Казват, че ние самите сме си най-лошите врагове. Така е.

Казват, че ние самите сме си най-лошите врагове. Така е. Само си спомнете какъв брой постоянно си казвате мислено, че сте глупави, какъв брой пъти сте се карали на самите себе си, че би трябвало неотложно да отслабнете или за несвършена работа. Колко постоянно ви обзема възприятието, че никой в това помещение не ви харесва (независимо дали сте имали фактически доказателство, че това изказване е вярно). Това самоупрекване се случва непрестанно. Мислите също могат да бъдат неприятни привички. А неприятните мисли могат да бъдат изключително рискови, тъй като постоянно наподобяват безусловно естествени. Но колкото и почтени да наподобяват, те могат да хвърлят буреносни облаци върху целия ви живот и да ви докарат до меланхолия. Без да разберете, че бурята в чаша вода я вършиме вие.
Трябва да се научите да различавате самобичуващите гласове на егото в главата си и да ги обуздавате. След като един път се научите да ги разпознавате, вие по-лесно ще можете да излизате отвън властта им. Ето най-често шептящите ни в главата обвинителни структури.

„ Защо това все на мен се случва? “
„ Животът не би трябвало да е сложен. “
„ Имам най-лошия шанс “
„ Светът през днешния ден е против мен. “

Уволняват ви, гаджето ви ви зарязва или ви се сопва барманката в заведение, която бърка с поръчката ви. Започвате да се чудите дали пък светът не е провел скрит план против вас. Няма значение какво сте създали или не сте, с цел да ви уволнят, и няма значение какво бихте могли да извършите, с цел да спасите връзката си. И най-много - въобще не ви пука какво може да е претърпяла барманката, с цел да е толкоз кисела и нещастна. Казвате си, че сте изцяло почтени, а животът непрестанно ви сервира л...а.

Всички сме отговорни за това до известна степен. Нормално е от време на време да се чувствате безпомощни и нещастни. Но когато интерпретирате която е да е отрицателна обстановка само като случила се " с " вас и " срещу " вас, вие пренебрегвате контрола или отговорността, които сте имали преди да назрее сериозния миг. Вместо да видите сложната обстановка като естествена част от живота и да се изправите пред предизвикването, вие вярвате, че има нещо, което изначално не е наред с вас, вашия началник, бившето ви гадже и живота ви като цяло.

„ Нищо не върви по проект. “
„ Животът ми постоянно е отвън надзор. “

Вероятно сте маниакално планиращи и имате проблеми с стартирането. Животът е неконтролируем по своята същина. Понякога нещата просто се случват. Случайните събития са част от живота и най-хубавото, което можем да създадем, е да планираме да преодолеем тези непредвидени стихии. И въпреки всичко доста от нас губят живота си, притеснявайки се за неща, които не можем да променим или направляваме. Ако не можете да измененията човек или обстановка, приемете тази действителност. Когато се случи непредвиденото, научете се да идентифицирате това, което не можете да контролирате (т.е. гаджето, стопанската система, неналичието на благоприятни условия за работа и т.н.) и по-късно се справете с това, което можете да контролирате (намерете ново гадже, възобновете образованието си, започнете личен бизнес).

Планирането е положително нещо, само че разберете, че ви би трябвало и еластичност в живота, тъй като колкото и да се пробвате да се придържате към даден проект, животът ще ви води където си изиска.

„ Не желая да ги наскърбявам. “
„ Надявам се да ме харесат. “
„ Изглеждам ли малоумен? “

Вие поставяте щастието на другите пред вашето, евентуално по този начин мерите личната си стойност. Всички обичаме да ни харесват, само че е значимо да разберем, че не всеки ще го направи и даже е ПО-ВАЖНО да разберем, че това е в наша изгода. Неизбежно е по пътя да се сблъскваме с хора, които не ни харесват - постоянно без никаква основателна причина. Да търсим любовта и утвърждението на всеки, който срещаме, значи да се настроим за съществени разочарования. Трябва да знаете личната си стойност и да се оцените сами.

„ Не мога да бъда благополучен, до момента в който не взема това под надзор. “
„ Трябва да бъда най-хубавият. “
„ Трябва да отслабна. “
„ Това не е задоволително положително. “

Много евентуално е да сте перфекционист. Това е най-отровната категория от всички. Тази парадигма ви държи в душевен затвор, където не ви е разрешено да вършиме неточности - една неверна стъпка и вие стигате мигновено до психологическия еквивалент на бичуването. За вас става извънредно мъчно да завършите всичко, което започнете, защото всеки нищожен минус на нещото, което вършиме или ще ви накара да се почувствате, че не сте задоволително положителни, или че целият план не си коства и по тази причина няма да го завършите. С тези мисли в никакъв случай няма да бъдете положителни към себе си. Ще застанете пред огледалото си и ще се ненавиждате буйно като зложелател. Не можете да си визиите, че може да сте щастливи, до момента в който не загубите тези непотребни килограми. Простата истина е, че съвършенството не съществува и заради тази причина е непостижимо. Тъжното следствие от мисълта, че всичко, което е по-малко от съвършено, не е задоволително положително, е, че вие ​​от сърце ще вярвате, че в никакъв случай няма да бъдете задоволително положителни.

„ Не знам какво върша. “
„ Чувствам се като дете в тялото на възрастен. “
„ Не съм прям за това. “

Вероятно изпитвате общоприетата екзистенциална рецесия, която идва с неналичието на резистентен и квалифициран гръбнак, най-малко не когато става въпрос да заложите на самите себе себе си. Вероятно в никакъв случай не сте вземали осъзнатото решение да вярвате в себе си. Вместо това сте вярвали в тезата, че вярата в себе си идва от някакъв външен източник или от крайъгълен камък. Вярата в себе си не е нещо, в което се спъвате в последна сметка, а решение, което вземате всеки ден, когато сте изправени пред сложни решения. 

Една от най-големите заблуди за израстването е, че щом се случи, внезапно знаем тъкмо какво вършим. Вълшебно, под светкавиците на мъдростта ние разгадаваме живота си и внезапно се трансформираме в самоуверените, уравновесени възрастни, каквито постоянно сме желали да бъдем. За страдание това не работи по този метод. Вероятно ще се чувствате малко изгубени и несигурни до края на живота си. Първо ще става въпрос за вашата кариера, по-късно ще бъде за обич, по-късно за триумф, по-късно за деца, по-късно за остаряване и най-после за гибел. Просто подозренията в никакъв случай не свършват. 
Може да звучи като неприятна вест, само че не е по този начин. Това е просто животът. Осъзнайте, че никой не чака от вас да знаете какво и за какво вършиме във всеки един миг. Знайте, че сте изключителни, умни, сензитивни и удивителни, с цел да разберете нещата сами. Просто вярвайте в себе си и знайте - скоро ще разберете всичко.
Източник