Казват, че ПРИЕМАНЕТО е ключ към щастлив живот, изпълнен с

Казват, че ПРИЕМАНЕТО е ключ към благополучен живот, изпълнен с вяра, усмивки и успокоение. Да се научим да ПРИЕМАМЕ нещата, които ни се случват, такива, каквито са, това поучават духовни учители, техни почитатели, разнообразни религии и метафизичен школи. Това значи да не се бунтуваме, да не се гневим, когато нещо неприятно ни се случва – когато загубим непосредствен човек, работата си, когато се разболеем или ни сполети друго злощастие.

Но какво е това ПРИЕМАНЕ, за което постигналите духовно прояснение приказват?

Лесно е да ПРИЕМАМЕ нещата такива, каквито са, когато ни се случват хубави, зареждащи, радостни, щастливи събития. Често даже не им обръщаме внимание, не ги осмисляме в дълбочина и за това за какво се случват в живота ни. Просто ги ПРИЕМАМЕ. И ги претърпяваме.

Но не по този начин стои въпросът, когато приказваме за отрицателните събития и условия, които ни спохождат.Когато ни се случи нещо неприятно плачем, тръшкаме се, оплакваме се, тъгуваме, самосъжаляваме се, проклинаме ориста, упрекваме другите. Бунтуваме се, отхвърляме, ядосваме се и се зареждаме с куп негативни страсти, които не ни носят нищо положително и градивно. Буквално излизаме от кожата си, ставаме различен човек, ненавиждаме, жигосваме, страдаме. Тогава се обаждат нашите първоначални и неконтролирани страсти.
Ако успеем за момент да ги податлив и да пуснем в деяние нашето надълбоко осъзнаване на обстановката, ще видим, че всичко това е ненужно. Че негативните страсти и реакции с нищо не трансформират събитията към нас. Всичко си остава такова, каквото е. Не можем да върнем от оня свят непосредствен човек, не можем да предотвратим станалата към този момент злополука или друга тежка обстановка, която ни е застигнала по пътя. Точно тогава идва моментът, в който би трябвало да извикаме надълбоко в себе си ПРИЕМАНЕТО. Важно е обаче да знаем, че ПРИЕМАНЕ не значи ПРИМИРЕНИЕ – скланяне на глава и предаване. Не! То значи СМИРЕНИЕ.

Да се научим да одобряваме не е елементарно, само че е значимо

ПРИЕМАНЕТО скрепява връзката сред мозъка и тялото ни. Когато сме в развой на ПРИЕМАНЕ, ние в действителност изпращаме сигнали към Вселената, към Бог, към нашето висше Аз, че имаме вяра в техния проект и промисъл, както и в това, че сме тук с причина. Че това, което става сега, идва при нас с причина и има своя бездънен смисъл. Смисъл, който може и да не проумяваме в сегашното, само че следва да ни се разкрие рано или късно. Процесът на ПРИЕМАНЕ и смирението, с което го подплатяваме, са значима част от нашето духовно израстване.

Но ПРИЕМАНЕ не значи да се пуснем по течението, да не вършим нищо, с цел да подобрим живота си, и да чакаме да ни се случва единствено това, което „ ориста е предопределила за нас “. Напротив! Когато практикуваме ПРИЕМАНЕТО, ние сме по-спокойни, щастливи, уравновесени, заземени и сме способни да осмислим всичко по метод, който ще ни подскаже какви дейности е най-добре да предприемем, с цел да продължим напред и да съградим нашия желан живот даже когато се усещаме тъжни, самотни, изоставени от Бога и ориста, когато се усещаме като жертва на събитията.
Най-големият зложелател по пътя ни към постигането на всемирното, откровено ПРИЕМАНЕ се оказва вътрешната опозиция, която всеки от нас изпитва от време на време. Ако надълбоко в себе си не можем да се освободим от нея, то ние единствено бихме се самозалъгвали, че одобряваме неприятните неща в живота си, до момента в който съпротивата и възприятието за лъжовност единствено биха нараствали. Ако обаче успеем да се смирим същински и достигнем точката, в която с лекост практикуваме ПРИЕМАНЕТО на външните условия и самите себе си, то тогава бихме се възползвали гладко от всички богатства, които този развой носи.

Лошите обстановки също са Бог

Ако имаме вяра, че Бог е на всички места и всичко е Бог (или част от него), то бихме могли с лекост да ПРИЕМЕМ, че неприятните обстановки, в които изпадаме, също са Бог. Това (ако изобщо вярвате в Бог, без значение какво тъкмо съставлява той за вас и с какво име го наричате) значително би облекчило отрицателните страсти и усеща, които се надигат у нас – недоволството, омразата, гнева, тъгата, раздразнението и така нататък

Да ПРИЕМЕМ живота подобен, какъвто е, с цялата му тежест, компликации, ограничения и тествания, в действителност това е центърът, към който ни тегли концепцията за духовното ПРИЕМАНЕ на нещата. Целта е макар всички стресови фактори, да живеем живота си умерено, щастливо и с положителна настройка. В противоположен случай постоянно хората преувеличаваме силата и значимостта на проблемите си. Правим ги по-големи, в сравнение с са в реалност, и им разрешаваме да „ имат “ и подчиняват съществуването ни, като се фокусираме прекалено много в тях. Ключът към оправянето ни с всеки проблем се корени в това да го разпознаем, осъзнаем и ПРИЕМЕМ умерено (съвсем умишлено и нарочно) като неизбежна част от нашето пътешестване
Посветени духовни водачи и техни почитатели споделят, че дали ПРИЕМАМЕ, или не това, което ни се случва, в действителност съставлява безконечната борба сред егото и душата. Егото отхвърля, душата ПРИЕМА. За да израсне душата, егото би трябвало да се смири, до момента в който успеем изцяло да се освободим от неговите пипала и то се разтвори в възприятието ни за безусловна обич.

Мощна мантра

По пътя ни към трайния развой на упражняване на абсолютно ПРИЕМАНЕ, можем да си повтаряме мощната йога мантра:  „ Аз съм спокоен подобен, какъвто съм “, която съгласно учители на практиката притегля точно ПРИЕМАНЕТО в нашия нравствен свят. Можем да я допълним и със свои думи като си повтаряме:

 „ Аз съм спокоен подобен, какъвто съм, и одобрявам абсолютно и с признателност всичко, което се случва в живота ми “

В края на този текст вършим едно значимо конкретизиране. Ако не ПРИЕМАТЕ даже едно-единствено събитие в живота си, една дребна част от него, колкото и незначителна да ви наподобява тя - няма по какъв начин да изпитате същинското, цялостно задоволство от пътуването си по тази земя. Това мъничко нещо ще скапва „ картинката “ и постоянно ще ви дърпа обратно.