Китай организира огромно тържество, за да отпразнува един от най-големите

Китай провежда голямо празненство, с цел да отпразнува един от най-големите си опити в връзките със света: самодейността „ Пояс и път “ (BRI), написа „ BBC “. Длъжностни лица и водачи от целия свят са в Пекин , където вземат участие в среща на високо ниво , отдадена на 10-годишнината на BRI. Пристигнаха съветският президент Владимир Путин и унгарският министър-председател Виктор Орбан , а държавното управление на талибаните също ще участва. Китайските медии отразяват достиженията на BRI, в това число шестсериен документален филм по държавната телевизия.

BRI е целенасочена политика на президента Си Дзинпин , който има желание с нея да сближи Китай със света посредством вложения и инфраструктурни планове . С невижданото изпомпване на парични средства в близо 150 страни Китай се хвали, че е преобразил света – и не бърка. Но огромната игра на Пекин не е минала напълно по метода, по който се е надявал. Струваше ли си?

Икономически триумф, от който печелят всички?

От момента, в който BRI беше показан през 2013 година със съпоставения с античния Път на коприната , беше ясно, че Китай има големи упоритости . „ Поясът “ се отнася до сухопътните направления, свързващи Китай с Европа през Централна Азия, както и с Южна Азия и Югоизточна Азия; до момента в който „ Пътят “ отбелязва морска мрежа, свързваща Китай с огромни пристанища през Азия до Африка и Европа. Началото е сложено с огромни държавни вложения в огромна инфраструктура в чужбина. По-голямата част от оценените на 1 трлн. $ (820 милиарда паунда) са вложени в енергийни и транспортни планове , като електроцентрали и железопътни линии. Пекин обявяваше това за икономическа победа за всички – споделяше на другите страни, че тези вложения ще подтикват развиването, а вкъщи продаваше BRI като метод да се помогне на китайските компании, да се подтиква стопанската система и да се усъвършенства репутацията на страната.

Някои цели, като интернационализирането на юана и решаването на казуса със свръхкапацитета на китайските компании , бяха реализирани с стеснен триумф. Китай обаче получи голяма икономическа изгода в търговията . Множество съглашения осигуриха достъп до повече запаси като петрол, газ и минерали, изключително откакто фокусът на BRI се разшири, включвайки Африка, Южна Америка и Близкия изток. През миналото десетилетие сред Китай и страните от BRI бяха изтъргувани артикули за към 19,1 трлн. $. Джейкъб Гюнтер, старши анализатор в Института за проучване на Китай „ Меркатор “, акцентира:

„ Става въпрос за китайски държавни предприятия, които отиват в чужбина… с цел да оказват помощ за улеснение на потока от запаси, от които Китай се нуждае . Става дума и за разширение и развиване на експортните пазари като опция на демократичния развъртян свят. “

Тази диверсификация стана извънредно значима в миг, когато Китай е изправен пред по-голямо напрежение със Запада и неговите съдружници. Да вземем за образец соята. Китай, който е най-големият вносител в света, разчиташе значително на доставките от Съединени американски щати. Тарифната война с Вашингтон обаче принуди Пекин да се обърне към южноамерикански източници, изключително към Бразилия, която се прави оценка като най-големия адресат на финансиране от BRI в района.

Според Международния институт за стратегически проучвания (IISS) газопроводите от Централна Азия и Русия – и вносът на нефт от Русия, Ирак, Бразилия и Оман – са понижили зависимостта на Китай от Япония, Южна Корея и Съединени американски щати.

Дипломация на „ дълговия капан “

След като се трансформира в заемодател от първа инстанция за доста страни с ниски или междинни приходи посредством BRI, Китай в този момент е най-големият интернационален заемодател в света.

Истинският размер на дълга, за който се счита, че е най-малко стотици милиарди долари, не е прочут. Много от заемите, отпуснати както от обществени, по този начин и от частни кредитори, са забулени в загадка.

Сега страните от Шри Ланка и Малдивите до Лаос и Кения се борят с задълженията по BRI. Това слага китайското държавно управление в затруднено състояние.

Кризата в бранша на недвижимите парцели и демократичните заеми на локалните държавни управления към този момент сътвориха „ дългова бомба “ в страната – тя се прави оценка на трилиони долари. Не помогнаха и бавната стопанска система след края на войната и рекордната младежка безработица.

Китай преструктурира заемите по BRI, удължи периодите и отпусна към 240 милиарда $, с цел да помогне на кредитополучателите да извършат заплащанията в точния момент. Но отхвърля да анулира дълга.

„ За Китай е мъчно по едно и също време да се ангажира с отписване на задължения в чужбина, до момента в който вътрешните стопански проблеми не са изцяло решени – ще бъде политически предизвикателство вътрешно да насърчи това “ , акцентира Кристоф Недопил, създател на Центъра за зелено финансиране и развиване (GFDC), който следи разноските по BRI.

По думите му това в уязвило репутацията на Пекин. Някои критици упрекват Китай, че се занимава с „ дипломация на дълговия капан “ , като примамва по-бедните страни да се включат в скъпи планове, с цел да може в последна сметка Пекин да поеме контрола върху активите, предоставени като поръчителство. Такива бяха обвиняванията на Съединени американски щати във връзка с противоречивия план за пристанище Хамбантота в Шри Ланка.

Много анализатори настояват, че има малко доказателства за това, само че то ускори опасенията, че Пекин употребява BRI, с цел да подкопае суверенитета на други страни.

Китай е подложен на критика и за по този начин наречените „ скрити задължения “ – държавните управления не знаят какъв брой са изложени на риск техните кредитни институции, което затруднява страните да преценяват разноските и изгодите от BRI.

През годините плановете на BRI бяха упреквани и в основаването на разточителни „ бели слонове “, поддържане на локалната корупция, задълбочаване на екологичните проблеми, употреба на служащите и несъблюдение на обещанията за обезпечаване на работни места и разцвет на локалните общности.

Едно скорошно изследване на изследователската лаборатория Aid Data откри, че повече от една трета от плановете се сблъскват с такива проблеми. Нарастващият отпор накара някои страни като Малайзия и Танзания да анулират покупко-продажбите за BRI.

Според Съвета за външни връзки „ неприятното ръководство на риска и неналичието на внимание към детайлите и съгласуваността “ от страна на китайските кредитори и компании са частично отговорни за това.

Но мозъчният концерн и други наблюдаващи акцентират, че страните-кредитополучатели също са отговорни, защото са прибързали със сключването на покупко-продажби без вярно обмисляне или са управлявали погрешно финансите, както в тази ситуация с Хамбантота.

Наблюдателите акцентират също, че Китай дава запаси с по-малко условности , което е по-малко обременяващо от предложенията на световните кредитори или Запада.

„ Китай се появява с метода „ едно гише “.

„ Ето нашите банки и компании и ние вършим всичко от началото до края, а в случай че подпишете през днешния ден, ще приключим тази железопътна линия и тя ще бъде подготвена в точния момент, тъкмо когато вие ще организирате акцията си за идващите избори “ , показва Гюнтер и добавя:

„ Огромно преимущество е да кажеш, че можеш да го направиш за една до три години с доста малко документи. Може би ще е малко мръсно и може да има нарушавания на трудовите права, само че железницата ви ще е подготвена. “

Дипломатическа победа

И въпреки всичко Китай е постигнал една от най-големите си цели – разширение на въздействието си . Страната е основала връзки освен посредством железопътни линии и автомагистрали. Пекин проектира „ мека мощ “ и се нарежда като водач в Глобалния юг, като заплаща за хиляди китайски академични стипендии, стратегии за културен продан и институти „ Конфуций “. Разширяването на комерсиалния блок БРИКС също е заслуга на Китай.

Pew Research откри, че през последното десетилетие доста страни със междинни приходи имат все по-благоприятно отношение към Китай, в това число Мексико, Аржентина, Южна Африка, Кения и Нигерия.

Гюнтер означи, че от ден на ден страни от Глобалния юг не желаят да избират страна в съперничеството сред Съединени американски щати и Китай. Той изясни:

„ Китай не е преобърнал доста страни от западна ориентировка, само че фактът, че е преместил иглата към средата – това към този момент е голяма дипломатическа победа за Пекин . “

Но наблюдаващите показаха и опасения за допустима икономическа насила , при която задграничните държавни управления се усещат притиснати да следват дневния ред на Пекин или рискуват Китай да изтегли вложенията си. В едно изследване на Aid Data за заемите на китайски държавни предприятия към задгранични държавни управления са открити договорни клаузи, които „ евентуално разрешават на заемодателите да въздействат върху вътрешната и външната политика на длъжниците “ .

В Организация на обединените нации Китай е „ вкарал други страни във краткотрайни обединения “, с цел да се опълчват на ограничения, сериозни към Пекин, до момента в който присъединяване в BRI е предиздвикало няколко членове на Европейски Съюз да блокират или да отслабят политиките, сериозни към Китай, показва IISS.

Аналитичният център съобщи също, че BRI се е трансформирала в един от главните принадлежности на Китай в дипломатическата му изолираност на Тайван . Много страни, които през последното десетилетие са преместили признаването на Тайван в интерес на Китай, са получатели на финансиране за BRI, означи той.

В Югоизточна Азия Камбоджа поредно се опълчва на осъждането на дейностите на Китай в Южнокитайско море, до момента в който Лаос и Тайланд са подложени на критика за това, че арестуват или разрешават отвличането на китайски деятели, търсени от Пекин .

„ Мал ко и хубав о “

Китай към този момент признава, че някои неща би трябвало да се трансформират. Пекин проповядва мантрата „ малко и красиво “ , където посредством планове с ниски вложения и висока рентабилност BRI може да има по-голямо значение.

Държавните медии на Китай дават образци за стратегии за тъкане на бамбук и ратан в Либерия, планове за технологии за биогаз в Тонга и Самоа и поощряване на технологии за развъждане на гъби във Фиджи, Папуа Нова Гвинея и Руанда. Страната разгласи и нов „ дигитален път на коприната “ , ориентиран към телекомуникациите и цифровата инфраструктура. Според анализатори това ще бъде по-устойчив поток от облаги за китайските компании , като в същото време ще понижи въздействието на западните забрани върху китайското 5G съоръжение .

С тази нова тактика Китай е понижил финансирането. Той наложи ограничавания върху външното кредитиране от страна на китайските банки, а капиталовите покупко-продажби в този момент са с близо 50% по-малки, в сравнение с преди пет години, съгласно разбор на GFDC. Тя също по този начин се отдръпна от ролята на единствен заемодател в BRI и започва платформа, в която други страни и интернационалните банки могат да отпускат заеми.

Но Пекин има още по-грандиозни проекти за BRI, която в този момент акцентира като основа на „ световната общественост на споделеното бъдеще “ . В две бели книги, оповестени този месец, Пекин съобщи, че неговата форма на глобализация ще бъде по-справедлива, по-приобщаваща и по-малко неоправдателна от тази, водена от „ хегемонистичните “ западни сили, които се стремят към „ игра с нулев резултат “.

„ BRI е публичен път, отворен за всички, а не частен път, благосъстоятелност на една-единствена страна “, се споделя в документа. Далеч от устрема към владичество, както настояват критиците, Китай твърди, че „ оказва помощ на другите да съумеят, като в същото време търси личния си триумф “ .

„ Мнението на Китай е, че в този момент глобализацията е в заплаха. Западът, в името на премахването на риска, в действителност отстранява риска за Китай . “

Това съобщи Уан Иуей, професор, който учи BRI в китайския университет Ренмин. Според него главното предизвикателство е по какъв начин BRI може да построи взаимна съгласуваност и да избегне нова Студена война.

Експериментът на Пекин за трилиони долари сътвори мощен инструмент за оказване на въздействие . Но въпросът е дали светът желае международен ред, управителен от Китай .