Учените са озадачени от странното поведение на метан в атмосферата
Като необятно публикувано химично съединяване и един от най-силните парникови газове, метанът и до през днешния ден удивлява учените. Местата и аргументите за неговата поява постоянно се явяват мистерия. Установено е с акуратност, че от началото на промишлената гражданска война наличието на метан (СН4) в атмосферата е повишено доста. Но по-неясно е за какво то се е променяло през последните десетилетия.
Прозрачният газ без аромат може да се открие както на дълбочина няколко километра под повърхността на Земята, по този начин и високо във въздуха. Метановите мехури се издигат над блата и реки, изхвърлят се от вулкани, пораждат при горски пожари, отделят се от крави и термити.
В обитаемоте места и покрайнините има голям брой източници на този газ – сметища, пречиствателни уреди, оризища. Безшумно приключване на метан протича от нефтени кладенци и тръбопроводи, както и от мините.
Атмосферната инфрачервена сонда (AIRS) на борда на спътника „ Акваа “ на НАСА може да дефинира концентрацията на метан в атмосферата на Земята. На картата (горе) е показана световната картина на разпределение на метан през януари 2016 година в заобикалящото планетата въздушно пространство на височина към 6 километра при налягане 400 гигапаскала.
Концентрацията на метан е по-висока в Северното полукълбо, защото и естествените, и антропогенните източници на метан там са повече. Тъй като наблюденията са провеждани високо в атмосферата, сондата е фиксирала газови шлейфове на обилни дистанции от техните източници.
Глобалната наклонност за разпространяването на метан в атмосферата в дълготрайна вероятност като цяло е ясна. Съдържанието на газа в околоземното пространство е било относително устойчиво в продължение на стотици хиляди години, само че през към 1750 година е почнало бързо да пораства.
Причините са явни – нарастването на популацията от началото на промишлената гражданска война е довело до развиване на селското стопанство, повишаване на излъчванията, производството на повече изкопаеми горива. В същото време излъчванията от естествени източници са останали на предходното равнище.Диаграмите, учредени на съчетанието на исторически данни за състава на леда и данните от мониторинга на качеството на въздуха, отразяват скоростта на нарастването на концентрацията на метан в атмосферата. Но в случай че се обърне внимание единствено на последните пет десетилетия, когато са се появили актуалните уреди за откриването на газове в атмосферата, може да се виждат мъчно обясними съмнения на равнището на метан.
В приведената долу таблица на основата на данни, събрани от Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания NOAA), са показани разлики в темповете на растеж на наличието на метан в атмосферата в интервала сред 1984 и 2014 г.Никой не знае с акуратност каква е повода за този растеж. Някои учени считат, че тропиците са станали по-влажни и надлежно се е нараснало количеството газови излъчвания. Други сочат взрива на произвеждане на природен газ в Северна Америка и неговото от време на време приключване. Трети приказват за въздействието на селското стопанство.
„ Безспорно метанът се държи необичайно и непредсказуемо и това провокира паника “, споделя Юан Нисбет, метеоролог от университета Роял Холоуей в Лондон. С какво е обвързвано такова „ държание “ на парниковия газ? Учените се надяват, че мониторингът ще им помогне да отговорят на този въпрос.
