Катерина Сербезова: Не може да ти липсва нещо, което обичаш...
Катерина Сербезова е лицето-творец зад Serendipity - една от най-новите ни и магнетични градски находки. По обучение Катя е проектант, а неотдавна преоткрива себе си като дизайнер на обеци, огърлици и пръстени. За нея правенето на бижута е игра, обожава я. За мен пък беше извънредно забавно да беседваме, освен тъй като съм обожател на аксесоарите и фотографиите й, а и тъй като историята на Катя откровено ме докосна.
Колко е дълъг пътят от архитектурата до правенето на бижута и какъв брой храброст е нужна да започнеш изначало – споделям с вас моя въодушевяващ диалог с eдна надарена млада дама .
Какво те докара до правенето на бижута? Как стартира всичко?
Мислех че е случайността, в този момент към този момент знам, че не е по този начин. Всичко си има причина и ни се случва в най-подходящия миг. Доведе ме това, което постоянно ме е водило - желанието да сътворявам към себе си това, което намирам за красиво, различен мой свят. Имам потребност да го виждам, да го чувствам, поемам дъх, слушам... Мисля че това е сърцевината. В случая се материализира по този метод. Би могло да бъде и другоJ
Смяташ ли, че си намерила призванието си?
Сутрин го намирам, вечер го изгубвам, а на идващия ден още веднъж. Според мен малко на брой са хората с предопределение и те са гениални в своите области, останалите можем да бъдем потребни с много неща. Важното, обаче е това, което изберем, да е най-близко до нашата същина, тогава няма битка, щастливи сме, а това се усеща и прави нещата леки и сполучливи, и всичко си идва на мястото.
Ти си проектант по обучение. Помага ли ти това по някакъв метод в бижутерството?
Много. Архитектурата е изкуство, бижутерството също. Принципите, които работят при основаването на едното, работят и при другото. Единствено мащабът е друг. Не бих се нарекла бижутер, надалеч съм от това, само че доста желая да се изучавам, все по-интересно ми е. По време на кандидатстването ми в УАСГ, а и в самия университет имах късмета да срещна доста Учители- мощни и особени характери, които ми разрешиха да бъда себе си и ме научиха да се чувам и ето аз се чувам.
Трудно ли беше да направиш крачката от архитектура до правенето на бижута?
Труден ми беше конфликтът с действителността след университета. Нямах опция да бъда себе си, не харесвах нещата, които се проектират, не харесвах хората, за които работя, и полезностите на хората, за които работят те. Мъчих се няколко години поред, до момента в който един ден просто си потеглих.
Така че тази крачка стана не елементарно, само че доста естествено и изрично. Като да последваш инстинкт за самозапазване. А правенето на бижута към този момент стартира много по-късно, без в никакъв случай да съм имала такива проекти. Усетих свободата, и това доста ме увлече. Бижуто е малко, с него е доста по-лесно да започнеш. Имаш въображението си и ръцете, хващаш материала и започваш. Понякога дава резултатJ.
Липсва ли ти архитектурата?
Дори и сега в който пиша, да не карам колело, аз постоянно ще обичам да карам колело. И то толкоз обичам, че по разрушен път не желая да го карам. Не може да ти липсва нещо, което обичаш. Сега върша това, което желая, щастлива съм, а то прави други хора щастливи. Но изрично не съм се отказала от архитектурата, дори в противен случай, мисля че занапред стартирам.
Защо тъкмо „ S еrendipity ”?
Заради смисъла на думата. Запътен към нещо съответно, да се натъкнеш ненадейно на нещо друго, още по-хубаво и още ‘по-твое’. За мен беше като проклинание и се случи. Иска ми се и когато хората попадат на страничката на Sеrendipity, да се случва и на тях. Да открият нещо ненадейно и по-добро.
Какви бижута майсториш сега? Имаш ли обичани материали за направа на бижута?
Скоро открих напълно инцидентно един доста забавен материал. Съхне на въздух, води се глина някаква, има леко гумена конструкция, само че не е водоустойчив за жалост. Експериментирах известно време, пробвах разнообразни неща, измислих си и лична технология. Приличат малко на корали, някой споделят таралежи, аз ги нарекох Blob: ))) само че това е друга една архитектурна история.
Работиш с необикновени материали - вулканични камъни, дантели и други забавни. От къде ги набавяш?
Някой са много общоприети бих споделила, други не чак толкоз (като тази глина). Ползвам всичко, което ми се стори забавно. Много обичам да диря по поляни, плажове, морета, съвсем в никакъв случай не зная какво ще върша със ‚съкровището‘, което съм намерила, след това си намира мястото.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От природата, от страсти, сънища, музика. От всичко което ме вълнува.
Къде може да забележим онлайн твоите изящни бижута?
Ами в София на три места, които не са напълно магазини:) Много одобрявам хората там и метода, по който работят.
[ `nouhau] SALON
+ това
BohoChic house at Greenwich Book Center
И в две магазинчета на морето:
LE PETIT SALON / МАЛКИЯТ САЛОН, 14 Anaksimandar Str, Sozopol, Bulgaria
BohoChic house, Slivnica 11, Varna, Bulgaria
А в Пловдив би трябвало да се срещнете с мен:)
Колко е дълъг пътят от архитектурата до правенето на бижута и какъв брой храброст е нужна да започнеш изначало – споделям с вас моя въодушевяващ диалог с eдна надарена млада дама .
Какво те докара до правенето на бижута? Как стартира всичко?
Мислех че е случайността, в този момент към този момент знам, че не е по този начин. Всичко си има причина и ни се случва в най-подходящия миг. Доведе ме това, което постоянно ме е водило - желанието да сътворявам към себе си това, което намирам за красиво, различен мой свят. Имам потребност да го виждам, да го чувствам, поемам дъх, слушам... Мисля че това е сърцевината. В случая се материализира по този метод. Би могло да бъде и другоJ
Смяташ ли, че си намерила призванието си?
Сутрин го намирам, вечер го изгубвам, а на идващия ден още веднъж. Според мен малко на брой са хората с предопределение и те са гениални в своите области, останалите можем да бъдем потребни с много неща. Важното, обаче е това, което изберем, да е най-близко до нашата същина, тогава няма битка, щастливи сме, а това се усеща и прави нещата леки и сполучливи, и всичко си идва на мястото.
Ти си проектант по обучение. Помага ли ти това по някакъв метод в бижутерството?
Много. Архитектурата е изкуство, бижутерството също. Принципите, които работят при основаването на едното, работят и при другото. Единствено мащабът е друг. Не бих се нарекла бижутер, надалеч съм от това, само че доста желая да се изучавам, все по-интересно ми е. По време на кандидатстването ми в УАСГ, а и в самия университет имах късмета да срещна доста Учители- мощни и особени характери, които ми разрешиха да бъда себе си и ме научиха да се чувам и ето аз се чувам.
Трудно ли беше да направиш крачката от архитектура до правенето на бижута?
Труден ми беше конфликтът с действителността след университета. Нямах опция да бъда себе си, не харесвах нещата, които се проектират, не харесвах хората, за които работя, и полезностите на хората, за които работят те. Мъчих се няколко години поред, до момента в който един ден просто си потеглих.
Така че тази крачка стана не елементарно, само че доста естествено и изрично. Като да последваш инстинкт за самозапазване. А правенето на бижута към този момент стартира много по-късно, без в никакъв случай да съм имала такива проекти. Усетих свободата, и това доста ме увлече. Бижуто е малко, с него е доста по-лесно да започнеш. Имаш въображението си и ръцете, хващаш материала и започваш. Понякога дава резултатJ.
Липсва ли ти архитектурата?
Дори и сега в който пиша, да не карам колело, аз постоянно ще обичам да карам колело. И то толкоз обичам, че по разрушен път не желая да го карам. Не може да ти липсва нещо, което обичаш. Сега върша това, което желая, щастлива съм, а то прави други хора щастливи. Но изрично не съм се отказала от архитектурата, дори в противен случай, мисля че занапред стартирам.
Защо тъкмо „ S еrendipity ”?
Заради смисъла на думата. Запътен към нещо съответно, да се натъкнеш ненадейно на нещо друго, още по-хубаво и още ‘по-твое’. За мен беше като проклинание и се случи. Иска ми се и когато хората попадат на страничката на Sеrendipity, да се случва и на тях. Да открият нещо ненадейно и по-добро.
Какви бижута майсториш сега? Имаш ли обичани материали за направа на бижута?
Скоро открих напълно инцидентно един доста забавен материал. Съхне на въздух, води се глина някаква, има леко гумена конструкция, само че не е водоустойчив за жалост. Експериментирах известно време, пробвах разнообразни неща, измислих си и лична технология. Приличат малко на корали, някой споделят таралежи, аз ги нарекох Blob: ))) само че това е друга една архитектурна история.
Работиш с необикновени материали - вулканични камъни, дантели и други забавни. От къде ги набавяш?
Някой са много общоприети бих споделила, други не чак толкоз (като тази глина). Ползвам всичко, което ми се стори забавно. Много обичам да диря по поляни, плажове, морета, съвсем в никакъв случай не зная какво ще върша със ‚съкровището‘, което съм намерила, след това си намира мястото.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От природата, от страсти, сънища, музика. От всичко което ме вълнува.
Къде може да забележим онлайн твоите изящни бижута?
Ами в София на три места, които не са напълно магазини:) Много одобрявам хората там и метода, по който работят.
[ `nouhau] SALON
+ това
BohoChic house at Greenwich Book Center
И в две магазинчета на морето:
LE PETIT SALON / МАЛКИЯТ САЛОН, 14 Anaksimandar Str, Sozopol, Bulgaria
BohoChic house, Slivnica 11, Varna, Bulgaria
А в Пловдив би трябвало да се срещнете с мен:)
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ