Ким Чен Ун знае как малка, бедна държава може да

Ким Чен Ун знае по какъв начин дребна, бедна страна може да накара да се приказва за нея. Точно в деня, когато в Китай се открива срещата на върха на Брикс, която се организира с огромни пропагандни усилия; когато Съединени американски щати са заети да се оправят с последствията от урагана в Тексас; когато доста очи в Европа чакат единствения ефирен двубой сред Меркел и Шулц, севернокорейският държател се изтласка на трибуната на международното внимание с детонацията на шестата атомна бомба лично произвеждане. Бомбеният тест беше съпроводен с пропагандни фотоси на Ким до хипотетичната атомна бомба в дребен формат, която би трябвало да се побере в бойната глава на междуконтинентална ракета. Само преди няколко дни Северна Корея показва с изстрелването на ракета високо над Япония, че е постигнала огромен прогрес и в технологията на пренасящата бомбите техника.

Перфектно осъществяване

Изпълнението беше съвършено за целенасоченото обръщение, изпратено до света: Вижте, постоянно можем да изпратим атомна бомба с голяма разрушителна мощ на вашата територия. Южна Корея, Япония, Китай и може би даже Съединените щати биха могли да бъдат на в обхват след последните достижения. Съвършенството на севернокорейската агитация демонстрира какво в действителност цели Ким. Това не е начало на нуклеарна война, а въздържане на Великите сили от всеки опит за елиминиране със мощ на неговия скучен терористичен режим.

Всичко допуска, че Ким е постигнал таман тази цел. Изпитването на бомба с явно доста висока избухлива мощ прави военната интервенция на Великите сили още по-рискована и затова по-малко евентуална. Това циментира режима на Ким в Северна Корея. Ето за какво последният тест на атомна бомба не е причина да се опасяваме от идна нуклеарна война. Ким има цялостния интерес да резервира идеалното за него положение на възпирането, което непрекъснато се поддържа в съзнанието на международната общност. Атомната офанзива против една от огромните сили или протежето на Съединени американски щати Южна Корея, би била самоубийствена.
Съвършенството на севернокорейската агитация демонстрира какво в действителност цели Ким. / БГНЕС
Същото важи и за великите сили. Китай, който би могъл да окаже най-голямо въздействие върху Пхенян заради географската му непосредственост, наподобява доста сърдит от неналичието на примирение, която Ким показва пред огромния си комшия. В началото на август Китай и Русия сплотиха напъните си за усилване на глобите на Организация на обединените нации против Северна Корея. Но Пекин също има неизменен интерес към обстоятелството, че Северна Корея би трябвало да остане като буферна страна, която продължава да държи надалеч от границите му наличието на американски бойци.

И Русия може единствено да се радва, когато престижът на международната мощ на Съединени американски щати се слага под въпрос от обществено демонстрираното нахалс8тво на Ким. Съединени американски щати, без значение от цялото дрънчене на оръжия на президента Тръмп, нямат никакъв интерес да се изправят пред рисковете от разрушителна война в Източна Азия, която не на последно място ще натовари съществено международната стопанска система.

В очакване на вътрешното раздробяване

Времето, в което можеше да бъде спряна севернокорейската стратегия за нуклеарно оръжие, беше пропуснато преди доста години. Сега сме във етапа на възпиращата агитация, която от позиция на севернокорейския държател е най-хубавото животозастраховане и ще продължи в обозримо бъдеще. Краят на тази фаза не се вижда. В дълготраен проект обаче тя би могла да докара заради вътрешните несъгласия в севернокорейския режим до неговото раздробяване.

Обеднялата страна не може да си разреши високите разноски за нуклеарно превъоръжаване. Режимът на Ким изисква голямо отнемане от популацията за задачите на личното му стабилизиране във властта. Чрез интернационален режим на наказания с непрекъснато китайско присъединяване това вътрешно несъгласие би могло да се ускори и да се усили натискът върху Ким.

Би могло да бъде рационална опция Ким да се опълчи на икономическите отстъпки на масата за договаряния, с цел да стабилизира господството си вътре. Вашингтон и Пекин направиха стъпка в тази тенденция с налагането на нови наказания. Сега, посредством поредност, самообладание и дипломатически умения би трябвало да продължат по този път. /БГНЕС

...........

Петер Рашони, в. „ Найе Цюрхер цайтунг “