Бъдете истински приятели и задавайте трудните и неудобни въпроси
Като възрастни прекосяваме през от ден на ден и повече компликации. Животът става комплициран. Нашите родители стават възрастни, претърпяваме неплодородие и спонтанни аборти, браковете се скапват и работни места се губят. Като другари, ние се опитваме да сме там един за различен. Организираме женски вечери, когато някоя от нас има потребност от това, разведряваме се една друга по разнообразни способи или просто каним другарка в потребност да си излее душата на по чаша кафе. Но задаваме ли сложните въпроси? Да бъдеш добър другар значи доста повече от просто да бъдеш там в щастливите моменти. Всъщност, другарството е тъкмо за това, да се поддържаме в сложните моменти.
Когато майката на моя другарка се разболя от рак, тя чуваше всевъзможни положителни мнения от лекарите " Ще се оправи ", " Ще мине сполучливо през това ", " Ще оцелее ". Всички ние, нейните другари, също бяхме положителни, не искахме тя да бъде съкрушена. Но една вечер, взех решение да й задам сложния въпрос " Какво ще правиш, в случай че тя не успее? " Не се пробвах да разруша нейните фантазии или да загуби вяра, просто трябваше да бъдем реалисти и трябваше да опитам да я приготвя за възможното бъдеще. За благополучие, майка й се оправи, само че тя оцени това, че съм й задала този въпрос.
Да, потребно е да бъдеш позитивният другар, само че не постоянно хората се нуждаят тъкмо от това. Когато брачният партньор ми си загуби работата, чухме всичко: " Ще си откри по-хубава работа ", " Всичко се случва с причина ", " Всяко зло за положително " и така нататък Но минаха месеци и нещата не станаха по-добре. Той не си откри работа. Имах единствено шепа другари, които в действителност желаеха да приказваме за това, вместо да се преструват, че нищо не се е случило. Само 2-ма от нашите другари се интересуваха и предлагаха помощ. Останалите не задаваха " неуместните " въпроси, с цел да запазят нашето его. Но нямахме потребност от това. Имахме потребност от другари, които не се опасяват да приказват.
Друга моя другарка претърпя бракоразвод. Докато тя още бе дружно със брачна половинка си, те имаха проблеми, само че всички споделяха " Нещата ще се оправят ", " Всичко ще свърши добре ". Веднъж останахме сами и аз я попитах " Щастлива ли си? ", " Искаш ли този брак да продължи? ", " Обмисляла ли си разновидността ти да имаш виновност? ". В началото тя бе малко шокирана от моите въпроси, само че когато осъзна, че го върша за нейно положително, ми беше признателна.
Това е същинският живот. Не постоянно има благополучен край. Приятелите би трябвало да са там, да се поддържат и да вършат ужасните неща по-малко ужасни. Такъв е животът. Хора умират. Бракове се разпадат. Губи се работа. Да бъдеш другар не значи да бъдеш другар сами в хубавите моменти. По-важно е да бъдеш там през бурята и да окажеш помощ да преминат през нея.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Когато майката на моя другарка се разболя от рак, тя чуваше всевъзможни положителни мнения от лекарите " Ще се оправи ", " Ще мине сполучливо през това ", " Ще оцелее ". Всички ние, нейните другари, също бяхме положителни, не искахме тя да бъде съкрушена. Но една вечер, взех решение да й задам сложния въпрос " Какво ще правиш, в случай че тя не успее? " Не се пробвах да разруша нейните фантазии или да загуби вяра, просто трябваше да бъдем реалисти и трябваше да опитам да я приготвя за възможното бъдеще. За благополучие, майка й се оправи, само че тя оцени това, че съм й задала този въпрос.
Да, потребно е да бъдеш позитивният другар, само че не постоянно хората се нуждаят тъкмо от това. Когато брачният партньор ми си загуби работата, чухме всичко: " Ще си откри по-хубава работа ", " Всичко се случва с причина ", " Всяко зло за положително " и така нататък Но минаха месеци и нещата не станаха по-добре. Той не си откри работа. Имах единствено шепа другари, които в действителност желаеха да приказваме за това, вместо да се преструват, че нищо не се е случило. Само 2-ма от нашите другари се интересуваха и предлагаха помощ. Останалите не задаваха " неуместните " въпроси, с цел да запазят нашето его. Но нямахме потребност от това. Имахме потребност от другари, които не се опасяват да приказват.
Друга моя другарка претърпя бракоразвод. Докато тя още бе дружно със брачна половинка си, те имаха проблеми, само че всички споделяха " Нещата ще се оправят ", " Всичко ще свърши добре ". Веднъж останахме сами и аз я попитах " Щастлива ли си? ", " Искаш ли този брак да продължи? ", " Обмисляла ли си разновидността ти да имаш виновност? ". В началото тя бе малко шокирана от моите въпроси, само че когато осъзна, че го върша за нейно положително, ми беше признателна.
Това е същинският живот. Не постоянно има благополучен край. Приятелите би трябвало да са там, да се поддържат и да вършат ужасните неща по-малко ужасни. Такъв е животът. Хора умират. Бракове се разпадат. Губи се работа. Да бъдеш другар не значи да бъдеш другар сами в хубавите моменти. По-важно е да бъдеш там през бурята и да окажеш помощ да преминат през нея.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ