Последният смъртоносен дуел в Англия
Късно следобяд на 20 май 1845 година четирима младежи се измъкват от Госпорт покрай Портсмут и се насочат към далечен плаж. Минути по-късно изстрели от револвер отекват в следобедното небе и двама от четиримата мъже си тръгват от местопроизшествието, докато третият прикляква над простреляно тяло, което крещи в мъка. Четиримата мъже преди малко са взели участие в последния фатален дуел сред англичани на британска земя.
Плажът
Дуелът е метод, по който офицерите и господата уреждат честните си разногласия от епохи. До средата на 19 век към момента има избрани обстановки, при които среща с револвери или мечове се вижда не само като вероятен отговор на засегнатост, а и като единственият почетен подобен. Мъжете даже са отхвърлени от обществото, в случай че не насочат предизвикателство за двубой в отговор на засегнатост.
Една от аргументите за края на дуелите е, че определението за това какво представлява засегнатост, която изисква „ отмъщение “, става толкоз необятно, че на един стадий мъжете умират за дреболии и към този момент най-незначителните кавги могат да доведат до пукотевица с револвери на другата заран. Например, през 1805 година двама офицери, единият от войска, а другият от флота, яздят конете си в Хайд Парк, до момента в който упражняват своите кучета. Кучетата им обаче се сдавят и откакто двамата мъже влизат в спор чие куче е отговорно, резултатът е двубой същата вечер на съвсем самоубийственото разстояние от 5,5 метра. Единият е ранен, а другият – погубен. Двубой поради сходен случай не е нещо извънредно.
По времето на „ последния двубой “ обаче, дуелистите към този момент са осъждани, осмивани или и двете. Нагласите на обществото и на властимащите вече са разнообразни. Става толкоз мъчно да се провежда двубой, без той да бъде оголен от управляващите, че съперниците би трябвало да пазят все по-голяма секретност. Кралица Виктория гласно декларира недоволството си от практиката; Принц Алберт я назовава „ варварска “ и става основният мотор за края й. Уелингтън, най-емблематичната военна фигура през този интервал, работи с принца за смяната. По подигравка на ориста самият Уелингтън взе участие в двубой, което е и един от пироните в ковчега на практиката.
Когато дуелът изпада от мода в средата на 19 век, няма потребност законите да се трансформират, защото към този момент съществуващото законодателство, обвързвано с насилието, умишленото и непредумишленото ликвидиране, към този момент обгръща всички аспекти на практиката. Единственият значим ход по това време е смяната в Устава на войната, който урежда държанието на армейските офицери. Принц Алберт желае да вкара „ съд на достойнството “, на който офицерите могат да се оплакват, вместо да се дуелират. Въпреки че това е отхвърлено, изпращането и приемането на провокации е неразрешено през 1844 година според ревизираните членове на Устава на войната като Кралският флот възприема същия принцип. В това отношение Англия е много напредничава. Дуелите в Европа не престават доста по-дълго – още няколко десетилетия във Франция.
Последният съдбовен двубой в Англия има своите корени в 1845 година, когато лейтенант Хенри Хоуки от Кралските морски пехотинци и привлекателната му брачна половинка Изабела се срещат с Джеймс Александър Сетон, някогашен офицер от кавалерията в предградието на Портсмут в Южно море. Всички са в средата на 20-те си години. Не след дълго богатият Сетон стартира да обръща доста внимание на Изабела. Той й предлага дарове, пътувания с каретата си и я посещава вкъщи, когато знае, че Хоуки е на работа. По-късно Изабела се представя като изцяло почтена жертва на неговите грабителски нападения, само че тези изказвания са сложени под въпрос. Сетон е надменен, съдбоносен човек и едвам скрива тайната на развратните си проекти. Хоуки сигурно има съмнения, тъй като споделя на прислужницата да откри способи да прекъсва Сетон и брачната половинка му, в случай че те са дружно, до момента в който той е на открито.
Хоуки избира млад, некомпетентен негов сътрудник морски пехотинец, Едуард Пим, за собствен секундант, евентуално тъй като са близки другари, само че по-късно се оказва в неловката обстановка да не има револвери за двубой. Като боен явно би трябвало да има достъп до огнестрелни оръжия от всевъзможен тип, само че дуелните револвери имат специален дизайн, който се развива през годините, с цел да отговари на единствената им цел. Така той и Пим би трябвало да обикалят оръжейните магазини на Портсмут, до момента в който не намерят подобаваща двойка оръжия.
В 17:00 Хоуки и Сетон заемат местата си на разстояние 15 крачки един от различен и се приготвят. Един от секундантите дава команда за пукотевица, само че в следствие проехтява единствено един изстрел от револвер. Когато Пим подава револвера на Хоуки, петлето е на половина дръпнато и надлежно оръжието е некомпетентно да стреля. Един умел секундант би знаел, че неговият човек е на път да поеме изстрел, без да може самичък да отвърне на огъня, и би го предизвестил. За благополучие на Хоуки, Сетон пропуща изстрела си – гладкоцевните кремъчни револвери, които стрелят кръгли топчета, не са най-точното оръжие, тъй че пропускът надали е изненада. В ерата на тези револвери към половината дуелисти са ранени, а към едвам една-пета убити.
Съгласно признатите правила и етикет на дуела, той към този момент би трябвало да бъде спрян. Сетон стрелял и пропуща, а несполучливият опит на Хоуки също се брои за изстрел. И двамата мъже моат да си тръгнат с непокътната чест. Тук секундите би трябвало да се намесят, само че в този момент Хоуки и Сетон получават вторите си револвери (най-вероятно по разпореждане на Хоуки, който е гневен от ревност).
