Случаят "Шрьодер": Как обществото губи, когато политиците се облагодетелстват
Катарина Пистор, професор по относително право и шеф на Центъра за световна правна промяна към Юридическия факултет на Колумбийския университет в Съединени американски щати, в коментар за Project Syndicate.
Три месеца откакто Русия стартира втората си война против Украйна в границите на едно десетилетие, някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер най-сетне подаде оставка като ръководител на борда на шефовете на " Роснефт " - съветският държавен петролен конгломерат. Той зае този поста през 2017 година, само че заплитането му с доходоносния енергиен бранш на Русия е доста по-отдавна и още по-обезпокояващо.
На 8 септември 2005 година, до момента в който към момента е канцлер, Шрьодер завърши договорката с съветския президент Владимир Путин за създаване на газопровод под Балтийско море.Проектът беше противоречив през цялото време, защото разреши на Кремъл да прекъсне доставките на природен газ за Украйна, Полша и балтийските страни. Само 10 дни по-късно Шрьодер загуби изборите от Ангела Меркел. А съвсем незабавно откакто в края на ноември тя стана канцлер, на Шрьодер беше препоръчана позиция в борда на " Газпром ", съветския държавен газов колос, който трябваше да построи и експлоатира газопровода, позволен от Шрьодер. Въпреки рецензиите вкъщи и в чужбина, Шрьодер не се поколеба да одобри предлагането.
Достатъчно е съществуването на здрав разсъдък, с цел да се съгласим с думите на съпредседателят на немските Зелени - че дейностите на някогашния канцлер " смърдят ". С публична заплата от 600 000 $ годишно единствено от борда на " Роснефт " Шрьодер остана вкопчен в тази позиция даже когато Русия още веднъж нахлу в Украйна и принуди Германия да заплаща сметката за енергийната си взаимозависимост, за чието основаване неговата помощ е основна. Пренебрежителен към всевъзможни рецензии, през април той съобщи пред New York Times: " Не упражнявам mea culpa (лат. " виновността е моя " ). "
Реклама
Виждайки нуждата от " tua culpa " (вината е твоя), Европейският парламент предложи на Европейската комисия да сложи Шрьодер в листата със наказания на Европейски Съюз, наред с други европейци, които са останали свързани с съветските държавни корпорации. На 19 май бюджетната комисия на немския Бундестаг анулира привилегията на Шрьодер след канцлерството - офис и личен състав, платени от страната, което коства на немските данъкоплатци над 400 000 евро годишно и напрактика без надзор по какъв начин тези пари се харчат. Вероятно ще има и други реакции, в това число изключване на Шрьодер от Социалдемократическата партия (СДП).
Шрьодер е изключително ослепителен образец за доста по-голям проблем: въртящата се врата сред политиката и бизнеса. Десетки други свързани с политиката европейски фигури напуснаха съветските корпоративни бордове след нашествието в Украйна, измежду които бивше канцлер и външен министър на Австрия и някогашни министър председатели на Италия и Финландия.
Дали и по кое време е уместно някогашните политици да се възползват от доходоносни бизнес благоприятни условия е въпрос от главно значение за демокрациите. Въпреки това поразително малко страни имат категорично написани правила по въпроса. Повечето мълчат за това какво се счита за погрешно държание, откакто тези чиновници се отдръпват от постовете си.
Законът на бизнес организациите предлага някои забавни препоръки. Корпоративните мениджъри и шефове се считат за попечители и техните дейности са предмет на стандарти за държание в американското законодателство. " От попечителя се чакат по-високи стандарти от нормите на пазара. Стандартът на държание изисква не просто почтеност, а изключителна сензитивност и придирчивост в осъществяването на една висша чест ", са запаметяващите се думи на арбитър Бенджамин Кардозо от Върховния съд на Съединени американски щати от 30-те години на предишния век.
Реклама
Съгласно закона на Делауеър (предпочитаният закон за основаване в Съединените щати), фирмите могат да освободят своите чиновници и шефове от отговорност за това, че са се възползвали от корпоративна опция за себе си, при изискване че техните корпоративни харти категорично позволяват това. Но без утвърждение от борда на компанията мениджърите не могат да се възползват персонално от вземането на нещо, което принадлежи на корпорацията.
Този принцип е открит в дело от 1939 година, обвързвано с Pepsi-Cola. Когато Чарлз Гут, президентът на компанията за бонбони Loft, научава за опцията да придобие тайната рецепта на Pepsi, той незабавно се възползва от нея. Но го прави не за Loft, а за лична частна компания. Без да споделя на никого, той употребява ресурсите и личния състав на Loft, с цел да създаде нова напитка. Съдът в последна сметка задължава Гут да трансферира акциите на личната си компания на принципара Loft, който е ощетен от дейностите му.
Подобно на Гут и Шрьодер е съчетал отговорността си като държавен чиновник със своите персонални финансови ползи - като одобри доходоносна работа в компания, която се възползва от решенията му като канцлер . И в ущърб на ползите на принципала, който в тази ситуация е немският народ.
Поведение, което е погрешно за поддръжник в бизнеса, надали може да е уместно за политик. Напротив, концепцията на Кардозо за " нещо по-строго от морала на пазара " би трябвало да се ползва за политиците с още по-голяма мощ. Добре ще е немският канцлер Олаф Шолц да премисли напъните си да отбрани Шрьодер от включване в листата със наказания на Европейски Съюз. Не наподобява пресилено някогашен канцлер да бъде лишен от изгодите на персоналните благосъстояния, които е натрупал, като е предал доверието на хората, на които се е заклел да служи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Строителство и парцели 2 Икономика 3 Войната в Украйна Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Три месеца откакто Русия стартира втората си война против Украйна в границите на едно десетилетие, някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер най-сетне подаде оставка като ръководител на борда на шефовете на " Роснефт " - съветският държавен петролен конгломерат. Той зае този поста през 2017 година, само че заплитането му с доходоносния енергиен бранш на Русия е доста по-отдавна и още по-обезпокояващо.
На 8 септември 2005 година, до момента в който към момента е канцлер, Шрьодер завърши договорката с съветския президент Владимир Путин за създаване на газопровод под Балтийско море.Проектът беше противоречив през цялото време, защото разреши на Кремъл да прекъсне доставките на природен газ за Украйна, Полша и балтийските страни. Само 10 дни по-късно Шрьодер загуби изборите от Ангела Меркел. А съвсем незабавно откакто в края на ноември тя стана канцлер, на Шрьодер беше препоръчана позиция в борда на " Газпром ", съветския държавен газов колос, който трябваше да построи и експлоатира газопровода, позволен от Шрьодер. Въпреки рецензиите вкъщи и в чужбина, Шрьодер не се поколеба да одобри предлагането.
Достатъчно е съществуването на здрав разсъдък, с цел да се съгласим с думите на съпредседателят на немските Зелени - че дейностите на някогашния канцлер " смърдят ". С публична заплата от 600 000 $ годишно единствено от борда на " Роснефт " Шрьодер остана вкопчен в тази позиция даже когато Русия още веднъж нахлу в Украйна и принуди Германия да заплаща сметката за енергийната си взаимозависимост, за чието основаване неговата помощ е основна. Пренебрежителен към всевъзможни рецензии, през април той съобщи пред New York Times: " Не упражнявам mea culpa (лат. " виновността е моя " ). "
Реклама
Виждайки нуждата от " tua culpa " (вината е твоя), Европейският парламент предложи на Европейската комисия да сложи Шрьодер в листата със наказания на Европейски Съюз, наред с други европейци, които са останали свързани с съветските държавни корпорации. На 19 май бюджетната комисия на немския Бундестаг анулира привилегията на Шрьодер след канцлерството - офис и личен състав, платени от страната, което коства на немските данъкоплатци над 400 000 евро годишно и напрактика без надзор по какъв начин тези пари се харчат. Вероятно ще има и други реакции, в това число изключване на Шрьодер от Социалдемократическата партия (СДП).
Шрьодер е изключително ослепителен образец за доста по-голям проблем: въртящата се врата сред политиката и бизнеса. Десетки други свързани с политиката европейски фигури напуснаха съветските корпоративни бордове след нашествието в Украйна, измежду които бивше канцлер и външен министър на Австрия и някогашни министър председатели на Италия и Финландия.
Дали и по кое време е уместно някогашните политици да се възползват от доходоносни бизнес благоприятни условия е въпрос от главно значение за демокрациите. Въпреки това поразително малко страни имат категорично написани правила по въпроса. Повечето мълчат за това какво се счита за погрешно държание, откакто тези чиновници се отдръпват от постовете си.
Законът на бизнес организациите предлага някои забавни препоръки. Корпоративните мениджъри и шефове се считат за попечители и техните дейности са предмет на стандарти за държание в американското законодателство. " От попечителя се чакат по-високи стандарти от нормите на пазара. Стандартът на държание изисква не просто почтеност, а изключителна сензитивност и придирчивост в осъществяването на една висша чест ", са запаметяващите се думи на арбитър Бенджамин Кардозо от Върховния съд на Съединени американски щати от 30-те години на предишния век.
Реклама
Съгласно закона на Делауеър (предпочитаният закон за основаване в Съединените щати), фирмите могат да освободят своите чиновници и шефове от отговорност за това, че са се възползвали от корпоративна опция за себе си, при изискване че техните корпоративни харти категорично позволяват това. Но без утвърждение от борда на компанията мениджърите не могат да се възползват персонално от вземането на нещо, което принадлежи на корпорацията.
Този принцип е открит в дело от 1939 година, обвързвано с Pepsi-Cola. Когато Чарлз Гут, президентът на компанията за бонбони Loft, научава за опцията да придобие тайната рецепта на Pepsi, той незабавно се възползва от нея. Но го прави не за Loft, а за лична частна компания. Без да споделя на никого, той употребява ресурсите и личния състав на Loft, с цел да създаде нова напитка. Съдът в последна сметка задължава Гут да трансферира акциите на личната си компания на принципара Loft, който е ощетен от дейностите му.
Подобно на Гут и Шрьодер е съчетал отговорността си като държавен чиновник със своите персонални финансови ползи - като одобри доходоносна работа в компания, която се възползва от решенията му като канцлер . И в ущърб на ползите на принципала, който в тази ситуация е немският народ.
Поведение, което е погрешно за поддръжник в бизнеса, надали може да е уместно за политик. Напротив, концепцията на Кардозо за " нещо по-строго от морала на пазара " би трябвало да се ползва за политиците с още по-голяма мощ. Добре ще е немският канцлер Олаф Шолц да премисли напъните си да отбрани Шрьодер от включване в листата със наказания на Европейски Съюз. Не наподобява пресилено някогашен канцлер да бъде лишен от изгодите на персоналните благосъстояния, които е натрупал, като е предал доверието на хората, на които се е заклел да служи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Строителство и парцели 2 Икономика 3 Войната в Украйна Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ