Най-значимите научни открития на 2018 година
Класацията на най-важните и значими научни достижения и открития, случили се през миналата 2018 година. Ето ги и тях:
Изкуственото слънце на Китай
През 2018 година в пробен токамак реактор беше достигната температура от 100 милиона градуса по Целзий. Това беше дело на откривателите от Института на физически науки в Хъфей. Тяхното достижение зашемети света, защото температурата на най-горещият обект в нашата слънчева система – Слънцето е „ единствено “ 15 милиона градуса по Целзий във вътрешността си. Експертите са изказали догадка, че 100 милиона градуса по Целзий е най-ниската температура, от която би се нуждаел самоподдържащ се нуклеарен синтез на Земята. Това е най-екологичният метод за решение на енергийните проблеми на всяка една страна по света. За гориво ще се употребява водородът, защото е най-разпространеният детайл във Вселената. Екипът по основаването на синтеза се състои напълно от китайци. Възможно е до няколко години да съумеят в начинанието си и да основат първият по рода си самоподдържащ се нуклеарен синтез.
Езеро от течна вода на Марс
Под повърхността на Южния полюс на Марс беше намерено голямо течно езеро с вода. Откритието е дело на взаимните старания на учени от разнообразни европейски университети. За откритието бил употребен италианският радар MARSIS, който бил инсталиран на борда на сондата „ Марсекспрес “. Водоемът се намира на дълбочина 1,5 километра и има диаметър от към 20 километра. Езерото е предпазено от галактическите лъчи и „ подхожда на изискванията за допустимо битие на форми на живот “. Учените от университетите „ Рома тре “, „ Сапиенца “ и университета в Пескара, които анализирали данните стигнали до заключението, че водоемът е там от много време и то в настоящия си тип.
31-километров кратер в Гренландия
Радар на американски учени откри голям метеоритен кратер с размерите на Париж под леда на Гренландия. Твърди се, че астероидът се е сблъскал със Земята преди 12 хиляди години. Кратерът е част от класацията на 25-те най-големи сходни формирания на нашата планета и е първият кратер от този тип, който е открит в Гренландия и въобще под ледена завивка. 31 километра – това е широчината на кратера, открит под ледника Хиавата. Учените настояват, че е допустимо тъкмо изхвърлените в атмосферата останки от астероида да са предизвикали огромна част от разтопяването на леда на Гренландия. Така огромни количества студена вода са постъпили в протока Нарес, разделящ Канада от Гренландия. Оттам са се трансформирали и морските течения в района. Железният астероид е бил минимум с величина от 1 километър, само че щом не е съумял да унищожи човешката цивилизация, то може би не би трябвало да се тормозим толкоз от възможен удар на метеорит със Земята.
Фотоните във Вселената
През 2018 година, откривателят Марко Ажело от Университета Клемсон в Съединени американски щати пресметна количеството светлина във Вселената. Накратко до момента във Вселената ни са били излъчени 4×10 84 фотони. Или:
4 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000.
Тоест четири октилиона октодецилиона. Проучването е въз основата на светлината на всички обекти – микровълновия галактически декор, които в миналото са съществували във Вселената. Тъй като остарялата и бледа светлина, от време на време не се вижда ясно поради по-ярките, нови и близки източници, откритието е било мъчно. Но новите технологии и гама-телескопа „ Ферми “ добре са си свършили работата.
Родиха се първите генномодифицирани бебета
През миналата година сполучливо бяха основани и първите хора с изкуствено променени гени в света. За новородените близначки заяви китайският академик Хе Цзянкуй, работещ в Южен университет за просвета и технологии в Шенжен. ДНК-то на децата било изменено посредством генния редактор CRISPR, който се смята за революционен поради лесното му потребление в редактирането на гени. Да не забравяме, че е и на ниска цена. Експериментът бил сполучлив, а децата имат натурален имунитет към ХИВ вируса. В резултат на модификацията започнаха доста диспути, само че китаецът продължава да е на мнение, че единствено по този начин ще се оправим с редица заболявания.
Земните глъбини изобилстват от живот
Беше изчислен мащаба на живота в земните глъбини. Изчисленията демонстрират, че към 70 % от микробите на Земята живеят в нейните дълбини, в скали, които до скоро се считаха за стерилни. Стотици проби от под континентите и океаните са били взети, с цел да бъде открито какъв брой тъкмо живот има в земните глъбини. Така японски транспортен съд е извлякъл образци на незнайни микроби от дълбочина 2,5 км от пласт на 20 милиона години. На сушата са били извършени сондажи на 5 км дълбочина, с цел да се вземат образци от мините. По тези мостри били построени модели на екосистемата и се пресметнал приблизителният размер на дълбоката биосфера. Така породи теорията, че е много допустимо да има живот в недрата на други планети, да вземем за пример Марс.
Откриха най-големия организъм на планетата
Това е гъба, израсла в северната част на щата Мичиган. Наблюдението е на американският академик Матю Тоб, който изследвал растящия на Горния полуостров в Мичиган мицел на гъба и открил, че той е по-голям и по-древен, в сравнение с се предполагаше преди. Мицелът (скритото под земната повърхнина тяло на гъбата) тежи над 440 тона и обгръща 37 хектара повърхност. Това е почти колкото тежестта на три сини кита.
Очаквайте втора част на най-значимите научни открития на 2018 година, в която ще разкажем за още забавни събития от света на науката.
Автор: Божидара Иванова
