Лора Каравелова: И в мъката - любов
Къщата на Яворов и Лора на ул. " Раковски " 136 към момента пази загатна за тях. В притихналите стаи със остарели мебели, с техните движимости, всичко тъне в сумрак и е вехто и тайнствено. Когато бях дете, майка ми постоянно ни водеше там, мен и сестра ми, и всички гости задаваха един и същи въпрос: " Той ли я е умъртвил или тя сама? ". Уредничката на музея непроменяемо отговаряше: " Кажете ми наизуст едно стихотворение на Яворов от начало до край и ще ви отговоря ". Никога не чух отговора на този въпрос. Затова, преди да продължим, дано си напомним едно от най-прекрасните стихотворения в българската любовна поезия – първото, което Яворов написва за Лора, в деня на запознанството им:
На Лора
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич...
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Кажете ми що значат среща и раздяла?
И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга -
и в тъгата обич!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизненост
на незнание и алчна младост,
на знойна плът и фантом лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
тъй като тя стои в зарево пред мене,
стои, но не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и фантом лек!
Драгалевски мънастир, Август 1906
В живота на Лора Каравелова има толкоз доста събития, мощни усеща, бурни страсти, забавни персони, комплицирани взаимоотношения, неочаквани обрати, че ехото им не заглъхва повече от век. Всъщност тази красива и сензитивна жена умира едвам на 27 години.
Лора се ражда на 8 ноември 1886 година и е третата щерка на Петко и Екатерина Каравелови. Родителите й имат сложна орис, която ги води от благоденствие, когато татко й е министър-председател и регент, до обезсърчение и беднотия, когато след убийството на Христо Белчев е хвърлен в Черната джамия. Тази неустановеност белязва детството на Лора и по-късно тя постоянно свързва мрачните си настроения с ранните си години. Екатерина е добре образована и доста дейна жена, тъй че развъждането на децата е поверено на слугините и на татко им, към който и Виола, и Лора са мощно привързани. Петко Каравелов умира, когато Лора е още в гимназията, и това вечно я трансформира – тя стартира още от тази ранна възраст доста да мисли и приказва за гибелта, а в мъжете търси блян, който да замести татко й, който тя обича буйно. Макар и да изпада в тежки пристъпи на потиснатост и обезсърчение, тя настойчиво се пробва да гради сама ориста си, да следва своя път и да не се подчинява на условностите и хорското мнение.Останала рано вдовица, Екатерина Каравелова разпродава огромна част от имуществото си, с цел да претърпява, само че това не я стопира да даде на дъщерите си най-хубавото допустимо обучение. Лора е изпратена в Париж, в католически интернат. Там тя намира покой и опция умерено да мисли над въпросите за ориста и гибелта, които мощно я вълнуват. Приема католицизма и даже обмисля да стане монахиня. Властната й майка обаче има други проекти.
Когато Лора се завръща от Франция, за нея към този момент е определен подобаващ брачен партньор – доктор Иван Дренков, наследник на богат габровски търговец. Въпреки блестящото си обучение и положително родословие той е елементарен човек, със уязвимост към картите и ориенталска визия за фамилията – мястото на дамата е вкъщи с децата. Лора се съпротивлява на този брак с всичка мощ. Преди сватбата тя прави невиждан с дързостта си отит да избяга с женен мъж – дипломатът Петър Нейков. В него Лора вижда сродна душа, мъж с богата просвета и, най-важното, гледащ на нея като на равносилен приятел, събеседник и сътрудник. Бягството е разкрито и Лора е върната в дома си. Такива са суровите правила на времето.
Тогава се случва и първата среща на Яворов и Лора – по време на един излет до Драгалевския манастир. Лора знае наизуст стиховете му, само че в никакъв случай не го е виждала. През целия ден е радостна и прави всичко допустимо да му се хареса. Симпатията е взаимна, само че ориста ги разделя. Скоро след тази среща Яворов разгласява в списание " Мисъл " стихотворение, наречено " Стон ". По-късно той трансформира името " На Лора " и го датира.
На Лора
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена:
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена от обич...
Душата ми е вопъл. Душата ми е вик.
Кажете ми що значат среща и раздяла?
И ето аз ви думам: има пъкъл и тъга -
и в тъгата обич!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизненост
на незнание и алчна младост,
на знойна плът и фантом лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
тъй като тя стои в зарево пред мене,
стои, но не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и фантом лек!
Драгалевски мънастир, Август 1906
В живота на Лора Каравелова има толкоз доста събития, мощни усеща, бурни страсти, забавни персони, комплицирани взаимоотношения, неочаквани обрати, че ехото им не заглъхва повече от век. Всъщност тази красива и сензитивна жена умира едвам на 27 години.
Лора се ражда на 8 ноември 1886 година и е третата щерка на Петко и Екатерина Каравелови. Родителите й имат сложна орис, която ги води от благоденствие, когато татко й е министър-председател и регент, до обезсърчение и беднотия, когато след убийството на Христо Белчев е хвърлен в Черната джамия. Тази неустановеност белязва детството на Лора и по-късно тя постоянно свързва мрачните си настроения с ранните си години. Екатерина е добре образована и доста дейна жена, тъй че развъждането на децата е поверено на слугините и на татко им, към който и Виола, и Лора са мощно привързани. Петко Каравелов умира, когато Лора е още в гимназията, и това вечно я трансформира – тя стартира още от тази ранна възраст доста да мисли и приказва за гибелта, а в мъжете търси блян, който да замести татко й, който тя обича буйно. Макар и да изпада в тежки пристъпи на потиснатост и обезсърчение, тя настойчиво се пробва да гради сама ориста си, да следва своя път и да не се подчинява на условностите и хорското мнение.Останала рано вдовица, Екатерина Каравелова разпродава огромна част от имуществото си, с цел да претърпява, само че това не я стопира да даде на дъщерите си най-хубавото допустимо обучение. Лора е изпратена в Париж, в католически интернат. Там тя намира покой и опция умерено да мисли над въпросите за ориста и гибелта, които мощно я вълнуват. Приема католицизма и даже обмисля да стане монахиня. Властната й майка обаче има други проекти.
Когато Лора се завръща от Франция, за нея към този момент е определен подобаващ брачен партньор – доктор Иван Дренков, наследник на богат габровски търговец. Въпреки блестящото си обучение и положително родословие той е елементарен човек, със уязвимост към картите и ориенталска визия за фамилията – мястото на дамата е вкъщи с децата. Лора се съпротивлява на този брак с всичка мощ. Преди сватбата тя прави невиждан с дързостта си отит да избяга с женен мъж – дипломатът Петър Нейков. В него Лора вижда сродна душа, мъж с богата просвета и, най-важното, гледащ на нея като на равносилен приятел, събеседник и сътрудник. Бягството е разкрито и Лора е върната в дома си. Такива са суровите правила на времето.
Тогава се случва и първата среща на Яворов и Лора – по време на един излет до Драгалевския манастир. Лора знае наизуст стиховете му, само че в никакъв случай не го е виждала. През целия ден е радостна и прави всичко допустимо да му се хареса. Симпатията е взаимна, само че ориста ги разделя. Скоро след тази среща Яворов разгласява в списание " Мисъл " стихотворение, наречено " Стон ". По-късно той трансформира името " На Лора " и го датира.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ