Не съдете Мария. Нещастна е достатъчно
Като дете бях учуден, по какъв начин родителите на Хензел и Гретел са ги изоставили в гората. Питах се, какво като нямат пари. Защо да не останат дружно. Да, това бе приказка, а и стандартите на Братя Грим за свирепост от тези епохи са много по-различни от днешните. Излезлите неотдавна техни два тома с "Детски и домашни приказки " в оригинал красноречиво демонстрират това. Тогава не познавах цената и смисъла на парите.
За приказката на двамата класици ме подсети историята на Мария от Габра, която изостави 4-месечното си бебе в столичния квартал Младост. С бебешко столче, шише вода и малко храна. Майката предстоящо бе анатемосана от необятната общност в обществените мрежи и будната съвест на нацията надали не изиска линч за безотговорния родител.
В зората на демокрацията един вестник пусна графа „ Да бъдем хора за пет минути “. И там разгласиха стихове за обич и други безконечни стойности. Хайде да опитаме и ние, без да изпадаме в прочувствено разсипничество.
Ако бях комарджия, бих заложил твърдо, че тази жена обича безпределно детето си. Тази жена не лъже за нищо. Тя страда. Нещастна е. И засрамена. Направила го е от невъзможност. Гледала е детето си няколко месеца. Сама. Лъгана и мамена. С бедната си майка, която живее с 200 лв.. Ако не желаеше това дете, Мария можеше да го махне от утробата си. Ако не го обичаше, щеше да го остави още първия ден и да избяга от болничното заведение. Ако не страдаше за него, нямаше първа да се обади, когато разбра, че е намерено. А тя се съобщи и пое позора на плещите си. Ако не й пукаше за него, щеше да легне и да каже – правете каквото желаете с това дете, аз нямам пари. А тя си го желае.
Да, допустимо е това да е предвалително премислен проект. С който майката цели да притегли внимание върху детето си, да завоюва страдание и състрадание и от цялата страна да потекат помощи от просълзени хора. И даже по този начин да е – какво от това? Кой би желал даже за пет минути да е на нейно място, като провален родител, чието първо дете живее при татко си. А за детето, което е при нея, няма пукнат лев. Как да съдиш човек, който е на ръба и желае по-добър живот за детето си от тоталната неизбежност на мизерното настояще. И Мария може само да се надява, че за разлика от самата нея, то е родено под щастлива звезда.
Социалните служби могат безспир да изясняват, какви месечни помощи се поставят и по какъв начин майката си е взела еднократните за второ дете 600 лева И какво като ги е взела? 600 лева коства една прилична бебешка количка. Обикновените фамилии купуват тъкмо това с тази помощ. А след това?
България е първа в Европа по изоставени деца, а осиновяванията на захвърлени малчугани от нашенци понижават. Светлинка няма. Дневният ред на обществото по предписание не се написа от народа, а се задава. Отгоре. Сега сме на детската вълна „ България на три морета “. Нищо, че Македония няма море.
Не съдете сурово нещастната Мария. Животът й е задоволителен призрачен сън. Ако помните, приказката на Братя Грим приключва по този начин: "А майка им и татко им не видели бял ден, откогато оставили децата си в гората. Гретел изтърсила престилчицата си и бисерите и скъпоценните камъни се затъркаляли из стаята. Хензел вадел от джобовете си шепа след шепа скъпоценности. Дошъл краят на всичките им грижи и те заживели доста щастливо ".
Иде ли краят на тъгите на Мария и детето й. Ще заживеят ли щастливо. Ако бях комарджия, бих пасувал.
За приказката на двамата класици ме подсети историята на Мария от Габра, която изостави 4-месечното си бебе в столичния квартал Младост. С бебешко столче, шише вода и малко храна. Майката предстоящо бе анатемосана от необятната общност в обществените мрежи и будната съвест на нацията надали не изиска линч за безотговорния родител.
В зората на демокрацията един вестник пусна графа „ Да бъдем хора за пет минути “. И там разгласиха стихове за обич и други безконечни стойности. Хайде да опитаме и ние, без да изпадаме в прочувствено разсипничество.
Ако бях комарджия, бих заложил твърдо, че тази жена обича безпределно детето си. Тази жена не лъже за нищо. Тя страда. Нещастна е. И засрамена. Направила го е от невъзможност. Гледала е детето си няколко месеца. Сама. Лъгана и мамена. С бедната си майка, която живее с 200 лв.. Ако не желаеше това дете, Мария можеше да го махне от утробата си. Ако не го обичаше, щеше да го остави още първия ден и да избяга от болничното заведение. Ако не страдаше за него, нямаше първа да се обади, когато разбра, че е намерено. А тя се съобщи и пое позора на плещите си. Ако не й пукаше за него, щеше да легне и да каже – правете каквото желаете с това дете, аз нямам пари. А тя си го желае.
Да, допустимо е това да е предвалително премислен проект. С който майката цели да притегли внимание върху детето си, да завоюва страдание и състрадание и от цялата страна да потекат помощи от просълзени хора. И даже по този начин да е – какво от това? Кой би желал даже за пет минути да е на нейно място, като провален родител, чието първо дете живее при татко си. А за детето, което е при нея, няма пукнат лев. Как да съдиш човек, който е на ръба и желае по-добър живот за детето си от тоталната неизбежност на мизерното настояще. И Мария може само да се надява, че за разлика от самата нея, то е родено под щастлива звезда.
Социалните служби могат безспир да изясняват, какви месечни помощи се поставят и по какъв начин майката си е взела еднократните за второ дете 600 лева И какво като ги е взела? 600 лева коства една прилична бебешка количка. Обикновените фамилии купуват тъкмо това с тази помощ. А след това?
България е първа в Европа по изоставени деца, а осиновяванията на захвърлени малчугани от нашенци понижават. Светлинка няма. Дневният ред на обществото по предписание не се написа от народа, а се задава. Отгоре. Сега сме на детската вълна „ България на три морета “. Нищо, че Македония няма море.
Не съдете сурово нещастната Мария. Животът й е задоволителен призрачен сън. Ако помните, приказката на Братя Грим приключва по този начин: "А майка им и татко им не видели бял ден, откогато оставили децата си в гората. Гретел изтърсила престилчицата си и бисерите и скъпоценните камъни се затъркаляли из стаята. Хензел вадел от джобовете си шепа след шепа скъпоценности. Дошъл краят на всичките им грижи и те заживели доста щастливо ".
Иде ли краят на тъгите на Мария и детето й. Ще заживеят ли щастливо. Ако бях комарджия, бих пасувал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ