Блумбърг: Финландия, Швеция, Австрия, Ирлания, Кипър и Малта влизат в НАТО при агресия на Русия към Украйна
Карта на страните членки на НАТО в Европа
Руските дейности предизвикат от ден на ден страни в Европа да търсят сигурност в НАТО.
Може и да сте пропуснали новогодишното послание на президента на Финландия. Това е разбираемо, само че тъпо, тъй като Саули Ниинистьо сподели някои забележителни неща. Речта му би трябвало да даде концепция на Европейския съюз, която да бъде обсъждана освен в Брюксел, само че изключително в столиците на Швеция, Австрия, Ирландия, Кипър и Малта, пише Андреас Клут в Блумбърг.
Всички тези шест страни принадлежат към Европейски Съюз, само че другояче са публично необвързани, което значи, че не са членове на НАТО - трансатлантическия съюз, който поддържаше мира по време на Студената война и сега би трябвало да измисли по какъв начин ще реагира на възможна възобновена инвазия на Украйна от Русия, написа Андреас Клут за Bloomberg.
Идеята, въодушевена от мненията на Ниинистьо, е следната: всичките шест неутрални страни, като се свържат с Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да извърнат ултиматума, препоръчан от съветския президент Владимир Путин на Запада, с главата надолу. Той на процедура изиска НАТО да спре да се уголемява вечно, в противоположен случай ще нападна. Вместо това финландците, шведите, австрийците, ирландците, малтийците и кипърците би трябвало да обяснят, че в случай че той нападна, те ще се причислят към НАТО.
Ниинистьо, несъмнено, съвсем не стигна толкоз надалеч. По дипломатичния си метод той просто подсети на финландците, че тяхното „ пространство за маневриране и независимост на избор включват също опцията за военно сливане и кандидатстване за участие в НАТО, в случай че ние самите решим по този начин “.
Тази независимост на избор е тъкмо това, което Путин желае да откаже на страни като Украйна, Молдова или Грузия.
През думите на Ниинистьо наднича новото и добре пристигнало чувство за финландска убеденост и орис. След Втората международна война Финландия се разгласи за необвързана в двустранно съглашение със Съветския съюз. Това бе прагматичен, само че ненапълно обезверен опит да резервира суверенитета си наоколо до този голям комунистически хулиган. Западните германци и други приложиха унижаващия термин „ финландизация “ към този развой на поклонение в подмяна на номинална самостоятелност.
Останалите пет неутрални страни от Европейски Съюз имат друга история.
Историята на Австрия е най-близка до тази на Финландия: тя се разгласи за необвързана през 50-те години на предишния век, с цел да постави завършек на окупацията на съюзническите спечелили във Втората международна война, в това число Съветския съюз, който сложи австрийския неутралитет като изискване за изтеглянето си. Въпреки това, безмълвният бизнес модел на Австрия в днешно време се основава на относително приятелско отношение към Москва. Ако Путин се трансформира в непредвидима опасност, това състояние към този момент няма да е устойчиво.
Тази динамичност е още по-изразена в Кипър. Тя притегли толкоз доста пари от съветските олигарси, че от време на време се назовава „ съветската банкова сметка в Европейски Съюз “. Но също така нищо няма да попречи на участието на Кипър в НАТО. Островът се оспорва сред гръцкоговорящия юг (който е в ЕС) и етнически турския север (който е приет единствено от Турция). Но и Гърция, и Турция към този момент са в НАТО. Кипърското участие в алианса в действителност може да стабилизира кипящия спор на острова.
Същата логичност важи и за различен разграничен остров. Частта от Ирландия, която принадлежи на Англия, към този момент не е в Европейски Съюз, само че към момента е в НАТО. Ситуацията в републиката е противоположна. Но никой не се съмнява, че благосклонностите на Ирландия в спор с Русия ще бъдат на Запад. И страната към този момент няма потребност да потвърждава, че нейната външна политика е самостоятелна от британците, което беше една от аргументите да не се причисли от дълго време към клуба.
Сред шестте страни от Европейски Съюз традицията на неутралитет е най-силна в Швеция, където е заложена в визиите за национална еднаквост, както в Швейцария (която не е в ЕС). След като загуби война от Русия преди повече от два века, Швеция отстъпи Финландия на Руската империя. Оттогава нататък тя вижда ориста си в необвързаността, чувствайки се релативно в сигурност зад буфера на Финландия.
И въпреки всичко двете северни народи през днешния ден виждат света по подобен метод. Ако Русия стане по-агресивна в Балтийско море, и двете ще бъдат на първа линия. Преди всичко и двете имат интерес — както и целият Европейски Съюз — да изпратят известие до Путин: Не одобряваме вашия опит за завръщане към правото на силата и сферите на влияние; няма да позволим на великите сили още веднъж да вземат решение между тях ориста на по-малките народи.
В Европа от 21-ви век неутралитетът към този момент не е жизнерадостен raison d’etat (с вероятното изключение на Швейцария, само че това е друга история). Стратегията за необвързаност допуска, че евентуално враждебни участници съблюдават правила, първото от които е, че няма да нападат неутрални народи. Путин наподобява има намерение да потвърди още веднъж, че подценява сходни правила.
Ниинистьо уточни това, като цитира Хенри Кисинджър: „ Когато мирът, умислен като отбягване на война, е съществена цел.., интернационалната система е на милостта на най-безмилостния член на интернационалната общественост. "
В днешния подтекст: Ако поставите неутралността над всичко друго, вие поставяте всички нас на милостта на Путин.
Ако Путин одобри намека и отстъпи (засега) в Украйна, неутралните страни постоянно могат да изчакат. Но в дълготраен проект тяхното участие в НАТО по този начин или другояче има смисъл.
Европейски Съюз от дълго време е отчаян, че има толкоз малко въздействие в геополитиката. И от дълго време е в несъгласие със Съединени американски щати по отношение на това дали и по какъв начин да се построи „ европейска войска “, без да се объркват или компрометират командните структури на НАТО.
Приемането на всички страни от Европейски Съюз в НАТО може отчасти да реши и двата казуса. Европейците ще се трансфорат в обединен, повече или по-малко координиран блок в границите на Западния алианс. В резултат и Европейски Съюз, и Западът ще бъдат по-силни.
Всъщност този път може да е единственият метод Европа да резервира мястото си на масата на великите сили и да бъде взета на съществено – даже и от безскрупулни тирани като Путин.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това е бил основен редактор на Handelsblatt Global и постоянен сътрудник на The Economist.
Руските дейности предизвикат от ден на ден страни в Европа да търсят сигурност в НАТО.
Може и да сте пропуснали новогодишното послание на президента на Финландия. Това е разбираемо, само че тъпо, тъй като Саули Ниинистьо сподели някои забележителни неща. Речта му би трябвало да даде концепция на Европейския съюз, която да бъде обсъждана освен в Брюксел, само че изключително в столиците на Швеция, Австрия, Ирландия, Кипър и Малта, пише Андреас Клут в Блумбърг.
Всички тези шест страни принадлежат към Европейски Съюз, само че другояче са публично необвързани, което значи, че не са членове на НАТО - трансатлантическия съюз, който поддържаше мира по време на Студената война и сега би трябвало да измисли по какъв начин ще реагира на възможна възобновена инвазия на Украйна от Русия, написа Андреас Клут за Bloomberg.
Идеята, въодушевена от мненията на Ниинистьо, е следната: всичките шест неутрални страни, като се свържат с Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да извърнат ултиматума, препоръчан от съветския президент Владимир Путин на Запада, с главата надолу. Той на процедура изиска НАТО да спре да се уголемява вечно, в противоположен случай ще нападна. Вместо това финландците, шведите, австрийците, ирландците, малтийците и кипърците би трябвало да обяснят, че в случай че той нападна, те ще се причислят към НАТО.
Ниинистьо, несъмнено, съвсем не стигна толкоз надалеч. По дипломатичния си метод той просто подсети на финландците, че тяхното „ пространство за маневриране и независимост на избор включват също опцията за военно сливане и кандидатстване за участие в НАТО, в случай че ние самите решим по този начин “.
Тази независимост на избор е тъкмо това, което Путин желае да откаже на страни като Украйна, Молдова или Грузия.
През думите на Ниинистьо наднича новото и добре пристигнало чувство за финландска убеденост и орис. След Втората международна война Финландия се разгласи за необвързана в двустранно съглашение със Съветския съюз. Това бе прагматичен, само че ненапълно обезверен опит да резервира суверенитета си наоколо до този голям комунистически хулиган. Западните германци и други приложиха унижаващия термин „ финландизация “ към този развой на поклонение в подмяна на номинална самостоятелност.
Останалите пет неутрални страни от Европейски Съюз имат друга история.
Историята на Австрия е най-близка до тази на Финландия: тя се разгласи за необвързана през 50-те години на предишния век, с цел да постави завършек на окупацията на съюзническите спечелили във Втората международна война, в това число Съветския съюз, който сложи австрийския неутралитет като изискване за изтеглянето си. Въпреки това, безмълвният бизнес модел на Австрия в днешно време се основава на относително приятелско отношение към Москва. Ако Путин се трансформира в непредвидима опасност, това състояние към този момент няма да е устойчиво.
Тази динамичност е още по-изразена в Кипър. Тя притегли толкоз доста пари от съветските олигарси, че от време на време се назовава „ съветската банкова сметка в Европейски Съюз “. Но също така нищо няма да попречи на участието на Кипър в НАТО. Островът се оспорва сред гръцкоговорящия юг (който е в ЕС) и етнически турския север (който е приет единствено от Турция). Но и Гърция, и Турция към този момент са в НАТО. Кипърското участие в алианса в действителност може да стабилизира кипящия спор на острова.
Същата логичност важи и за различен разграничен остров. Частта от Ирландия, която принадлежи на Англия, към този момент не е в Европейски Съюз, само че към момента е в НАТО. Ситуацията в републиката е противоположна. Но никой не се съмнява, че благосклонностите на Ирландия в спор с Русия ще бъдат на Запад. И страната към този момент няма потребност да потвърждава, че нейната външна политика е самостоятелна от британците, което беше една от аргументите да не се причисли от дълго време към клуба.
Сред шестте страни от Европейски Съюз традицията на неутралитет е най-силна в Швеция, където е заложена в визиите за национална еднаквост, както в Швейцария (която не е в ЕС). След като загуби война от Русия преди повече от два века, Швеция отстъпи Финландия на Руската империя. Оттогава нататък тя вижда ориста си в необвързаността, чувствайки се релативно в сигурност зад буфера на Финландия.
И въпреки всичко двете северни народи през днешния ден виждат света по подобен метод. Ако Русия стане по-агресивна в Балтийско море, и двете ще бъдат на първа линия. Преди всичко и двете имат интерес — както и целият Европейски Съюз — да изпратят известие до Путин: Не одобряваме вашия опит за завръщане към правото на силата и сферите на влияние; няма да позволим на великите сили още веднъж да вземат решение между тях ориста на по-малките народи.
В Европа от 21-ви век неутралитетът към този момент не е жизнерадостен raison d’etat (с вероятното изключение на Швейцария, само че това е друга история). Стратегията за необвързаност допуска, че евентуално враждебни участници съблюдават правила, първото от които е, че няма да нападат неутрални народи. Путин наподобява има намерение да потвърди още веднъж, че подценява сходни правила.
Ниинистьо уточни това, като цитира Хенри Кисинджър: „ Когато мирът, умислен като отбягване на война, е съществена цел.., интернационалната система е на милостта на най-безмилостния член на интернационалната общественост. "
В днешния подтекст: Ако поставите неутралността над всичко друго, вие поставяте всички нас на милостта на Путин.
Ако Путин одобри намека и отстъпи (засега) в Украйна, неутралните страни постоянно могат да изчакат. Но в дълготраен проект тяхното участие в НАТО по този начин или другояче има смисъл.
Европейски Съюз от дълго време е отчаян, че има толкоз малко въздействие в геополитиката. И от дълго време е в несъгласие със Съединени американски щати по отношение на това дали и по какъв начин да се построи „ европейска войска “, без да се объркват или компрометират командните структури на НАТО.
Приемането на всички страни от Европейски Съюз в НАТО може отчасти да реши и двата казуса. Европейците ще се трансфорат в обединен, повече или по-малко координиран блок в границите на Западния алианс. В резултат и Европейски Съюз, и Западът ще бъдат по-силни.
Всъщност този път може да е единственият метод Европа да резервира мястото си на масата на великите сили и да бъде взета на съществено – даже и от безскрупулни тирани като Путин.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това е бил основен редактор на Handelsblatt Global и постоянен сътрудник на The Economist.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ