Мерилин Стафърд и изкуството да снимаш модел
Като всяка жена, и тази е останала малко в сянка за историята. Мерилин Стафърд е имала голяма кариера и се радва на огромно почитание, изложения и издания сред осведомените до ден сегашен, само че Гугъл не е изключително великодушен към живота и творчеството й. А те са били забележителни. И даже изключителни.
На 23 години тя е направила първата си фотография и това е един от най-разпознаваемите портрети на Албърт Айнщайн. Кръстосвала е бременна в шестия месец бежанските лагери в Тунис и Алжир, с цел да отрази нещастието на Алжирската война, документирала е живота в Бейрут през 60-те. В модата Мерилин е измежду първите, които изваждат моделите от блестящата среда на богаташките салони с кристални полилеи, с цел да ги снима на улицата, измежду хората.
Мерилин, която е родена през 1925 година в Кливланд, първо е пробвала да откри реализация като актриса в Ню Йорк.
През 1948 година обаче снимала известния портрет на Айнщайн за свои другари, които подготвяли документален филм за него. Това предначертало и бъдещето й.
В началото започнала да натрупа опит в студиото на италианския моден фотограф Франческо Скавуло, а през декември 1948 г. заминала за Париж, където си намерила работа като певица в клуб на " Шанз-Елизе ". Там срещнала не кого да е, а Робърт Капа, един от най-големите фотожурналисти на XX век, а по-късно се запознала и с Анри Бресон-Картие, другата огромна икона на фотографията от втората половина на века. Те точно я окуражили да опитва с това, което през днешния ден назоваваме street photography и да употребява фотографията си, с цел да споделя истории. Приятелския си кръг в Париж Мерилин разширила с персони като Едит Пиаф и Бинг Крозби.
Нейната работа като фешън фотограф почнала през 50-те в Париж и Лондон. Самата тя не могла да употребява доста от опита при Скавуло, който снимал фешън каталози в студио, бързо и на конвейер. Работата си там описвала като " Вдигах му щипките ".
" Работата ми... моделите трябваше да облекат облеклата, които не им ставаха напълно тъкмо, и ги понамествахме като ги защипвахме с щипки откъм гърба. И несъмнено, когато трябваше да ги снимат, девойките трябваше да поемат надълбоко мирис, което водеше до това, щипките да се разхвърчават навсякъде, и тъй като бях помощник от най-долното равнище, аз трябваше бързо да ги събера от земята. Наистина научих доста за студийната снимка там, само че знаех, че желая да изляза на открито и да фотографирам живота на хората. "
Chanel, Christian Dior, Givenchy били измежду първите, които се престрашили да извадят колекциите haute couture от затворената луксозна среда и да ги показват на улицата, за което се доверили на Мерилин.
Така се случило нещо революционно – хората можели да видят освен една извънредно скъпа дреха в по-жива среда, само че и модели, които наподобяват по-естествено (за тогавашните стандарти). Последвали и сбирки на къщи, занимаващи се с конфекция и по този начин Мерилин Стафърд направила една дребна крачка за фотографията, само че гигантска за модата, като балансирала сред личното си въодушевление по стрийт фотографията и модата. С което трансформирала всичко.
В края на 60-те Мерилин Стафърд открила собствена дребна организация за отразяване на стилните ревюта pret-а-porte и haute couture в Лондон, Рим, Париж, Милано и Ню Йорк за Harper's/Queen и Observer и снимала сбирките на дизайнери като Biba и Jean Muir.
Работата си траяла до 80-те години, като няма метод да не сте виждали този портрет на Туиги, която била измежду обичаните й модели:
А портретът на Айнщайн, откъдето почнало всичко? Ето го, демонстриран от самата нея:
И след Мерилин, знаете ли коя е Вивиан?
На 23 години тя е направила първата си фотография и това е един от най-разпознаваемите портрети на Албърт Айнщайн. Кръстосвала е бременна в шестия месец бежанските лагери в Тунис и Алжир, с цел да отрази нещастието на Алжирската война, документирала е живота в Бейрут през 60-те. В модата Мерилин е измежду първите, които изваждат моделите от блестящата среда на богаташките салони с кристални полилеи, с цел да ги снима на улицата, измежду хората.
Мерилин, която е родена през 1925 година в Кливланд, първо е пробвала да откри реализация като актриса в Ню Йорк.
През 1948 година обаче снимала известния портрет на Айнщайн за свои другари, които подготвяли документален филм за него. Това предначертало и бъдещето й.
В началото започнала да натрупа опит в студиото на италианския моден фотограф Франческо Скавуло, а през декември 1948 г. заминала за Париж, където си намерила работа като певица в клуб на " Шанз-Елизе ". Там срещнала не кого да е, а Робърт Капа, един от най-големите фотожурналисти на XX век, а по-късно се запознала и с Анри Бресон-Картие, другата огромна икона на фотографията от втората половина на века. Те точно я окуражили да опитва с това, което през днешния ден назоваваме street photography и да употребява фотографията си, с цел да споделя истории. Приятелския си кръг в Париж Мерилин разширила с персони като Едит Пиаф и Бинг Крозби.
Нейната работа като фешън фотограф почнала през 50-те в Париж и Лондон. Самата тя не могла да употребява доста от опита при Скавуло, който снимал фешън каталози в студио, бързо и на конвейер. Работата си там описвала като " Вдигах му щипките ".
" Работата ми... моделите трябваше да облекат облеклата, които не им ставаха напълно тъкмо, и ги понамествахме като ги защипвахме с щипки откъм гърба. И несъмнено, когато трябваше да ги снимат, девойките трябваше да поемат надълбоко мирис, което водеше до това, щипките да се разхвърчават навсякъде, и тъй като бях помощник от най-долното равнище, аз трябваше бързо да ги събера от земята. Наистина научих доста за студийната снимка там, само че знаех, че желая да изляза на открито и да фотографирам живота на хората. "
Chanel, Christian Dior, Givenchy били измежду първите, които се престрашили да извадят колекциите haute couture от затворената луксозна среда и да ги показват на улицата, за което се доверили на Мерилин.
Така се случило нещо революционно – хората можели да видят освен една извънредно скъпа дреха в по-жива среда, само че и модели, които наподобяват по-естествено (за тогавашните стандарти). Последвали и сбирки на къщи, занимаващи се с конфекция и по този начин Мерилин Стафърд направила една дребна крачка за фотографията, само че гигантска за модата, като балансирала сред личното си въодушевление по стрийт фотографията и модата. С което трансформирала всичко.
В края на 60-те Мерилин Стафърд открила собствена дребна организация за отразяване на стилните ревюта pret-а-porte и haute couture в Лондон, Рим, Париж, Милано и Ню Йорк за Harper's/Queen и Observer и снимала сбирките на дизайнери като Biba и Jean Muir.
Работата си траяла до 80-те години, като няма метод да не сте виждали този портрет на Туиги, която била измежду обичаните й модели:
А портретът на Айнщайн, откъдето почнало всичко? Ето го, демонстриран от самата нея:
И след Мерилин, знаете ли коя е Вивиан?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ