Хората ме зареждат
КЕРАНА е вокал на известната група " Керана и Космонавтите ". В състава са Елена Илчева (бас китара), Павел Видов (китара), Преслав Пеев (алт саксофон), Николай Бобчев (тенор саксофон), Димитър Пенчев (барабани), Ивац Янков (барабани). Отличени са с премиите на БГ Радио за " БГ дебют " през 2021 година и за " БГ група " през 2023 година Керана е родена на 28 юли в Пловдив, където приключва Английската гимназия. След това отпътува за Германия да следва " Медии и мениджмънт ", само че продължава образованието си в Тайланд. Две години по-късно се завръща в България. През 2020 година доближава финала в " Гласът на България " по БиТиВи. От февруари до май 2023 година печели възторженостите и в шоуто " Като две капки вода " по Нова тв. Изявява се в мюзикълите на Пловдивската опера - " Евита ", " Исус Христос Суперзвезда ", " Семейство Адамс ". През септември 2023 година озвучава основната героиня в анимационния филм на Дисни " Желание ". Преди това е изпълнявала песните на Коприна в " Тролчета: Бандата се събира ". Тази година се снима във кино лентата " Ретроспект " в ролята на Деси и прави своя сценичен дебют в комедията " Всяка първа сряда " от Щефан Фьогел с Емил Марков, който е режисьор и артист в пиесата. Предстои й присъединяване в Дисни концерта " Вълшебната музика от филмите " на 12 октомври в зала 1 на НДК. />
- Здравейте, Керана! Заварвам Ви на път, закъде пътувате?
- 90 % от времето май съм на път. В момента се прибирам в Пловдив, тъй като довършваме последни линии по идващия ни албум, който е втори подред. Много мъчно съумяваме да намерим време да го създадем, защото непрекъснато имаме други отговорности и задължения. Сред които концерти, участия и всяка свободна минута, която имаме, я използваме да работим по албума.
- Кога се чака да е подготвен? Какви песни сте подготвили за Вашите почитатели?
- Септември. Не мога да кажа, може би ще би трябвало да чуете албума и сами да прецените.
Смятам, че вършим доста разнородни части, както и в първия ни албум има мудни и бързи, и по-агресивни песни, няма нещо строго несъмнено. Надявам се, че ще са хубави.
- Казват, че сте като музикален вихър, хитова певица, като цунами на сцената... Как гледате на тези избрания? Ласкаят ли Ви или Ви подтикват да бъдете още по-добра?
- Има разнообразни хора, които ни назовават по разнообразни способи. Има такива, които ме харесват и са с позитивно мнение за мен, те ме посочват с доста хубави имена и думи. Други пък тотално не ме харесват и ме назовават с безусловно противоположни прилагателни. Въпросът е, че не би трябвало да оставяме други да дефинират и да споделят какво сме. Самите ние би трябвало да знаем за себе си какво представляваме и да не се поддаваме на външното мнение за нас. Обръщам внимание повече на позитивните и се пробвам да пренебрегвам и да заобикалям отрицателните мнения. Няма по какъв начин всички да ни обичат. Това, че някой не ни харесва, не значи, че би трябвало да променим нещо от себе си, с цел да се харесаме на този човек, който не ни симпатизира. Така можем да загубим тези, които към този момент ни ценят и утвърждават.
- Направихте дебют и в театъра с постановката " Всяка първа сряда ", която представяте в София и в страната. Какво ви носи тази изява, добавя ли Ви като актьор? Бихте ли траяли да се занимавате с спектакъл?
- Хората ме назовават певица, само че последното нещо, което съм, е певица, защото не съм просто реализатор - аз върша всичко в моята група - пиша музиката, пиша текстовете... Когато ме питат коя е огромната ми обич, постоянно споделям, че огромната ми обич не е музиката, а сцената! Това е моето благополучие и наслаждение да бъда на сцена. И аз обичам да пея на тази сцена, да играя, да танцувам, безусловно всичко, обвързвано с някакъв тип изкуство. Беше ми необичайно, естествено, до момента в който го правех, само че не ми беше въобще непознато. Все отново не би трябвало да се подценява фактът, че работих и с Емо - най-човечния преподавател, който можеше да имам. Не единствено тъй като е извънредно отстъпчив и свестен човек, а човек, който доста се старае, с който имаме близка упоритост за живот и успявахме да се разберем с малко думи, което е огромен плюс.
- В този ред на мисли - значими ли са учителите за Вас? Кои са хората, от които сте се учили на театрално изкуство до момента?
- Да, това е доста значимо за мен, само че считам, че, за жалост, когато съм била ученичка, нещата, които съм учила, са нямали директен досег със театралното изкуство. Така че най-ярките учители в моя живот в действителност са учителите ми от първи до четвърти клас, тъй като тогава бях в музикална паралелка и цялата ми кариера се гради на знанията, които те са ми дали. Те имаха доста религия в мен, виждаха огромен капацитет в качествата ми.
Това ми липсваше след това, тъй като бях в различен тип учебни заведения и не съм се занимавала въобще с никакво изкуство. Но защото те заложиха толкоз мощно и главно на мен през годините, успявах да се вгледам в профил и да ходя напред. Те ме научиха какво да диря. И Емо също бих споделила, че е един от тези учители. Той имаше търпението, желанието и видя в мен качества, и ми се довери. Много съм щастлива и се надявам, че оправдах неговото доверие. Защото в един миг много ме беше боязън да не го отчайвам. И него, и себе си, и публиката, и всички.
- Играете и в мюзикъли на Пловдивската опера, участвате и в телевизионни излъчвания... Как успявате с всички задължения, не е ли много изморително непрестанно да се раздавате на сцената, да давате толкоз доста, най-хубавото от себе си?
- Благодаря, че го оценявате! Това значи доста за мен. Всъщност не, то е тъкмо противоположното. Много е забавно. Хората ужасно доста ме зареждат. Защото ме карат да се усещам потребна, нужна и смислена. Когато се чувстваш по този начин, ти не можеш да бъдеш изтощен, не можеш да се износиш, когато си нужен. Другото е по-страшното. Много е ужасно да се чувстваш непотребен, да нямаш никого до себе си. Това ни погубва нас, хората. Нужна ни е цел, с цел да можем да бъдем индивиди, да живеем и да се любуваме на живота. Аз доста се веселя, че съм намерила тази своя цел, която ме прави извънредно щастлива и пълноценна. Бих споделила, че различен вид неща ме изтощават, само че никога работата ми да бъда на сцена. Това главно ме зарежда. Винаги ме е зареждало.
- А какво Ви изтощава, да вземем за пример?
- Всички останали неща, които не са свързани със сцената. Постоянните телефонни диалози, не обичам да приказвам по телефона. Социалната мрежа доста ме изтощава, в никакъв случай не съм я обичала и в никакъв случай не съм я разбирала. Още когато бях ученичка, ми беше досадно това, че би трябвало непрекъснато да го пускаш и да го храниш това животно, което няма никакво засищане. Истински ме натоварва. Цялата бумащина, с която се сблъсквам, до момента в който работя. Безкрайните пътувания също са малко уморителни, само че не прекалено много, те са от нещата, с които се оправям.
- Как се спасявате от всичко това? Какво обичате да вършиме, когато намерите малко време за утеха?
- Обичам доста да се движа. Обичам да упражнявам, което е едно от нещата, които в действителност ми оказват помощ да не помни за проблемите, тъй като мъчно тичам от тях. Много се вглъбявам, непрекъснато ме преследват и непрекъснато мисля за тях. Особено нощем, преди да заспя, тъй като те ме преследват до последно и не ме оставят. Но когато се движа и спортувам, напълно не помня за тях и се концентрирам. Даже спортът преди изпити ми оказва помощ най-вече физически. Обичам да чета и да чувам аудио книги, подкасти, постоянно съм била много любопитна, любознателна. Предпочитам да чувам забавни истории, разнообразни нови неща, които са оценки, свързани с технологии, просвета или всевъзможен тип човешко държание и така нататък Тези работи са ми извънредно приятни и доста постоянно, до момента в който пътувам, си пущам нещо сходно.
- Къде и по какъв начин се виждате след десет-петнайсет години?
- Силно се надявам да не преставам с магията, която върша сега, тъй като това е фантазията ми! Осъзнавам, че имам доста огромен шанс да съм разкрила това, което обичам, и още по-голям шанс и привилегия, че имам опцията да се устоявам тъкмо от обичаната специалност. Искам да мога да не преставам да го върша. Надявам се да се развъртвам и да ставам все по-добра, и да имам от ден на ден шансове, посредством които да мога да изпитам максимума на личните си благоприятни условия.
Дори да ми се случи да се издъня или да се проваля - да мога да надградя и да върша още повече неща, които ме карат да съм жива, и да се усещам смислена и нужна.
- Казахте, че можете да се издържате от изкуството, което вършиме. Това значи ли, че към този момент и в България младеж може да се изхранва единствено от музика?
- О, да! Абсолютно е допустимо. В никакъв случай не споделям, че е елементарно, само че множеството специалности са по този начин. Всяка пътека, по която човек поеме, е обвързвана с избрани компликации и избрани спънки. Но това, което в действителност ни кара да се усещаме щастливи, е, когато успеем да се оправим с проблемите. Удовлетворени сме, когато прекосяваме през разнообразни премеждия. Може би доста добър метод за един младеж е да избере с какво желае да се занимава в бъдеще и да прозре какви проблеми ще му донесе то. Какво му доставя наслаждение да взема решение и не го натоварва толкоз доста душевен. Например проблемите, с които аз се сблъсквам, са, че непрекъснато пътувам, че моята активност е безусловно несигурна и напълно зависи от мен дали ще имам работа, или няма да имам. Един месец може да доминират повече задължения от различен, само че избирам с тези спънки да се боря. Това са компликациите, с които съумявам да се оправя, и не бих могла всеки ден да отивам на едно и също място, в офис, или да завися от някого, да имам началник на главата си, който да ми споделя какво да правя. Но други биха избрали точно това, което е отлично. Хората са толкоз разнообразни и харесват всевъзможни неща.
- Здравейте, Керана! Заварвам Ви на път, закъде пътувате?
- 90 % от времето май съм на път. В момента се прибирам в Пловдив, тъй като довършваме последни линии по идващия ни албум, който е втори подред. Много мъчно съумяваме да намерим време да го създадем, защото непрекъснато имаме други отговорности и задължения. Сред които концерти, участия и всяка свободна минута, която имаме, я използваме да работим по албума.
- Кога се чака да е подготвен? Какви песни сте подготвили за Вашите почитатели?
- Септември. Не мога да кажа, може би ще би трябвало да чуете албума и сами да прецените.
Смятам, че вършим доста разнородни части, както и в първия ни албум има мудни и бързи, и по-агресивни песни, няма нещо строго несъмнено. Надявам се, че ще са хубави.
- Казват, че сте като музикален вихър, хитова певица, като цунами на сцената... Как гледате на тези избрания? Ласкаят ли Ви или Ви подтикват да бъдете още по-добра?
- Има разнообразни хора, които ни назовават по разнообразни способи. Има такива, които ме харесват и са с позитивно мнение за мен, те ме посочват с доста хубави имена и думи. Други пък тотално не ме харесват и ме назовават с безусловно противоположни прилагателни. Въпросът е, че не би трябвало да оставяме други да дефинират и да споделят какво сме. Самите ние би трябвало да знаем за себе си какво представляваме и да не се поддаваме на външното мнение за нас. Обръщам внимание повече на позитивните и се пробвам да пренебрегвам и да заобикалям отрицателните мнения. Няма по какъв начин всички да ни обичат. Това, че някой не ни харесва, не значи, че би трябвало да променим нещо от себе си, с цел да се харесаме на този човек, който не ни симпатизира. Така можем да загубим тези, които към този момент ни ценят и утвърждават.
- Направихте дебют и в театъра с постановката " Всяка първа сряда ", която представяте в София и в страната. Какво ви носи тази изява, добавя ли Ви като актьор? Бихте ли траяли да се занимавате с спектакъл?
- Хората ме назовават певица, само че последното нещо, което съм, е певица, защото не съм просто реализатор - аз върша всичко в моята група - пиша музиката, пиша текстовете... Когато ме питат коя е огромната ми обич, постоянно споделям, че огромната ми обич не е музиката, а сцената! Това е моето благополучие и наслаждение да бъда на сцена. И аз обичам да пея на тази сцена, да играя, да танцувам, безусловно всичко, обвързвано с някакъв тип изкуство. Беше ми необичайно, естествено, до момента в който го правех, само че не ми беше въобще непознато. Все отново не би трябвало да се подценява фактът, че работих и с Емо - най-човечния преподавател, който можеше да имам. Не единствено тъй като е извънредно отстъпчив и свестен човек, а човек, който доста се старае, с който имаме близка упоритост за живот и успявахме да се разберем с малко думи, което е огромен плюс.
- В този ред на мисли - значими ли са учителите за Вас? Кои са хората, от които сте се учили на театрално изкуство до момента?
- Да, това е доста значимо за мен, само че считам, че, за жалост, когато съм била ученичка, нещата, които съм учила, са нямали директен досег със театралното изкуство. Така че най-ярките учители в моя живот в действителност са учителите ми от първи до четвърти клас, тъй като тогава бях в музикална паралелка и цялата ми кариера се гради на знанията, които те са ми дали. Те имаха доста религия в мен, виждаха огромен капацитет в качествата ми.
Това ми липсваше след това, тъй като бях в различен тип учебни заведения и не съм се занимавала въобще с никакво изкуство. Но защото те заложиха толкоз мощно и главно на мен през годините, успявах да се вгледам в профил и да ходя напред. Те ме научиха какво да диря. И Емо също бих споделила, че е един от тези учители. Той имаше търпението, желанието и видя в мен качества, и ми се довери. Много съм щастлива и се надявам, че оправдах неговото доверие. Защото в един миг много ме беше боязън да не го отчайвам. И него, и себе си, и публиката, и всички.
- Играете и в мюзикъли на Пловдивската опера, участвате и в телевизионни излъчвания... Как успявате с всички задължения, не е ли много изморително непрестанно да се раздавате на сцената, да давате толкоз доста, най-хубавото от себе си?
- Благодаря, че го оценявате! Това значи доста за мен. Всъщност не, то е тъкмо противоположното. Много е забавно. Хората ужасно доста ме зареждат. Защото ме карат да се усещам потребна, нужна и смислена. Когато се чувстваш по този начин, ти не можеш да бъдеш изтощен, не можеш да се износиш, когато си нужен. Другото е по-страшното. Много е ужасно да се чувстваш непотребен, да нямаш никого до себе си. Това ни погубва нас, хората. Нужна ни е цел, с цел да можем да бъдем индивиди, да живеем и да се любуваме на живота. Аз доста се веселя, че съм намерила тази своя цел, която ме прави извънредно щастлива и пълноценна. Бих споделила, че различен вид неща ме изтощават, само че никога работата ми да бъда на сцена. Това главно ме зарежда. Винаги ме е зареждало.
- А какво Ви изтощава, да вземем за пример?
- Всички останали неща, които не са свързани със сцената. Постоянните телефонни диалози, не обичам да приказвам по телефона. Социалната мрежа доста ме изтощава, в никакъв случай не съм я обичала и в никакъв случай не съм я разбирала. Още когато бях ученичка, ми беше досадно това, че би трябвало непрекъснато да го пускаш и да го храниш това животно, което няма никакво засищане. Истински ме натоварва. Цялата бумащина, с която се сблъсквам, до момента в който работя. Безкрайните пътувания също са малко уморителни, само че не прекалено много, те са от нещата, с които се оправям.
- Как се спасявате от всичко това? Какво обичате да вършиме, когато намерите малко време за утеха?
- Обичам доста да се движа. Обичам да упражнявам, което е едно от нещата, които в действителност ми оказват помощ да не помни за проблемите, тъй като мъчно тичам от тях. Много се вглъбявам, непрекъснато ме преследват и непрекъснато мисля за тях. Особено нощем, преди да заспя, тъй като те ме преследват до последно и не ме оставят. Но когато се движа и спортувам, напълно не помня за тях и се концентрирам. Даже спортът преди изпити ми оказва помощ най-вече физически. Обичам да чета и да чувам аудио книги, подкасти, постоянно съм била много любопитна, любознателна. Предпочитам да чувам забавни истории, разнообразни нови неща, които са оценки, свързани с технологии, просвета или всевъзможен тип човешко държание и така нататък Тези работи са ми извънредно приятни и доста постоянно, до момента в който пътувам, си пущам нещо сходно.
- Къде и по какъв начин се виждате след десет-петнайсет години?
- Силно се надявам да не преставам с магията, която върша сега, тъй като това е фантазията ми! Осъзнавам, че имам доста огромен шанс да съм разкрила това, което обичам, и още по-голям шанс и привилегия, че имам опцията да се устоявам тъкмо от обичаната специалност. Искам да мога да не преставам да го върша. Надявам се да се развъртвам и да ставам все по-добра, и да имам от ден на ден шансове, посредством които да мога да изпитам максимума на личните си благоприятни условия.
Дори да ми се случи да се издъня или да се проваля - да мога да надградя и да върша още повече неща, които ме карат да съм жива, и да се усещам смислена и нужна.
- Казахте, че можете да се издържате от изкуството, което вършиме. Това значи ли, че към този момент и в България младеж може да се изхранва единствено от музика?
- О, да! Абсолютно е допустимо. В никакъв случай не споделям, че е елементарно, само че множеството специалности са по този начин. Всяка пътека, по която човек поеме, е обвързвана с избрани компликации и избрани спънки. Но това, което в действителност ни кара да се усещаме щастливи, е, когато успеем да се оправим с проблемите. Удовлетворени сме, когато прекосяваме през разнообразни премеждия. Може би доста добър метод за един младеж е да избере с какво желае да се занимава в бъдеще и да прозре какви проблеми ще му донесе то. Какво му доставя наслаждение да взема решение и не го натоварва толкоз доста душевен. Например проблемите, с които аз се сблъсквам, са, че непрекъснато пътувам, че моята активност е безусловно несигурна и напълно зависи от мен дали ще имам работа, или няма да имам. Един месец може да доминират повече задължения от различен, само че избирам с тези спънки да се боря. Това са компликациите, с които съумявам да се оправя, и не бих могла всеки ден да отивам на едно и също място, в офис, или да завися от някого, да имам началник на главата си, който да ми споделя какво да правя. Но други биха избрали точно това, което е отлично. Хората са толкоз разнообразни и харесват всевъзможни неща.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ