Политологът Г. Киряков за Фрог: Главният прокурор Гешев е заешко сърце, Борисов и други звезди на ГЕРБ не ни липсват
Кирил Петков е месията на новото, лицето и гърба на смяната, даже да не му се желае. Той ще бъде мостът сред компромиса със остарялото и необратимостта на новото.
Истинските подводни камъни за това ръководство не са измежду четирите партии от обединението, а в наследството оставено от някогашните ръководещи в администрацията и основните институции като правосъдната система и службите за сигурност. В тази обстановка опит се черпи не от предходните генерации или опитните политици, а от глобализирания свят, от информационните мрежи, от групи и общности по целия свят, изправяли се пред сходни проблеми. Пропаст дели овластената смяна и обезвластеното статукво. Динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки ръководещ, друг от него, те са плод на ниска политическа и най-много спортна просвета, на неумението му да губи с достолепие.
Дълбочината на казуса с мораториума се преекспонира от избрани енергийни лобита, чиито ползи, разбирайте свръхпечалби, без подозрение ще бъдат мощно наранени. С решението за мораторума бе казано ясно на всички подмолни играчи, че това е национално заседание, а не заседание на енергийните компании, нито заседание на свободните бизнесмени. Това споделя за Фрог нюз политологът Георги Киряков.
- Г-н Киряков, 2021 година донесе ново ръководство на България в лицето на " Продължаваме промяната ". Как ще коментирате идването на обединението на власт? Не ви ли се коства, че се върви по пътя на " проба-грешка "?
- Може да звучи доста пресилено, само че идването на смяната беше изцяло законосъобразен развой. Минаха задоволително години от началото на прехода, с цел да може едно потомство към този момент да няма спомен, а и сантимент към предходния режим. Освен това, същото потомство към този момент е задоволително зряло, с цел да изиска и да поеме своята гражданска роля и отговорност, своята политическа роля и отговорност. Кирил Петков единствено се оказа в подобаващото време на подобаващото място, с цел да придаде компактност и облик на този необратим развой на смяна. Много хора нямаха този златен късмет. Това обаче не трансформира хода на историята.
Проблемът в тази усложнена обстановка, в някакъв смисъл междуцарствие, е, че старите порядки – аналоговото мислене на остарялото потомство, което провали в огромна степен естествения преход сред авторитаризъм и планова стопанска система, и либерализъм и пазарна стопанска система – и новия дневен ред, налаган по натурален метод от необремененото с носталгични рефлекси ново потомство, се постанова да съжителстват не просто в обществото, само че и в ръководството на страната. Това допуска нов конфликт на терена на политическото, което ще забави хода на смяната. Разбира се, всичко това би било годно единствено в случай че самата народна власт не претърпи някакъв сериозен прелом, поради който да настъпи внезапен поврат.
Виждаме много спорни процеси в страни, които копнееха за народна власт – Полша, Унгария, Чехия. Виждаме и много опозиция в страни, които още не са откъснали и един плод на действителните преимущества на същата тази народна власт – Северна Македония, Сърбия, Албания, Черна гора. Затова е от изключителна значимост този неоснователен старт на смяната в упражняването на действителната власт, който вие наричате „ пътя на тестът и грешката “, да не предизвика разколебаване в процеса, или забавянето му.
- Има ли небосвод пред това ръководство на България. Къде виждате подводните камъни - в Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ или " Демократична България "? Капаните пред младите ръководещи повече ли са от очакванията? От кого да черпят опит?
- Хоризонт постоянно има, стига да не зяпаш единствено в краката си, само че и да не го съзерцаваш единствено неподвижен. Трябва да се подхожда без боязън от препъване, без това да води до блокиране на ръководството или до щета за доста хора. А що се отнася до подводните камъни, тях ги има във всяка власт и за всички ръководещи. Истинските подводни камъни за това ръководство не са измежду четирите партии от обединението, а в наследството оставено от някогашните ръководещи в администрацията и основните институции като правосъдната система и службите за сигурност. Там към момента се вижда единствено незадълбочено одраскване, по тази причина е нужно доста по-енергично чегъртане, което към този момент среща гневна опозиция. Паднат ли тези замъци бастиони на остарелия режим, ще падне цялата прогнила структура. Въпрос на време е това да се случи. Това са клопките пред младите, които с наивния си метод са доста по-подготвени да се оправят, защото комплицираните комбинативни игри, в които се пробват да ги вкарат не са по усета им, а и те са доста по-прагматични, и търсят късия път, опростяването и успеваемостта. Играта не ги вълнува, интересуват се единствено от крайния резултат, освен това реализиран бързо. Това е цифровият метод, това е цифровото потомство – търсене на бързо решение на зародил проблем.
В тази обстановка опит се черпи не от предходните генерации или опитните политици, а от глобализирания свят, от информационните мрежи, от групи и общности по целия свят, изправяли се пред сходни проблеми. Виждате каква огромна бездна дели овластената смяна и обезвластеното статукво. Тук е значимо всичкия този порив за смяна да бъде удържан в сърцата и мозъците на гласоподавателите. Но когато видят, че може да се ръководи по-добре, по-открито и транспарантно, по-прагматично и опростено, гласоподавателите няма да се подведат да върнат режима на сенките и сокаците от тъмните коридори на властта. Светлината към този момент е пусната в тези коридори, прозорците за проветряване са отворени.
- А какъв ще е животът в 47-то Народно заседание? ГЕРБ май не съблюдават обещанието си да са градивна съпротива? Напротив, подложиха динена кора с мораториума за тока. Да се чакат ли и други такива?
- ГЕРБ не са спазили нито едно свое заричане, или в случай че са го спазили, то резултатът е повече от жалък, да не приказваме че вони на корупция отдалеко. Затова и XLVII Народно заседание е първата стъпка към навлизането на актуалните парламентарни практики в българския политически живот, с уточнението, че даже в първите парламенти след измененията, към момента имахме околните мемоари и рефлекси, наследени от псевдокомунистическия режим. А що се отнася до динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки ръководещ, друг от него, те са плод на ниска политическа и най-много спортна просвета, на неумението му да губи с достолепие. От човек, който е казвал обществено, че ще почине, в случай че не е във властта, няма какво друго да чакаме, с изключение на прояви на непремерен яд и саботиране на всички старания за превъзмогване на отрицателните последствия от „ реда “ оставен от него.
Самият мораториум нямаше по какъв начин да не бъде гласуван по ред обществени аргументи, които са надалеч от стандартите на свободния пазар. И това беше по-правилният ход от страна на обединението, в сравнение с да се опълчват на парламентарната група на ГЕРБ и да бъдат упрекнати, че не мислят за хората в обстановка на галопираща инфлация при главните хранителни артикули. Сега ще имат време да изгладят гънките на това комплицирано и мъчно решение. Ето ви образец за силата на прагматичния и необременен със остарели игрови похвати метод. Освен че излязоха без особени последици от този капан, те провокираха и обществен спор за смисъла и сложността на ръководството, където пазарът не е стопанин и би трябвало да се работи надалеч по-нюансирано от плоските идеологически клишета на лявото и дясното ръководство или на социалисти и консерватори (неолиберали) пазарни фундаменталисти.
- Очертава ли се президентът Радев и президентството като пети детайл в ръководството на страната?
- Всъщност президентството няма и не би трябвало да има каквато и да е роля при определен от настоящ парламент постоянен кабинет. И президентът ясно го схваща, най-малко доколкото проследявам обществените му прояви. Радев би трябвало да въплъщава единството на нацията, всяка друга роля би му била допълнително, нетипична и неконституционна. Ако резервира дейностите си в границите на конституционните си пълномощия, то няма по какъв начин да му се приписва сходна функционалност на пети детайл. А и той изигра чудесно своята най-силна роля в предходния си мандат като способства в голяма степен за рухването на клептократичния режим на някогашния министър председател, за който ще научаваме занапред шокиращи детайлности.
Мисля, че казусът с 60-те милиона от „ Хемус “ са единствено първо предястие. И въпреки всичко продължаването на поддръжката на президентството за процеса на смяна ще бъде съществена задача на Радев през втория му мандат. Не се колебая че ще бъде по този начин, въпреки да виждам, че и там има детайли, които са част от спъващите процеса на смяната детайли.
Заешкото сърце не трае. То се води от страха и когато се води от страха, бърка – и бяга стремително. Главният прокурор се лута сред зависимостта си от режима на някогашния министър председател и желанието си да оцелее при властта на смяната.
- Няколко са рецесиите, които ни сполетяха през последната година. В какъв порядък би трябвало да се вземат решение?
- Здравната е преди всичко. След това е обществената. Натам следват всички останали. За всички насложени проблеми, обаче, ще е необходим голям финансов запас, който би трябвало да бъде гарантиран. И освен със заеми, само че и с усмиряване на икономическите процеси и техните движещи детайли. Затова и целта на новото държавно управление за „ нулева приемливост към корупцията “ е основен. Остава да наложат и различен значим приоритет, а точно спазването на закона от всички, включително и подчинената на изпълнителната власт държавна администрация. Защото в случай че там има законов произвол, няма по какъв начин да чакаме съблюдаване на закона от хората. А подобен произвол към момента съществува и администрацията постоянно си разрешава репресии към обособени хора и групи, заложени съзнателно от предходната власт в законите, до момента в който самата тя нарушава редовно и безнаказано същите закони, което оставя чувството за неправда у обществото. И при един бездействащ или настоящ изборно съд, подсилен от други фактори в правосъдната система, цялата структура на върховенството на закона се разклаща съдбовно.
Тук също по този начин ще е проблем не толкоз решаването на множеството рецесии, а съпротивата и умишления бойкот на прочистваната и рафинирана в схемите в продължение на 12 години административна машина. Нали си даваме сметка, че всички административни фрагменти, от най-ниско до най-високо йерархично равнище, назначавани с изискването за партийно участие и преданост към първия партиен и държавен началник, ще са генератор на проблеми, а не на решения?
- Енергийната рецесия ще взриви ли обществото след края на мораториума? Ще угаснат ли лампите? Оказва се, че в избрани моменти може да се разчита и на трезви гласове от Движение за права и свободи – в тази ситуация с мораториума?
- Мисля, че дълбочината на казуса с мораториума се преекспонира от избрани енергийни лобита, чиито ползи, разбирайте свръхпечалби, без подозрение ще бъдат мощно наранени. Прокарва се тезата, че за това неприятно решение на парламентарното болшинство ще платят хората. Аз запитвам, за решението на КЕВР да усили доста цената на ток и парно кой ще заплати? Да не би енергийните бизнес лобита? Не! Те ще генерират още свръхпечалби и отново за сметка на крайните консуматори. Така че с това решение беше предпазен публичния интерес, беше казано ясно на всички подмолни играчи, че това е национално заседание, а не заседание на енергийните компании, нито заседание на свободните бизнесмени.
В него, в Народното събрание, националните избраници би трябвало да намират решение на казуса на уязвимите, на застрашените от беднотия и обедняване, на тези, които и в двата случая ще платят сметката – без подозрение надписвана не по пазарни правила. В тази обстановка гласът на Движение за права и свободи е надалеч от здравомислещ, дори си мисля, че те са главния мотор на лобизма на всевъзможни скрити ползи във всяко Народно заседание. Може би единствената неточност е, че не съумяха да измислят по-различна дума за, на процедура, еднакъв развой. Мнозинството в Народното събрание се подведе по деструктивизма на депутатите от ГЕРБ, въпреки решението за преразглеждане на предлагането на енергийния регулатор несъмнено да беше единственото вярно в тази обстановка.
- Колко още време Иван Гешев ще е на върха на прокуратурата? Ясно е, че самичък няма да си подаде оставка. Пък и в случай че остане сходен на настоящия Висш съдебен съвет, то отново може са избере гешевски типаж за основен прокурор. Решение ли е изпращането му за дипломат или консул? Вашият коментар?
- Заешкото сърце не трае. То се води от страха и когато се води от страха, бърка – и бяга стремително. Главният прокурор се лута сред зависимостта си от режима на някогашния министър председател и желанието си да оцелее при властта на смяната. Което обаче, в случай че следим деликатно процесите, няма по какъв начин да се случи. Дори и да извърши мечтаното от новото болшинство, да стартира следствие всъщност на всички злоупотреби на Борисов и доближените му, това не му подсигурява оставане на поста, което и в действителност го стряска даже на сън.
Катарзисът му освен е мечтан от новата власт, той е желан упорито, както и оставката му. Поставете се на мястото на основния прокурор, който хем би трябвало да си свърши работата преди да си подаде оставката, хем няма да му е обезпечен спокоен кей за почтени старини. Ще му се наложи да заплати и за своите провинения, и за прегрешенията на предходната власт. Но това е цената, която се заплаща при назначение на комфортен и подвластен от предишното си човек. Това най-малко е европейската демократична процедура, практиката на върховенството на правото над върховенството на силата.
- Вашият коментар за сегашното и бъдещето на водачите - Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Кирил Петков, Слави Трифонов, Костадин Костадинов?
- Бойко Борисов е извървял своя път в политиката, без значение дали добър или неприятен, одобряван или неодобряван. Дванадесет години безспорна власт му е задоволителна. Корнелия Нинова „ пее лебедовата си ария “. Тя реализира самобитен връх в кариерата си и в случай че реализира задачите сложени от смяната в нейната си нишичка, ще бъде запомнена с положително. Ахмед Доган е светиня от предишното, скелетът в дрешника на клетия ни преход. За Движение за права и свободи е икона, за голяма част от хората обаче е проклинание. Той не е основател на гнилия в основите си модел на практикуване на власт в страната в първите 30 години, несъмнено, само че е най-яркото ѝ въплъщение, а и комфортен заслон и опрощение.
Кирил Петков е месията на новото, лицето и гърба на смяната, даже да не му се желае. Той ще бъде мостът сред компромиса със остарялото и необратимостта на новото. Мост, който би трябвало в един миг да бъде изгорял, с цел да няма връщане обратно. Слави Трифонов е самокатастрофирал младеж, получил прибързано брошура, който при първия по-остър завой изгуби надзор върху ръководството на мерака си за политика. Костадин Костадинов се оказа много по-безобиден от това, което той ни убеждаваше и се опита да ни накара да повярваме. В същността си той е един много учтив и обран откъм внезапни придвижвания човек, който е търсил само своя политически късмет. Намери го, и какво?
- Какво може да пожелаем на България за Коледа и най-много през новата 2022 година? Виждате ли добър път за българите?
Да продължим с смяната! Видя се, че всичко е в нашите ръце, а не в ръцете на неволята. Видяхме, че когато прогнилата власт не владее лостовете и механизмите за манипулиране на вота, тя постоянно се проваля. Можем да си пожелаем повече прагматизъм, по-малко популизъм, повече разсъдък и по-малко страсти. Да си пожелаем също по този начин година без избори и година без доста сложни избори. И нека Борисов да остане толкоз спокоен, колкото беше в последния месец. Видя се ясно, че не липсва изключително на българската политика, по този начин както не ни липсват Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Владислав Горанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева и цяла плеяда звезди от гаснещия хоризонт на ГЕРБ.
Интервю на Красен Бучков
Истинските подводни камъни за това ръководство не са измежду четирите партии от обединението, а в наследството оставено от някогашните ръководещи в администрацията и основните институции като правосъдната система и службите за сигурност. В тази обстановка опит се черпи не от предходните генерации или опитните политици, а от глобализирания свят, от информационните мрежи, от групи и общности по целия свят, изправяли се пред сходни проблеми. Пропаст дели овластената смяна и обезвластеното статукво. Динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки ръководещ, друг от него, те са плод на ниска политическа и най-много спортна просвета, на неумението му да губи с достолепие.
Дълбочината на казуса с мораториума се преекспонира от избрани енергийни лобита, чиито ползи, разбирайте свръхпечалби, без подозрение ще бъдат мощно наранени. С решението за мораторума бе казано ясно на всички подмолни играчи, че това е национално заседание, а не заседание на енергийните компании, нито заседание на свободните бизнесмени. Това споделя за Фрог нюз политологът Георги Киряков.
- Г-н Киряков, 2021 година донесе ново ръководство на България в лицето на " Продължаваме промяната ". Как ще коментирате идването на обединението на власт? Не ви ли се коства, че се върви по пътя на " проба-грешка "?
- Може да звучи доста пресилено, само че идването на смяната беше изцяло законосъобразен развой. Минаха задоволително години от началото на прехода, с цел да може едно потомство към този момент да няма спомен, а и сантимент към предходния режим. Освен това, същото потомство към този момент е задоволително зряло, с цел да изиска и да поеме своята гражданска роля и отговорност, своята политическа роля и отговорност. Кирил Петков единствено се оказа в подобаващото време на подобаващото място, с цел да придаде компактност и облик на този необратим развой на смяна. Много хора нямаха този златен късмет. Това обаче не трансформира хода на историята.
Проблемът в тази усложнена обстановка, в някакъв смисъл междуцарствие, е, че старите порядки – аналоговото мислене на остарялото потомство, което провали в огромна степен естествения преход сред авторитаризъм и планова стопанска система, и либерализъм и пазарна стопанска система – и новия дневен ред, налаган по натурален метод от необремененото с носталгични рефлекси ново потомство, се постанова да съжителстват не просто в обществото, само че и в ръководството на страната. Това допуска нов конфликт на терена на политическото, което ще забави хода на смяната. Разбира се, всичко това би било годно единствено в случай че самата народна власт не претърпи някакъв сериозен прелом, поради който да настъпи внезапен поврат.
Виждаме много спорни процеси в страни, които копнееха за народна власт – Полша, Унгария, Чехия. Виждаме и много опозиция в страни, които още не са откъснали и един плод на действителните преимущества на същата тази народна власт – Северна Македония, Сърбия, Албания, Черна гора. Затова е от изключителна значимост този неоснователен старт на смяната в упражняването на действителната власт, който вие наричате „ пътя на тестът и грешката “, да не предизвика разколебаване в процеса, или забавянето му.
- Има ли небосвод пред това ръководство на България. Къде виждате подводните камъни - в Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ или " Демократична България "? Капаните пред младите ръководещи повече ли са от очакванията? От кого да черпят опит?
- Хоризонт постоянно има, стига да не зяпаш единствено в краката си, само че и да не го съзерцаваш единствено неподвижен. Трябва да се подхожда без боязън от препъване, без това да води до блокиране на ръководството или до щета за доста хора. А що се отнася до подводните камъни, тях ги има във всяка власт и за всички ръководещи. Истинските подводни камъни за това ръководство не са измежду четирите партии от обединението, а в наследството оставено от някогашните ръководещи в администрацията и основните институции като правосъдната система и службите за сигурност. Там към момента се вижда единствено незадълбочено одраскване, по тази причина е нужно доста по-енергично чегъртане, което към този момент среща гневна опозиция. Паднат ли тези замъци бастиони на остарелия режим, ще падне цялата прогнила структура. Въпрос на време е това да се случи. Това са клопките пред младите, които с наивния си метод са доста по-подготвени да се оправят, защото комплицираните комбинативни игри, в които се пробват да ги вкарат не са по усета им, а и те са доста по-прагматични, и търсят късия път, опростяването и успеваемостта. Играта не ги вълнува, интересуват се единствено от крайния резултат, освен това реализиран бързо. Това е цифровият метод, това е цифровото потомство – търсене на бързо решение на зародил проблем.
В тази обстановка опит се черпи не от предходните генерации или опитните политици, а от глобализирания свят, от информационните мрежи, от групи и общности по целия свят, изправяли се пред сходни проблеми. Виждате каква огромна бездна дели овластената смяна и обезвластеното статукво. Тук е значимо всичкия този порив за смяна да бъде удържан в сърцата и мозъците на гласоподавателите. Но когато видят, че може да се ръководи по-добре, по-открито и транспарантно, по-прагматично и опростено, гласоподавателите няма да се подведат да върнат режима на сенките и сокаците от тъмните коридори на властта. Светлината към този момент е пусната в тези коридори, прозорците за проветряване са отворени.
- А какъв ще е животът в 47-то Народно заседание? ГЕРБ май не съблюдават обещанието си да са градивна съпротива? Напротив, подложиха динена кора с мораториума за тока. Да се чакат ли и други такива?
- ГЕРБ не са спазили нито едно свое заричане, или в случай че са го спазили, то резултатът е повече от жалък, да не приказваме че вони на корупция отдалеко. Затова и XLVII Народно заседание е първата стъпка към навлизането на актуалните парламентарни практики в българския политически живот, с уточнението, че даже в първите парламенти след измененията, към момента имахме околните мемоари и рефлекси, наследени от псевдокомунистическия режим. А що се отнася до динените кори, които Бойко Борисов подлага и ще подлага на всеки ръководещ, друг от него, те са плод на ниска политическа и най-много спортна просвета, на неумението му да губи с достолепие. От човек, който е казвал обществено, че ще почине, в случай че не е във властта, няма какво друго да чакаме, с изключение на прояви на непремерен яд и саботиране на всички старания за превъзмогване на отрицателните последствия от „ реда “ оставен от него.
Самият мораториум нямаше по какъв начин да не бъде гласуван по ред обществени аргументи, които са надалеч от стандартите на свободния пазар. И това беше по-правилният ход от страна на обединението, в сравнение с да се опълчват на парламентарната група на ГЕРБ и да бъдат упрекнати, че не мислят за хората в обстановка на галопираща инфлация при главните хранителни артикули. Сега ще имат време да изгладят гънките на това комплицирано и мъчно решение. Ето ви образец за силата на прагматичния и необременен със остарели игрови похвати метод. Освен че излязоха без особени последици от този капан, те провокираха и обществен спор за смисъла и сложността на ръководството, където пазарът не е стопанин и би трябвало да се работи надалеч по-нюансирано от плоските идеологически клишета на лявото и дясното ръководство или на социалисти и консерватори (неолиберали) пазарни фундаменталисти.
- Очертава ли се президентът Радев и президентството като пети детайл в ръководството на страната?
- Всъщност президентството няма и не би трябвало да има каквато и да е роля при определен от настоящ парламент постоянен кабинет. И президентът ясно го схваща, най-малко доколкото проследявам обществените му прояви. Радев би трябвало да въплъщава единството на нацията, всяка друга роля би му била допълнително, нетипична и неконституционна. Ако резервира дейностите си в границите на конституционните си пълномощия, то няма по какъв начин да му се приписва сходна функционалност на пети детайл. А и той изигра чудесно своята най-силна роля в предходния си мандат като способства в голяма степен за рухването на клептократичния режим на някогашния министър председател, за който ще научаваме занапред шокиращи детайлности.
Мисля, че казусът с 60-те милиона от „ Хемус “ са единствено първо предястие. И въпреки всичко продължаването на поддръжката на президентството за процеса на смяна ще бъде съществена задача на Радев през втория му мандат. Не се колебая че ще бъде по този начин, въпреки да виждам, че и там има детайли, които са част от спъващите процеса на смяната детайли.
Заешкото сърце не трае. То се води от страха и когато се води от страха, бърка – и бяга стремително. Главният прокурор се лута сред зависимостта си от режима на някогашния министър председател и желанието си да оцелее при властта на смяната.
- Няколко са рецесиите, които ни сполетяха през последната година. В какъв порядък би трябвало да се вземат решение?
- Здравната е преди всичко. След това е обществената. Натам следват всички останали. За всички насложени проблеми, обаче, ще е необходим голям финансов запас, който би трябвало да бъде гарантиран. И освен със заеми, само че и с усмиряване на икономическите процеси и техните движещи детайли. Затова и целта на новото държавно управление за „ нулева приемливост към корупцията “ е основен. Остава да наложат и различен значим приоритет, а точно спазването на закона от всички, включително и подчинената на изпълнителната власт държавна администрация. Защото в случай че там има законов произвол, няма по какъв начин да чакаме съблюдаване на закона от хората. А подобен произвол към момента съществува и администрацията постоянно си разрешава репресии към обособени хора и групи, заложени съзнателно от предходната власт в законите, до момента в който самата тя нарушава редовно и безнаказано същите закони, което оставя чувството за неправда у обществото. И при един бездействащ или настоящ изборно съд, подсилен от други фактори в правосъдната система, цялата структура на върховенството на закона се разклаща съдбовно.
Тук също по този начин ще е проблем не толкоз решаването на множеството рецесии, а съпротивата и умишления бойкот на прочистваната и рафинирана в схемите в продължение на 12 години административна машина. Нали си даваме сметка, че всички административни фрагменти, от най-ниско до най-високо йерархично равнище, назначавани с изискването за партийно участие и преданост към първия партиен и държавен началник, ще са генератор на проблеми, а не на решения?
- Енергийната рецесия ще взриви ли обществото след края на мораториума? Ще угаснат ли лампите? Оказва се, че в избрани моменти може да се разчита и на трезви гласове от Движение за права и свободи – в тази ситуация с мораториума?
- Мисля, че дълбочината на казуса с мораториума се преекспонира от избрани енергийни лобита, чиито ползи, разбирайте свръхпечалби, без подозрение ще бъдат мощно наранени. Прокарва се тезата, че за това неприятно решение на парламентарното болшинство ще платят хората. Аз запитвам, за решението на КЕВР да усили доста цената на ток и парно кой ще заплати? Да не би енергийните бизнес лобита? Не! Те ще генерират още свръхпечалби и отново за сметка на крайните консуматори. Така че с това решение беше предпазен публичния интерес, беше казано ясно на всички подмолни играчи, че това е национално заседание, а не заседание на енергийните компании, нито заседание на свободните бизнесмени.
В него, в Народното събрание, националните избраници би трябвало да намират решение на казуса на уязвимите, на застрашените от беднотия и обедняване, на тези, които и в двата случая ще платят сметката – без подозрение надписвана не по пазарни правила. В тази обстановка гласът на Движение за права и свободи е надалеч от здравомислещ, дори си мисля, че те са главния мотор на лобизма на всевъзможни скрити ползи във всяко Народно заседание. Може би единствената неточност е, че не съумяха да измислят по-различна дума за, на процедура, еднакъв развой. Мнозинството в Народното събрание се подведе по деструктивизма на депутатите от ГЕРБ, въпреки решението за преразглеждане на предлагането на енергийния регулатор несъмнено да беше единственото вярно в тази обстановка.
- Колко още време Иван Гешев ще е на върха на прокуратурата? Ясно е, че самичък няма да си подаде оставка. Пък и в случай че остане сходен на настоящия Висш съдебен съвет, то отново може са избере гешевски типаж за основен прокурор. Решение ли е изпращането му за дипломат или консул? Вашият коментар?
- Заешкото сърце не трае. То се води от страха и когато се води от страха, бърка – и бяга стремително. Главният прокурор се лута сред зависимостта си от режима на някогашния министър председател и желанието си да оцелее при властта на смяната. Което обаче, в случай че следим деликатно процесите, няма по какъв начин да се случи. Дори и да извърши мечтаното от новото болшинство, да стартира следствие всъщност на всички злоупотреби на Борисов и доближените му, това не му подсигурява оставане на поста, което и в действителност го стряска даже на сън.
Катарзисът му освен е мечтан от новата власт, той е желан упорито, както и оставката му. Поставете се на мястото на основния прокурор, който хем би трябвало да си свърши работата преди да си подаде оставката, хем няма да му е обезпечен спокоен кей за почтени старини. Ще му се наложи да заплати и за своите провинения, и за прегрешенията на предходната власт. Но това е цената, която се заплаща при назначение на комфортен и подвластен от предишното си човек. Това най-малко е европейската демократична процедура, практиката на върховенството на правото над върховенството на силата.
- Вашият коментар за сегашното и бъдещето на водачите - Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Кирил Петков, Слави Трифонов, Костадин Костадинов?
- Бойко Борисов е извървял своя път в политиката, без значение дали добър или неприятен, одобряван или неодобряван. Дванадесет години безспорна власт му е задоволителна. Корнелия Нинова „ пее лебедовата си ария “. Тя реализира самобитен връх в кариерата си и в случай че реализира задачите сложени от смяната в нейната си нишичка, ще бъде запомнена с положително. Ахмед Доган е светиня от предишното, скелетът в дрешника на клетия ни преход. За Движение за права и свободи е икона, за голяма част от хората обаче е проклинание. Той не е основател на гнилия в основите си модел на практикуване на власт в страната в първите 30 години, несъмнено, само че е най-яркото ѝ въплъщение, а и комфортен заслон и опрощение.
Кирил Петков е месията на новото, лицето и гърба на смяната, даже да не му се желае. Той ще бъде мостът сред компромиса със остарялото и необратимостта на новото. Мост, който би трябвало в един миг да бъде изгорял, с цел да няма връщане обратно. Слави Трифонов е самокатастрофирал младеж, получил прибързано брошура, който при първия по-остър завой изгуби надзор върху ръководството на мерака си за политика. Костадин Костадинов се оказа много по-безобиден от това, което той ни убеждаваше и се опита да ни накара да повярваме. В същността си той е един много учтив и обран откъм внезапни придвижвания човек, който е търсил само своя политически късмет. Намери го, и какво?
- Какво може да пожелаем на България за Коледа и най-много през новата 2022 година? Виждате ли добър път за българите?
Да продължим с смяната! Видя се, че всичко е в нашите ръце, а не в ръцете на неволята. Видяхме, че когато прогнилата власт не владее лостовете и механизмите за манипулиране на вота, тя постоянно се проваля. Можем да си пожелаем повече прагматизъм, по-малко популизъм, повече разсъдък и по-малко страсти. Да си пожелаем също по този начин година без избори и година без доста сложни избори. И нека Борисов да остане толкоз спокоен, колкото беше в последния месец. Видя се ясно, че не липсва изключително на българската политика, по този начин както не ни липсват Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Владислав Горанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева и цяла плеяда звезди от гаснещия хоризонт на ГЕРБ.
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ