Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери

Като стане безучастен към външния свят, ученикът би трябвало да откри Повелителя на своите усеща, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите. Умът е великият палач на Реалното. Ученикът би трябвало да надвие килъра. Защото - когато личният му облик стане за него по този начин нереален, както са недействителни за него всички облици на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще разграничи Единния, вътрешния тон, който убива външния. Тогава единствено - не по-рано - ще напусне той региона на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.  Това написа в книгата „ Гласът на безмълвието ” Елена Блаватска, която в предговора си от 1889 година твърди, че е черпила вдъхновението си за превод от мистичната Книга на Златните правила. Става дума не просто за дзен текст, а за лирика. Убедете се сами.
     Преди душата да види, би трябвало да се реализира вътрешна естетика и телесните очи би трябвало да се закрият вечно за всяка заблуда.    Преди душата да чуе, индивидът би трябвало да стане еднообразно ням както за гръмотевиците, по този начин и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, по този начин и за сребристото бръмчене на златната светулка.    Преди да може душата да схваща и да си спомня, тя би трябвало да се слее с Гласа на Безмълвието, така както с мозъка на ваятеля е бил смесен образецът, по който е моделирана глината.    Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.    И тогава ще се обърне към вътрешния слух и ще рече:    Ако душата, къпеща се в слънчевото зарево на твоя живот, ти се усмихва, в случай че тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; в случай че тя ридае в своята цитадела, съградена от илюзии; в случай че твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя - знай, ученико, твоята душа е прахуляк.         Ако разцъфтяващата твоя душа се вслушва в паниките на този свят; в случай че тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; в случай че уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи - сходно плашлива костенурка - под щита на своята персона, узнай: твоята душа е за своя безгласен господ неподобаващ ковчег.    Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си леговище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; в случай че, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: " Това съм аз ", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.    Тази земя, ученико, е чертог на скръбта, където по пътя на тежките тествания са заложени примки, с цел да заловят твоя Аз с измами, името на които е " Велика Ерес ". Тази земя, о, ученико несведущ, е единствено печално преддверие, което води в полумрак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви стихии не угасят, която гори без фитил и без елей.    Великият Закон споделя: " За да познаеш мировия Все-Аз, ти би трябвало да познаеш своето лично Аз, ти би трябвало да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и единствено тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица...    Възнеси се върху Птицата на Живота, в случай че искаш да го познаеш.    Пожертвай живота си в случай че искаш да живееш.    Предстои ти, о, мирни страннико, да преминеш три чертога до края на моного сложния Път. Три черога, о, победителю на Мара, водещи през трите положения в четвъртото, а от там в седемте свята, в Световете на Вечния Покой.    Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.    Името на първия чертог е Неведение...Името на втория чертог е Познанието...Името на третия чертог е Мъдрост...      Мъдрият не се задържа в рисковата обител на чувствените удоволствия.       Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.    Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти би трябвало да свалиш от себе си тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ  да застава сред твоята светлина и светлината на Мъдростта, тъй като другояче те не ще могат да се слеят в една светлина. Когато видиш своето своето лично неведение, бягай от чертога на Познанието. Опасна е неговата подла хубост и ти би трябвало да преминеш през него единствено за тестване. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му зарево, да забави своя ход и да попадне във властта на неговата призрачна светлина.
© Иван Грозев, превод
Из " Гласът на безмълвието "