PRIVILEGIA NORMALIS или как истинските Мъже се правят от истински Жени
Казвам се Валерия Ватева, на 42 година от София и съм Ваш ревнив четец. Преди време написах това есе и се веселя да го споделя с Вас. И това е по този начин, тъй като Вие сте деятелен участник във образуването на мирогледа ми, давате ми нови и нови мотиви да проучвам живота и най-много да се веселя на съумелите... Защото тях в " новините " ги няма, Вие сте моите вести. Пожелавам Ви триумф и от ден на ден нови мотиви за наслада....и радостно лято! "
Привилегия ли е да си естествен? Какви привилегии имат естествените? А кой е естествен и какво е привилегия? Настоящото ревю има две цели: /както в множеството случаи/ да освободи създателя от събралите се и блъскащи се в главата му съждения и да провокира размисъл у някои отбрано селективно човеци /списъкът се попълня в облака на всенародната съвест/.
Вие сте от бялата раса и живеете в Европа? Не сте местили местоживеенето си скоро, не получавате обществени заплащания, нямате данъчни облекчения /за кола на неработоспособен например/, не ползвате помощи за отопление, децата Ви нямат ТЕЛК или измислена диагноза, с цел да са ги вкарате в учебно заведение / детска градина, не ползвате длъжностен автомобил, не живеете във ведомствен апартамент, не сте ходили повече от два пъти на отмора за по десетина дни, случва Ви се да сте отпуск за не повече от 20 дни годишно, въобще с цел да водите естествен метод на живот, Ви коства неимоверни старания както за обезпечаване на материалното, по този начин и за предпазване на духовното…
Е, тогава добре пристигнали в Храма на обречените – обречените да издържате другите с налозите си, да работите двойно единствено тъй като не Ви мързи, да чакате да имате естествен живот и отмора, да сте принудени да страдате единствено тъй като в никакъв случай не сте лъгали било администрацията, било катаджията, който Ви е спрял, било преброителите през 2011 година Вие, уважаеми, и Вашето овче самообладание, сте единственият сигурен дирек в политиката на Вашата страна – да търпите всички останали и да продължавате да ги издържате – работите от заран до здрач, а те висят по опашки за помощи, мрънкат по улиците, развяват всевъзможни флагове на някакво си малцинство – дали по етнически, дали по сексуален симптом, дали по обществен или към този момент изцяло фиктивен. Важното е да имат съображение да си измислят, че ги дискриминирате и да Ви желаят обезщетение за това. Ще желаят, тъй като ще им е подсигурено от всевъзможни решения, конвенции, политики и други средства, които имат една цел: неравномерно систематизиране на богатствата на тази земя. Някъде прочетох – „ това ще бъдат нашите хетеро-роби, те ще раждат и отглеждат деца, ще ни работят, а ние ще ги съдим за дискриминация, ха-ха-ха… ” Така бихме изглеждали в случай че не се събудим, в случай че не поемем кормилото на личната си орис.
А си помислихте, че е хубаво да си естествен, че е привилегия? Да, това съгласно мен е най-хубавото нещо на света, само че е и същинското тестване през днешния ден. Да устоиш на веруюто си, да съумееш да запазиш полезностите си, да имаш най-малко трима другари от 20 години, с които сте все по този начин близки, да се похвалиш, че спиш умерено. „ Най-сигурната отбрана е да водиш почтен живот ” бе споделил един прочут кино воин детектив Хорейшийо при типа на следващото „ място на престъпление ”.
Моралният и естетически крах на съвремието изискуем на неглижирането на домашното образование и на опита за потъпкването на фамилията. Затова двете тематики и в заглавието се преплитат – привилегията да си естествен и къде останаха мъжете през днешния ден? Ами по какъв начин да го дефинирам най-просто – същинските дами сякаш са по-малко. Затова няма толкоз същински мъже. Защото единствено същинската жена като майка може да научи момчето на почитание и респект към дамите. Ако тя не е на място, моралната дупка на бъдещия мъж става яма, в която се разрушават фантазиите на всяко едно момиче / даже и момче в случай че е на тази вълна/, с което той ще желае да е сътрудник. А единствено в ръцете на един същински мъж дамата /или различен партньор/ разцъфва, грее, свети и става извор на добрина и топлина – която толкоз липсва през днешния ден на младите дами. Почит и почитание към дамите се следват тъй като те съхраняват и пазят самия живот. Този същия, който е нужен и на консуматорите – да има данъкоплатци, да има бачкатори, да има хора – най-важната частица във веригата на облагата им.
Сещате ли се по какъв начин исторически ни се подхвърляше приказката за самостоятелните дами, за отварянето на мъжките специалности към дамите, комфортно маскирана като феминизъм и подправено въздигане на дамата и нейните стремежи. Това е просто още едно от тези средства – за неравномерно систематизиране на богатствата на Земята. Защото колкото повече се вържете, вие дами, толкоз повече ще работите, подтикнати от материализъм до удавяне /засипани от ненужни движимости към вас/, за неразбираемо каква последна цел – силиконов сурогат, бебета по поръчка, безконечна младост, безконечен ваучър, и така нататък Толкова по-успешен е механизмът за облага – още едни ръце, които ще изкарват нечии непознат самун, още една батерия, от която ще се зареждат и осъществят непознатите фантазии. В това време някои прослойки ще съкратят още повече работните си задължения и ще усилят листата на коктейли и празненства, които ще посетят. Вие им го осигурявате, те просто предостатъчно го изконсумират. Защото както споделят мъдреците: „ Земята може да изхрани бедните, за алчността на богатите обаче няма толкоз запас ”.
Да се върнем на опита да се тъпче фамилията. Тези желания не засягат единствено дамите като майки, те желаят да принизят и бащите като родители и стожери на традицията, на морала и на пътя на фамилията. Както дамите са поставени в ролята на едни пчелички, по този начин и мъжете са принудени да слугуват повече, в сравнение с в миналото /включително и в Средновековието/ е могло да работи човек, единствено и единствено да има фамилията покрив над главата си, да няма никакво време за децата си /за да бъде далечен от тях и системата да ги облъчи/, да не знае какво е да имаш занимание /защото не може да си го разреши нито като пари, нито като време/, … на кое животно Ви подхожда … вол сякаш – безмълвен, смирен, само че към момента мощен и необходим на стопанина си. А развъждането на деца през днешния ден – същинска голгота, маратон без край, Опълчение на всяка една политика на страната на планувания геноцид. Да, плануван е, тъй като всяко едно нещо, което касае основаването на семейство, е в ръцете или на държавната, или на локалната власт, тъй като младите родители нямат опора в който и да е с изключение на в личните си фамилии /от прогресивен ред/, нямат самочувствието да са привилегировани, че отглеждат бъдещето на страната си. Не, всеки ден им се случват неща, които ги карат да се усещат ощетени, осъдени, изтощени от борби, обезверени, единствено тъй като са избрали да бъдат естествени. И е геноцид, тъй като всяка една сякаш мярка за справяне с демографския срив е прахуляк в очите, не дава резултат, не е и била замислена за това.
Какво би трябвало да се направи ли? Ами се огледайте къде живеете, какъв е кварталът, чиста ли е улицата, мият ли я, засадена ли е равнищата, има ли закрито учебно заведение в селото – това планувано благополучие ли е? А дали да не забележим по какъв начин в множеството европейски, и освен, страни младите фамилии имат редица привилегии – на обособени отпуски до момента в който децата са в образователна възраст /включително и часове отмора за празненство в детската градина например/, обществени заплащания за деца, които учат в скъпи учебни заведения /където несъмнено частното учебно заведение не е сборище на нарасналите благосъстоянието си в мутренския барок/, на директни заплащания когато има родени над две деца /33 000 евро държавна еднократна помощ в Унгария при родено трето дете/. Съпоставката и подсказването може да се разшири и обратно във времето – когато „ уродливия ” социализъм беше сложил майките над останалите и можеха да имат понижено работно време да вземем за пример до момента в който детето навърши избрана възраст. Колко ли каузи за дискриминация ще провокира едно такова решение в този момент? Ама кой другояче ще ги отгледа тези деца, обществените ли, малкия екран, интернет? Нали желаете запас.
Налице са към този момент редица образци за пагубното влияние на околната социална среда върху подрастващите – от нападателни прояви до липса на съответно държание по отношение на учители и след това началници, неуважение на другия даже и на пътя в уличното придвижване. Или в действителност има интерес този „ запас ” да е малоумен, неинформиран, неподвижен, нерешителен и без каквато и да е ценностна система и национална принадлежност, с цел да може да се „ налива ” каквото е подръка за деня. Иска се „ на ден меню ” съгласно потребностите на следващите алчни пориви на изкуствено забогатяли човеци. И то единствено тъй като неправилно е възприета действителността – убеждението, че на теб ти се поставя по-добро, че ти си по-красива /и няма потребност да работиш както беше написано с огромни букви наскоро/, че задачата на пребиваването ни тук е нещо като съревнование за ястие на хотдог без да се отдаде дължимото на Земята. Само Земята обаче ни храни. Не държавното управление, заплатата или наследството. Земята е. Земята дава изобилие и го лишава, тя е повода да ядем или да умираме от апетит и суша. Затова би трябвало да се вгледаме в нейните потребности, да следваме нейния темп, с цел да сме в синхрон и да имаме постоянно колкото ни е належащо, да живеем в мир със себе си и околната среда.
Защото противоположното на „ ДА създадем ” нещо е „ АД ” създадем. Ако продължаваме да стоим и да гледаме по какъв начин се разрушава домът ни – дали е природата, дали е фамилията, дали е народът, в случай че няма „ да ”, ще има „ пъкъл ”. Ако не останем „ при рода ” си, ще загубим „ природата ” си. Дори и езикът ни е по този начин кодиран и цялостен с подсказки, че да съумеем да продължим. Именно това мисля, че е разумното продължение на сегашното. Всичко изброено ни се случва, с цел да преоткрием фамилията и полезностите на „ при родата ”, т.е. на нас самите. За да посрещнем идните провокации ни би трябвало презареждане по тематиките – с цел да сме още по-силни и устойчиви. Така че предлагам да поблагодарим на несгодите /както скъпи са и заболяванията, които усилват имунитета или дават скъп урок/, че ни научиха по какъв начин да продължим, и да се сбогуваме с тях. Да не вършим същата обиколка още един път, да минем на идващото затруднение като прескочим преградите и поемем мирис за нов подтик.Време е за нова привилегия – да си естествен.
Привилегия ли е да си естествен? Какви привилегии имат естествените? А кой е естествен и какво е привилегия? Настоящото ревю има две цели: /както в множеството случаи/ да освободи създателя от събралите се и блъскащи се в главата му съждения и да провокира размисъл у някои отбрано селективно човеци /списъкът се попълня в облака на всенародната съвест/.
Вие сте от бялата раса и живеете в Европа? Не сте местили местоживеенето си скоро, не получавате обществени заплащания, нямате данъчни облекчения /за кола на неработоспособен например/, не ползвате помощи за отопление, децата Ви нямат ТЕЛК или измислена диагноза, с цел да са ги вкарате в учебно заведение / детска градина, не ползвате длъжностен автомобил, не живеете във ведомствен апартамент, не сте ходили повече от два пъти на отмора за по десетина дни, случва Ви се да сте отпуск за не повече от 20 дни годишно, въобще с цел да водите естествен метод на живот, Ви коства неимоверни старания както за обезпечаване на материалното, по този начин и за предпазване на духовното…
Е, тогава добре пристигнали в Храма на обречените – обречените да издържате другите с налозите си, да работите двойно единствено тъй като не Ви мързи, да чакате да имате естествен живот и отмора, да сте принудени да страдате единствено тъй като в никакъв случай не сте лъгали било администрацията, било катаджията, който Ви е спрял, било преброителите през 2011 година Вие, уважаеми, и Вашето овче самообладание, сте единственият сигурен дирек в политиката на Вашата страна – да търпите всички останали и да продължавате да ги издържате – работите от заран до здрач, а те висят по опашки за помощи, мрънкат по улиците, развяват всевъзможни флагове на някакво си малцинство – дали по етнически, дали по сексуален симптом, дали по обществен или към този момент изцяло фиктивен. Важното е да имат съображение да си измислят, че ги дискриминирате и да Ви желаят обезщетение за това. Ще желаят, тъй като ще им е подсигурено от всевъзможни решения, конвенции, политики и други средства, които имат една цел: неравномерно систематизиране на богатствата на тази земя. Някъде прочетох – „ това ще бъдат нашите хетеро-роби, те ще раждат и отглеждат деца, ще ни работят, а ние ще ги съдим за дискриминация, ха-ха-ха… ” Така бихме изглеждали в случай че не се събудим, в случай че не поемем кормилото на личната си орис.
А си помислихте, че е хубаво да си естествен, че е привилегия? Да, това съгласно мен е най-хубавото нещо на света, само че е и същинското тестване през днешния ден. Да устоиш на веруюто си, да съумееш да запазиш полезностите си, да имаш най-малко трима другари от 20 години, с които сте все по този начин близки, да се похвалиш, че спиш умерено. „ Най-сигурната отбрана е да водиш почтен живот ” бе споделил един прочут кино воин детектив Хорейшийо при типа на следващото „ място на престъпление ”.
Моралният и естетически крах на съвремието изискуем на неглижирането на домашното образование и на опита за потъпкването на фамилията. Затова двете тематики и в заглавието се преплитат – привилегията да си естествен и къде останаха мъжете през днешния ден? Ами по какъв начин да го дефинирам най-просто – същинските дами сякаш са по-малко. Затова няма толкоз същински мъже. Защото единствено същинската жена като майка може да научи момчето на почитание и респект към дамите. Ако тя не е на място, моралната дупка на бъдещия мъж става яма, в която се разрушават фантазиите на всяко едно момиче / даже и момче в случай че е на тази вълна/, с което той ще желае да е сътрудник. А единствено в ръцете на един същински мъж дамата /или различен партньор/ разцъфва, грее, свети и става извор на добрина и топлина – която толкоз липсва през днешния ден на младите дами. Почит и почитание към дамите се следват тъй като те съхраняват и пазят самия живот. Този същия, който е нужен и на консуматорите – да има данъкоплатци, да има бачкатори, да има хора – най-важната частица във веригата на облагата им.
Сещате ли се по какъв начин исторически ни се подхвърляше приказката за самостоятелните дами, за отварянето на мъжките специалности към дамите, комфортно маскирана като феминизъм и подправено въздигане на дамата и нейните стремежи. Това е просто още едно от тези средства – за неравномерно систематизиране на богатствата на Земята. Защото колкото повече се вържете, вие дами, толкоз повече ще работите, подтикнати от материализъм до удавяне /засипани от ненужни движимости към вас/, за неразбираемо каква последна цел – силиконов сурогат, бебета по поръчка, безконечна младост, безконечен ваучър, и така нататък Толкова по-успешен е механизмът за облага – още едни ръце, които ще изкарват нечии непознат самун, още една батерия, от която ще се зареждат и осъществят непознатите фантазии. В това време някои прослойки ще съкратят още повече работните си задължения и ще усилят листата на коктейли и празненства, които ще посетят. Вие им го осигурявате, те просто предостатъчно го изконсумират. Защото както споделят мъдреците: „ Земята може да изхрани бедните, за алчността на богатите обаче няма толкоз запас ”.
Да се върнем на опита да се тъпче фамилията. Тези желания не засягат единствено дамите като майки, те желаят да принизят и бащите като родители и стожери на традицията, на морала и на пътя на фамилията. Както дамите са поставени в ролята на едни пчелички, по този начин и мъжете са принудени да слугуват повече, в сравнение с в миналото /включително и в Средновековието/ е могло да работи човек, единствено и единствено да има фамилията покрив над главата си, да няма никакво време за децата си /за да бъде далечен от тях и системата да ги облъчи/, да не знае какво е да имаш занимание /защото не може да си го разреши нито като пари, нито като време/, … на кое животно Ви подхожда … вол сякаш – безмълвен, смирен, само че към момента мощен и необходим на стопанина си. А развъждането на деца през днешния ден – същинска голгота, маратон без край, Опълчение на всяка една политика на страната на планувания геноцид. Да, плануван е, тъй като всяко едно нещо, което касае основаването на семейство, е в ръцете или на държавната, или на локалната власт, тъй като младите родители нямат опора в който и да е с изключение на в личните си фамилии /от прогресивен ред/, нямат самочувствието да са привилегировани, че отглеждат бъдещето на страната си. Не, всеки ден им се случват неща, които ги карат да се усещат ощетени, осъдени, изтощени от борби, обезверени, единствено тъй като са избрали да бъдат естествени. И е геноцид, тъй като всяка една сякаш мярка за справяне с демографския срив е прахуляк в очите, не дава резултат, не е и била замислена за това.
Какво би трябвало да се направи ли? Ами се огледайте къде живеете, какъв е кварталът, чиста ли е улицата, мият ли я, засадена ли е равнищата, има ли закрито учебно заведение в селото – това планувано благополучие ли е? А дали да не забележим по какъв начин в множеството европейски, и освен, страни младите фамилии имат редица привилегии – на обособени отпуски до момента в който децата са в образователна възраст /включително и часове отмора за празненство в детската градина например/, обществени заплащания за деца, които учат в скъпи учебни заведения /където несъмнено частното учебно заведение не е сборище на нарасналите благосъстоянието си в мутренския барок/, на директни заплащания когато има родени над две деца /33 000 евро държавна еднократна помощ в Унгария при родено трето дете/. Съпоставката и подсказването може да се разшири и обратно във времето – когато „ уродливия ” социализъм беше сложил майките над останалите и можеха да имат понижено работно време да вземем за пример до момента в който детето навърши избрана възраст. Колко ли каузи за дискриминация ще провокира едно такова решение в този момент? Ама кой другояче ще ги отгледа тези деца, обществените ли, малкия екран, интернет? Нали желаете запас.
Налице са към този момент редица образци за пагубното влияние на околната социална среда върху подрастващите – от нападателни прояви до липса на съответно държание по отношение на учители и след това началници, неуважение на другия даже и на пътя в уличното придвижване. Или в действителност има интерес този „ запас ” да е малоумен, неинформиран, неподвижен, нерешителен и без каквато и да е ценностна система и национална принадлежност, с цел да може да се „ налива ” каквото е подръка за деня. Иска се „ на ден меню ” съгласно потребностите на следващите алчни пориви на изкуствено забогатяли човеци. И то единствено тъй като неправилно е възприета действителността – убеждението, че на теб ти се поставя по-добро, че ти си по-красива /и няма потребност да работиш както беше написано с огромни букви наскоро/, че задачата на пребиваването ни тук е нещо като съревнование за ястие на хотдог без да се отдаде дължимото на Земята. Само Земята обаче ни храни. Не държавното управление, заплатата или наследството. Земята е. Земята дава изобилие и го лишава, тя е повода да ядем или да умираме от апетит и суша. Затова би трябвало да се вгледаме в нейните потребности, да следваме нейния темп, с цел да сме в синхрон и да имаме постоянно колкото ни е належащо, да живеем в мир със себе си и околната среда.
Защото противоположното на „ ДА създадем ” нещо е „ АД ” създадем. Ако продължаваме да стоим и да гледаме по какъв начин се разрушава домът ни – дали е природата, дали е фамилията, дали е народът, в случай че няма „ да ”, ще има „ пъкъл ”. Ако не останем „ при рода ” си, ще загубим „ природата ” си. Дори и езикът ни е по този начин кодиран и цялостен с подсказки, че да съумеем да продължим. Именно това мисля, че е разумното продължение на сегашното. Всичко изброено ни се случва, с цел да преоткрием фамилията и полезностите на „ при родата ”, т.е. на нас самите. За да посрещнем идните провокации ни би трябвало презареждане по тематиките – с цел да сме още по-силни и устойчиви. Така че предлагам да поблагодарим на несгодите /както скъпи са и заболяванията, които усилват имунитета или дават скъп урок/, че ни научиха по какъв начин да продължим, и да се сбогуваме с тях. Да не вършим същата обиколка още един път, да минем на идващото затруднение като прескочим преградите и поемем мирис за нов подтик.Време е за нова привилегия – да си естествен.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ