Перлите на София: Къщата на Сирак Скитник
Казват, че Сирак Скитник е видял къщата си насън. Намира се в Лозенец, на пл. „ Журналист “ на ул. „ Борова гора “ 28, тъкмо против парка. Грозно притисната от двете страни, тази къща е монумент на културата и това не е единствено тъй като е произведение на арх. Георги Овчаров, един от най-големите български архитекти, а и тъй като тук, в мазето й, което наричали „ Кабарето “, се е събирал елитът на нацията.
Но първо малко за Лозенец. До началото на XX век Лозенец е бил селска зона (Корубаглар – остарялото му име значи „ сухи лозя “), а на днешния пл. „ Журналист “ селяните си оставяли каруците, преди да влязат в града, там са се качвали на трамвая към пазара. Дядо ми ми е разказвал, че като деца са ходели да се спускат с шейни по бул. „ Черни връх “. Така че картината не е била по никакъв начин „ градска “, не е била и първокласна, в противен случай, неналичието на течаща вода и съгласуваност с водопровода е бил голям проблем и мисля, че „ изкачването на водата “ си е останал проблем за този квартал. За сметка на това обаче управниците са имали изцяло градска визия за това по какъв начин да се развива Лозенец.
Към 20-те години общината на София взема решение да даде терени от по 500 кв.м в Лозенец на заслужили деятели на културата, герои от войните и други, при изискване, че до 5 години да построят първия етаж на къщата им с повърхност не повече от 250 кв.м, с цел да може къщите да не преобладават над средата, т.е. да се резервира възприятието за гора, шир, природа, накратко – едно зелено, чисто предградие на София. Наричали са Лозенец и „ софийския Монмартър “, освен тъй като е на рид, а и тъй като събирането на актьори, писатели, художници, интелектуалци към този момент е причина за основаване на бохемски, артистичен дух. Всички били съседи и са нямали потребност от доста заведения. В Лозенец е имало единствено една механа, „ Под липите “, а името си е получила от Елин Пелин. Животът кипял по дворовете и по къщите, а измежду тях последната, тъкмо до гората, била по-специална. Къщата на Сирак Скитник.
Има и още...
Но първо малко за Лозенец. До началото на XX век Лозенец е бил селска зона (Корубаглар – остарялото му име значи „ сухи лозя “), а на днешния пл. „ Журналист “ селяните си оставяли каруците, преди да влязат в града, там са се качвали на трамвая към пазара. Дядо ми ми е разказвал, че като деца са ходели да се спускат с шейни по бул. „ Черни връх “. Така че картината не е била по никакъв начин „ градска “, не е била и първокласна, в противен случай, неналичието на течаща вода и съгласуваност с водопровода е бил голям проблем и мисля, че „ изкачването на водата “ си е останал проблем за този квартал. За сметка на това обаче управниците са имали изцяло градска визия за това по какъв начин да се развива Лозенец.
Към 20-те години общината на София взема решение да даде терени от по 500 кв.м в Лозенец на заслужили деятели на културата, герои от войните и други, при изискване, че до 5 години да построят първия етаж на къщата им с повърхност не повече от 250 кв.м, с цел да може къщите да не преобладават над средата, т.е. да се резервира възприятието за гора, шир, природа, накратко – едно зелено, чисто предградие на София. Наричали са Лозенец и „ софийския Монмартър “, освен тъй като е на рид, а и тъй като събирането на актьори, писатели, художници, интелектуалци към този момент е причина за основаване на бохемски, артистичен дух. Всички били съседи и са нямали потребност от доста заведения. В Лозенец е имало единствено една механа, „ Под липите “, а името си е получила от Елин Пелин. Животът кипял по дворовете и по къщите, а измежду тях последната, тъкмо до гората, била по-специална. Къщата на Сирак Скитник.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ