента в който се пробва да съобщи директория с документи пред съветското посолство у нас. С него е упрекната и началникът на секретна секция във военното министерство. Трима съветски дипломати, измежду които и военният аташе Ломакин са отзовани в Москва.
През 2009 Румъния арестува и осъди българина Петър Зикулов и румънеца Флорисел Аким за шпионаж в интерес на Украйна. Според изявления в румънската преса крайният получател на събираната от тях информация е била Русия.
В началото на 2019 година след абсурда с отравянето на Сергей Скрипал във Англия българските служби стартират следствие дали предприемачът Емилиян Гебрев също не е токсичен с „ Новичок” от представител на съветските служби. Към момента няма оповестени нови обстоятелства по следствието, макар че по него службите бяха изслушвани от отрасловата парламентарна комисия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ