Шампиони и на леда, и в борбата с клишета. Те са българският отбор по кърлинг
Кърлинг? Явно можеш доста добре да чистиш у дома - това е едно от клишетата, които състезателите в този спорт доста постоянно чуват за себе си.
Сигурно по малкия екран сте попадали на кърлинг среща. Виждали сте по какъв начин един човек приплъзва “чайник ” по лед, а до момента в който предметът се движи, двама го съпровождат, търкайки ледената повърхнина с четки.
Каква е логиката? Защо има толкоз доста фенове по трибуните и кое тъкмо е толкоз забавно и мъчно?
Всеки любопитен човек би си задал сходни въпроси, и с право. А действителността е, че зад цялата разказана сцена се крие гросмайсторска мисъл, задълбочена тактичност, съвършена съгласуваност и нечовешка централизация.
Станимир Петров и Николай Рунтов са хората, за които да изясняват кърлинга е задача в живота. Във всекидневието си Николай се фокусиран върху компанията си за слънчеви съоръжения, до момента в който Станимир е в хранителната промишленост. Сърцата им обаче постоянно са на леда.
Двамата са част от националния тим на България, който напълно неотдавна стана европейски първенец по кърлинг в дивизия “C ”. Форумът се организира в Шотландия - родината на този спорт, а Рето Зайлер, Божидар Момерин и Тихомир Тодоров са останалите герои, окичили се със златни медали.
“Спортът потегля от Шотландия, тъй че това е като да сме на Европейско по футбол в Англия. Кърлингът пристигна в България през 1992 година. Ние чухме от другари. Аз едно време съм упражнявал хокей. Записахме се на кърлинг на подбив. Всички в тима се запалихме в интервала 1992-95 ”, споделя Станимир.
Николай добавя своя съотборник, като споделя, че и двамата първо са били в спортната школа на ЦСКА, а след това са приключили и Националната спортна академия като треньори по кърлинг.
“Плащаме се всичко сами, тъй като нямаме финансиране от спортното министерство. Например по Програмата за високо спортно майсторство би трябвало да се кандидатства, с цел да полуичш пари. Веднъж ни бяха дали - преди 7-8 години, 20 000 лв., като ни споделиха, че половината трябвада отидат за Зимния замък ”, изяснява Николай.
Успехът на тима освен донесе първи златни медали за България в този спорт, само че оказа помощ на страната да се изкачи в дивизия “B ” - втората по мощ, където към този момент има единствено експерти.
Сигурно по малкия екран сте попадали на кърлинг среща. Виждали сте по какъв начин един човек приплъзва “чайник ” по лед, а до момента в който предметът се движи, двама го съпровождат, търкайки ледената повърхнина с четки.
Каква е логиката? Защо има толкоз доста фенове по трибуните и кое тъкмо е толкоз забавно и мъчно?
Всеки любопитен човек би си задал сходни въпроси, и с право. А действителността е, че зад цялата разказана сцена се крие гросмайсторска мисъл, задълбочена тактичност, съвършена съгласуваност и нечовешка централизация.
Станимир Петров и Николай Рунтов са хората, за които да изясняват кърлинга е задача в живота. Във всекидневието си Николай се фокусиран върху компанията си за слънчеви съоръжения, до момента в който Станимир е в хранителната промишленост. Сърцата им обаче постоянно са на леда.
Двамата са част от националния тим на България, който напълно неотдавна стана европейски първенец по кърлинг в дивизия “C ”. Форумът се организира в Шотландия - родината на този спорт, а Рето Зайлер, Божидар Момерин и Тихомир Тодоров са останалите герои, окичили се със златни медали.
“Спортът потегля от Шотландия, тъй че това е като да сме на Европейско по футбол в Англия. Кърлингът пристигна в България през 1992 година. Ние чухме от другари. Аз едно време съм упражнявал хокей. Записахме се на кърлинг на подбив. Всички в тима се запалихме в интервала 1992-95 ”, споделя Станимир.
Николай добавя своя съотборник, като споделя, че и двамата първо са били в спортната школа на ЦСКА, а след това са приключили и Националната спортна академия като треньори по кърлинг.
“Плащаме се всичко сами, тъй като нямаме финансиране от спортното министерство. Например по Програмата за високо спортно майсторство би трябвало да се кандидатства, с цел да полуичш пари. Веднъж ни бяха дали - преди 7-8 години, 20 000 лв., като ни споделиха, че половината трябвада отидат за Зимния замък ”, изяснява Николай.
Успехът на тима освен донесе първи златни медали за България в този спорт, само че оказа помощ на страната да се изкачи в дивизия “B ” - втората по мощ, където към този момент има единствено експерти. Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ