Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост
Като всеки човек и аз съм проявявала разнообразни признаци в живота си. Ще ви опиша за два от тях, които на пръв взор нямат нищо общо, само че след прочитането на книгата „ Болестта като път “ на доктор Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен на издателство „ Кибеа “ картината в главата ми стартира да се подрежда и да придобива напълно различен смисъл.
Двамата създатели дават друга позиция за болесттите и слагат основите на цялостна доктрина за психосоматика, с която ви запознахме в юлския брой на Списание 8. Книгата и семинарите, които доктор Далке провежда, са за хора, подготвени да поемат по сложната пътека на себепознанието; за тези, които не се опасяват да признаят своите страхове и потиснати страсти, които не употребяват заболяването като оправдание за нерешени проблеми и които са подготвени да поемат отговорност за своето положение. През септември доктор Далке идва и в България, където ще ни покаже по какъв начин да осъзнаем повода за признаците си и по какъв начин да се излекуваме от разнообразни болести.
МОЯТА ИСТОРИЯ
Беше през декември 2013 година, когато по лицето ми започнаха да излизат мъчителни пъпчици и петна. Не беше акне, бяха цялостни само с вода, превръщаха се в дребни ранички и зарастваха извънредно постепенно. Започна се блуждаене и циркулиране из разнообразни дерматологични кабинети в София. Когато ме видя, една от водещите специалистки в тази област с над 35 години стаж в специалността си, ми съобщи, че сходно „ нещо “ в никакъв случай не е виждала. За година смених няколко клиники и редица кожни лекари, които ми изписваха скъпи смазки, кремове и хапчета, само че казусът продължаваше да се задълбочава.
ЕМОЦИОНАЛЕН БЛОКАЖ
Лекарите не успяваха да схванат какво предизвика тялото да реагира по този метод и никой не даваше гаранция, че лицето ми ще се възвърне. Чувствах беззащитност и не се понасях в кожата си. През пубертета в никакъв случай не бях имала сходни проблеми, по тази причина този интервал за мен беше истински удар по женското ми самочувствие. Емоционално бях разтърсена, изключително при мисълта, че до края на живота си ще би трябвало да се виждам по този метод в огледалото.
ПРОБИВАНЕ НА ГРАНИЦАТА
Не ми стигна това и след по-малко от половин година, напролет на 2014 година, у мен се отключи и сенна хрема. Като дете не съм страдала от алергия, ето за какво първоначално смятах, че е простуда – носът ми течеше, кихах по няколко пъти един след различен и усещах напрежение в цялото си лице. Започнах да пия таблетки за подсилване на имунната система и да употребявам капки за нос, от които нямаше резултат. След месец отпътувах отвън страната на студентска бригада и това положение беше забравено.
Проблемът с кожата обаче все по този начин стоеше до един миг, в който майка ми откри книгата „ Болестта като път “ на доктор Далке и аз започнах да пояснявам признака. В нея прочетох, че кожата извършва многостранни функционалности, измежду които ограничение и отбрана, досег и контакт, изложение. Освен това е и полов орган. Именно тя обгръща диапазона сред ограничението и контакта, като играе ролята на материална граница сред нас самите и външната заобикаляща ни среда. При кожни проблеми двамата създатели поучават човек да си зададе следните въпроси: Прекалено доста ли се лимитирам? Кое е това, което се стреми да пробие границата, с цел да излезе нескрито – половост, нагон, пристрастеност, експанзия? Зад резервираното ми държание крие ли се потиснато предпочитание за непосредственост?
Признавам – изпитах голяма вътрешна опозиция да бъда откровена пред себе си по отношение на отговорите на тези питания. Казах си, че това не важи за мен, залъгвах се, че нямам сходни проблеми и въобще – всичко в мен е наред, казусът идва извън. Друг ми е отговорен. Вече от година бях спряла всички предписани кремове. Приемах само хомеопатия и всекидневно пиех по литър билков чай. В един миг си споделих, че не ми остава нищо друго, с изключение на да се обърна във вътрешността – да подхваща работа с вътрешното ми Аз, да се насоча към медитациите и да потърся причинителя на това положение. И най-много да бъда изцяло почтена и да отговоря на тези въпроси откровено – не пред някой различен, а пред себе си. Да осъзная от кое място идва признакът, да го приема, да интегрирам своята сянка, да простя и да продължа напред. И по този начин в един прелестен миг мъчителните рани по лицето ми просто отшумяха. Дори не останаха белези. Оттогава минаха към този момент няколко години и казусът не се е появявал наново, тъй като бях почтена пред себе си и открих неговия първоизточник.
АГРЕСИЯ И СТРАХ
Не по този начин стои обаче въпросът с алергията, за която прочетох едвам преди няколко дни още веднъж в книгата на доктор Далке. Състоянието от онази пролет бе забравено до идната година, когато се прояви още веднъж. И по този начин към този момент 5 година, като с всяка последваща алергията става все по-силна – с изключение на от прехвърчащите цъфтежи стартирам да кихам в затворени пространства, когато усетя по-силен мирис на парфюм, като това положение се задържа към 2 месеца. Алергията се придвижи и към очите, които сърбят и се зачервяват.
„ Болестта като път “ преглежда алергията като реакция на тялото, което крещи „ пазя се, защитавам се “ или другояче казано – не позволявам до себе си. Според теорията на двамата създатели алергичният човек има проблеми със своята настъпателност, която не признава пред себе си. „ Известно е какъв брой тясно експанзията е обвързвана със страха. Човек се бори постоянно единствено с това, от което се опасява. При по-внимателно вглеждане в желаните алергени нормално бързо откриваме кои сфери на живота всяват толкоз доста боязън у алергичния човек, че той с такава примамка се бори срещу някой алегоричен представител “, написа Далке. Един от тях, както е и в моя случай, е цветният прашец, който е знак на оплождането и размножаването, както и „ зрялата “ пролет, когато сенната хрема е най-силно изявена. Алергенът демонстрира, че тематиките за обич, половост, нагон и плодовитост са тясно свързани със боязън и по тази причина нападателно биват отблъсквани.
СРЕЩА СЪС СЯНКАТА
Вероятно на пръв взор не намирате никаква връзка сред признаците, за които ви описах. Но и двата се „ отключиха “ в интервал, който остави дълготраен белег в персоналната ми история – нездравословни връзки, които приключиха с тежка разлъка за мен в прочувствен проект, в чиято основа са заложени точно аспектите, които в книгата са посочени като отговарящи за описаните признаци.
И допреди няколко дни се борих с алергията, без да си давам сметка за нейния първоизточик, без да желая мисловно да се върна в оня интервал от живота си и да се изправя още веднъж пред това, което претърпях тогава – да се опитам да схвана за какво се е появила и за какво тъкмо тогава – какво съм претърпяла, с цел да се отключи този признак, какво съм потиснала, кои страхове съм отричала и отхвърляла.
Дълбоко в душата си имам вяра, че другата година по същото време алергията също ще си бъде отишла, тъй като считам да послушам съвета на доктор Далке: „ Човек може да оздравее единствено когато се научи умишлено да си изяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, до момента в който успее изцяло да ги допусне до себе си, да ги одобри и да заживее в с естетика с тях “.
ПРОГРАМА ЗА СЕМИНАРИТЕ С Д-Р ДАЛКЕ ВАРНА: 31 август 18,00-20,30 – Вечерна беседа-лекция „ Peace food “.01 септември 9,00 – 17,00 – „ Болеста като знак “- на практика семинар
СОФИЯ:04 септември, 18,00 - 20,30 – Вечерна беседа-лекция „ Peace food “05 септември, 9,00 – 17,00 – „ Болестта като знак “ – на практика семинар.
За повече информация и записвания: www.ruedigerdahlke.com и на тел. +359 887885382 – Лучана Узунова
Книгите на доктор Далке може да закупите от тук: „ Peace Food - Миротворна храна “ и „ Болестта като път “
Двамата създатели дават друга позиция за болесттите и слагат основите на цялостна доктрина за психосоматика, с която ви запознахме в юлския брой на Списание 8. Книгата и семинарите, които доктор Далке провежда, са за хора, подготвени да поемат по сложната пътека на себепознанието; за тези, които не се опасяват да признаят своите страхове и потиснати страсти, които не употребяват заболяването като оправдание за нерешени проблеми и които са подготвени да поемат отговорност за своето положение. През септември доктор Далке идва и в България, където ще ни покаже по какъв начин да осъзнаем повода за признаците си и по какъв начин да се излекуваме от разнообразни болести.
МОЯТА ИСТОРИЯ
Беше през декември 2013 година, когато по лицето ми започнаха да излизат мъчителни пъпчици и петна. Не беше акне, бяха цялостни само с вода, превръщаха се в дребни ранички и зарастваха извънредно постепенно. Започна се блуждаене и циркулиране из разнообразни дерматологични кабинети в София. Когато ме видя, една от водещите специалистки в тази област с над 35 години стаж в специалността си, ми съобщи, че сходно „ нещо “ в никакъв случай не е виждала. За година смених няколко клиники и редица кожни лекари, които ми изписваха скъпи смазки, кремове и хапчета, само че казусът продължаваше да се задълбочава.
ЕМОЦИОНАЛЕН БЛОКАЖ
Лекарите не успяваха да схванат какво предизвика тялото да реагира по този метод и никой не даваше гаранция, че лицето ми ще се възвърне. Чувствах беззащитност и не се понасях в кожата си. През пубертета в никакъв случай не бях имала сходни проблеми, по тази причина този интервал за мен беше истински удар по женското ми самочувствие. Емоционално бях разтърсена, изключително при мисълта, че до края на живота си ще би трябвало да се виждам по този метод в огледалото.
ПРОБИВАНЕ НА ГРАНИЦАТА
Не ми стигна това и след по-малко от половин година, напролет на 2014 година, у мен се отключи и сенна хрема. Като дете не съм страдала от алергия, ето за какво първоначално смятах, че е простуда – носът ми течеше, кихах по няколко пъти един след различен и усещах напрежение в цялото си лице. Започнах да пия таблетки за подсилване на имунната система и да употребявам капки за нос, от които нямаше резултат. След месец отпътувах отвън страната на студентска бригада и това положение беше забравено.
Проблемът с кожата обаче все по този начин стоеше до един миг, в който майка ми откри книгата „ Болестта като път “ на доктор Далке и аз започнах да пояснявам признака. В нея прочетох, че кожата извършва многостранни функционалности, измежду които ограничение и отбрана, досег и контакт, изложение. Освен това е и полов орган. Именно тя обгръща диапазона сред ограничението и контакта, като играе ролята на материална граница сред нас самите и външната заобикаляща ни среда. При кожни проблеми двамата създатели поучават човек да си зададе следните въпроси: Прекалено доста ли се лимитирам? Кое е това, което се стреми да пробие границата, с цел да излезе нескрито – половост, нагон, пристрастеност, експанзия? Зад резервираното ми държание крие ли се потиснато предпочитание за непосредственост?
Признавам – изпитах голяма вътрешна опозиция да бъда откровена пред себе си по отношение на отговорите на тези питания. Казах си, че това не важи за мен, залъгвах се, че нямам сходни проблеми и въобще – всичко в мен е наред, казусът идва извън. Друг ми е отговорен. Вече от година бях спряла всички предписани кремове. Приемах само хомеопатия и всекидневно пиех по литър билков чай. В един миг си споделих, че не ми остава нищо друго, с изключение на да се обърна във вътрешността – да подхваща работа с вътрешното ми Аз, да се насоча към медитациите и да потърся причинителя на това положение. И най-много да бъда изцяло почтена и да отговоря на тези въпроси откровено – не пред някой различен, а пред себе си. Да осъзная от кое място идва признакът, да го приема, да интегрирам своята сянка, да простя и да продължа напред. И по този начин в един прелестен миг мъчителните рани по лицето ми просто отшумяха. Дори не останаха белези. Оттогава минаха към този момент няколко години и казусът не се е появявал наново, тъй като бях почтена пред себе си и открих неговия първоизточник.
АГРЕСИЯ И СТРАХ
Не по този начин стои обаче въпросът с алергията, за която прочетох едвам преди няколко дни още веднъж в книгата на доктор Далке. Състоянието от онази пролет бе забравено до идната година, когато се прояви още веднъж. И по този начин към този момент 5 година, като с всяка последваща алергията става все по-силна – с изключение на от прехвърчащите цъфтежи стартирам да кихам в затворени пространства, когато усетя по-силен мирис на парфюм, като това положение се задържа към 2 месеца. Алергията се придвижи и към очите, които сърбят и се зачервяват.
„ Болестта като път “ преглежда алергията като реакция на тялото, което крещи „ пазя се, защитавам се “ или другояче казано – не позволявам до себе си. Според теорията на двамата създатели алергичният човек има проблеми със своята настъпателност, която не признава пред себе си. „ Известно е какъв брой тясно експанзията е обвързвана със страха. Човек се бори постоянно единствено с това, от което се опасява. При по-внимателно вглеждане в желаните алергени нормално бързо откриваме кои сфери на живота всяват толкоз доста боязън у алергичния човек, че той с такава примамка се бори срещу някой алегоричен представител “, написа Далке. Един от тях, както е и в моя случай, е цветният прашец, който е знак на оплождането и размножаването, както и „ зрялата “ пролет, когато сенната хрема е най-силно изявена. Алергенът демонстрира, че тематиките за обич, половост, нагон и плодовитост са тясно свързани със боязън и по тази причина нападателно биват отблъсквани.
СРЕЩА СЪС СЯНКАТА
Вероятно на пръв взор не намирате никаква връзка сред признаците, за които ви описах. Но и двата се „ отключиха “ в интервал, който остави дълготраен белег в персоналната ми история – нездравословни връзки, които приключиха с тежка разлъка за мен в прочувствен проект, в чиято основа са заложени точно аспектите, които в книгата са посочени като отговарящи за описаните признаци.
И допреди няколко дни се борих с алергията, без да си давам сметка за нейния първоизточик, без да желая мисловно да се върна в оня интервал от живота си и да се изправя още веднъж пред това, което претърпях тогава – да се опитам да схвана за какво се е появила и за какво тъкмо тогава – какво съм претърпяла, с цел да се отключи този признак, какво съм потиснала, кои страхове съм отричала и отхвърляла.
Дълбоко в душата си имам вяра, че другата година по същото време алергията също ще си бъде отишла, тъй като считам да послушам съвета на доктор Далке: „ Човек може да оздравее единствено когато се научи умишлено да си изяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, до момента в който успее изцяло да ги допусне до себе си, да ги одобри и да заживее в с естетика с тях “.
ПРОГРАМА ЗА СЕМИНАРИТЕ С Д-Р ДАЛКЕ ВАРНА: 31 август 18,00-20,30 – Вечерна беседа-лекция „ Peace food “.01 септември 9,00 – 17,00 – „ Болеста като знак “- на практика семинар
СОФИЯ:04 септември, 18,00 - 20,30 – Вечерна беседа-лекция „ Peace food “05 септември, 9,00 – 17,00 – „ Болестта като знак “ – на практика семинар.
За повече информация и записвания: www.ruedigerdahlke.com и на тел. +359 887885382 – Лучана Узунова
Книгите на доктор Далке може да закупите от тук: „ Peace Food - Миротворна храна “ и „ Болестта като път “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ