Катерина Бинвичини: Нашите спомени са продукт на социалната класа, към която принадлежим
Катерина Бонвичини е италианска писателка, която разделя времето си сред Рим и Милано. Завършила е съвременна литература в университета в Болоня. Авторка на пет романа и носителка на няколко влиятелни литературни награди. Книгите й са превеждани в разнообразни страни и я подреждат измежду най-значимите модерни създатели на Италия. Сред тях е романът „ Годината на нашата обич “, който излиза на български език от издателство „ Лемур “. Вижте какво споделя Катерина Бонвичини за него.
- Какво ви въодушеви да напишете „ Годината на нашата обич “ и по какъв начин създадохте героите си Оливия и Валерио?
- Оливия частично се основава на личните ми мемоари от детството. Но порасналата Оливия е много друга от мен, защото е просто артикул на нейната среда и образование. Въпреки че се пробва да не се поддаде и да бъде друга, тя просто не може да откри своя път. И се трансформира във всичко това, което се чака от момиче с нейния статус.
Докато самата аз направих тъкмо противоположното. Отказах се от всичко, което се очакваше от млада жена с моя генезис и се срещнах с културата, литературата и всички други аспекти от живота на работническата класа. Създадох другарства с хора от разнообразни сфери и публични прослойки. Казах НЕ на статуквото и всички правила и порядки, които се очакваше да ръководят живота ми.
Концепцията на романа пристигна при мен като резултат моето отношение към живота. Бях мощно въодушевена от една от най-хубавите ми приятелки - Валентина. Тя ми е като сестра. Срещнах я в Рим. Нашите истории са изцяло разнообразни - тя е израснала в работническо предградие. Преживяхме едни и същи исторически събития, само че от две противоположни гледни точки и това беше забавно съпоставяне. Нашите лични мемоари са артикул на обществената класа, към която принадлежим.
Оливия сигурно живее живот, който не наподобява на моя във връзка с нейните персонални и фамилни връзки, нейните родители, любовници и така нататък Единствено обликът на баба ѝ е въодушевен от моята баба, която умря, до момента в който работех по романа. Опитах се да видя събитията от историята през нейните очи и да бъда нейния глас.
- Романът обгръща няколко десетилетия – какво изследване направихте, с цел да пресъздадете интервалите, за които пишете?
- Винаги върша задълбочено изследване на тематиките, за които пиша. В този разказ обаче се концентрирах върху по този начин наречените „ оловни години “ - интервал на обществени и политически разтърсвания в Италия, траял от края на 60-те до началото на 80-те години, който претърпях самата аз.
Така че, почерпих доста от личните си детски мемоари. Но трябваше да чета доста за историческите събития, случили се през годините, когато съм била прекомерно дребна, с цел да ги възприема. Спомням си бомбения атентат на гарата в Болоня, отвличанията и страхът на родителите ми да не ми се случи нещо сходно. Що се отнася до епохата на Берлускони - към този момент бях задоволително огромна, с цел да си помня тези години и основните събития.
- Знаехте ли по какъв начин ще приключи романът, преди да започнете да го пишете и направихте ли доста промени в процеса на работа?
- Склонна съм да предефинирам текстовете си по няколко пъти и работих три години по този, тъй че имаше няколко чернови. Не знаех края, само че бях сигурна, че не бих избрала прекомерно положителна развръзка, защото бях въодушевена от живота, какъвто го познаваме, а той не всеки път се развива като в приказките.
Все отново оставих края ненапълно отворен, защото считам, че след няколко години бих могла да продължа историята - може би на друг декор, в друг интервал от време и с други исторически събития.
- Има ли нещо любопитно от работата по романа, което може да бъде забавно за читателите и желаете да споделите?
- Всъщност имам един любопитен факт - написах цялата книга, слушайки Боб Дилън и това беше преди да отида в Ню Йорк и да го видя онлайн. По това време (2014 г.) не можех да си показва, че чувам предстоящ притежател на Нобелова премия.
Друго забавно нещо, за което се сещам: когато романът беше оповестен, моя другарка ми сподели какъв брой доста й припомня за „ Големите очаквания “ на Дикенс. Едва тогава си дадох сметка какъв брой мощно ми е повлиял шедьовърът на Дикенс, въпреки че въобще не съм го осъзнавала, до момента в който пишех.
Интервюто е преведено от deborahkalbbooks.blogspot.com
- Какво ви въодушеви да напишете „ Годината на нашата обич “ и по какъв начин създадохте героите си Оливия и Валерио?
- Оливия частично се основава на личните ми мемоари от детството. Но порасналата Оливия е много друга от мен, защото е просто артикул на нейната среда и образование. Въпреки че се пробва да не се поддаде и да бъде друга, тя просто не може да откри своя път. И се трансформира във всичко това, което се чака от момиче с нейния статус.
Докато самата аз направих тъкмо противоположното. Отказах се от всичко, което се очакваше от млада жена с моя генезис и се срещнах с културата, литературата и всички други аспекти от живота на работническата класа. Създадох другарства с хора от разнообразни сфери и публични прослойки. Казах НЕ на статуквото и всички правила и порядки, които се очакваше да ръководят живота ми.
Концепцията на романа пристигна при мен като резултат моето отношение към живота. Бях мощно въодушевена от една от най-хубавите ми приятелки - Валентина. Тя ми е като сестра. Срещнах я в Рим. Нашите истории са изцяло разнообразни - тя е израснала в работническо предградие. Преживяхме едни и същи исторически събития, само че от две противоположни гледни точки и това беше забавно съпоставяне. Нашите лични мемоари са артикул на обществената класа, към която принадлежим.
Оливия сигурно живее живот, който не наподобява на моя във връзка с нейните персонални и фамилни връзки, нейните родители, любовници и така нататък Единствено обликът на баба ѝ е въодушевен от моята баба, която умря, до момента в който работех по романа. Опитах се да видя събитията от историята през нейните очи и да бъда нейния глас.
- Романът обгръща няколко десетилетия – какво изследване направихте, с цел да пресъздадете интервалите, за които пишете?
- Винаги върша задълбочено изследване на тематиките, за които пиша. В този разказ обаче се концентрирах върху по този начин наречените „ оловни години “ - интервал на обществени и политически разтърсвания в Италия, траял от края на 60-те до началото на 80-те години, който претърпях самата аз.
Така че, почерпих доста от личните си детски мемоари. Но трябваше да чета доста за историческите събития, случили се през годините, когато съм била прекомерно дребна, с цел да ги възприема. Спомням си бомбения атентат на гарата в Болоня, отвличанията и страхът на родителите ми да не ми се случи нещо сходно. Що се отнася до епохата на Берлускони - към този момент бях задоволително огромна, с цел да си помня тези години и основните събития.
- Знаехте ли по какъв начин ще приключи романът, преди да започнете да го пишете и направихте ли доста промени в процеса на работа?
- Склонна съм да предефинирам текстовете си по няколко пъти и работих три години по този, тъй че имаше няколко чернови. Не знаех края, само че бях сигурна, че не бих избрала прекомерно положителна развръзка, защото бях въодушевена от живота, какъвто го познаваме, а той не всеки път се развива като в приказките.
Все отново оставих края ненапълно отворен, защото считам, че след няколко години бих могла да продължа историята - може би на друг декор, в друг интервал от време и с други исторически събития.
- Има ли нещо любопитно от работата по романа, което може да бъде забавно за читателите и желаете да споделите?
- Всъщност имам един любопитен факт - написах цялата книга, слушайки Боб Дилън и това беше преди да отида в Ню Йорк и да го видя онлайн. По това време (2014 г.) не можех да си показва, че чувам предстоящ притежател на Нобелова премия.
Друго забавно нещо, за което се сещам: когато романът беше оповестен, моя другарка ми сподели какъв брой доста й припомня за „ Големите очаквания “ на Дикенс. Едва тогава си дадох сметка какъв брой мощно ми е повлиял шедьовърът на Дикенс, въпреки че въобще не съм го осъзнавала, до момента в който пишех.
Интервюто е преведено от deborahkalbbooks.blogspot.com
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ