Векът на потреблението
Казаното за човешката нелепост е от Еразъм Ротердамски ( " Възхвала на нелепостта ", 1509 г.), родом от същата Нидерландия, която в този момент ни пречи да влезем в Шенген.
Еразъм пътува свободно из цялото днешно Шенгенско пространство - учи, живее и работи из Франция, Германия, Италия, Швейцария, стига и до Англия. В това пространство са в напредък обособени области и градове с производството на артикули и търговията с тях.
А за производството са нужни запаси. Като не стигат личните, отнемаш от други племена, нации, страни. Битката за запаси и надлежно пазари от край време се води посредством войни и договаряния под напън.
" Когато стане въпрос за пари, всички сме от една вяра ", язвително дефинира Волтер през XVIII век, наименуван още Векът на просвещението.
Днес сме прогресирали до Века на потреблението, когато е задоволително да си почетен като клиент.
Тази специфичност на човешката душeвност е наречена още от Платон (IV в.пр.н.е.) " тимос ". Онази част от нас, която търси почитание и самопризнание.
" За да се утвърдим в обществото, ние вършим всичко допустимо да наподобява, че сме към този момент одобрени ", следи и Франсоа дьо Ларошфуко през XVII век.
Във Века на потреблението биологичният тип хомо сапиенс от ден на ден се трансформира в продуктово позициониран субект. Или пазарно насочен - все тая. Важно е да купува и колкото може повече.
Вярно е, че едно е да разхождаш прокъсани панталони от фешън къща, друго е реплика от гаражен завод - но видимо основава усещане за идентична значителност.
Икономическият напредък се нуждае от непрекъснат приток на клиенти. Рекламни организации като дилъри основават потребности и зависимости, които не са съществували преди.
А богата Европа изнася цели производства на континенти, където служащите са по-непретенциозни и от нас. Днес Бай Ганю би продавал мускалчета с надпис " Made in China ".
" Яж, пий, дъвчи ", приканва реклама. А към една трета от храната в богатия свят се изхвърля на боклука. Боклукът ни към този момент е и на Луната - близо 200 тона към този момент!
Ние живеем в караоке просвета. Човек може да се усеща значим в компания като пее подправено пред запис на Фреди Меркюри или Тина Търнър, само че му ръкопляскат, в случай че черпи.
Също присъединяване в обществените групи дава чувството, че от теб зависи нещо. Но ти си просто численост в трафика визити, която има значение за привличане на едни пари от реклама.
По улиците се сблъскваме в хора, забили взор в мобилните устройства, като че ли непрекъснато наблюдават котировките на международните тържища. Това е новото виртуално гето, в което си влезнал по избор.
Това е Векът на имитациите. В някои страни и министър председател можеш да бъдеш с фалшификати. Говориш на хората това, което желаят да чуят, а не какво си намислил да правиш. И хората се радват на уважението и гласоподават за тебе.
Всички желаеме да сме млади, умни и красиви. Това не беше ли един девиз на следващата смяна у нас? Какво стана след това? Продължаваме подмяната, какво друго.
Защото казаното отминава, нелепостта остава!
Още по темата
Еразъм пътува свободно из цялото днешно Шенгенско пространство - учи, живее и работи из Франция, Германия, Италия, Швейцария, стига и до Англия. В това пространство са в напредък обособени области и градове с производството на артикули и търговията с тях.
А за производството са нужни запаси. Като не стигат личните, отнемаш от други племена, нации, страни. Битката за запаси и надлежно пазари от край време се води посредством войни и договаряния под напън.
" Когато стане въпрос за пари, всички сме от една вяра ", язвително дефинира Волтер през XVIII век, наименуван още Векът на просвещението.
Днес сме прогресирали до Века на потреблението, когато е задоволително да си почетен като клиент.
Тази специфичност на човешката душeвност е наречена още от Платон (IV в.пр.н.е.) " тимос ". Онази част от нас, която търси почитание и самопризнание.
" За да се утвърдим в обществото, ние вършим всичко допустимо да наподобява, че сме към този момент одобрени ", следи и Франсоа дьо Ларошфуко през XVII век.
Във Века на потреблението биологичният тип хомо сапиенс от ден на ден се трансформира в продуктово позициониран субект. Или пазарно насочен - все тая. Важно е да купува и колкото може повече.
Вярно е, че едно е да разхождаш прокъсани панталони от фешън къща, друго е реплика от гаражен завод - но видимо основава усещане за идентична значителност.
Икономическият напредък се нуждае от непрекъснат приток на клиенти. Рекламни организации като дилъри основават потребности и зависимости, които не са съществували преди.
А богата Европа изнася цели производства на континенти, където служащите са по-непретенциозни и от нас. Днес Бай Ганю би продавал мускалчета с надпис " Made in China ".
" Яж, пий, дъвчи ", приканва реклама. А към една трета от храната в богатия свят се изхвърля на боклука. Боклукът ни към този момент е и на Луната - близо 200 тона към този момент!
Ние живеем в караоке просвета. Човек може да се усеща значим в компания като пее подправено пред запис на Фреди Меркюри или Тина Търнър, само че му ръкопляскат, в случай че черпи.
Също присъединяване в обществените групи дава чувството, че от теб зависи нещо. Но ти си просто численост в трафика визити, която има значение за привличане на едни пари от реклама.
По улиците се сблъскваме в хора, забили взор в мобилните устройства, като че ли непрекъснато наблюдават котировките на международните тържища. Това е новото виртуално гето, в което си влезнал по избор.
Това е Векът на имитациите. В някои страни и министър председател можеш да бъдеш с фалшификати. Говориш на хората това, което желаят да чуят, а не какво си намислил да правиш. И хората се радват на уважението и гласоподават за тебе.
Всички желаеме да сме млади, умни и красиви. Това не беше ли един девиз на следващата смяна у нас? Какво стана след това? Продължаваме подмяната, какво друго.
Защото казаното отминава, нелепостта остава!
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ