Тя беше на върха, но се срина с гръм и трясък, а днес...
Като създател на стартъп компания за механически съпорт с 30 млн. $ годишни доходи, Хедър Блийз се чувствала на върха на света. Когато обаче един от мегаклиентите й не извършва дадените обещания, нейната компания се срутва.
Близо десетилетие по-късно, Блийз взема решение да започва основаната в Брънсуик, щата Мейн, SaviLinx, която също е стартъп за техническа поддръжка, само че с нов бизнес модел.
Да съм бизнесмен не е нещо, с което бях решила да се занимавам, споделя Блийз пред Inc.com. Казвах на татко ми, че обичаните ми предмети са изкуство и физическо образование, а той предложи да вляза в университет и да уча електроинеженерство.
Математиката не ми вървеше, тъй че изпитвах съществени усложнения. Когато заводът, в който работех, бе продаден, не можах да получа директен отговор за това какво ще се случи с мен или с моя екип. Омръзна ми да очаквам за това решение. Тогава си помислих, че бих могла да пускам личен бизнес. Първият ми контракт бе с някогашния ми шеф.
През 1995 година основах EnvisioNet компания за софтуерен съпорт и мога почтено да кажа, че когато започнах, нямах концепция какво върша. Първо имах един клиент, по-късно станаха 10 и внезапно шест години по-късно бяхме 2 500 чиновници и имахме 30 млн. $ доходи годишно.
От Microsoft ни помолиха да разтеглим активността си даже още повече; те щяха да пускат нов артикул, който се очакваше да генерира доста обаждание от страна на клиенти.
Инвестирахме милиони в инфраструктура, само че по този начин и не получихме доста позвънявания. Плащаше ни се на минута диалог по телефона, само че без позвънявания нямаше пари.
Инвеститорите се изплашиха и не можахме да наберем нужното ни финансиране. Трябваше да подадем заявление за корпоративен банкрут, а защото аз бяха поръчител по доста от финансовите заеми, аз трябваше да подам заявление и за персонален банкрут, споделя Блийз.
След банкрута претърпях доста неща. Роди се четвъртото ми дете. Разведох се. Майка ми умря. Борех се с рак на кожата. Един ден, откакто излязох от фитнеса, изпих две бири на празен корем, след което ме спря полиция и ме арестува за шофиране в нетрезво положение.
Тъй като това се случи през уикенда и служителят, който се занимава с освобождението под гаранция бе отмора, трябваше да престоя две нощи в ареста.
Спомням си че един ден чистех снега пред къщата си и размишлявах за последните няколко години, когато на процедура получих просветление – завършвам с всичко това. За да се подобрят нещата, трябваше да направя някаква смяна, с цел да дам на живота си по-положителна тенденция. Живеех живота си в боязън, вместо да чакам величието да бъде част от него.
Стар прочут ми предложи позиция на вицепрезидент в софтуерна компания, с цел да се опитаме да спечелим няколко държавни поръчки. След като прекарах шест месеца в заучаване на всичко за този вид бизнес и държавните поръчки, споделих на основния изпълнителен шеф на компанията, че не виждам по какъв начин това ще се случи с тази компания.
За огромна компания може да бъде мъчно да пробие и да се снабди с държавна поръчка, в случай че няма предходен опит.
След всичките изследвания, които бях направила, наподобява като че ли бизнесът бе подложен в ръцете ми – в случай че създадех нова компания, щях да имам преимуществото тя да е дребна и да е благосъстоятелност на жена, както и опита от годините ми, прекарани в EnvisioNet. Наистина не ми се искаше още веднъж да сътворявам компания, само че си споделях, че това просто е писано да се случи.
Технологията на прът центровете се промени извънредно доста. През 90-те години трябваше да влагаме милиони, единствено с цел да стартираме бизнес, в този момент инфраструктурата е основана на облачните технологии и може да се заплаща в придвижване. В същото време ние имаме напълно нов бизнес модел.
Вместо да ни се заплаща на минута телефонен диалог, ни се заплаща за човекочасове. Това е доста по-безопасен модел, тъй като държавните контракти са с дълготрайност 5 или 7 години.
Не ме разбирайте неправилно. Първите няколко години, откакто стартираш бизнес, са стресиращи. Те са си режим на оцеляване. Сега обаче имам чувството, че сме прескочили най-трудното, споделя Блийз.
Източник: Profit.bg.
Близо десетилетие по-късно, Блийз взема решение да започва основаната в Брънсуик, щата Мейн, SaviLinx, която също е стартъп за техническа поддръжка, само че с нов бизнес модел.
Да съм бизнесмен не е нещо, с което бях решила да се занимавам, споделя Блийз пред Inc.com. Казвах на татко ми, че обичаните ми предмети са изкуство и физическо образование, а той предложи да вляза в университет и да уча електроинеженерство.
Математиката не ми вървеше, тъй че изпитвах съществени усложнения. Когато заводът, в който работех, бе продаден, не можах да получа директен отговор за това какво ще се случи с мен или с моя екип. Омръзна ми да очаквам за това решение. Тогава си помислих, че бих могла да пускам личен бизнес. Първият ми контракт бе с някогашния ми шеф.
През 1995 година основах EnvisioNet компания за софтуерен съпорт и мога почтено да кажа, че когато започнах, нямах концепция какво върша. Първо имах един клиент, по-късно станаха 10 и внезапно шест години по-късно бяхме 2 500 чиновници и имахме 30 млн. $ доходи годишно.
От Microsoft ни помолиха да разтеглим активността си даже още повече; те щяха да пускат нов артикул, който се очакваше да генерира доста обаждание от страна на клиенти.
Инвестирахме милиони в инфраструктура, само че по този начин и не получихме доста позвънявания. Плащаше ни се на минута диалог по телефона, само че без позвънявания нямаше пари.
Инвеститорите се изплашиха и не можахме да наберем нужното ни финансиране. Трябваше да подадем заявление за корпоративен банкрут, а защото аз бяха поръчител по доста от финансовите заеми, аз трябваше да подам заявление и за персонален банкрут, споделя Блийз.
След банкрута претърпях доста неща. Роди се четвъртото ми дете. Разведох се. Майка ми умря. Борех се с рак на кожата. Един ден, откакто излязох от фитнеса, изпих две бири на празен корем, след което ме спря полиция и ме арестува за шофиране в нетрезво положение.
Тъй като това се случи през уикенда и служителят, който се занимава с освобождението под гаранция бе отмора, трябваше да престоя две нощи в ареста.
Спомням си че един ден чистех снега пред къщата си и размишлявах за последните няколко години, когато на процедура получих просветление – завършвам с всичко това. За да се подобрят нещата, трябваше да направя някаква смяна, с цел да дам на живота си по-положителна тенденция. Живеех живота си в боязън, вместо да чакам величието да бъде част от него.
Стар прочут ми предложи позиция на вицепрезидент в софтуерна компания, с цел да се опитаме да спечелим няколко държавни поръчки. След като прекарах шест месеца в заучаване на всичко за този вид бизнес и държавните поръчки, споделих на основния изпълнителен шеф на компанията, че не виждам по какъв начин това ще се случи с тази компания.
За огромна компания може да бъде мъчно да пробие и да се снабди с държавна поръчка, в случай че няма предходен опит.
След всичките изследвания, които бях направила, наподобява като че ли бизнесът бе подложен в ръцете ми – в случай че създадех нова компания, щях да имам преимуществото тя да е дребна и да е благосъстоятелност на жена, както и опита от годините ми, прекарани в EnvisioNet. Наистина не ми се искаше още веднъж да сътворявам компания, само че си споделях, че това просто е писано да се случи.
Технологията на прът центровете се промени извънредно доста. През 90-те години трябваше да влагаме милиони, единствено с цел да стартираме бизнес, в този момент инфраструктурата е основана на облачните технологии и може да се заплаща в придвижване. В същото време ние имаме напълно нов бизнес модел.
Вместо да ни се заплаща на минута телефонен диалог, ни се заплаща за човекочасове. Това е доста по-безопасен модел, тъй като държавните контракти са с дълготрайност 5 или 7 години.
Не ме разбирайте неправилно. Първите няколко години, откакто стартираш бизнес, са стресиращи. Те са си режим на оцеляване. Сега обаче имам чувството, че сме прескочили най-трудното, споделя Блийз.
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ