Китният планински се слави със своята богата история и забележително

Китният планински се слави със своята богата история и удивително културно-историческо завещание. Освен с именитите възрожденци и героите от Априлското въстание, името на града непроменяемо свързваме и с откритото тук през 60-те години на предишния век тракийско златно богатство. Ювелирната направа на всеки един от златните съдове потвърждава, че по тези земи са живели ненадминати майстори златари, които са владеели до съвършенство обработката на благородни метали. Намерените златни предмети са същински шедьоври със своята неповторима форма и богата орнаментика.



В региона са открити също украшения от интервала на Първата българска страна (от 681 до 1018 г.). Това са пръстени и гривни, които също потвърждават, че по тези земи още от ранното Средновековие е имало обработка на благородни метали за декорация и в резултат на всичко това се основава и утвърждава Панагюрската златарска школа. За страдание през днешния ден последните нейни представители са на напреднала възраст, а наследниците им са се отдалечили от занаята на родителите си.

Панагюрските златари, с изключение на бижута, са изработвали църковна утвар и доста декорации и предмети за бита . Специален раздел от Историческия музей в града показва богата сбирка от типични мостри на локалната златарска школа. Това са най-много златни, сребърни и позлатени украшения, с инкрустиран седеф и скъпоценни камъни. Те са били неизменима част от облеклото на дамите, изключително на представителките на по-заможни семейства.




Тематичната експозиция „ Панагюрска златарска школа “ е ситуирана в Джуновата къща, издигната във възрожденски жанр през 1893 година През  80-те години на м.в. тя бива изплатена от общината и става част от музейния комплекс в Панагюрище. Неслучайно Историческият музей в града отделя толкоз огромно внимание на златарството. То има значима роля за общия стопански и културен напредък в Панагюрище през XIX век.



„ Експозицията наблюдава възникването и развиването на Панагюрската златарска школа и употребяваните от нея техники на направа: леене, гланц, коване и филигран. Показаните в експозицията украшения приказват за образуване на национална школа с блестящо изразен почерк и либерален дух “ – споделя Ирина Ботева, основен организатор на Историческия музей в Панагюрище.



„ Тази /златарска/ школа в града стартира да съществува още от XVIIIв. – тя е нужна, тъй като панагюрските дами са били добре накичени. А и мъжете са обичали да дават средства, с цел да бъдат накрасени дамите им - това подсказвало благосъстоятелността на мъжа. Външният тип на дамите свидетелствал за богатство на фамилията,  по тази причина дамата трябвало да е красива. Но панагюрските златари са изработвали и доста църковна утвар и кръстове за локалните църкви. Например кръстът, който е носела със себе си Хвърковатата чета на Бенковски, в този момент се пази тук и е една от най-големите реликви в музея. Той също дело на панагюрските златари. Направен е за църквата в близкото село Поибрене. “

Запазени документи свидетелстват, че преди в Панагюрище е имало 23 златарски работилници , като популацията по това време е към 10 хиляди поданици - на града и близките села.



„ Тези 23 работилници са имали и свои отличителни особени белези, с които са изработвали своите произведения “ – изяснява Ирина Ботева.

„ Например локалните златари са употребявали доста – тя участва съвсем на всички места в техните украшения. Ние също в нашата експозиция сме посочили освен украшения, а и елементи от панагюрското възрожденско облекло. Например женските колани с тук са изработени  главно от филигран. Те са от сребро, само че има и такива с позлата и с детайли от седеф.



Това, което са изработвали сръчните ръце на панагюрските златари продължава и през XX  век, тъй като панагюрските семейства златари работят докъм края на 80 –те, 90-те години на XX в. За жал към този момент няма потомствени златари, които да работят в града. Въпреки че още има представители на семейството Златареви, те към този момент не се занимават с това. Но фактът, че е намерено по нашите земи, а и Панагюрското сребърно богатство също, значи, че тук са е обработвали благородни метали още в древността. “

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Гергана Манчева, Facebook/@museumpan1876