Коронавирусът показа: Глобализацията е факт, процесът е необратим
Китай, със своя политически и стопански модел, излезе на сцената при започване на XXI век и съобщи, че предлага опция на съществуващия западен модел на демократичните демокрации. Но тази опция през днешния ден е уязвима, разяснява Делян Петришки, водещ на „ В развиване “ по Bloomberg TV Bulgaria
- Индексите в Европа означиха най-бързата си промяна в историята поради ковид – това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria пазарният анализатор Себастиан Салек. Като човек, който следи тематиката от близо, по какъв начин предвиждате, че ще се отрази обстановката с ковид върху международната стопанска система?
- Себастиан Салек подчертава в своя коментар на ситуацията в Европа, само че би трябвало да се знае, че това беше най-бързата промяна в историята на американския борсов показател S&P 500. Само шест дни бяха нужни на широкопредставителния пазарен измерител да изтрие 10% от върха, на който се намираше и то до не доста от дълго време. Тази систематизирана информация беше предоставена от Deutsche Bank. А по отношение на въпроса Ви, нужен е по-широк отговор. Новият ковид и разпространяването му отвън Китай има капацитет да форсира процеса на закъснение на международната стопанска система, която по този начин или другояче охлаждаше темповете си на напредък и преди появяването на COVID-19. Световната търговия към този момент понасяше ударите от желанието да се премисли процесите на глобализацията. Като формулировката за „ преосмисляне на процесите на глобализацията “ граничеше с надзор и ръководство на същия този развой и обвързваните с него промени. Сега ситуацията е радикално друга – през днешния ден имаме замръзнала или замръзваща стопанска система. Китай, втората по мярка и значение стопанска система в света, е блокиран от 23 януари. Хонгконг – значим финансов център, е в криза вследствие на публичните конфликти в специфичния административен район. В Европа индустриално развити северни региони на Италия са под карантина, Германия е на прага да разгласи зараза в миг, когато стопанската система ѝ стагнира. Съединени американски щати покачиха също готовността си на прага на епидемията. А индустрията в Съединени американски щати или в Еврозоната, да речем, към този момент се намираха в криза. В Китай знаците флиртуваха с експанзията и свиването, с цел да пропадне икономическата интензивност до най-ниските равнища от началото на XXI век, съгласно оповестените в края на февруари експресни данни за PMI.
Не бива да забравяме, че централизираната стопанска система на Китай остана и без насоките, които се задават на годишната сесия на Националния национален конгрес на партията, която трябваше да стартира на 5 март, само че беше отсрочена за неопределен срок. От Организацията за икономическо сътрудничество и раз първи актуализираха своите оценки в понеделник. Оттам виждат опасност за процеса на възобновяване на международната стопанска система след Голямата криза. Очакваме оценките на МВФ и на Световната банка, които към този момент заявиха готовността си да обединят старания за противопоставяне на негативните резултати. В добавка, финансовите министри на страните от Г-7, организираха изключителна среща в сряда, с цел да стиковат позициите си предвид на негативните резултати от разпространяването на COVID-19 и дейностите, които да бъдат подхванати.
Но първи, преди изброените интернационалните институции и преди политиците, действаха централните банкери. Към 2 март настроенията при рисковите активи оставаха негативни. За да предотвратят навлизането им на меча територия - т.е., спад от 20% по отношение на върха, предхождащ разпродажбите, водещи централни банки бяха принудени да влияят словесно. Така наречените словесни интервенции имат за цел да успокоят и да дадат инструкции на вложителите. Към тази тактичност прибягнаха представителите на ФЕД (непосредствено по-късно понижиха лихвите с 50 базисни точки във вторник и забележете, че смяната не обърна низходящата посока на придвижване на Wall Street), Банката на Япония (BoJ), Банката на Англия (BoE), а при ЕЦБ се натрупат упования за предприемане на дейности. Напълно е допустимо да забележим от ЕЦБ оповестяване на целеви количествени покупки към браншове, които са директно наранени от замръзването на международната търговия и стопанска система, в композиция от понижаване на депозитната рента с още 10 базисни точки, до минус 0.6%. Такова мнение показа в диалог с мен Клаус Вистесен, основният икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics. Впрочем BoE и ФЕД по всяка възможност ще се опитат да облекчат затягащите се финансови условия чрез понижаване на лихвените проценти. Австралийската централна банка понижи лихвите, тъй като видя риск от ускорение на натиска върху националната стопанска система. Споменавайки централните банки, би трябвало да имаме поради, че инструментите им този път надали ще бъдат толкоз ефикасни, както по време на функциониращи стопански процеси. С инструментите си централните банки се стремят да насърчат търсенето, само че през днешния ден нямаме проблем с търсенето, а с предлагането, което произтича от замръзналите и замръзващи стопански връзки. Всички изброени образци за противопоставяне на негативните резултати от разпространяването на COVID-19 са в полето на интернационалното съдействие и поддръжка. А това не кореспондира с поставения на pause развой на глобализация. И тук са по-важните въпроси, които следва да си задаваме. Контекстът се промени, тъй като новият ковид повече от всичко друго на света сподели, че глобализацията е реалност и процесът е необратим. Затова по-важните въпроси за международната стопанска система през днешния ден са свързани с политическите дейности в две вероятни направления – задълбочаване на процесите на глобализацията, като този път политическата мисъл би трябвало да навакса изоставането от икономическата взаимосвързаност на света. Или противоположното – ще забележим нападателно спиране на до момента съществуващи връзки.
- Възможно ли е да се стигне до преподреждане на огромните международни сили след тази рецесия? Къде ще бъде мястото на Китай при подобен сюжет?
- Това е изцяло подходящ въпрос и потреблението на думата „ рецесия “ е основателна. Нека се замислим кой би бил огромният губещ от разпространяването на новия ковид и кой е застрашен до най-голяма степен от рецесия? Не знам до каква степен си даваме сметка през днешния ден, само че от януари, когато научихме за пръв път за новия ковид, до момента светът се промени доста. И за тази смяна беше необходим единствено един месец. Това, като че ли, също граничи с връх. Китай е един от центровете, който желае да промени интернационалния ред, открит след колапса на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Политическата система на Китай устоя демократичните революции в някогашния социалистически блок. Китай, със своя политически и стопански модел, излезе на сцената при започване на XXI век и съобщи, че предлага опция на съществуващия западен модел на демократичните демокрации. Но тази опция през днешния ден е уязвима. Ще има критици, които ще оспорят достоверността на китайската поръчка да бъде единият от центровете в многополярния свят. Критиците ще оспорят безпогрешността на безспорната власт на държавния началник Си Дзинпин, а светът ще гледа с внимание какви средства ще употребява формален Пекин, с цел да се оправи с вътрешните и външните критици на системата. Не знаем и каква ще бъде публичната реакция на неуспеха на партията в стопански проект. Тя не съумя да извърши заложените за началото на новото десетилетие цели, а това не е за подценяване, тъй като икономическите цели служеха за легитимиране на партията пред обществото. Не е за подценяване и рискът от усилване на активизма в китайското общество в областта на екологията, опазването на здравето, образованието, правата на служащите. Ако това се случи, то сходни процеси ще граничат с демократизация на обществото. Как ще реагира политическата система на сходни публични процеси? Вероятно Китай ще се изправи и против остра външна рецензия. Може ли един виновен център в новия многополярен свят да прибягва до осведомително затъмнение, в случай че първите случаи на инфектирани от новия ковид са били засечени още през декември? Но всичко това е в обществено-политическата сфера. В стопански и финансов проект, Китай ще се изправи пред нуждата да държи „ над повърхността “ частния бранш в страната. Проучване на китайската асоциация на дребните компании откри, че 90% от нейните членове са застрашени от неплатежоспособност през идващите три месеца. Разбира се, тук приказваме за форсмажор, само че от 2019 година финансовата система на Китай навлезе в нова епоха. За пръв път от 1998 година финансова институция в Китай беше оставена да банкрутира, напомнят от Rhodium Group. А решенията кой да бъде избавен и кой да потъне се крият в отговора на въпроса: промени или непоклатимост. И не на последно място аз самият диря отговор на следния въпрос - ще продължава ли Китай да има същото въздействие и роля в индустриалните вериги на доставка или рискът от централизация ще бъде преразгледан от външните вложители. Разбира се, този въпрос идва в миг, когато фирмите към този момент пренасочват индустриалните си доставки отвън Китай. Това също значи нова действителност за Китай.
- Вече се прокраднаха и изказвания, че коронавирусът може да докара до криза. Имат ли почва такива хипотези?
- Предупреждението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, т.е. на организацията, която поучава индустриално развитите стопански системи, е задоволително показателно за степента на заплаха в условия на безспорната неопределеност пред света. Но въпросът с рецесията е доста забавен, тъй като с неконвенционалните си политики, централните банки осигуриха на света една от най-дългите стопански експанзии, а на пазарите - най-дългият бичи пазар, който в Съединени американски щати навърши 10 години предишния март. Централните банки изиграха своята роля. Миналият септември имах удоволствието да беседвам с икономиста и президент на института Мизес Испано доктор Даниел Лакайе, който взе участие в конференцята ни The Next Big Thing. Ето какво ми отговори тогава той на въпроса дали централните банки не убиха цикличността в стопанската система с нетрадиционните си политики: „ Рецесията е сериозен риск, възходящ риск. Но не е нещо, което би трябвало да считаме за обезпечено “. Поводът да направи сходно умозаключение тогава се криеше във обстоятелството, че стопанските системи разполагат с още принадлежности за противопоставяне на следения тогава напън – нападателни фискални политики, данъчни облекчения, с цел да остане повече наличен приход в частния бранш. Растат упованията и сигналите, че разпространяването на новия ковид в Европа може да форсира решенията за фискална агресия в Европейски Съюз. Мохамед Ел-Ериан, икономическият консултант на Allianz, счита, че следва да забележим най-агресивните в историята координирани фискални ограничения в района на Азия. И може да се окаже прав, тъй като от политическа позиция, рецесията надали се вписва в нечия политическа тактика и то в миг, когато се слагат основите на многополярния свят и съпътстващите го спътници. И ето я иронията – може ли светът без постоянен и резистентен Китай, да реши икономическите проблеми едностранчиво?
- Здравните управляващи предизвестиха, че коронавирусът ще доближи и България. Как ще се отрази съгласно вас тази вест и възможна зараза у нас върху родната стопанска система?
- Фактите към днешна дата са следните – вътрешното ползване остава мощно и ще бъде главният мотор на заложения напредък за тази година, при доста фискално пространство пред българското държавно управление. И преди появяването на COVID-19, износът се очакваше да има негативно въздействие върху действителния растеж на българската стопанска система. Вероятно въздействието на чистия износ ще предстои на преоценка. Към днешна дата България е в по-голяма степен устойчива на външни стопански и финансови шокове и по тази причина приказва чистата капиталова позиция на страната. В умозаключение Европейска комисия извади България от листата на страните с макроикономически несъответствия в Европейски Съюз в зимния пакет на Европейския учебен срок, което съставлява оценка на напредъка на страните членки при осъществяването на техните стопански и обществени цели. Не бива да забравяме и апела, който насочиха от Европейска комисия през предишния ноември за нуждата от предприемане на ограничения за стимулиране на вътрешния пазар и ползване, тъй че да останат едва наранени от рецесията в индустрията и неподходяща външно-икономическа конюнктура. Мерки, които да предпазят пазара на труда от негативно влияние на индустрията върху него.
- През годините международната стопанска система е „ страдала “ и от други епидемии. Какъв е нормалният интервал на възобновяване?
- Не мисля, че минали епидемии и пандемии могат да ни послужат като насочна точка. Тепърва ще забележим моделът, който да стъпи на COVID-19. Спомнете си обаче по какъв начин реагираха пазарите при започване на епидемията – с нови исторически върхове и то директно преди разпродажбите да стартират в края на февруари. Впоследствие видяхме координирания отпор на централни банкери и финансови министри. Преобладаваше мнението за бързо възобновяване от епидемията, при ограничението ѝ до рамките на Китай. До средата на февруари главният сюжет на МВФ беше за V-образно възобновяване на китайската стопанска система – внезапно стесняване, последвано от внезапно възобновяване. Но китайската стопанска система не действа от втората половина на януари и за разлика от разпространяването на Тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС), през днешния ден Китай има над 15% тежест в международния Брутният вътрешен продукт. Не знаем и какво значи възобновяване в тази ситуация на Китай. От Pictet Asset Management обаче считат, че Китай разполага с нужните принадлежности, с цел да облекчи икономическия удар. Изчисленията им сочат, че Народната банка на страната разполага с задоволително пространство пред себе си, основно поради по-рестриктивната си политика в предходните две години. Само намаляването на наложителните запаси на банките с 200 базисни точки ще освободи финансов запас, равняващ се на 460 милиарда щатски $ - това е еквивалент на 3% от Брутният вътрешен продукт. Засега като че ли се движим при сюжет, при който новият ковид като че ли ще има краткотраен резултат върху китайската стопанска система, а оттова и върху международната стопанска система. Съществува по-мек вид като грипната пандемия от 1968 – 1969 година, която изтрива 0.7 прочие п. от международния напредък. Най-неблагоприятния сюжет, моделиран въз основата на Испанския грип отпреди век, който изтрива 4.8 прочие п. от международната стопанска система, тласкайки го към криза. Мисля, че последствията от този нов вирус ще имат многостранни измерения, чиито резултати в обществено-политически и стопански проект ще се развиват по-дълго във времето по аргументите, упоменати нагоре.
" Мениджър Нюз "
- Индексите в Европа означиха най-бързата си промяна в историята поради ковид – това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria пазарният анализатор Себастиан Салек. Като човек, който следи тематиката от близо, по какъв начин предвиждате, че ще се отрази обстановката с ковид върху международната стопанска система?
- Себастиан Салек подчертава в своя коментар на ситуацията в Европа, само че би трябвало да се знае, че това беше най-бързата промяна в историята на американския борсов показател S&P 500. Само шест дни бяха нужни на широкопредставителния пазарен измерител да изтрие 10% от върха, на който се намираше и то до не доста от дълго време. Тази систематизирана информация беше предоставена от Deutsche Bank. А по отношение на въпроса Ви, нужен е по-широк отговор. Новият ковид и разпространяването му отвън Китай има капацитет да форсира процеса на закъснение на международната стопанска система, която по този начин или другояче охлаждаше темповете си на напредък и преди появяването на COVID-19. Световната търговия към този момент понасяше ударите от желанието да се премисли процесите на глобализацията. Като формулировката за „ преосмисляне на процесите на глобализацията “ граничеше с надзор и ръководство на същия този развой и обвързваните с него промени. Сега ситуацията е радикално друга – през днешния ден имаме замръзнала или замръзваща стопанска система. Китай, втората по мярка и значение стопанска система в света, е блокиран от 23 януари. Хонгконг – значим финансов център, е в криза вследствие на публичните конфликти в специфичния административен район. В Европа индустриално развити северни региони на Италия са под карантина, Германия е на прага да разгласи зараза в миг, когато стопанската система ѝ стагнира. Съединени американски щати покачиха също готовността си на прага на епидемията. А индустрията в Съединени американски щати или в Еврозоната, да речем, към този момент се намираха в криза. В Китай знаците флиртуваха с експанзията и свиването, с цел да пропадне икономическата интензивност до най-ниските равнища от началото на XXI век, съгласно оповестените в края на февруари експресни данни за PMI.
Не бива да забравяме, че централизираната стопанска система на Китай остана и без насоките, които се задават на годишната сесия на Националния национален конгрес на партията, която трябваше да стартира на 5 март, само че беше отсрочена за неопределен срок. От Организацията за икономическо сътрудничество и раз първи актуализираха своите оценки в понеделник. Оттам виждат опасност за процеса на възобновяване на международната стопанска система след Голямата криза. Очакваме оценките на МВФ и на Световната банка, които към този момент заявиха готовността си да обединят старания за противопоставяне на негативните резултати. В добавка, финансовите министри на страните от Г-7, организираха изключителна среща в сряда, с цел да стиковат позициите си предвид на негативните резултати от разпространяването на COVID-19 и дейностите, които да бъдат подхванати.
Но първи, преди изброените интернационалните институции и преди политиците, действаха централните банкери. Към 2 март настроенията при рисковите активи оставаха негативни. За да предотвратят навлизането им на меча територия - т.е., спад от 20% по отношение на върха, предхождащ разпродажбите, водещи централни банки бяха принудени да влияят словесно. Така наречените словесни интервенции имат за цел да успокоят и да дадат инструкции на вложителите. Към тази тактичност прибягнаха представителите на ФЕД (непосредствено по-късно понижиха лихвите с 50 базисни точки във вторник и забележете, че смяната не обърна низходящата посока на придвижване на Wall Street), Банката на Япония (BoJ), Банката на Англия (BoE), а при ЕЦБ се натрупат упования за предприемане на дейности. Напълно е допустимо да забележим от ЕЦБ оповестяване на целеви количествени покупки към браншове, които са директно наранени от замръзването на международната търговия и стопанска система, в композиция от понижаване на депозитната рента с още 10 базисни точки, до минус 0.6%. Такова мнение показа в диалог с мен Клаус Вистесен, основният икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics. Впрочем BoE и ФЕД по всяка възможност ще се опитат да облекчат затягащите се финансови условия чрез понижаване на лихвените проценти. Австралийската централна банка понижи лихвите, тъй като видя риск от ускорение на натиска върху националната стопанска система. Споменавайки централните банки, би трябвало да имаме поради, че инструментите им този път надали ще бъдат толкоз ефикасни, както по време на функциониращи стопански процеси. С инструментите си централните банки се стремят да насърчат търсенето, само че през днешния ден нямаме проблем с търсенето, а с предлагането, което произтича от замръзналите и замръзващи стопански връзки. Всички изброени образци за противопоставяне на негативните резултати от разпространяването на COVID-19 са в полето на интернационалното съдействие и поддръжка. А това не кореспондира с поставения на pause развой на глобализация. И тук са по-важните въпроси, които следва да си задаваме. Контекстът се промени, тъй като новият ковид повече от всичко друго на света сподели, че глобализацията е реалност и процесът е необратим. Затова по-важните въпроси за международната стопанска система през днешния ден са свързани с политическите дейности в две вероятни направления – задълбочаване на процесите на глобализацията, като този път политическата мисъл би трябвало да навакса изоставането от икономическата взаимосвързаност на света. Или противоположното – ще забележим нападателно спиране на до момента съществуващи връзки.
- Възможно ли е да се стигне до преподреждане на огромните международни сили след тази рецесия? Къде ще бъде мястото на Китай при подобен сюжет?
- Това е изцяло подходящ въпрос и потреблението на думата „ рецесия “ е основателна. Нека се замислим кой би бил огромният губещ от разпространяването на новия ковид и кой е застрашен до най-голяма степен от рецесия? Не знам до каква степен си даваме сметка през днешния ден, само че от януари, когато научихме за пръв път за новия ковид, до момента светът се промени доста. И за тази смяна беше необходим единствено един месец. Това, като че ли, също граничи с връх. Китай е един от центровете, който желае да промени интернационалния ред, открит след колапса на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Политическата система на Китай устоя демократичните революции в някогашния социалистически блок. Китай, със своя политически и стопански модел, излезе на сцената при започване на XXI век и съобщи, че предлага опция на съществуващия западен модел на демократичните демокрации. Но тази опция през днешния ден е уязвима. Ще има критици, които ще оспорят достоверността на китайската поръчка да бъде единият от центровете в многополярния свят. Критиците ще оспорят безпогрешността на безспорната власт на държавния началник Си Дзинпин, а светът ще гледа с внимание какви средства ще употребява формален Пекин, с цел да се оправи с вътрешните и външните критици на системата. Не знаем и каква ще бъде публичната реакция на неуспеха на партията в стопански проект. Тя не съумя да извърши заложените за началото на новото десетилетие цели, а това не е за подценяване, тъй като икономическите цели служеха за легитимиране на партията пред обществото. Не е за подценяване и рискът от усилване на активизма в китайското общество в областта на екологията, опазването на здравето, образованието, правата на служащите. Ако това се случи, то сходни процеси ще граничат с демократизация на обществото. Как ще реагира политическата система на сходни публични процеси? Вероятно Китай ще се изправи и против остра външна рецензия. Може ли един виновен център в новия многополярен свят да прибягва до осведомително затъмнение, в случай че първите случаи на инфектирани от новия ковид са били засечени още през декември? Но всичко това е в обществено-политическата сфера. В стопански и финансов проект, Китай ще се изправи пред нуждата да държи „ над повърхността “ частния бранш в страната. Проучване на китайската асоциация на дребните компании откри, че 90% от нейните членове са застрашени от неплатежоспособност през идващите три месеца. Разбира се, тук приказваме за форсмажор, само че от 2019 година финансовата система на Китай навлезе в нова епоха. За пръв път от 1998 година финансова институция в Китай беше оставена да банкрутира, напомнят от Rhodium Group. А решенията кой да бъде избавен и кой да потъне се крият в отговора на въпроса: промени или непоклатимост. И не на последно място аз самият диря отговор на следния въпрос - ще продължава ли Китай да има същото въздействие и роля в индустриалните вериги на доставка или рискът от централизация ще бъде преразгледан от външните вложители. Разбира се, този въпрос идва в миг, когато фирмите към този момент пренасочват индустриалните си доставки отвън Китай. Това също значи нова действителност за Китай.
- Вече се прокраднаха и изказвания, че коронавирусът може да докара до криза. Имат ли почва такива хипотези?
- Предупреждението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, т.е. на организацията, която поучава индустриално развитите стопански системи, е задоволително показателно за степента на заплаха в условия на безспорната неопределеност пред света. Но въпросът с рецесията е доста забавен, тъй като с неконвенционалните си политики, централните банки осигуриха на света една от най-дългите стопански експанзии, а на пазарите - най-дългият бичи пазар, който в Съединени американски щати навърши 10 години предишния март. Централните банки изиграха своята роля. Миналият септември имах удоволствието да беседвам с икономиста и президент на института Мизес Испано доктор Даниел Лакайе, който взе участие в конференцята ни The Next Big Thing. Ето какво ми отговори тогава той на въпроса дали централните банки не убиха цикличността в стопанската система с нетрадиционните си политики: „ Рецесията е сериозен риск, възходящ риск. Но не е нещо, което би трябвало да считаме за обезпечено “. Поводът да направи сходно умозаключение тогава се криеше във обстоятелството, че стопанските системи разполагат с още принадлежности за противопоставяне на следения тогава напън – нападателни фискални политики, данъчни облекчения, с цел да остане повече наличен приход в частния бранш. Растат упованията и сигналите, че разпространяването на новия ковид в Европа може да форсира решенията за фискална агресия в Европейски Съюз. Мохамед Ел-Ериан, икономическият консултант на Allianz, счита, че следва да забележим най-агресивните в историята координирани фискални ограничения в района на Азия. И може да се окаже прав, тъй като от политическа позиция, рецесията надали се вписва в нечия политическа тактика и то в миг, когато се слагат основите на многополярния свят и съпътстващите го спътници. И ето я иронията – може ли светът без постоянен и резистентен Китай, да реши икономическите проблеми едностранчиво?
- Здравните управляващи предизвестиха, че коронавирусът ще доближи и България. Как ще се отрази съгласно вас тази вест и възможна зараза у нас върху родната стопанска система?
- Фактите към днешна дата са следните – вътрешното ползване остава мощно и ще бъде главният мотор на заложения напредък за тази година, при доста фискално пространство пред българското държавно управление. И преди появяването на COVID-19, износът се очакваше да има негативно въздействие върху действителния растеж на българската стопанска система. Вероятно въздействието на чистия износ ще предстои на преоценка. Към днешна дата България е в по-голяма степен устойчива на външни стопански и финансови шокове и по тази причина приказва чистата капиталова позиция на страната. В умозаключение Европейска комисия извади България от листата на страните с макроикономически несъответствия в Европейски Съюз в зимния пакет на Европейския учебен срок, което съставлява оценка на напредъка на страните членки при осъществяването на техните стопански и обществени цели. Не бива да забравяме и апела, който насочиха от Европейска комисия през предишния ноември за нуждата от предприемане на ограничения за стимулиране на вътрешния пазар и ползване, тъй че да останат едва наранени от рецесията в индустрията и неподходяща външно-икономическа конюнктура. Мерки, които да предпазят пазара на труда от негативно влияние на индустрията върху него.
- През годините международната стопанска система е „ страдала “ и от други епидемии. Какъв е нормалният интервал на възобновяване?
- Не мисля, че минали епидемии и пандемии могат да ни послужат като насочна точка. Тепърва ще забележим моделът, който да стъпи на COVID-19. Спомнете си обаче по какъв начин реагираха пазарите при започване на епидемията – с нови исторически върхове и то директно преди разпродажбите да стартират в края на февруари. Впоследствие видяхме координирания отпор на централни банкери и финансови министри. Преобладаваше мнението за бързо възобновяване от епидемията, при ограничението ѝ до рамките на Китай. До средата на февруари главният сюжет на МВФ беше за V-образно възобновяване на китайската стопанска система – внезапно стесняване, последвано от внезапно възобновяване. Но китайската стопанска система не действа от втората половина на януари и за разлика от разпространяването на Тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС), през днешния ден Китай има над 15% тежест в международния Брутният вътрешен продукт. Не знаем и какво значи възобновяване в тази ситуация на Китай. От Pictet Asset Management обаче считат, че Китай разполага с нужните принадлежности, с цел да облекчи икономическия удар. Изчисленията им сочат, че Народната банка на страната разполага с задоволително пространство пред себе си, основно поради по-рестриктивната си политика в предходните две години. Само намаляването на наложителните запаси на банките с 200 базисни точки ще освободи финансов запас, равняващ се на 460 милиарда щатски $ - това е еквивалент на 3% от Брутният вътрешен продукт. Засега като че ли се движим при сюжет, при който новият ковид като че ли ще има краткотраен резултат върху китайската стопанска система, а оттова и върху международната стопанска система. Съществува по-мек вид като грипната пандемия от 1968 – 1969 година, която изтрива 0.7 прочие п. от международния напредък. Най-неблагоприятния сюжет, моделиран въз основата на Испанския грип отпреди век, който изтрива 4.8 прочие п. от международната стопанска система, тласкайки го към криза. Мисля, че последствията от този нов вирус ще имат многостранни измерения, чиито резултати в обществено-политически и стопански проект ще се развиват по-дълго във времето по аргументите, упоменати нагоре.
" Мениджър Нюз "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ