Антидот на изолацията и самотата
Казват, че във време на тествания хората имат потребност от по-лека, неангажираща музика. Също по този начин в тези моменти се вижда завръщане към музикалните класики, тъй като основават чувство за сигурност и солидна основа. Когато преди седмици изслушах за първи път Secrets Are the Best Stories - взаимния албум на вокалиста Кърт Елинг и пианиста Данило Перес, се смутих. С този план Елинг продължава да търси отговори на неуместни въпроси за положението на обществото, в което живеем. Първият сингъл от албума - Song of the Rio Grande (for Oscar and Valeria Martínez Ramírez), ме предизвика да потърся повече информация за Оскар и Валерия Рамирес, на които е отдадена песента. Двамата се оказаха салвадорско семейство - татко и неговата съвсем 2-годишна щерка, които в търсене на по-добър живот се удавят, пробвайки се да преминат реката Рио Гранде между Мексико и Съединени американски щати. Фотографията на безжизнените им тела, изхвърлени на брега, е обиколила медиите по целия свят през лятото на предходната година. Един кадър, по-разтърсващ от хиляди думи, нетърпим за гледане, и една ария, която удължава безмълвието.
Под влияние на тревогата, откакто чух Secrets Are the Best Stories, се запитах кой в този толкоз сложен миг за цялото човечество ще има задоволително сили, сила и самообладание, с цел да чуе, осмисли и оцени този прекрасен, само че толкоз сериозен албум. После го изслушах още един път и установих, че в същността си записите са доста отзивчиви. Вероятно тъй като музиката е показана през призмата на хуманността и концепцията, че всички сме свързани както посредством общите ни наслади и достижения, по този начин и посредством груповите ни тъги и контузии. Сегашният горчив опит с ковид ни напомни още веднъж: колкото и да не желаеме, ние сме свързани и посредством телата си - посредством тях се задават избрани правила за публично здраве, а имунитетът е пространство, което споделяме и което изисква общите ни грижи.
Колкото и сериозна музика да е джазът, той няма по какъв начин да ни отблъсне в тези сложни времена, тъй като има някои безконечни качества и има силата да ни утеши и да ни преведе през всичко това, което претърпяваме. В интервал на обществена отдалеченост джазът ни носи жизненоважното чувство за принадлежност и продан и може да ни избави от прекосяване към нежеланата прекаленост, каквато е обществената изолираност. Неслучайно ще чуете мнозина да дефинират джаза като повсеместен език. На него се поддържа връзка оттатък езиковата преграда, културните разлики, възрастта, опита и обществения статус.
Важен детайл от този език са джаз стандартите
– главно знание за музикантите, а за публиката по целия свят - обичани и добре познати тематики. Няма значение дали пътят ще ви води до джаз клуб в София, Лондон, Париж, Ню Йорк или Токио – поради тази богата сбирка от стотици заглавия музикантите постоянно могат да се включат свободно в някой джем сешън. „ Ние използваме тези песни, с цел да поддържаме връзка с хора, които не познаваме, само че също по този начин и като средство да продължим да опитвам “, казва пианистът Джейсън Моран в серия от поредицата In the Studio в YouTube.
Заради събитията през последните седмици саксофонистът Джошуа Редман поддържа връзка на този повсеместен език главно с феновете си в Instagram. През няколко дни той разгласява къси видеа със свои осъществявания от вкъщи си в Бъркли, Калифорния. Удивително наситена връзка посредством музикални фрагменти, не по-дълги от минута. „ Винаги когато публикувате нещо в Instagram, един живот по света е избавен. Никога не спирайте! “ – приканва обожател на Редман.
Още в самото начало на заплахата COVID-19 Джошуа избра да извърши Over the Rainbow. Тази фамозна ария, която звучи във кино лентата „ Магьосникът от Оз “ с присъединяване на Джуди Гарланд, възпява имагинерно място оттатък дъгата, където фантазиите се сбъдват, а проблемите ненадейно престават да съществуват. Посланието е ясно, макар че остава мистерия дали зад избора на Редман няма още по-дълбоки претекстове. Дъгата участва в митологиите, в разнообразни култури и даже в християнството, а ЛГБТИ общността я използва като собствен знак в битката си за видимост, приемане и равни права. Тези дни образът на дъгата се трансформира в още по-ярък знак на вярата, солидарността и в израз на признателност - първо в Италия, където през март по прозорците се появиха първите ръчно изрисувани дъги, а след това и в цяла Европа и Съединени американски щати. Чрез тях децата се свързват, въпреки и косвено, със своите другари, с които не могат да се срещат и да играят поради спазването на обществена отдалеченост.
COVID-19 нанесе тежък удар върху общността на джаза
по най-различни способи. Срещите със гибелта зачестиха. Простихме се с Ману Дибанго, Уолъс Роуни, Елис Марсалис, Бъки Пицарели, Лий Конитц... В тяхна памет неотдавна Джошуа Редман извърши носталгичната ария I’ll Be Seeing You. Тя е била част от репертоара на Бинг Кросби и Франк Синатра, а предходната година за една от своите задачи на Марс НАСА избра да изпрати версия на Били Холидей от 1944 година Едно от видеата на саксофониста ми подсказа, че през днешния ден четем и слушаме по нов метод песента Alone Together на креативното дуо Артър Шварц и Хауърд Диц. Няколко стиха от нея в превод на Манол Пейков:
" Като морето е дълбока любовта ни.
На растеж е колкото обич огромна.
Ще устоим на бурите на непознатото.
Ако сами сме дружно ".
Миналата година в границите на към този момент обичайния Джаз конгрес в Ню Йорк беше показана полемика на тематика „ Джазът в сложни времена “, в която присъединяване взе и пианистът Виджей Айър. През 2013 година той издаде албума Holding it Down: The Veterans` Dreams Project, по който работи дружно с поета Майк Лад и ветерани от войните в Ирак и Афганистан. Този вид планове в никакъв случай не реализират комерсиален триумф и не се радват на необикновен интерес от страна на медиите и уредниците на концерти, само че удовлетворението и триумфът от реализирането им се крие другаде. Подобен вид музика е опит за диалог, който е значима част от лечебния развой за осмисляне контузиите на общността. Виджей Айър споделя, че след една среща със студенти е получил доста любопитна противоположна връзка. Студентка, чийто татко е взел участие във войната в Ирак, когато е била още дете, е споделила, че не е могла да разбере претърпяното от него, преди да чуе този албум. Тя твърди, че когато слуша думите към музиката, като че ли чува татко си, който й приказва.
Басистът Крисчън Макбрайд си спомня, че в деня на атентатите от 11 септември 2001 година е трябвало да изнесат концерт със Стинг в Европа. Прекъснали внезапно подготовката си, с цел да изгледат шокиращия репортаж по малкия екран. След това Стинг е попитал членовете на групата какво считат - дали би трябвало да отсрочат концерта. Музикантите са взели решение да свирят макар събитията, тъй като единствено по този начин могат да оказват помощ за лечебния развой – на самите себе си и на хората в публиката. „ Ние, музикантите, свирим за всеки. Надяваме се, че по този начин ще отмием някакви равнища на болежка, горест и тревога. Това е, което прави музиката. “
Днес обстановката е по-различна, тъй като музиканти и публика не могат да поддържат връзка по нормалния метод. Нямаме опция и да поплачем на рамото на другия, както загатва самият Макбрайд. Днес разчитаме на технологиите, с цел да поддържаме нужното чувство за съгласуваност. Обикновено се счита, че скърбим за хора, които окончателно сме изгубили. Според психолозите страстите, които изпитваме сега, наподобяват реакция на печал, тъй като
скърбим за света подобен, какъвто сме го познавали;
скърбим и за сигурността, която ненадейно ни беше отнета; скърбим и за бъдещето, за което сме вярвали, че е в нашите ръце. Според терапевтката и авторка на книги Клер Бидуел Смит актуалната просвета мъчно се оправя с уязвимостта. И в случай че в живота изпитваме огромен дискомфорт, когато се почувстваме нежни и слаби, то уязвимостта е нещо изцяло естествено за джаз музиката. „ Джазът не се срами да признае своята накърнимост “, казва огромният пианист Хърби Хенкок. Нека се опитаме единствено да си представим какво е да заставаш всяка вечер пред друга аудитория и да импровизираш пред нея. „ Не е елементарно да се „ разголваш “ пред хората и да изкарваш на открито всичко, което е в теб “ – написа и Антони Дончев в есе за Джаз ФМ радио през 2017 година
В миналите дни прочетох десетки истории на хора, които са съумели да се преборят с ковид. Физическите болки и неразположения са единствено едната страна на кошмара. Другият е не по-малко мъчителната, непоносима самотност, подбудена от цялостната изолираност. Джазът е антоним на самотата и също по този начин е неин антидот. Хърби Хенкок прелестно обяснява това: „ Джазът е музика за човешкия опит. Той е за опцията хората да трансфорат най-тежките житейски условия и битки в нещо изобретателно и градивно... Той е за диалога, за шерването, за съдействието. Той се случва сега и в чистата си форма не осъжда. Всички желаеме да живеем в свят на джаза, в който можем да работим дружно, да импровизираме дружно, да не се опасяваме да сме дейни и да се показваме. “
А ето ги и думите на Джошуа Редман: „ Джазът не е единствено умалени квинти, увеличени деветки, метрически подразделения или акордови размени. Джазът е възприятие, другарство, почтеност и душа. Джазът не e предопределен да заблуждава мозъка. Джазът има за цел да обогати духа. Джазът може да донесе наслада. Джазът може да провокира потиснатост. Джазът може да зарежда с сила. Джазът може да успокоява. Джазът може да те накара да поклащаш глава, да пляскаш с ръце и да потропваш с крайници. Джазът може да те остави слисан и замаян. Джазът може да бъде мек или корав, тежък или лек, студен или парещ, ослепителен или мрачен. Джазът е за вашето сърце. “
Под влияние на тревогата, откакто чух Secrets Are the Best Stories, се запитах кой в този толкоз сложен миг за цялото човечество ще има задоволително сили, сила и самообладание, с цел да чуе, осмисли и оцени този прекрасен, само че толкоз сериозен албум. После го изслушах още един път и установих, че в същността си записите са доста отзивчиви. Вероятно тъй като музиката е показана през призмата на хуманността и концепцията, че всички сме свързани както посредством общите ни наслади и достижения, по този начин и посредством груповите ни тъги и контузии. Сегашният горчив опит с ковид ни напомни още веднъж: колкото и да не желаеме, ние сме свързани и посредством телата си - посредством тях се задават избрани правила за публично здраве, а имунитетът е пространство, което споделяме и което изисква общите ни грижи.
Колкото и сериозна музика да е джазът, той няма по какъв начин да ни отблъсне в тези сложни времена, тъй като има някои безконечни качества и има силата да ни утеши и да ни преведе през всичко това, което претърпяваме. В интервал на обществена отдалеченост джазът ни носи жизненоважното чувство за принадлежност и продан и може да ни избави от прекосяване към нежеланата прекаленост, каквато е обществената изолираност. Неслучайно ще чуете мнозина да дефинират джаза като повсеместен език. На него се поддържа връзка оттатък езиковата преграда, културните разлики, възрастта, опита и обществения статус.
Важен детайл от този език са джаз стандартите
– главно знание за музикантите, а за публиката по целия свят - обичани и добре познати тематики. Няма значение дали пътят ще ви води до джаз клуб в София, Лондон, Париж, Ню Йорк или Токио – поради тази богата сбирка от стотици заглавия музикантите постоянно могат да се включат свободно в някой джем сешън. „ Ние използваме тези песни, с цел да поддържаме връзка с хора, които не познаваме, само че също по този начин и като средство да продължим да опитвам “, казва пианистът Джейсън Моран в серия от поредицата In the Studio в YouTube.
Заради събитията през последните седмици саксофонистът Джошуа Редман поддържа връзка на този повсеместен език главно с феновете си в Instagram. През няколко дни той разгласява къси видеа със свои осъществявания от вкъщи си в Бъркли, Калифорния. Удивително наситена връзка посредством музикални фрагменти, не по-дълги от минута. „ Винаги когато публикувате нещо в Instagram, един живот по света е избавен. Никога не спирайте! “ – приканва обожател на Редман.
Още в самото начало на заплахата COVID-19 Джошуа избра да извърши Over the Rainbow. Тази фамозна ария, която звучи във кино лентата „ Магьосникът от Оз “ с присъединяване на Джуди Гарланд, възпява имагинерно място оттатък дъгата, където фантазиите се сбъдват, а проблемите ненадейно престават да съществуват. Посланието е ясно, макар че остава мистерия дали зад избора на Редман няма още по-дълбоки претекстове. Дъгата участва в митологиите, в разнообразни култури и даже в християнството, а ЛГБТИ общността я използва като собствен знак в битката си за видимост, приемане и равни права. Тези дни образът на дъгата се трансформира в още по-ярък знак на вярата, солидарността и в израз на признателност - първо в Италия, където през март по прозорците се появиха първите ръчно изрисувани дъги, а след това и в цяла Европа и Съединени американски щати. Чрез тях децата се свързват, въпреки и косвено, със своите другари, с които не могат да се срещат и да играят поради спазването на обществена отдалеченост.
COVID-19 нанесе тежък удар върху общността на джаза
по най-различни способи. Срещите със гибелта зачестиха. Простихме се с Ману Дибанго, Уолъс Роуни, Елис Марсалис, Бъки Пицарели, Лий Конитц... В тяхна памет неотдавна Джошуа Редман извърши носталгичната ария I’ll Be Seeing You. Тя е била част от репертоара на Бинг Кросби и Франк Синатра, а предходната година за една от своите задачи на Марс НАСА избра да изпрати версия на Били Холидей от 1944 година Едно от видеата на саксофониста ми подсказа, че през днешния ден четем и слушаме по нов метод песента Alone Together на креативното дуо Артър Шварц и Хауърд Диц. Няколко стиха от нея в превод на Манол Пейков:
" Като морето е дълбока любовта ни.
На растеж е колкото обич огромна.
Ще устоим на бурите на непознатото.
Ако сами сме дружно ".
Миналата година в границите на към този момент обичайния Джаз конгрес в Ню Йорк беше показана полемика на тематика „ Джазът в сложни времена “, в която присъединяване взе и пианистът Виджей Айър. През 2013 година той издаде албума Holding it Down: The Veterans` Dreams Project, по който работи дружно с поета Майк Лад и ветерани от войните в Ирак и Афганистан. Този вид планове в никакъв случай не реализират комерсиален триумф и не се радват на необикновен интерес от страна на медиите и уредниците на концерти, само че удовлетворението и триумфът от реализирането им се крие другаде. Подобен вид музика е опит за диалог, който е значима част от лечебния развой за осмисляне контузиите на общността. Виджей Айър споделя, че след една среща със студенти е получил доста любопитна противоположна връзка. Студентка, чийто татко е взел участие във войната в Ирак, когато е била още дете, е споделила, че не е могла да разбере претърпяното от него, преди да чуе този албум. Тя твърди, че когато слуша думите към музиката, като че ли чува татко си, който й приказва.
Басистът Крисчън Макбрайд си спомня, че в деня на атентатите от 11 септември 2001 година е трябвало да изнесат концерт със Стинг в Европа. Прекъснали внезапно подготовката си, с цел да изгледат шокиращия репортаж по малкия екран. След това Стинг е попитал членовете на групата какво считат - дали би трябвало да отсрочат концерта. Музикантите са взели решение да свирят макар събитията, тъй като единствено по този начин могат да оказват помощ за лечебния развой – на самите себе си и на хората в публиката. „ Ние, музикантите, свирим за всеки. Надяваме се, че по този начин ще отмием някакви равнища на болежка, горест и тревога. Това е, което прави музиката. “
Днес обстановката е по-различна, тъй като музиканти и публика не могат да поддържат връзка по нормалния метод. Нямаме опция и да поплачем на рамото на другия, както загатва самият Макбрайд. Днес разчитаме на технологиите, с цел да поддържаме нужното чувство за съгласуваност. Обикновено се счита, че скърбим за хора, които окончателно сме изгубили. Според психолозите страстите, които изпитваме сега, наподобяват реакция на печал, тъй като
скърбим за света подобен, какъвто сме го познавали;
скърбим и за сигурността, която ненадейно ни беше отнета; скърбим и за бъдещето, за което сме вярвали, че е в нашите ръце. Според терапевтката и авторка на книги Клер Бидуел Смит актуалната просвета мъчно се оправя с уязвимостта. И в случай че в живота изпитваме огромен дискомфорт, когато се почувстваме нежни и слаби, то уязвимостта е нещо изцяло естествено за джаз музиката. „ Джазът не се срами да признае своята накърнимост “, казва огромният пианист Хърби Хенкок. Нека се опитаме единствено да си представим какво е да заставаш всяка вечер пред друга аудитория и да импровизираш пред нея. „ Не е елементарно да се „ разголваш “ пред хората и да изкарваш на открито всичко, което е в теб “ – написа и Антони Дончев в есе за Джаз ФМ радио през 2017 година
В миналите дни прочетох десетки истории на хора, които са съумели да се преборят с ковид. Физическите болки и неразположения са единствено едната страна на кошмара. Другият е не по-малко мъчителната, непоносима самотност, подбудена от цялостната изолираност. Джазът е антоним на самотата и също по този начин е неин антидот. Хърби Хенкок прелестно обяснява това: „ Джазът е музика за човешкия опит. Той е за опцията хората да трансфорат най-тежките житейски условия и битки в нещо изобретателно и градивно... Той е за диалога, за шерването, за съдействието. Той се случва сега и в чистата си форма не осъжда. Всички желаеме да живеем в свят на джаза, в който можем да работим дружно, да импровизираме дружно, да не се опасяваме да сме дейни и да се показваме. “
А ето ги и думите на Джошуа Редман: „ Джазът не е единствено умалени квинти, увеличени деветки, метрически подразделения или акордови размени. Джазът е възприятие, другарство, почтеност и душа. Джазът не e предопределен да заблуждава мозъка. Джазът има за цел да обогати духа. Джазът може да донесе наслада. Джазът може да провокира потиснатост. Джазът може да зарежда с сила. Джазът може да успокоява. Джазът може да те накара да поклащаш глава, да пляскаш с ръце и да потропваш с крайници. Джазът може да те остави слисан и замаян. Джазът може да бъде мек или корав, тежък или лек, студен или парещ, ослепителен или мрачен. Джазът е за вашето сърце. “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ